Отиди на страница:
| topidiot, абсолютно си оправдаваш постинга, нема кой друг да тича по трамвай, жена или нещо друго, нейсе, ако си зодия овен може и срещу влак |
| Симпатяга е, напомни ми Панчо. Български национал по хокей, дет едно време се возеше в трабантче. На пам. Левски се натресе в трамвай и се скара типично в свой си стил на ватмана: "Къде караш, ве!" |
| Kakто успявам да схвана и двамата сте топ в своята област, но единият нещо шпрехе на английски, кво не знам, но се кефи, кат наш Мунчо. Артисте, кат много знаете, тъй уседнал негде, дайте нишан кво искате да речите или нищо не казвате, штото нема кво, ли? Или? |
| И какво иска да ни каже августейшата г-жа Манолова? Че трябва да оставим простаците-неграмотници все така агресивно да налагат като норма някакъв колониален английски защото с международната си книжовна функция Кирило-Методиевият език обслужва останалите славянски, а и някои неславянски народи. И как моля обслужва Кирило-Методиевския език англосаксонските народи? Може би разпартушинения и вулгаризиран "български" обсужва малцината изучаващи го англосаксинци като им облегчава изучаването на чужди думи. Вместо да учат българската дума, пишат английската с кирило-методиеви букви и гуд ти морнинг, бейби. Единственото, което най-добре обслужва в момента въпросния "кирилометодиевски" език е безграмотната простащина, която ни залива от всякъде. Всеки неграмотник дето забравя българския преди да е научил и пет урока по английски и после се изпражнява словесно върху ни по вси медии и канали си го е хванал тоя "кирилометодиевски" език за помощник. От писаното следва да разбираме, че на прага на езика, като несмилаема чуждица е оставено и собственото Августово име на пишуркащата. К'во нещо може да роди интелигенцията на една безнадеждно изпростяла и самозациклила в комплексаршина нация, ако такава все още имаме у нас! |
| Tim, правилно сте уловил некои тенденции , не е случайно, че вече се ръкополагат и титулуват кой както може и кой за квото има средства |
| Tim, бях се засилил, съгласен съм, ще отнема газ и ще завия.Прав си.Слушам джаз със слушалки и допускам недомислия.Да бъдем здрави и непоправими.Остана ми само езика.Един майстор ми идва и от вртата ме пита дали съм имал КОНДЕНЗ.Отговорих му свткавично, че имам РОТУБА.(на арабски)^Какво е туй?^, ми вика.Изгоних го, за да не направя беля.После жена ми ми се накара, но като разбра каква е работата и тя се разпсува.Такива ми ти работи. |
| Писал българоманът, да има кой да чете: “Простете ми!- Пръв аз съзнавам и признавам, че съм донякъде натрапник в този дом на духа, закрилял и окрилял рой мислители, ревнители за културния възход на България – странна страна, в която ръст и възраст, крепка духовност и крехка държавност не си съвпадат и така озадачават стъписаните чужденци, че те просто не проумяват с какъв аршин да мерят нашата мяра…А ето, че ние, нехайни наследници на този победоносен поход от минало към бъдеще почти не си даваме сметка за него и дори не се вълнуваме, че тук, сега, сме окръжени от величави хартиени тухли, с които се гради вечността, която е българска, защото ваши и мои са буквите, в които тя е въплътена….Още навремето нашите предци са прозрели, че който назовава, па било и вещественото, той призова същественото, което прави човека човек. Езикът, който ние говорим, е глас на тази наша съдбовна същественост….Самият език е субект на особено по-знание, което се отнася към знанието както по-доброто надвишава доброто. Меракът по това по-знание ме увлича и повлича подобно на иманяр-самец, тръгнал да рови из езиковите подмоли, пришпорван от налудничавата надежда, че може да се случи в тъмна доба да изрови нашенско съкровище. . .И навярно затова и на мен май се е сторило, че самият Философски трактат в Симеоновия сборник е донякъде своеобразен иманярски докладен дневник, който изважда на бял свят заровени дотогава философски означения и определения – какво е например същност и какво е естество. Мислил е езикът ни и още мисли, макар че който драговолно му се отдава, често се озадачава….Друга такава иманярска находка е смисълът, скътан в звука. Който се е зарекъл да слуша езика, той понякога чува чудеса. Например без-образният, безизразният “ЬТ”, орисан да остане навеки глухоням в романските езици, изригва със страшна сила – и то не у друг, а у най-изтънчения, най-паяжинно-изнежения Николай Лилиев На страшен съд вървят тълпи. А в мощна гръд там “мрът” мечти. Не спи – кипи градът.- Ът, ът, ът, ът. Не е ли този громол ек от конски тропот, който може би кънтял е из крайдунавските равнини? Ние сме го забравили. Езикът го помни…За най-далновидният съвременен рентгенолог на езика би било радост велика да се наслади на на познавателната ценност на познание и по-познание, зà вет и завè т, лек и лек…. Но къде се таи това нещо, без което всичко би било нищо? Не в съсухрените речници и още по-малко в заимствани чуждици-етикети, лепнати на празни буркани. То е в самите нас. “ (Петър Увалиев, 1994). |
| НА страшен съд вървят тълпи, не спи, кипи градът. По вечен път гъмжат, сами, тъми, гърми градът. и нийде кът да спрат за миг, велик, безлик градът. |
| Много интересна догадка на Увалиев. Само че Милетич пише, че остатъците еот старото българско население на Дунавската равнина ("ерлиите" - хърцои, капанци, шиковци) говорело на "свето, градо", а не на "светът, градът". Мъжете носели бели беневреци, не черни потури, жените - по две дебели като черги престилки отпред и отзад, а не сукмани. * Интересно е, че такива остатъци имало само в Североизточна България, от Разградско-Търговищко (хърцои, капанци) до Провадийско (шиковци) и само отчасти в две села във Варненско - Гебедже (Белослав) и Дерекьой (Константиново). Останалото българско население в цяла Северна България били новодошли балканци чернодрешковци или тракийци - т.е. средногорци, странджанци, родопчани. Ерлиите викали на балканците "черните българи". * Във Варненско и Добричко три балкански войнишки села - Ченге (Аспарухово, община Дългопол), Еркеч (Козичино, Айтоско) и Гулица (Голица, община Долни чифлик) побългарили над 60 обезбългарени след руско-турските войни в 18-19 в. села. Известното на форума с. Аврен например било колонизирано от еркечани и гуличани, а после самите авренчани колонизирали големите силистренски села - Айдемир, Калипетрово. |
Чичо Фичо остатъците еот старото българско население на Дунавската равнина * Интересно е, че такива остатъци имало само в Североизточна България, от Разградско-Търговищко (хърцои, капанци) до Провадийско (шиковци) и само отчасти в две села във Варненско Фичо, Учудваща е упоритостта и нескритото удоволствие, с което разпространяваш лъжите за "остатъците от старото българско население на Дунавската равнина ". Верно е, че насилствената депортация на българете по време на Руско-турските войни е чудовищен и нямащ равен на себе си геноцид на царска Русия към българския народ, за който ти въобще не говориш. Според някои историци, като напр. Краев ("Въстание на българите", София, 1904 г.), след войната от 1768-1774 г. в Русия са отвречени 160 000 българе, а през 1791 г. още 360 000 души. През тази година е и морското сражение на адмирал Ушаков край нос Калиакра, заради което лани там му беше издигнат паметник нерукотворнъй от благодарствената Масларова и кмета Йорданов. Полвината от тех умират в "монголската руска пустиня", както яростно пише Раковски. Верно е, че спремо техните наследници след войната беше извръшен втори геноцид от страна на престъпния Сталински комунистически режим. След като им заграбиха хранителните запаси, доведоха ги до гладна смрът, дори и до човекоядство. В спомените на Н.Хрушчов има разказ на първия секретар на Одеския обком на КПУ Олесь Кириленко, посетил един колхоз след тежката зима. В къщата на една украинка той вижда следното: "Попаднах на ужасяваща картина. Видях, как тази жена разрязва върху масата трупа на детето си, не можах да разбера момченце или момиченце, и си приказва: "Ето вече изядохме Манечка, а сега Ванечка ще го осолим. Това ще ни стигне за известно време... ". Жената полудяла от глад и заклала собствените си деца. Можете ли да си го представите?!" Сталин обаче отказва да отвори дръжавните резерви, които биле пълни с ограбеното от тия хора продоволствие. В 16 източни района на Украйна, а също така в Измаилска и Чернивецка област от глад умират: - през 1946 г. - 282 хил. души - през 1947 г. - 520 хил. души Големата част от тех са българе. Верно е също така, че на местото на насилствено депортираните българе от Северна България Русия докарва черкезе, но те не са биле толкова, колкото депортираните. В какво са състои обаче неистината, освен в премълчаването и неизказването на горните факти. Лъжата и манипулацията са състои в твръдението, че целата Дунавска равнина била дотолкоз обезлюдена от българе, с изключение на "две села във Варненско", та требвало овцете да слизат от Балкана, за да българизират "насилствено" черкезете и ... прочие простотии. Требва да ти припомна, че в петицията до Султана, с която наще цръковни дейци започват борбата за Българската Екзархия, те говорат от името на 6, 5 милиона българе, а не от името на руски черкезе, "татаре" и прочие дивотии. Къде са живяли тия българе, след като целата Дунавска равнина била "обезбългарена"? Я, земи да са стегнеш малко!  |