Отиди на страница:
Имаше един виц (или май истинска случка беше) - за сламата, просветата и прасетата. Ма айде да не разказвам ся, авторът се е доста разпрострял.  |
| Авторът на статията имал ли е някога фирма и да знае какъв РЕАЛЕН процент е заработеното и колко от него се дава на работника/служителя като заплата? По логиката на автора на статията не трябва да има увеличение на заплатите, а премахване на всички данъци. Относно "скъпия труд у нас" - да той е скъп, но в някои отрасли, където се видя че не може да се плаща малко и да получаваш много. От друга страна как става така, че някой цени са близки по стойност с цени в други развити страни в европа, а заплащането е по-високо от БГ? Или на тях разходите са им по-ницки от нашите. Има хора, които се замислят над това, което пишете в този вестник, а не само да го четат и възприемат. Айде по-сериозно. А с тази гениална статия ще допаднете на доста собственици на фирми. |
| Допълнение: Разбира се не смятам, че не трябва да има намаление на данъците(и то драстично), но трябва да има взаимни отсъпки от държавата и бизнеса. А за собствеността на фирмата не е задължително, просто си направете някои изводи от отчетите на фирмата. Успех с увеличаването на доходите. |
доходът няма значение, важно е единствено потреблението. Авторът е казал една много вярна мисъл, но след това я тълкува силно ограничено - като покупателна способност, а не, като реалното потребление на блага. Каква е разликата, между този който може да си купи хиляда хляба и този, който може да си купи само един, когато и двамата могат да изядат само по половин ? В комплексираността им ? В опита им да излъжат себе си, че могат да си купят с пари, това, което не се купува, дори с много пари ? * По-богат е не този, който има повече, а този, който се нуждае от по-малко ! *** Иначе авторът е прав - пазарът на труда трябва да бъде напълно свободен и не е работа на държавата да се намесва в него и го изкривява. Вредите от държавната намеса в пазара, за всички, са многократно по-големи от евентуалните ползи за някого. |
| unisexx, в някой фирми и увеличението на заплатите с 10 лв. е фатално. В други, където дела на цената на труда е малък, не ги бърка и да утроят заплатите. Всичко е много конкретно и не може да се говори през просото. Винаги обаче административната намеса във всеки пазар (включително и този на труда) има много повече отрицателни последици за всички, отколкото някакви положителни ползи за някого. |
| Г-н Хърсев, Явно на микроикономикс сте спали на криво... базата на написаното е с обикновена грешка... иначе натам мисълта върви - нищо, че криволичи ; -). |
жителя на пазарната икономика България- държава с пазарна икономика... някой пуши нещо по-силно от тютюнец. Иначе по разработена постановка: 1-во разходите по заплащане са само част (много по-малка от 40% в болшинството отрасли) от себестойността на един продукт или услуга; 2-ро ако приемем в името на спора за даденост че заплащането на труда е крайно различно за различните служители (напр. собственика взима заплата от 10 000 евро, а тримата инженери които работят за него по 500) и че съществува конкурентна среда, то вместо да има повишение на цените просто ще се преразпределят доходите (собственика от примера 8500, инженерите по 1000) ; 3-то дори в най-богатите нации това е дебат който тече непрекъснато (само една отметка- България е в първата 1/3 по богатство в света макар и едва-едва). На богатите о-ва им е ясно, че са богати заради това че имат правилната уредба за преразпределение на доходи така че да се създаде средна класа, която е гръбнака на едно развито стопанство. 4-то при повишаване на заплатите ( затова дори в САЩ има минимални работни заплати) на най-неквалифицираната работна ръка като резултат се вдигат заплатите и на останалите работници. 5-то: правилно ли разбирам д-ра по икономика с диплома от комунистически ВУЗ, че ефекта върху стопанството ще бъде същия от двойно увеличаване на заплащането, както при намаляване на данъците върху по-ниската заплата с 3%. 6-то Как прецени хърсев, че при двойно увеличаване на заплатите ще бъдат уволнени 30% от служителите? Нямаме ли същото основание да голословничим и ние и да кажем че ефекта ще бъде че при такова увеличение 1% ще бъдат уволнени? 7, 8, 9 и н-то - както винаги започваме седмицата с комедия преоблечена като стопанска "екпертиза". |
Държавата не създава доход, но колкото по-малко отнема, толкова повече се замогва нацията. Държавата дори и да не създава доход, създава условията на обществото да създава доходи или да му пречи. Модела пробутван от много платени плямпала напоследък (модела създаден от избрани части на джуджето Фрийдман и Мизес) води до същото добре устроено о-во, до каквото ни водеше и развития комунизъм. Но естествено че приказки за какъвто и да е модел в нашата мила родина, където си ни управлява същото ДС, което ни управляваше и преди 20, са само чешане на езици. |
На богатите о-ва им е ясно, че са богати заради това че имат правилната уредба за преразпределение на доходи така че да се създаде средна класа, която е гръбнака на едно развито стопанство. Vokil Dulov, чрез преразпределение средна класа не се създава. Най-много да намалиш създаването на това, което искаш да преразпределяш. * Средна класа се създава с условия на свобода и сигурност, гарантирани от либерална държава с честно, открито и прозрачно управление. * Средна класа не може да се появи в мафиотска, мутрирала социалистическа държава, намесваща се административно в пазарите и изкривяваща ги в полза на олигархични интереси. |
| ole-le, по 2 и 3 точки от твойто мнение разминаване нямаме- мисля че си прав. Обаче по първата, посочи ми един пример на една развита стопански държава (в първата двайсетица по БВП), която не се занимава активно в преразпределение на доходи по средством данъци и регулиране. Успех. |
| ole-le, Вие сте като един просветлен гуру. Но дори и те се изхитряват да скътат по някой друг долар за скромен дворец ала Тадж Махал. Воистина обаче с преразпределение на доходи нищо няма да постигнеш, ако липсва преразпределение на нагласи и отговорности. |
| Vokil Dulov, всяка държава събира данъци (някоя повече, друга по-малко), което си е преразпределения в полза на издръжката на държавните дейности и апарат, както и за социални дейности. * Казвам друго - с преразпределение не се създава средна класа. Тя се създава с гарантирани от държавата условия на свобода и сигурност. С неизкривяване и неограничаване на конкурентните по икономическата си същност пазари. * Всички регулации и административни намеси на конкурентни пазари, нямат никаква икономическа и социална логика. Те са единствено корупционно мотивирани, в полза на тези които могат да плащат и плащат корупционния данък. (Естествено после си го вземат обратно от средствата за преразпределяне или от назначеният им пазар.) За съжаление това води до ненормални условия, потискане и изкривяване на стопанското развитие. Води до бедност, мизериия и изостаналост. * Преразпределението (не като държавна и социална нужда, а като "икономически" подход), вместо да изписва вежди, вади очи. Редактирано от - ole-le на 11/6/2007 г/ 05:36:51 |
| Уважаеми д-р Хърсев, Не става дума за увеличаване на заплатите, а за излизането им на светло. Нека фирмите официално плащат на работниците си това, което им дават под масата. Няма строител, който да изкарва под 800 лв. Но ако кофражистът поиска да му фишират реално заработеното, ще му отговорят вероятно, че съществува национална класификация на професиите, по силата на която един специалист с две висши образования не може да получава три пъти по-малко от работника без основно образование. |
| imago, тарикатлъците с класификатори и "държавни цени", използвани от работодатели и "партньори" с номенклятурен произход и мислене, минават само пред хора без основно образование. Даже и при тях вече не вървят. И те се изучиха. * Що се отнася до изкарване на доходите на светло, то начинът е много прост - осигуровките са изцяло за сметка на работника, а за работодателя изплатената сума е само и единствено разход. Друг е въпроса, че ако това стане, то последиците за икономиката съвсем няма да са цветущи при сегашното ниво и задължителност на осигуряването. |
| Не само за икономиката, но и за държавата. Защото гражданите ще започнат масово да измират след преустановяване на трудовата си дейност по възраст или здравословни причини. Единственият изход е държавата да задължи фирмите да изплащат реална заплата без социални ангажименти, а работниците да се самоосигуряват задължително върху получените реални доходи. |
| imago, с изключение на неверието ти, че всеки е пълнолетен и свободен гражданин и сам може да прецени, дали, кога, при кого, за колко и за какво да се осигурява (застрахова) и няма нужда батюшка чиновник да му казва и източва задължително парите, точно това имам предвид. Трудовите отношения са си икономически отношения между пълноправни и суверенни субекти, социалните дейности, са си социални. На работодателя не може да му бъдат вменявани несвойствени социални ангажименти. С тях трябва да се занимава държавата, като цяло и благотворителни организации. Стига мухлясал социализъм ! |
| ole-le, извинявай за закъснелият отговор. Всички сме чели памфлетите, които ни ги преразказваш. Питах те за пример, а не за шикалкаване и рационализиране. Развитите стопанства регулират пазарите си, защото са осъзнали, че един т.нар. свободен пазар има естествена склонност да концентрира богатството на една страна. Когато в едно о-во имаш група индивиди с концентрирана стопанска (или политическа) мощ, тази група задължително се възползва от тази мощ за сметка на другите граждани. Както бе доказано от социализма и капитализма по южноамерикански. Така че по дефиниция едно о-во да бъде що-годе конкурентно, свободно и прозрачно се нуждае от голяма средна класа. Липсата на регулации в много стопански отрасли води до консолидация и крайния резултат е монопол, което си е същото като социализъм от стопанска гледна точка. Регулациите (в положителния си вид) осигуряват конкуренция. Но както ти казах и преди: дай ми един пример на развито стопанство без регулации и преразпределение. |
Трудовите отношения са си икономически отношения между пълноправни и суверенни субекти Тези определения обаче са без значение, защото субектите не са равноправни и равностойни. В 99% от случайте работодателя има огромно преимущество по време на пазарене за заплати, най-малкото защото той единствен знае колко пари има за заплати. Както с всеки основен проблем в стопанската наука има диссиметрия в притежаването на информация и притежателя на по-голямото количество се възползва от тази си позиция. Нормални човешки отношения. |
| Vokil Dulov, Ето ти карта на страните подредени по икономическа свобода Натиснете тук Прави впечатление, че най-свободните страни, са и най-развити. * Що се отнася до тезата, че икономическата свобода ражда концентрация и монопол, то тя е логична, само на пръв поглед. Имено свободата, лесното влизане и излизане в даден конкурентен пазар, развитието, иновациите и промяната на технологиите не допуска монопол. Монопол е възможен само, чрез изкуствено административно създаване, унищожаващо свободата. * Българският и латиноямериканският модел са плод не на свободата на пазара, а на липсата й. |
| Vokil Dulov, диссиметрия в притежаването на информация има, но тя в случая нито е определящата, нито е толкова голяма. Тук по скоро важи търсенето и предлагането в елементарния му вид. И далеч не съм убеден, че работодателят има някакви реални предимства на този пазар, освен разбира се чисто психологически, плод на манталитет. |