Отиди на страница:
| Ботсванския зоодоктор, май вие с Михайловски сте комплексари, опитващи се да се поидигнат, снижавайки нивото на останалите. Ах, колко са лоши българите, ама ние го разбираме - ерго, ние не сме лоши. Елементарно, докторе! И бедно, въпреки логореята. |
Дърт реалист, хунбейвин, Федаин  Винаги ме е забавлявал факта, че някои неща изглеждат различни от собствената камбанария. Какво имам предвид-общото е проблем защото сме колективистични и общностни по дух и съзнание и общността ни липсва, защото тя се тресе, да не кажа, разпада. На Запад това не липсва, защото няма нужда от него. Западният модел е модел на индивидуализма. Е, по.-точно е да кажем северозападния модел, който на югоизток, т.е. тук, не се харчи. Ние рано или късно ще се отърсим и пак ще си бъдем общностни. Общата норма прави хората самотни, проф. Каприев. Защото когато си сам срещу абстрактната норма, не може да си в общност, тъй като за нея личното е доста под формалното. В общността има изключения, които не са ненормали, защото там отношенията са лични, а формалните общи правила-хайде сега, те не са толкова важни. И тия мисли не са мои, а на разни други мастити философи, които и вие сте чел. Ние затова имаме проблем със западния модел-щото ни е чужд, и колкото и да ни го спускат отгоре, все е тая. Много неща, но и чувството ни за общност ни е запазило такива каквито сме и по времето на социалзЪма... |
| , , На Запад това не липсва, защото няма нужда от него. Западният модел е модел на индивидуализма.” ---- С това не мога да се съглася?Западният модел е точно обратното-модел на печелившият колективизъм.Защо? На преден план все повече все по силно и властно , стои ПРЕДПРИЕМАЧА , не капиталиста , не индивидуалиста , а ПРЕДПРИЕМАЧА.Предприемач и капиталист не съвпадат.На занаятчийско , на дребнособственическо ниво съвпадат , но нивото стане ли по високо НЕ СЪВПАДАТ.Няма фирма която да е ИНДИВИДУАЛНА собственост. С две думи , какво прави ПРЕДПРИЕМАЧА.Автор е на проекта , той или екип.Тегли кредит или пуска ценни книжа.Особено второто е много съществено-пуска ценни книжа.Защитава проекта си пред публиката и тя купувайки ценните книжа става неговият колективен инвеститор.По този начин провала на предприемача става и провал на колектива.така стой и въпроса с акциите.. Няма нищо по силно , включително и на запад от ИНВЕСТИЦИЯТА която прави обществото , инвестиция чрез конкуренция , за да си избере ПРЕДПРИЕМАЧА, естественият лидер , а не лидера по богатство и капитали Там където това е постигната , обществото разглежда успеха на предприемача като свой успех. Българският капутализъм , българският ексцентричен капутализъм , самоцелното трупане на богатства , заради самото богатство , това няма нищо общо с новото на новото време.. Да крадеш , да печелиш спекулативно , да си кърлеж и паразит н обществото , да създаваш твоя феодална територия , това и на запад не се приема като нормално , а се счита като НЕНОРМАЛНО , а и такъв индивидуализъм е изключение.Да си гледа овцете , ще му кажат хората , но пастир никога няма да стане.Индивидуализъм и колективизъм, това са задължителни черти на социалният процес , за да се превърне в прогрес. |
| Мисля ако се погледне всичко от гледна точка на историята, целият дебат става излишен: България е пропуснала едни много важни 500г. от своето развитие, когато вместо заедно с държавите от Центарлана и Западна Европа да отгледа и утвърди буржоазно-демократичния модел, тя е участвала пасивно в изграждането на феодалния османски модел, който се разпадна окончателно едва в началото на ХХ век. По тази причина българите страдат от огромна обществена обремененост, изразяваща се в генетична липса на връзка между общественото и частното начало, изразени още от древните римляни като РЕС ПУБЛИКА и РЕС ПРИВАТА. Тази обремененост за съжаление остро се е кръстосала и с не по-малко вредния и опасен съветско-азиатски обществен модел, известен като развит социализъм или комунизъм, също противен на буржоазно-демократичното общество. В резултат на тази невероятна комбинация у нас днес тепърва се изгражда новия обществен модел, който спокойно можем да определим като периферен спрямо общоевропейския. Тази периферност може да се преодолее единствено с решителни действия. Когато видя определени лидери в затвора, а съдилищата издаващи бързи и адекватни присъди, лъскавите коли прибрани и мутрите - само в учебниците по история, ще повярвам, че новият модел е налице. |
| Хунбейвин, без предприемача колектива не чини нищо. Индивидуалната инициатива и решение са важни, а не колективната. А наличието на общи правила за всички индивидуалисти допринася за техния индивидуален успах. Но това няма връзка с общноста и колективизма, както казаха-в общата норма си сам. Ние страдаме от аномия-липсата на такива норми, не от изначалния си манталитет. И индивудуализмът е онзи, който е довел западните общества до това което са. А когато е нямало общата норма да възпира индивидуалистите-справка в историята на големите стачки и революции.... Редактирано от - zlobarcheto на 05/4/2007 г/ 18:40:57 |
Здрасти, Жоре  Коментари по интересуващите ме въпроси: "Некултивирания социален усет на българина или даже на балканеца" - традиционното схващане, което споделям, е, че у българите има повече индивидуализъм (колкото глави, толкова капитани), у сърбите примерно има повече колективизъм (и робуване на колективни илюзии) - така че според мене няма общобалкански тип; и двете крайности си имат плюсове и минуси. "Ще се въздържа от безусловно приемане на твърдението, че тъкмо закостенялостта е най-ценното в църквата" - закостенялостта е най-ценното за рахатя на църковната номенклатура. "Православната традиция е вътрешно иновативна" - безспорно е била във време на разцвет, примерно в 9-10 в. у нас. "Сериозните проблеми в нашата църква, неуспяването й да бъде духовен коректив, липсата на системна социална политика, неумението за включване в тежките дискусии на съвременността" - тя горе-долу била такава още в 14 в., вж. у Христо Гандев, "Бълг. народност в 14 в.", дето я сравнява със западната църква. Скоро го цитирах с темата за Якоруда и няма да го повтарям. Сега обаче има положителни тенденции - ето прословутия наш владика Кирил, такъв-онакъв, но строи две големи нови църкви (класически стил, приличат на Св. Неделя в София - безплатни проекти от мастит местен архитект, проектирал хотел Кемпински на златните), в които ще има неделни училища за децата, компютърни зали, безплатни кухни за сиромаси, безплатен лекар (!) за бедни пенсионери и други засега нечувани неща. "Че историята на средновековна България се осъществява в орбитата на византийската културна сфера е просто факт" - безспорно. В 9 в. това било хубаво - ромейската империя била най-цивилизованото място в Европа и ние сме били под носа й, в нейните територии. За съжаление борбата с нея ни отнела много сили и ни отклонила от по-смислени занятия. Вината за това не е само наша, а преди всичко нейна - вместо да иска да си връща загубените земи и да ни прави зорлем гърци, тя би могла да приеме нашето съществуване редом с нея и да се задоволи с добросъседство, стопанско и културно влияние. Ние сме приели на драго сърце нейната висока за времето култура в разбираема за нас и другите сродни източноевропейци форма (наш световноисторически принос!) и сме си служили с нейните златни перпери чак до Иван Асен Втори. Както папството приело факта на съществуването на "варварските" крале - за съжаление ромейската империя била повече от папството - била и още жизнена светска държава с големи човешки и стопански ресурси на изток. Затова не паднала като Рим. "Така нареченото Възраждане не възвръща нищо, а въвежда нещо ново" - то възвръща българското етническо самочувствие и въвежда идеята за модернизация по западному. Наистина и етническото ни събуждане е под влияние на западните национализми, опосредено от балканските. "Характерното за византинизма е липсата на дефинирани социални структури, наследявани просто по произход" - Изглежда вярно - така мисли още П. Мутафчиев в "Книга за българите". В ромейската държава - и у нас - липсвал истински феодализъм от западен тип, а каквото е имало от родовото общество на българите на Аспарух е загубено още в 11-12 в. и окончателно след 14-15 в. |
| На шведите социализъма, както Оракъла много пъти е казвал, е капитализъм, плюс местни особености, каквито липсват у нас. Люксембург е съвсем малка страна - по-малка от Варненски окръг - със столица с размерите и вида на В. Търново, с много провинциален вид, и голям център на металургията и въглищата от старо време (Ардените). Ние не сме такава страна. |
| Zlobarcheto Естественото разделение на труда , на организацията на труда , изобщо не е мотив за обясняване на обществото чрез индивидуализъм.Едисон не е бил индивидуалист като капиталист , като частник , като аристократ , като духовник , като поп , а индивидуалист като предприемач , като изобретател , като човек творящ обществено полезни неща.Обществото го издига на гребена на вълните заради ползата , обществената полза , заради прогреса, а не заради ползата която извлича от обществото. Индивидуалист нито е равно на полезен , нито означава полезен, може да е вреден и в повечето случай е вреден .Няма просперираща фирма , която да не прави две неща.На пиедестал поставя изграждането на колектива на фирмата и на пиедестал поставя хората-купувача , инвеститора в техният продукт, защото купиш ли нещо правиш инвестиция в това нещо.Прави ли обратното , просто загива , загива. Днес няма , няма , няма , индивидуални изследователи , учени индивидуалисти , индивидуалисти конструктори и технолози и пр.Няма защото не е възможно да ги има.Има огромни екипи , огромни изследователски институти и пр.Няма дори и по простата причина , че няма самостоятелни индивидуално приложими дисциплини , науки , технологии , производства.В днешните продукти на цивилизацията приложение намират много науки , много специалисти , много конструктори , много технолози.Такова чудо ИНДИВИДУАЛИЗЪМ , като самостоятелно чудо , никъде го няма , просто го няма.Това е пак някакъв български балон. Предприемача е индивидуалист не по поведение , а по постижение , по постижение постигнато чрез колектив , което обществото оценява и естествено възнаграждава , като инвестира в него. |
"общото е проблем защото сме колективистични и общностни по дух и съзнание и общността ни липсва, защото тя се тресе, да не кажа, разпада. На Запад това не липсва, защото няма нужда от него. Западният модел е модел на индивидуализма."Злобарче има един пич Кен Уилбър(Кратка история на всичко) та той твърди че това е тъмната страна на модерноста. Това е основния проблем на Запада и основа на кризата му, защото Аза и Общноста са смачкани и тотално отречени.Дори не се признава реалноста им.Така че мислълта че това е български проблем е по скоро нашия провинциализъм...Всички ги боли и всички стенат.Някои обаче си мислят че като се качат на пикапа и влезеш в новото си бунгало с ливадка на кредит(постигането на американската мечта) страданието изчезва  |
| В 1991 г. и по-натам много пъти чухме (от западни автори, у нас имаше по-скоро слепота по въпроса), че "сръбският народ е луд". Това е така, но Петър Мутафчиев има друго интерено нещо в казаната "Книга за българите". За него сърбите са пример за скромна, но последователна и прогресивна история (писано е след 1919 г.), а ние - за скорозрейно-блестяща, но непоследователна история, редуваща големи пориви на духа с големи падения и сумарно сякаш без никакъв реален прогрес. (на съвременен език - "биполярна" история, сякаш българите страдат от колективна манийно-депресивна психоза). Едва що Аспарух довел поредния варварски народ южно от Дунава и той вече качва византийски императори и спира арабите към Европа (подем) - следват вътрешни междуособици и едва ли не загуба на държавата. От Крум до Симеон - невероятен, скорозреен подем, последван от бърз погром. От Асен и Петър до Иван-Асен - невероятен, скорозреен подем, последван от бърз (макар отложен с един век по независещи от нас причини) погром. След освобождението - бърз подем, Съединението, Балканската и отчасти Първата св. война - погром, самоизяждане, гражданска война, траеща според някои и досега. |
...Става дума за некултивирания социален усет на българина или даже на балканеца... Жорето тук май е впреганал каруцата пред магарето.  Според мен социалният усет на балканецa е бил прекалено много over-"култивиран" през вековете - нитрати, фосфати, скубанье, ебанье, мачканье с много бой и стриганье. Само който не е минал през Балканския полустров само той не е "култивирал" социалния усет на балканеца. Та византиици ли не щеш, та турци ли не щеш, та немци ли нещеш, та руснаци ли не щеш, та комшии ли нещеш. Колкото повече са му "култивирали" социалния усет на балканеца, толкова по-натъртен му е ставал задника. И накрая натъртеният задник е формирал социалния усет на балканеца - циничен и агресивен мизантроп, действаш на принципа: "Не яз да съм добре, ами Вуте да е зле".  |
| И продължаваики линията на Звзека и Фичето.Вечен спор със кого?Ту със тоя ту със оня и никога със себеси.Това си е обикновена инфантилност.Надеждата ми е че в ЕС ще има време да се осефериме и да поемеме дъх от боя |
 собствеността, пазарът и конкуренцията са необходими форми на реализиране на човека като битие на свободата, чрез тези форми човешката активност практически налага себе си, създава си свое пространство, свой жизнен свят и така въвежда един субстанциално определен социален ред, оказа се, че на основата на действените механизми, възникващи около собствеността, пазара, договарянето и съперничеството, по естествен и спонтанен начин, без едностранчивата намеса на схематизиращия разсъдък се поражда здравото общество, което успява да постигне органична цялост, ефективно съществуващо единство, съответстващо на живота, свободата и собствеността задават матрицата, по която се уреждат всички останали човешко-личностни и надиндивидуални, социални, отношения, това е значимото, базисното и неоспоримо великото постижение на модерната цивилизация  |
| Едва ли на Велики четвъртък е подходящо уманитарно философстване. Отсъствието на усет за общност е нашата Голгота Интересно е как да имаш усет за нещо което го няма. Няма общност, няма държава защото са разграбени и унищожени. Хилядолетната заслуга за жилавата българска общност е на великия държавник Борис I(852-889), който прозира бъдещето далеко напред и с кръв и меч налага християнството и после писмеността запазили ни през вековете. Всичко последвало потвърждава правилността на уникалната му инвестиция. Благодарение на тази „инвестиция” дори и след 500 г. робство БГ, макар и станала империя за кратко оцелява за разлика от Великата империя на маите унищожена за няколко десетки години от шепа авантюристи. От 18 г. БГ е в най-тежките си периоди когато шепа авантюристи са на път да я унищожат. „Пази боже сляпо да прогледне!” |
| как човекът да възвърне мястото си, автентичното и полагащото му се място в създадения от него социален и човешки свят загубил човечността си, просмукан от отношения и копнежи на власт ? с достойнство отговарящо на естеството му на творение на Бог, които иска ще бъде човек и ще се съхрани, а оздравяването на общество, пострадало от комунизма, започва с връщането на безценната за човека свобода, която е възможност да бъдеш себе си по един достоен начин, но всеки може да направи това единствено сам за себе си, общо, вкупом, по команда, не може да се върви към свободата и достойнството, а философията като изразителка на човешкото във всичките му измерения и в тяхната същественост, може да помогне най.много за утвърждаване на дълбоко потребната на човека истина, без която хаосът в живота е безпределен, а злоупотребите колосални Редактирано от - Пейчо Пеев на 05/4/2007 г/ 20:45:00 |
Интересно е как да имаш усет за нещо което го няма. Няма общност, няма държава защото са разграбени и унищожени. Да бе, Ганю, да бе, авантюристите разграбиха и унищожиха държавата, но ти, аз и другите идиоти наоколо нямаме никаква вина за това. Държавата това е нещо независимо от нас, авантюристите са някакви си там гадове (други де, лоши, не ние), а ние сме чисти и невинни като Божии кравички. Нали това ти казва Жорето. Бута ти го човека баш у зъркелите, белким го видиш: държавата ти е такава, какъвто си и ти. Скапана! |
| Много добре Каприев. Само дето намеците му за бегръбначния монархизъм е доста куха фраза. Опитът през изминалите години ни показаха ненадминати образци на републиканска лакещина пред партийния лидер, Големия Брат и неговите губернатори на местна почва. По втреме на Царството у нас имаше далеч, далеч по-достойни личности. Идването и натрапването на републиканизма мина през труповете на тия достойни индивиди и насади модела на безотговорно и раболепно лазене пред пълни нищожества. Ирониите на историята са най-показателни за това какво в същност става и къде е истината. |
| Зизи, баба Гунка може и да си нагъва шунка(демек капиталистка) но никога няма да си разруши църквата(олтара) или да си затвори училището(знанието). След което следва „шест кокошки съм заклала” |
| Ганю, Баба ми Гунка набива шунка, защото е решила въпроса със социалния си усет. Решила го идинвидуално, философски, като го в флъшнала усета у нужника. Лонгуррррр......и надолу. После баба Гунка е изучила унуката и я е натирила в странство на гурбет. Зам да опъва там каиша и да печели евро ли, долари ли, няма значение. И да й праща редовно кеш. За да има баба Гунка левчета за шунка. Защото, ако чака баба Гунка общността на балканците със силно развития социален усет да я храни, ще има да си рови баба Гунка боклуците барабар с шесте кокошки. |