патриарх Никифор Срещу Александър нямам нищо, те Романовите като цяло не са лоши хора. И, за разлика от убийците си, вярват, може би искрено, в мисията на Русия. И не са особено агресивни в налагането на руското влияние у нас, .... Безспорно има разлика между царска Русия и СССР, последното жювотно ни е направило истинските бели и ни е промило едно-хубаво мозъците, ... Никифоре, ако си попрекалил на Трифон Зарезан и си решил тепръва да минаваш на Mrx++ически позиции, те ти малко матриал за изтрезневане. От статия на Васил Коларов в „Работнически вестник” на БРСП: „Русия, която първоначално искаше създаването на Санстефанска България, отпосле още в Берлинския конгрес доброволно отстъпи тоя план и срещу други компенсации допусна щото България да бъде разпокъсана. Но и когато искаше Санстефанска България, Русия изхождаше не от желание да създаде една голяма и силна държава на Балканите, а с твърдото намерение да тури ръка на новата балканска държава и тъй да се доближи до Цариград. Русия беше и е и днес решителен враг на една силна и независима България. Първо, защото тогава България би изместила Русия в ролята й на християнски покровител на Балканите и второ, защото една силна и независима България би била най-голямата преграда на руските завоевателни планове на Балканите. Затова същата тая Русия, която създаде проекта за Санстефанска България, по-късно, 1886 год., се обяви против Съединението на Южна и Северна България, а в 1913 год. тласна Румъния в гърба на България, за да осуети нейните национални стремежи.” От Предговора на Васил Коларов към „Авантюрите на руския царизъм”, сборник с документи, издаден през 1935 год., 15 ноемврий: „Публикуваните в този сборник документи от царските архиви разкриват истинското лице и действителните мотиви на така наречената „Освободителна мисия” на Царска Русия по отношение на българския народ, получил национална полу-независимост в резултат на Рускотурската война 1877-1878 год. Създаването на „независимо” Българско княжество трябвало да послужи само като прикритие и етап от завладяването от Русия на подстъпите към Константинопол по западния бряг на Черно море. В продължение на 10 години царското правителство влагало колосална енергия за укрепване на господството си в новообразуваната квази-независима държава като пускало в ход всички средства на азиатско-византийската дипломация. От масова корупция и подкупи на политически дейци и армейски офицери до организирането на военни бунтове и държавни преврати, до вербуването на убийци и отстраняване на пречещите на плановете му държавни дейци на България. УЖАСЯВАЩА, НЕНАДМИНАТА ПО ВУЛГАРНИЯ СИ ЦИНИЗЪМ КАРТИНА разкриват секретните инструкции и донесения на царските министри и дипломати, извънредни емисари и чиновници.” |
Строителите на съвременна България. Том 2 Симеон Радев На 5 септември английският посланик във Виена сър А. Паджет, който бе отишъл на гарата да изпраща Кембриджския херцог, срещна на перона генерал Каулбарса и го запита за неговата мисия в България. Каулбарс отговори: „Императорът ме праща да кажа на българите, че те трябва да запазят обществения ред и спокойствието в страната си, ако искат да предотвратят една окупация. Негово величество желае най-искрено, щото работите да се уредят мирно, но ако се появят междуособици, невъзможно е да се знае какви мерки ще се наложат от събитията.“1 Покрай тия наставления, които подир няколко дена бидоха официално оповестени, получил ли бе Каулбарс и някакво тайно поръчение, скрития план на някоя политика, за която той трябваше да намери — или да създаде — шансове в България? Поводи за такова подозрение има много; но данни за едно положително твърдение липсуват. Както много други, и това действие на руската дипломация остава засега енигматично. У съвременниците е останало впечатлението, че Каулбарс, изпратен по препоръката на руските империалисти, имал още от самото начало за задача да предизвика в България смущения, които да докарат окупацията. Самото поведение на Каулбарса, благоволението на Каткова към него, смисълта, която руските вестници дадоха на неговия разрив с Регентството, са били несъмнено един сериозен мотив за тая мълва.i |