Отиди на страница:
Meto ot Interneto ей го чичето пристигна с гръм. Сега чекаме колко са били жертвите от Сребреница Ако ще се отплесваме пак по жертвите, да комбинираме поне Сребреница с Батак. Тука се появила някаква неизвестна поне за мен информация за мита Батак от Исмаил Кемал бей Влора.  |
| Мето, това ЛЦ Лед Зепълин ли е? Я дай, кажи какво имаш пред вид. Не съм чувал такова нещо за Лед Зеп. |
| Здрасти, поручик о.з. Зомби...нищо не разбирам от музика, не ме бутай нататък; И аз съм съгласен с много от постингите ти напоследък (не с всичките) Както и да е, 3-те ми дни са long overdue...(с извинения за англицизма)  |
| А това за сръбската девойка, че била грозна, просто май завиждат, че спечели. То Кийт Ричардс голем убавец, начи. |
| "Българската музика и изобщо народно изкуство е много по-стара и богата от сръбската. Интересен анализ на историческия епос на двете страни има у Ив. Венедиков, "Златният стожер". За музиката - достатъчно е да се напише в английската Уики "българска музика" и "сръбска музика"." * Малий, тоз Фич сущий Божидар Димитроф, а как го плюеше - явно завистта е яка движеща сила. Разликата мужду двамата е в това че Божо написал нам колко си труда и книжки, а Фич маи се публикувал сам в уикипидиата, разни форумчета и превел два куплета на "Стани народе възродени" дека щели да се певат у ООН-ето...  |
| Песента "Вода" е уникална и емоционално разтърсваща. Изпълнението на Елица и Стоян - чудесно.  Браво! Накарахте ни да се гордеем, че сме Българи! Още преди Конкурса хора от други националности изказваха пред мен възхищението си от прекрасната и въздействаща музика, клипа и певците. Поставянето на пето място на такова музикално постижение, наистина подсказва, че регламентът на конкурса е за критика. Нелепо е награди да се раздават с политически мотиви, като се подценява професионалното постижение. На тази база Дичев можеше да скъса организаторите на Евровизията от критика и бих се съгласила с него. Но не би... За кой ли път, Дичев, на умрело куче нож вадиш и ЗАЩО? СЛАБА И ЗЛОНАМЕРЕНА СТАТИЯ!  Редактирано от - Valeriana на 15/5/2007 г/ 04:20:28 |
| Фичо, ще ти опонирам накратко, че с изключение на първото дсетилетие след WW2, ако някоя "поп музика ... е образец и език на европейската следвоенна...", то без съмнение това е британската, а не американската. И то не само на европейската следвоенна, ами до голяма степен и на американската такава. Категорично не може да се сложи под един знаменател дори приличащото си в европейската и американската както поп, нито не-поп музика през последните десетилетия. Има сериозни различия както в рамките на даден жанр, така и в определянето на жанровете въобще, но това е тема на съвсем друг много по-продължителен разговор. - Биволе, пак не си ме разбрал. Точно противно на твърденията ти за Хари Потър с пуловерчето от кухнята бе присъствието на някаквото хорче от 5-6 неслучайни пичкетини, които явно не бяха избирани (само) по гласови данни. Щях да се съглася с теб, ако ги нямаше цуриците. |
| @Zomby, писах за това няколко пъти. Много голяма фантазия трябва да имаш, за да решиш, че сръбското парче е крадено от албанското. Има нещо, за което да се хванеш, но то е точно онова, което сръбското парче е свило от песента на Monique наречена Sky. Дадох и линкове в предишните постинги и казах, че поне сърбите са имали вкус да гепят от нещо наистина стойностно, ако това може да ги оправдае, а не като нашите, хем свиват, хем от незначителни и досадни Juno не знам какво си. |
| Начи, Forza, с извинение към Фичо, ама така си е и до днес. Британската рок и поп музика е недостижимя водач. Ела тук да те разведа из клубовете, по пет групи на нощ и нищо, ама нищо. Такова масово бездарие е трудно да се опише. Много рядко някои случайни таланти, но на голямата сцена и то, айде да не е без хич, ги слушаш. Като се затътрузиш с колата от Ню Йорк през Кънетикът за Масачусетс, къето едно време живеех, и имаш неблагоразумитео да слушаш радио, то едно че в Кънетикът заглъхва всичко, ами да не ти разправям за кво става дума. Нахално въртят от години едни и същи отврати дето някой решил, че стават и ти ги налагат най-безмилостно. Както тук се опитват да ни наложат, че "Вода" била слушаема, а че и нещо повече. |
| Песента не е уникална и не е разтърсваща, а е приятна, успокояваща, декоративна, "атмосферна" - асансьорна или самолетна музика. Нещо като абстрактния експресионизъм на Коонс, предназначан да създава атмосфера в стъклените офиси в новите небостъргачи. * Б. Димитров не съм срещал да пише за българската музика. Той пише разни такива като че българите измислили националната държава, че били по-едри от западноевропейците, но не защото имали расово превъзходство, а защото ядели повече месо, че Борис бил подучил тайно Кирил и Методий да напишат азбука за държавата му, че бил пратил Климент и другите да се учат при тях с държавна стипендия и т.н. Божо е професионален историк със свои приноси в миналото, който се препрофилира в казионен чалга историк. Чета всичко, което ми падне от него, макар че по-често ме дразни, отколкото да научавам нещо. "Десетте лаги на македонизмот" са написани с весела наглост - малко като от ранния Фичо  Но у нас има и много сериозни историци, и от по-младите, и много техни неща излизат на нета. Чета ги и ги цитирам с надежда някой да ги види. |
| Бивол, да, точно за Лед Цепелин става дума. Почети повече, не ми се ще да го обсъждаме повече. Плагиатството не е толкова греховно, колкото си мислиш. Всеки го е правил - от Айнщайн , до Панчо Владигеров |
| Редник, скатах си постинга, защото открих огромна грешка в написаното от мен - чел съм те на едно място не по диагонал, а наопъки, и точно така съм те разбрал. Прав си, естествено, но аз не съм доразбрал всичко. Sorry! (Дано това последното да съм го написал правилно.) |
| Форца, Британската популярна музика от Бийтълс нататък беше 100% производна на американската (както казват много пъти и самите Ленън и Маккартни, да не говорим за Клаптън, Мик Джагър или Марк Нофлър). Англия беше посредник между жизнените импулси, идещи от Америка и европейската публика - фризираше, подслаждаше, рафинираше сурово-американското. Това е удобна бизнес ниша, и затова Англия сега не е поп-културна пустиня като Франция, Германия и Италия, а минава за "куул". Европейски поп без американското = шлагер, шансон и канцонета. На мене най-ми харесва фадо. |
| Биволе, ама аз само препостнах един линк. Стори ми се интересно, а иначе - за моята компетентност в музиката - вж в "Отблясъци", под статията за същото. Вие тука сте все корифеи, а аз.... ами аз съм глухонемият, която си клати главата в такт с движенията на палката и отчаяно се пита какво виждат другите - защото няма как да чуе за чуване... Опитвам се да разбера, за оценките търси Фича - тъкмо ще му начешеш логореята. С уважение: о.з. поручик Зомби, понастоящем - дърводелец. |
Биволе ти си абсолютен музикален инвалид и не разбираш НИЩО, ама НИЩО от музика, камо ли от Евровизия.Добре, разбрахме че "вода" не ти харесва, ама аре недей обянява повече, че ставаш смешен! Да те питам.-като наще са бездарни защо са на 5 място с около(не съм сигурен) 150 точки?  |
| А английски поп без американското - това е нещо, което никой в България сигурно не е чувал, Джилбърт и Съливан оперета. Играят хоро на площада. Най-големите англисйки рокаджии най-буквално копират простите американски блусари - на мене даже ми е чак противно от Клаптън в "Мистър Джонсън и аз". Разбира се, за бълг. слушател в 70-те, който не беше чувал госпъл, Фреди Мъркюри със "самбади ту лав" беше откровение. Или за който не е чувал автентичен блус - "Лейзи" на Пърпъл или Цепелин от "Физикал графити". Марк Нофлър цитираше сред образците си освен дългия поменик от Блайнд Уили Мактел, Блайнд Лемън Джефърсън, Блайд Блейк, и някои окати китаристи, и т.н., също и "западната" музика на Енио Мориконе от филмите на Серджо Леоне. |