Отиди на страница:
| Чичо Фичо, Титане на мисълта и баща на българската демокрация, успя ли да се справиш с cultural experience? Или още е културен опит? |
"Оделотворение" не е разбираема дума (прилича ми на оТделотворение) , а за "имплементация" си имаме "осъществяване" По е разбираема от имплементация. Следващия път като се разходиш из варненските села питай някой възрастен човек да ти разясни двете думи и да видим коя ще е разбрал по-добре. Иначе нямам нищо против осъществяване, но лично оделотворение ми се струва че хваща по-добре цялостния смисъл на implementation. естествено, че е важно в какъв контекст би се използвала и осъществяване може да свърши чудесна работа. Забравих в предишното мнение да предложа на съфорумеца, който се чудеше за съответния превод на back-up- какво му е лошото на "подсигуряване" или в неговия случай "Имам да правя подсигуровки." |
| Сибила, впечатленията ми от филологиите от онова време се ограничаваха до колежките-филоложки по времето на студентските бригади в СУ. Абе не бяха чак толкова изпити и съсухрени от учене! _______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |
| Да, или дубл-иране по-скоро (пак чуждица). И под-сигур-яване е чуждица. Във варненските села ще кажа "да си вържа гащите". * На английски има много по-малка разлика между всекидневния и "експертния" език, отколкото на бълг., но и на английски "implement||ation" звучи бюрократично, експертно и лъха на международен бейсик инглиш. Като глагол - всекидневното е: сarry out, също put in(to) practice, по-всекидневни са и apply, perform, execute. Като съществително: accomplishment, fulfillment, discharge, performance, еxecution... Редактирано от - Чичо Фичо на 27/3/2007 г/ 23:40:08 |
| То добре това с вързването на гащите, ама при нас компютърджиите покрай backup има и restore. А освен това в нашата фирма за бекъпите отговаря жена. И когато искам restore, ако и кажа "развържи си гащите", ще почнат едни недоразумения..... _______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |
 Бате Бойко  , Не се чудя на какъв език да намлатя някой ... Чини ми се , на български е най-полезно ... А тъкмо млатенето поддържа общия ни живот , с него и общия ни език ... Другото , нека е общото ни пожелание за добро в личната изява на всеки ...  |
Манрико, впечатленията ти са външни, за да следваш филология, трябва да си учил преди това пет години в езикова гимназия или да си усвоил езика някъде в чужбина, Университетът не е мястото, където да го учиш тоя език, а където да се учиш да го преподаваш на други. Иначе, като ти блъснат  двайсет романа на старофренски и среднофренски език за анализ, има да се чудиш къде си попаднал, ако съвременният ти френски някъде куца. |
| Авторът /като имам пред вид заглавието /, да не би да иска да каже, че трябва да се псуваме на български, защото обикновено като се мразим се и кълнем ? Категорично съм против свещеният за мен български да се използва за такава кощунствена цел . Няма да е лошо, ако "попържването " е на румънски или още повече на турски най-малко заради благозвучието , пък и що да си кепезим езика. |
| Мисля, че е много полезно да имаме нещо като постоянна тема за обсъждане как да се превеждат термини (и не само) от английски на български. Много пъти съм казвал мои наблюдения и съм искал съвет - понякога съм получавал. * Например трудното, но често използвано в индивидуалистична Америка "one at a time" ("one client at a time" - банка Морган Стенли), "one heart, one soul at a time" (Дж. Буш - съчувстващ консерватор) се превежда според мене "клиент по клиент", "сърце по сърце, душа по душа". "Men and women" = "хора" (освен ако не се визира полът специално). "Such as" = "като" (не "такива като'). * Преди няколко дни една преводачка от Б-я ми поиска консултация по яхуто как се превежда "economies of scale (and scope)" и предложи "мащабни икономии". Не съм сигурен, че се разбира добре. Добрият превод често изисква да се промени доста текста, за да се спаси значението и атмосферата. |
Фичо, компетентните  в къщи казаха, че е "един след друг", с подтекст - специално внимание и с грижа за всеки един от тях. |
Всичко разбирам, освен едно: защо аргументите и на привърженици, и противници на писане на чужд език се оказаха заемките и чуждиците, а комай всички забравихте, че онова моме се изцепило, че намира звученето на написаното от нея на български тъпо и кухо   Очевадна е неумелостта на подобни творения да превъплащават в писания, онуй що да се речетвори, може. А може би разковничето е, че и речта на обсъжданите по-горе е тъпа и куха ... Тук някъде се крие истината, но кой ли да ти я види. Айде дърлете се пак сега на воля! |
| По повод "чичо Фичовите" примери. ... Сетих се за още: "пенкилер" - pain-killer. "кецове" - от Keds (една стара, но възраждаща се марка. Когато бе заглъхнала се появиха "адидаски"-те. А "маратонки" не мога да разбера откъде се появи. Да е видял някой кениец да тича обут???) А на Кирияк не му обръщайте много внимание - ще му мине!!! |
| Сибила, мисля, че е същото. Мурано, интересно - в Америка кецовете пък се казват Конвърс (фирмата) и се смятат за нейно изобретение. Да не би Кед'с да е съкращение от Конвърс? |
"Конвърс" е действително фирмата, измислила класическата /вулканизирана/ най-обикновена "гуменка", както ние я наричаме, както и баскетболните кецове. По спомени, фирмата е създадена 1907 г. |
| Уважаеми другари Форумци! Ето още едно недоносено писание *****. Не е важно на какъв език пишеш за България, важното е да ти идва отвътре. За мразенето и ругаенето, към което Бойко Ламбовски апелира в статията си, това е една от глупостите, които български "творци" останалин в БГ не можали да се реализират дори като писачи, ръсят насам-натам, с идеята някой да ги забележи. Уважаеми др. Бойко Ламбовски, нима завършилите в България чужденци, които ругаят и псувтт на Български са повече Българи, отколкото българите емигранти, които пишат на езика на страната в която живеят?! "Езика на който говориш не е достатъчен, за да бъдеш националист или да обичаш страната си. Езика е средство да комуникораш (нарочно използвам чуждицата) със околните и да бъдеш разбран"(Люк Бесон, велик френски режисьор). Французи, говорещи английски, не стават по-малко французи от българите пишещи и по-този начин промоциращи българското на езика на Шекспир. Патриотизмът или го имаш или го нямаш, няма значение на какъв език се изразяваш. Редактирано от - bot на 28/3/2007 г/ 10:54:06 |