Отиди на страница:
веролом[Златен] , 29.6.2007 г. 07:54:15 Па некои вече и в любовта и омразата рационалното търсят, бре-бре... Хммм... Значи, казваш, приятелю .... а) емоционални процеси, б) познавателни процеси(включващи и мисленето), в)волеви процеси ..... Също като в учебника по психология и логика за девети клас... Или както в белетристиката от ХVІІІ и ХІХ век - в основата на сюжета - войната между чувствата и разума... Героинята страда... ....... При нормалните хора всичко това се слива в едно. И разбирането на ставащото, на човека .... на ситуацията, ако искаш, променя емоциите - и то много съществено. А и самите емоции, изживяването, са доста различни при различните хора - в зависимост от културата и интелекта им. Сходни са само в основата си - при примитивното, при това, което идва от еволюцията, от животните... ........... Е, и аз разбира се, се придължам към тезата, че виртуалната личност има право на шизофренно раздвоение. Иначе що да се появяваме с по два-три ника? Само че това вече го обсъдихте в темата заидиотите. .............. (Тука един колега от другия край на гробището чак се е разкрещял от възмущение: "Пак плагиатстваш, зомби такъв! Аз това откога съм го казал: "и всеки трябва да влезе и излезе / и да играе различни роли..." Абе то пък един колега! Още много има да учи за писането от мене! Айде, че дойде времето да излизам  |
| Целият последен параграф на статията заслужава да се сложи в рамка и да се препрочита поне веднъж на ден. |
Патагонец: Оттук до омразата е само една крачка. Прав си приятелю... И след тази крачка се озоваваш в кръчмата .... да търсиш съчувственици. Редактирано от - Zomby на 29/6/2007 г/ 09:41:39 |
| Ивайло Дичев е другия автор освен Димитри, който чета с удоволствие и чиито анализи създават остра дискусия във форума. Къде е обаче поведението на хората, на тълпата, на масата? Народ който си позволява да бъде лашкан в червена, синя или жълта посока непрекъснато, който не отстоява своите позиции наистина ще бъде каран да мрази. Ако той позволява да бъде мачкан, обработван, шлифован и направляван - какво може да се иска от него? И наистина ще бъде обработван от партийни и медийни звезди много леко. Хората трябва да се образоват, да започнат да мислят и да постъпват както те искат, а не водени от фалшиви водачи. Когато това стане, медиите колкото и да си бърборят, ще могат да обработват 5-10% от народа, другото ще стои здраво на краката си. А дотогава на едни избори същите хорица ще гласуват в червено, на следващите в синьо, след това във виолетово или жълто - къде е позицията им? |
Нещата са много по-прости отколкото Иво Дичев ги представя, наистина красиво и драматично  (Вагнер, Толкин, повелители, орки и пр.), но... теоретично. На мен повече ми допада метафората на сър Джефри за "алигаторите и блатото". Защо? Първо: Защото сър Джефри, като страничен наблюдател по-добре ги вижда нещата... Второ: Защото една голяма част от политиците ни, обичат да се изживяват като задкулисни "кукловоди". В научно-популярните филми алигаторите обикновенно са представени, подмолни животни, хищни и кръвожадни, но нищо лично... те просто са гладни.  Защо пък в блато? Ами защото това е любимото им местообиталище... Има асоциация и с "лов на риба в мътна вода"..., но това е друга тема. Най-много обаче метафората "блато" пасва на компроматните методи с които "алигаторите" обичат да си служат около (и задължително преди) избори... Най-общо казано "изборите" са едни скучни (почти театрални) представления, на които блатните обитатели следва да определят кой и по какъв начин ще регулира и организира живота (ще дава тон за песен) в "блатото". Човек и добре да живее..., отвреме-навреме се налага да избира... Какво се случва тогава? Изведнъж тихите и спокойни (поне на повърхността) води на блатото оживяват и започва едно яростно мятане на кал (специфична, рядка, блатна консистенция), еднопосочно, двупосочно и разнопосочно...  Мята се по всичко "което се движи" (разбирай, "което става за ядене" или "което се опитва да се еманципира от блатните нрави" )... в резултат на което "жертвата" придобива сиво-чер отенък и най-често... започва да обяснява че "няма сестра", което недоверчивата публика отказва да приеме, като аргумент. В други случаи "жертвата" гузно мълчи, което се приема от публиката, като знак за съгласие и доказателство за вина... . Междувременно голяма част от публиката (около 70%) се е отдалечила (с отвращение и страх) на безопасно разстояние от блатото и е много трудно да бъде убедена да се приближи... След края на това "шоу" - ТИШИНА! И така до следващото блатно оживление...  Бъдете здрави! Правете  , не омраза!Редактирано от - DILBER TANAS на 29/6/2007 г/ 10:01:08 |
| Дичев, щом МРАЗИШ толкова омразата като емоционално състояние, ... ами спри да пишеш! Поне ти самият да не разпалваш такава. Нали си против разпалването й?! Тогава се подчини на собственото си верую! (снимка: натиснете тук) А сега по същество. Разликата между това да се бориш с противник и просто да мразиш е в това, че в първия случай проблемът ти не е в целия човек, а в определени негови идеи или действия. Когато противникът се пречупи, когато дойде на твоя акъл, почне да прави това, което ти искаш, той престава да е враг. Ами, ако не се пречупи и не дойде на твоя акъл и не почне да прави това, което искаш, тогава какво, а?! Автоматично спираш да се бориш и мразиш и отиваш на неговия акъл, така ли? В кабелните телевизии се оформи такава длъжностна характеристика: водещи, които бунят възмущения и разпалват омрази Нищо не бунят те и не разпалват. Само се опитват да канализарат отдавна разбуненото и разпалено в обикновените хорица. Друг е въпросът с какъв успех. Може например да не се намерят данни, които да уличават корумпирания чиновник. Тогава тя заявява, че е сбъркала, извинява се, наказва журналисти. Т.е. как да те разбираме? Знае се, че е корумпиран, но... няма данни и затова му се извиняваме и наказваме други вместо него. Това много ми прилича на започващата да се шири тихомълком, но масово из елита в последно време постановка: А бе всички го знаят, че е виновен, ама като няма доказателства.... Май за един дълъг или къс следващ период от време, това ще е най-яката залъгалка-близалка за масите!  Дежурният им лаф е: а бе има си съд за тая работа. Ама в съда не само, че не ги наказват, ами малко остава и да ги наградят! И те затова са си спокойни - "съдът ще реши"! Нали си е техен! |
| Омразата и любовта са от по срещаните емоции. Може би само омраза или любов няма. Любовта е сляпа (става дума за класиката на двата пола) и различна, но за омразата си има причини. Дичев да пише както иска, но да не отменя правото на омраза. Или пък как ни се гугука да не се мрази, въпреки греховете и лошото на някой, породили и чуството омраза към него. Трябва да се изясни изискването. Идеята е светла, но нека я каже този чистия, който има право на това. Нека излезе безгрешния и ми каже - да мразиш е грях. И няма как да му опонирам. И нека ние грешните, ама всички го послушаме. Само да спомена. Имаше един дето каза да им се прости, защото не знаят какво правят. Само персона с морална чистота може да иска толкова скъпо морално изкупление. Който не е грешил, първи да хвърли камъка срещу мразещия, нали така Дичев!?? Аз смятам, че това не може да е Дичев? Най-малкото защото е платен за писаното. |
| Много интересна вариация на темата дава Орлин. Май вече съм имал прецедент с нещо подобно: Група студенти, които уж спорят помежду си, но всъщност си разменят само комплименти. - Никога ли не се критикувате помежду си? - питам ги. - Не, разбира се - отговаря ми едно момиче - нали някой може да се обиди. - И какво от това? - Ами предизвиква отрицателни емоции. - А вие какви емоции искате да имате? - Само положителни! - "Само положителни" имат единствено идиотите... - Това пък къде го пише? - Ами в Библията - "Блажени са нищите духом"... Пет минути мълчание и после някой се усеща: - "Защото тяхно е царството небесно"!!! А аз седях и си мислех, че идиотите действително само на оня свят могат да се надат на нещо, защото на този ге чака едно голямо нанай. Той просто не е за идиоти, тоя свят, освен ако не са политици, разбира се. Виж, политиците добре си се чувстват. Ама то политикът идиот като идиот ли е? |
Поздравявам форума на СЕГА с една от любимите ми песни. Песента "One" на U2 . Приятно гледане/слушане !ЕДНО (One) По-добре ли става или чувството е същото? По-лесно ли ти е сега, когато има кому да хвърлиш вината? Ти каза: Една любов, един живот, защото това, което търсиш в нощта е една любов. Трябва да я споделим. Тя теб ще изостави, скъпа, ако за нея не те е грижа. Разочаровах ли те аз или лош дъх в устата ти оставих? Държиш се сякаш нивга любов не си изпитвала и искаш и аз без нея да мина. Да, но е твърде късно тази вечер да се взираме в миналото през нощта. Ние сме едно, но не сме едно и също. Трябва да се грижим един за друг Да се грижим един за друг. Едно Дойде, за да простиш ли? Дойде, за да събудиш мъртъвците? Дойде, Христос ли да играеш заради дивотиите в главата ти? Прекалено много ли поисках, повече от много даже? Ти ми даде нищо, а то е всичко, което имам. Ние сме едно, но не сме едно и също. Нараняваме се един друг и така ще продължаваме. Ти казваш: Любовта е храм, Любовта е по-висш закон. Любовта е храм, Любовта – най-висшият закон. Молиш ме да вляза, а после ме караш да пълзя. А аз не мога да разчитам на това, което имаш, защото всичко, което имаш, е болка. Една любов, една кръв, един живот. Трябва да правиш това, което е нужно. Един живот, един с друг. Сестри, братя. Един живот, но не сме едно и също. Трябва да се грижим един за друг, да се грижим един за друг. Едно превод Теодора Цанкова |
Човек за човека е вълк. — Homo homini lupus est. това е истината....а още по-лошо е, че все по силно се увълчваме ! |
| Ваднага възниква въпросът, а защо в този дух срещу омразата и омразите, раздухвани активно от различни страни в Бг, същият автор не се изказа преди 17, 16, 15, 10, 9, 8, 7 години? Тогава омразите бяха най-силни, съответно и най-вредни в обществото, най-вредни за държавата и нацията. Какво се е случило, че баш сега го е засърбяло да мрънка срещу някакви омрази, срещу газетарите и телевизионерите, които уж поради вътрешната си злобарщина ги раздухват? Случило се е това, че омразите, по-точно посоките и обектите им, излязоха извън контрола на политическата банда, формираща колониалните на чичо Шмуел администрации. По главите си се побиват измекярстващите политцентрали и агитпропагандните им апарати и активисти да канализират омразите, да ги използват във вреда на изпитващите различните си омрази. Последните вече не рачат да мразят когото им посочат онези моше-ници, ами все по-канализирано мразят, когото трябва - душманите си, обидчиците си, грабителите си, измамниците си. Преди всичко мразят измекярстващите политици, които при това разглеждат под един знаменател, като една сговорна престъпна камарила. И тук се появява тази дописка, която цели да манипулира читателите, да им внуши неверни тези, полезни за олигархията. Например, внушава, че обект на омразата са турците, а не ДПС, което всъщност е истината. Ние българите отлично съзнаваме, че считащите се за турци у нас не са ни виновни за притесненията в смесените райони, за наглия разгул на потурнашката партия, за хищничеството на нейните активисти. "Пиронът" на манипулацията и в лъжата "за разлика от патриотизма, който означава любов към своето, национализмът е омраза към чуждото". Национализмът, разбира се, не съдържа в себе си задължително и омраза към другите, към чуждото. Национализмът не е тъждествен с ксенофобията и шовинизма. Национализмът се изчерпва с две понятия - патриотизъм (силната привързаност към страната си) и родолюбие (гордостта с кръвния си произход, към рода и племето, с ред които си се пръкнал). Приравняването на национализма с ксенофобията, фашизма, шовинизма, нацизма или юдофобията е главна носеща конструкция на ционистката пропаганда. Преди всичко, защоно националистите не приемат "богоизбранството" на когото и да било, дори себе си не считат за такива. А ционизмът се крепи преди всичко на тази талмудистка претенция, която е напълно лишена от основания. Националистите ратуват за силна държава, в която държавнотворческият народ е уважаван, неговата воля е определяща при взимането на най-важните управлянски решения за общността в страната. А ционистите искат да "да доят гойските царе и народи", да ползват благата им и при това да ги тъпчат. Сблъсъците между националистическите тенденции и ционистките попълзновения са непримирими и затова национализмът е първостепенен обект на ционистка омраза и постоянно злобно сатанизиране. |
| Дичев като интелект и текстописец е много добър, но като изразител на собствената си идеология в обществен план е кръгла нула, защото го чета и го засичам как (се) ИЗЛАГА коренно противоположни тези. Така става като пишеш първо само за пари и второ по поръчка срещу някого. В тази статия като дебела червена нишка (какво хубаво клише) се точи ОМРАЗАТА срещу Волен С, който за сведение преди да стане водещ на ТВ предаване БЕШЕ ВЕЧЕ политик. Значи да обичаме турците, говорещи на чист български език и да мразим българите-националисти. Всъщност като знаят чист БЕЛ на турците за какво са им новини на турски. Защо лидерите на ДПС като са си нормална БГ партия говорят на митингите си на турски. Защо да не мразим турското робство като срещу него са се борили и дали живота си и Раковски и Ботев, и Л.Каравелов и Левски и т.н. Може би те нещо не са били вчас(?) според Дичев, а има и един толкоз хубав роман "За свободата1" и "За свободата кървава2". И друго много може да се пише по портрета на Ивайло Дичев, всъщност той си признава че "Аз е някой друг" |
| Науката не е най-силното оръжие на Дичев. Няма нищо, че носи научни степени и звания. Просто си остава литератор. Но дори и това му е трудно. Може ли да пишеш за омразата и да не знаеш какво мислиш под "омраза". Всяко негативно чувство към другите било омраза. И каква е тогава разликата между омраза, гняв, ярост, неприязън, яд, неохота и т.н. и т.н. Ще се поставя в услуга на професора - пък халал да му е следващото научно звания взаимствано от това. Омраза винаги е основана на претенцията за настъпило в миналото несправедливо, нечестно или неморално събитие. Айде сега пак да прочетем Дичевия текст. |
| Zomby, до колкото знам казва се блаженни са вярващите. Също до колкото знам от филмите (не съм чел Библията) блаженни се тези които вярват в Христос. Вярвящите пък и изпълняват препоръките му да не се греши. И този блажен вярващ, отива в царството небесно, тоест в рая. Идва ми нещо като за заслуги, за правилен живот. Но от това ми се струва, че блаженния вярващ не го чака нещо добро на земята. В това трябва да има нещо вярно, защото и баба Ванга се смееше и викаше - а пък някои си мислят, че са се родили за да се имат добре. |
 късно ми е на омраза да се уча, недостойния и злия мога да присмея, да изпитам омерзение, отвращение, погнуса, но да го намразя, да му стана роб, на гърба си да го нося, да си подаря душата, други разбирам ги нещата, а и всеки право му е да избира  |
У нас нито политиците нито медиите могат да ти втълпят отрицателни мисли и чувства. Не го направиха нито при фашизъма нито при комунизъма, такина сме - не се манипулираме и не ядем доматите с коловете. Споко авторе, остави тая омраза към омразата, и политиците го отнасят като сгафят  |
| Калина Малина, не съм си и помислял да говоря от името на Ботев и Левски. Факт е обаче, че такива като теб обесмислят жертвата им, както и на други достойни като тях. Може би и не го осъзнаваш, но твоите думи са гавра с тях. България не е била отвоювана, за да бъде предавана, преотстъпвана, подарявана. Иначе излиза, че загиналите за нея са били глупаци... Чувала ли си, твоите любимци от ДПС да критикуват нещо или по скоро нещичко от реалностите в Турция, или в поведението на турците? Не разбира се. А това е най- точният белег какво представляват и какво лелеят. А именно дуалистична България, в която от викове на ходжи и маанета, няма да има покой. И когато отидеш в кварталния магазин няма да те обслужат, защото както продавачката- туркиня знае български и ти трябва да си научила турски. И не само в магазина. |