Отиди на страница:
| >>><<<< Абе копрофаги*, какво се заблуждавате взаимно като сноби пред картина на Пикасо...има пред вас интерeсно писание...интересно, дори читаемо. НО.... Въттре няма нито поетика, нито поезия, нито полъх от двете, но и няма пот за създаването на такава...Писание, като много други интелигентни интелигентски писания и, толкова...другото си е от сибила и от лукаваго. Просто ми кажете, че ги виждате тези нови дрехи на царя и ще ви повярвам....щото самовнушението е велика сила....може да лекува и рак, но не може да ви мръдне милиметър от айкюто, което дедо ви Господ ви е заложил. Цялата класическа поезия си е стихоплетство, но какво! Какво ниво на стихоплетството, това което достига съвършенството и ви заковава със сребърни гвоздеи в мозъка неща....и ги помните тези неща цял живот (е, някои помнят де, ...) това стихоплетство, което плете копринената стълба и стигате с нея небето и говорите на Бога (щото Бог пък от друга страна си е доста зает, нали и не си губи времето със всеки изкачил стълбата... но пък вашето щастие си е ваше) и, когато слезете от тази стълба, не смеете да признаете пред никой нито колко красиво е било ГОРЕ, нито какво сте преживели Там ....то е толкова съкровено... ..... Стълбата (хванах се да се варя в собствен сос..  ) на различните поети е различно висока и невинаги води до небето. Но тази и до терасата не можа да стигне.. ........... Онзи Копроним, вярвам, няма нищо общо с копрофагията...просто игра на думи... Редактирано от - sluncho6 на 04/3/2007 г/ 06:02:27 |
Мда, интересно е под чертата - някои корифеи яко са затънали в критичната възраст.  Да им даде Господ да нагазят и в самокритичната... |
| Юпааа, докато един спОри, на друг му спорИ:: Натиснете тук |
| Пощата в Пловдив. Възлово място за срещи. Единият й вход гледа към Тримона, другият към градската градина. На никоя друга опашка за ток, социални помощи или телефон, няма да оживеят така тези истории, както в пощата в Пловдив. В мен се събудиха спомени за едни други опашки в същата тази поща , от едно друго време, когато да имаш домашен телефон пост беше голяма привилегия. Непривилегированите чакахме на опашки с часове да се освободи някоя кабинка за междуградски / международен / разговор. Какви истории съживяваше тогава това очакване ! Някои от тогавашните герои сега отново са на опашката ........................ Поздравления за Борис Роканов !   |
И кво стана ся? Викате - нема никаква поетика в свободния стих, брях, да му се не видеше - ми тая битка се между класиците и привържениците на свободата  се води толкова години вече- с променлив успех - накрая казаха - поезия е свободния стих, стига да е талантлива - и сега си съжителстват мирно и едини, и другия, какво толкова? |
Tu as raison, нещо ме тегли към фонетичния правопис. Кога пустите французи ще направят една демократична правописна реформа, или пак чакат англичаните? |
| В свободния стих има поетика при условие, че изобщо има поезия, т. е. някакъв тип художественост. Но там е нужен по-голям майсторълк, защото всяко многословие, претрупаност, тинтири-минтири си проличават веднага; докато при класическия стих понякога сме склонни да "простим" някоя слабост, понеже "формата" го налагала... Но и класическият стих може да бъде вътрешно освободен, раздвижен, витален, да не е само набор от куплети-килии, в които стихоплетите измъчват неистово горките думи с разни инверсии, изчанчени ударения, анжамбмани (е, тях мога да ги преглътна), наблъскани едносрични думи и т. н. Та там, в класическия стих, това е зорът - да се избегне "прекаленото" личене на поезията, че е поезия, която уж позволявала разни волности. А в свободния стих, където пък такива проблеми няма, иде ред на премереността... |
Парасол, ако имаш време, прочети това: Натиснете тук, не твърдя, че е най-доброто, има доста взаимствано оттук-оттам, но, общо взето, дава бегла представа за неща, за които се опитах да намекна вчера - доколко са ме разбрали - не знам, нямам представа с колко подготвени в материята хора разговарях. |
Е да, ама а вземи кажи на един творец, че има талант, а на друг, че е минал покрай него - та да видиш цупни и номера в геометрична прогресия. Остави, направо те намразва. Виж форумните автори, някои от които са и и автори на "Сега", други пък се надяват да станат, вероятно. По-суетни същества от тях трудно се срещат. А и обичат критиката, само че на чужд гръб - на техния и една тояга усещат като сто. Изключенията са рядко, почти на изчезване. |
| Така си е... Сега препрочитам някои неща за Димчо Дебелянов - нали иде 120-годишнината, та трябва да си опресня паметта, че като бивш уредник на музея в Копривщица ме канят тук-там за някои прояви, - и виждам, че много неща от днешния ден са били валидни и тогава. Из писмо до Гео Милев: "...защото аз все още държа на реализма... вън от изкуството например аз бих могъл да бъда ирреалист, по чисто реалистичен начин бих си дал обущата на поправка. Не може всичко да бъде изкуство, както и науката си е наука, била тя стара или нова. Например анатомията не може, уви!, за стане ирреалистична лирика" (15 февруари 1915 г.). До Николай Лилиев във връзка със спор с Иван Радославов: "Звено" споделя оная проста, но дълбока критическа максима, според която най-важното не е към какво направление клони авторът, а талантливо ли е произведението" (22 февруари, 1914 г., от Школата за запасни офицери в Княжево). Когато няма златно правило, върлува личната цена и кандидатите за слава живеят без величина. Единствено неизкушеният не зяпа в своя собствен пъп и помни, че във всяко време талант е синоним на скъп. Ще се повтаря всичко първо през който и да е живот. Не е възможно дон Кихот забогатял да се завърне.  На съда всичко е ясно - да влезе..... талантливият!  |