Членуваща в ЕС от 2004 година, Полша премахна смъртното наказание през 1997 година, след като вече бе суспендирала неговото прилагане през 1988 година. В страна, в която населението редовно заявява в социологическите проучвания усещане за несигурност в ежедневието си, най-тежкото наказание е доживотен затвор.
В скорошно интервю по радиото президентът Лех Качински поиска европейски дебат. Той се обяви за "привърженик на смъртното наказание", след което добави: "Необходим е дебат в Европа за смъртното наказание и мисля, че с течение на времето Европа ще промени мнението си по този въпрос".
Тези декларации предизвикаха критики в Брюксел и Страсбург. Европейската комисия категорично подчерта миналата сряда "пълното несъответствие между ЕС и смъртното наказание". Председателят на парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) Рене ван дер Линден изтъкна в писмо до президента на полската държава, че възстановяването на смъртното наказание би било "изключително ретрограден акт, напълно несъвместим с членството" в Съвета на Европа. Това писмо веднага беше квалифицирано като "недоразумение" от говорителя на полския президент Мачей Лопински. "Това е недоразумение. Президентът Качински идеологически подкрепя смъртното наказание, но никога не е предлагал неговото възстановяване", заяви неговият говорител.

генек
Оле-ле, какви славяни роби, бе братче? В региона, където премества столицата си кан Аспарух е нямало никакви селища от VI до VIII век, твърдят археолозите. Просто гола земя. Никакви седем племена, никакви братя по оръжие.

"Според старите готски историци Йордан, позовавайки се на Касиодор (*490 - †583), както и Приск "готите не са Германци". В своята история на готите „За произхода и деянията на гетите“ („De origine actibitusque Getarum“) Йордан няколкократно подчертава, че сегашните Gothos са някогашните Getas, респ. скити („quos Getas iam superiori loco Gothos esse probavimus, Orosio Paulo dicente“). Същото твърдят и Амвросий (*340 - †397), Клавдий Клавдиан (* ок.375 - † след 404), Филосторг (5-ти в.), Павел Орозий (5-ти в.). „Седемте скитски племена“ от Панония до Черно море, за които говори Херодот (* 484 пр.н.е. - † 425 пр.н.е.) св. Йероним нарича „седем гетски или готски племена“, които живеели на север, понеже учените хора наричали гетите готи („Et certe Gothos omnes retro erudii, magis Getas ... appellare .... Hae itaque septem gentes... aquiliones partem habitant“). Самите готски царе са се считали наследници и са се вдъхновявали от подвизите на тракийските царе, герои от Троянската война на тракийските народи през 13-ти в. пр.н.е., възпети от тракийските народни певци. Считат за свои предци тракийския Цар на Мизия Телеф, син на Херкулес, тракийската Царица Томира, победителката на персийския Цар Кир, тракийските Царе, победили Дарий и Ксеркс, тракийския Цар Ситалк, победил със своите готи/гети атиняните и македонците. Гордеят се, че възкръстналият тракийски философ Залмокс (Гебелейс, според Херодот) е бил техен учител, цар, жрец и бог, че римските императори от Цезар до Гай Тиберий не са били способни да покорят готите/гетите и т.н.
.............
"Малките", т.е. римските готи (Gothi minores), християнските готи на св. епископ Урфил, живеели и оцелявали по северния склон на Хемус и както пише в историята им, също не се съгласили да напуснат родината си с Теодорих Велики. През 680 г. Римският император Константин IV Погонат (Брадатият, * 650 - † 685), обнадежден от един частичен успех срещу българите през 679 г. при Одрин и въпреки предупрежденията в Римския Сенат, решава да нападне Велика България, възползвайки се от междуособиците след смъртта на Кан Кубрат (* ок. 591/595 - † 668). Той извършва морски десант срещу основните български сили на север от Дунава, за да избегне преминаването на Римската армия през населените изцяло с българи Тракия и Мизия, в т.ч. и седемте готски или гетски племена, за които говори още св. Йероним (наричани вече и “склавини”), и с които българите бяха в съюз още по времето на Виталиан, по-късно подновен от Кубрат. След поражението на Римската армия, българската столица се пренася на юг от Дунава в Долна Мизия. Преди това Кан Аспарух (* ок. 650 - † 701) по стратегически съображения размества тия племена, като северите прехвърля от запад на изток по-близо до столицата на Империята Константинопол, а останалите измества на запад по-близо до аварите...."