Отиди на страница:
| БАН задължително трябва да се интегрира с университетите (СУ, Технически, ХТМУ, ВИАС, Лесотехнически), за да може да съществува...... |
| Добре де, Партията, Правителството и лично другарят Тодор Живков са ми платили. Успокой се! _______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |
| "Нарастващият брой студенти и университети при почти непроменен брой преподаватели. Студентите от около 90-95 хиляди през 1989 г. са се увеличили до 230-240 хиляди сега; Броят на университетите също е нараснал взривно: от 5 преди 1989 до 40-50 сега." Само у нас при по-голям брой студенти заплащането на преподавателите вместо да нараства, намалява. Нека от 50 вуз-а да останат 5 и да направят обучението платено. За талантливите деца (печелили олимпиади и пр.) - големи стипендии (700-800 лв.). За специалности, за които има голямо търсене (информатика) - тоже големи стипендии. Стипендиите да са обвързани с 5-10 години полагане на труд в България след приключването на образованието. За останалите специалности (предимно хуманитарни, право, икономика и пр.) - изцяло платено обучение. |
| Честит празник на всички, за които 24 май е все още и все пак празник! Да успокоя и ученомразците, та да не им пресяда залъкът днес - увеличение на заплатите на учители, университетски преподаватели и академични изследователи няма да има. Нито скоро, нито когато и да било! Ето утешителна информация от официоза ("Дума"  :Няма в България европейско отношение към отрасъл наука. Европа стремглаво преследва целта до 2010 г. да влага за наука 1 % от БВП от хазната и 2 % от частния бизнес. В момента влага средно 1, 85 % от БВП. Европа въвежда разнообразни фискални и данъчни облекчения и стимули за самата наука и за фирмите, които инвестират в нея пряко или чрез дарения. Европа иска да увеличи учените си с 500 000 за 5 години. Защото очаква от тях бъдещото развитие на икономиката си. България дава за изследвания 0, 2 % от БВП от хазната и практически нула процента от бизнеса. С което е последна сред страните от ЕС България отказа да въведе каквито и да било облекчения и финансови стимули за науката и за подпомагащите я фирми, а от 2007 г. я натовари с ДДС и всички митнически такси за внос дори на апаратурата, дарена от доброжелателни партньори. България в плана за реформи "по Лисабон" до 2009 г. предвижда да увеличи единствено парите за научния фонд към МОН от 7, 6 млн. евро на 16, 3 млн. евро. И официално заявява, че публичните инвестиции за наука ще си стоят на равнище 0, 4% от БВП. Българският министър на финансите отговаря на скромните искания на физици, химици, археолози и прочее "работници на умствения труд", че може да си увеличат заплатите, ако направят съкращения. Нищо, че България е на последните места на континента по относителен брой на заетите с наука. При подобно мислене най-добрата перспектива е в страната да останат двама учени с по 20 хил. евро заплата. |
| Вериславе, Идеята за интегрирането на БАН с университетите е доста стара и поизтъркана. Тя бе приложена (формално и схематично) някъде през 70-те години на миналия век и не даде особен резултат. Факторите са много и искат дълги обяснения. Реално сътрудничество между хора работещи в една и съща област винаги е имало и ще има. Освен това много от квалифицираните учени от БАН водят лекции в университетите. Институционално интегриране на БАН и вузовете обаче е невъзможно. Призивите за това идват обикновено от преподаватели, които се чустват неконкуретни в научно отношение с колегите си от БАН. Те виждат ролята на БАН като някакво подчинено, обслужващо звено (каквито бяха НИС-овете). По обективни международни данни БАН е водещата научна организация даваща 64% от научната продукция на България и е в челото на научните организации в света. Няма как да стане обслужващо звено на Лесотехническия или на някой друг университет. Във всички европейски (и не само) страни има научни организации от рода на БАН. Противопоставянето на учени от БАН и преподаватели от университетите е изключително вредно и за двете страни. Това се правеше през тоталитаризма, продължава и сега. Целта е всички да се държат в унижено положение и да не обединяват усилията си за по-нормално възнаграждение. На митинга от 11 май, на който освен преподаватели от Математическия факултет масово участваха и учени от Физическите институти на БАН, всички оратори говориха за наука и образование, без да ги разделят или противопоставят. Целите са общи и трябва да се отстояват заедно. |
| Всички са се вторачили във висшето образование, а проблемът в средното е още по-страшен. Особено в перспектива. Мизерните заплати и означават, че даскали ще стават само онези, които след завършване на ВУЗ не успеят да се реализират другаде. Т.е. драстично пада качеството на хората, които стават учители и преподаватели. Кой нормален, способен човек ще стане учител, дори и да иска, при положение че се обрича на мизерия. Със страшна сила това важи особено за мъжете. Това е най-лошото. Когато един, едвам успял да завърши, некадърник трябва да учи децата какъв ще бъде резултата? Най-вероятно огромна част от тези, които днес все пак стават учители преди 20-тина години изобщо нямаше да успеят да запишат висше.  Ситуацията засега ДОНЯКЪДЕ спасяват старите кадри. Но докога. |
| Тук някои вместо да се обучават как да мислят на ум взели, че са се разписали. Типичен пример е Калки. Значи слушах посланничката на Норвегия по една от нашти теливизии. Норвегия има един от най-високите стандарти в света. Има най-дълголетно население. Медицинското обслужване и образованието са грижа на държавата. Има само някои религиозни частни училища, Децата на краля също ходят в обществено училище заедно с другите деца. Обратно в САЩ има и частни и общински училища. Завършилите, обаче, общинските училища за нищо на стават. Те само могат да пишат и що годе да смятат. Те попълват огромната армия от тези дето лежат на държавни помощи. |
| Когато бях дипломат, и ние все пресмятахме колко пъти повече от нас взимат немските, руските, уругвайските ни колеги дипломати, как на тях им возят покъщнината с контейнери на държ. сметка и т.н. Е, имахме утехата, че китайските дипломати взимаха в пъти по-малко от нас и живееха на общежитие със стол, без семействата си. * Авторът е забравил да сравни българските професорски заплати със сомалийските и да сравни покупателната способност у нас и в Румъния. Понеже цените примерно на туристическите услуги у нас са три пъти по-ниски от румънските при много по-добро качество, поради което пътищата между Букурещ и Варна внезапно отесняха - задръствания, катастрофи - 20 хил. румънци във Варна за Великден, 10 хил. - за първи май. * Не е ясно защо Манрико, избрал си такъв ник, толкоз не харесва философите и литераторите за сметка на програмистите. Все пак нашите букви са написани от литератори, не от тенекеджии, без да подценявам значението на металургията и машиностроенето. Разделението на труда между хлебопроизводители и писари някъде в горния неолит родило "цивилизацията". За утвърждаването на хомо сапиенс възникването на езика (синтаксиса) и изображенията по стените на пещерите имали не по-малко (а сигурно и по-голямо) значение от изработката на усъвършенствани каменни брадви. |
| Дуче, не зная много ли учители познаваш. Аз познавам доста. Та има една порода от тях, които са такива по призвание. Трудно е за обясняване, но тези са си такива по рождание. Та точно затова е и борбата за даскалските заплати. Въпросът е не за парите, а за баланса между едните, и другите, дето ти ги споменаваш. Въпрос на избор. |
| Сегашното положение на учители, преподаватели и учени не е резултат на случайно стечение на обстоятелства. Общо взето, то винаги е било такова, само днес изкривяванията са по-големи. Но преди да видим как се стига до тях, един кратък исторически преглед не би бил излишен. 1845 г. Из спомените на Петко Славейков: "Аз се отбих нарочно в село Михалци, дето имах майчини си роднини, с намерение да опитам не ще ли би възможно някак да се установя за учител. [...] Чорбаджията, не му помня сега името, от очи за роднините ми стори да ме попита колко бих им взел да остана за тази зима (идущата) да им уча децата. "Хиляда гроша -- рекох аз -- за една година и да ме хранят..." "Че много искаш ти" -- каза той. "Ний за цялу ляту -- прибави един друг от чорбаджийските мекерета -- плащами на гуйдарю да ни пасе гуедта и па ни му даваме повеке от двестя грошое, ем дя й то да си гуйдар, а дя й дада си даскал: гуйдарю цял ден оди да си пиче пу слънциту, тича подир гуедта, дъждо гу иди поняуга, а ти жа седиш у килията на сянка, няма дъж, няма вятър...". Същите разсъждения ги чухме само преди десет дни, по време на обявената стачна готовност на шофьорите - дя й то да си шофьор и да въртиш тежкото кормило в студ и пек, в дъжд и сняг, а дя й то да си професор и да си стоиш в аудиториите и кабинетите. За 162 години ни най-малък напредък в мисленето! |
| 1892 г. Джон Таннер в Америка вред се прочува, че цели четирисет дена гладува. Какви са тез янки, наивни и прости! Четирисет дена! Това ли са пости? Че нашите даскали в детските школи по четверт година са гладни и голи. Джон Таннер, кат постеше, беше в несвес, а нашите траят - виж, туй е прогрес!" Алеко Константинов, 20.03.1892 |
| 1895 г. Из молба на учители от Чирпан до Министерството на народното просвещение: "Мнозина учители днес за присмех служат за триста лева плата, по-ничтожна и от тая на говедаря, често неисплащана в продължение на няколко години. Много училища днес малко се различават от общинските хамбари четери стени без таван, прозорци без стъкла, всичко потънало в прах, отгдето учащите се (ами учащий ги?) не редко излизат с разстроено до живот здраве". |
| . Подобное отношение Гитлер затаил и к учителям, и школам в будущем. В своих застольных беседах он нередко давал им самые уничижительные характеристики. Учителями, по мнению Гитлера, становились те, кто не выстоял в жизненной борьбе. “Люди, чувствующие в себе склонность чего-то добиться или что-то создать собственными силами не идут в учителя, тем более учителя народных школ ”- подчеркивал он, добавляя , что “уже своим неопрятным внешним обликом они производили неприятное впечатление “. [3] Чувствуя свою некоторую ущербность в плане не полученного полноценного образования, Гитлер в беседах нередко говорил о том, что учителя не в состоянии увидеть в ребенке зачатки гениальности, учитель может лишь зафиксировать средние способности, но не может распознать, к чему стремится ребенок в душе (http://redbaron88.narod.ru/bil/g1.htm). ---- http://blog.360.yahoo.com/pavel_st_georgi ev/ [no pause] |
Не е ясно защо Манрико, избрал си такъв ник, толкоз не харесва философите и литераторите за сметка на програмистите. Нямам нищо против философите и литераторите, когато се вписват в обществото и живеят по неговите правила - пишат книги, продават ги, преподават и т.н. Когато легнат по гръб страдалчески и ревнат "дайте ми пари, щото съм умен и образован", съм против. И понеже се получава така, че повечето нашенски уманитари или поне по-гласовитите, или най-малкото форумните са на тази позиция, излиза че не ги харесвам като цяло.  _______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |
| 1899 г. Оплакване на учителите от Рилския манастир до Светия синод: "... ние ни веднъж не сме получили що-годе прилична храна; постоянно боб, армея, лук и безобразно миризлива пастърма, готвена в един голем казан, от който се получават всички слуги". На оплакването е сложена резолюция: "Към дело". Редактирано от - Д-р Тормозчиян на 24/5/2007 г/ 15:16:32 |
| Някой да има приблизителна представа колко е годишният доход на професор/доцент/асистент в България който е с търсена специалност, със знания по специалността и работещ? Не заплатата само от едно място а дохода? Философи, постмодернисти и прочие избягват да споделят колко милиони се наливат от определени фондации в една сравнително малка академична групичка с не особено чистоплътни цели? Как от тази групичка с 500 лв месечно се купуват по няколко недвижими имота за няколко години включително за деца и любовници? Смешен плач. Наистина трябва да се дават пари за наука, но не и за научни остапбендеровци. |
децата ми преминаха през елитните школа, малката и голямата лиляна, английската и мг, отличници бяха без никаква родителска намеса, навсякъде са влизали с конкурс и са постигали успехите си самостоятелно, чета за учители некадърни за нищо друго в живота, нечестно, неверно е, високо ниво срещах и при млади и по възрастни преподаватели, и човещина и загриженост и любов към децата, та среща на характери е училището, на психики, въздействието е двустранно, както и оценката и спомена, от мене да ви е честит празника, здраве и успех, и благодарност от сърце |
| Заплати в Царство България през 1900 г. Министър на вътрешните работи - 15 000 лева годишно. Главен секретар на министерство - 6600. Началник на отделение -5160 Подрегистратор-архивар -1200 Управител на окръг (по-голям) -6000 Управител на окръг (по-малък) -5160 Архивар -1200 Софийски градоначалник -6000 Околийски началник -3360 (2760 на по-малките) Първостепенен полицейски пристав 2640 Старши стражар 840 Надзирател на публичен дом 1500 (фелдшер по образование) Началник на столичното архитектурно бюро - 7200 годишно. Помощник 4200 Инженери, началници на бюра 4200 до 5400 Началник на пожарната команда 3000 Армейски генерал-майор -12 000 годишно, отделно за длъжност Полковник -8000 Подполковник -6000 Поручик -2520 Фелдфебел -780 (годишно!) |
| След като става въпрос за финансиране на науката кое точно ще финансираме с данъците на всички: - приложната наука - фармация, биология и прочие - ами фармацевтичната индустрия е частна, биотехнологичните също. С пари на данъкоплатците е странно да се финансират изследвания които ще ползват определени частни фирми. Телекомуникациите, металургията и прочие също са частни. Който от частните собственици има интерес за финансиране на научни изследвания вероятно ще е добре дошъл. Голямата част от транспорта и енергетиката са частни, останалото е въпрос на време да стане частно. Академичните дейци оплакващи се от ниски заплати проповядват и частна медицина та и това поле не изглежда подходящо за обществени инвестиции в наука... - фундаментална наука - ами кой пречи и сега, има известно финансиране, което наистина трябва да се увеличи, но в точно премерени области със солидна мотивация И кои останаха? |