КАКВО НАПИСАХ? пък Аз!
Отиди на страница:
| Тук смятам да сложа някой неща които ми създадоха доста проблеми. |
| Спрежения “Тат твам аси!” Дзен будистка мъдрост Аз не се предадох Ти ме предаде Той Ви го предаде Тя всичко Ви предаде То никога не се предаде Ние не се предадохме Вие ни предадохте Те се предадоха Аз не се продавам Ти ме продаваш Той нищо не Ви продава Тя не се продава То никога не се продава Ние не се продаваме Вие се продавате Те се продават Аз не ще се предам Ти ще ме продадеш Той не ще ме предаде Тя не ще ме продаде То никога не ще се продаде Ние не ще се продадем Вие ще се предадете Те ще се предадат Аз никога не се предадох Аз никога не се продавам Аз никога не ще се предам Аз съм То. 23.12.2002 год. Мадрид |
| ТЕЛЕКИНЕЗА Стихотворения, се мъча аз днес да пиша И макар, лесно и да ги редя Не търся някаква си рима, или песен А мислите си , искам аз до Вас да доведа. Защото мислите човешки, не са опасни за вида Опасни са делата , тежки, грешни Провокирани , от тази страхотна свобода И жалко е когато красотата, се превръща във вина. Нали и аз живея тук , на нашата земя Скорпионите , нали и мен , ужасно хапят И провокират моята глава , нещастна А мислите ми , мойте мили мисли, представят за вина. За туй, сами Вие днес си преценете На чуждо мнение не се осланяйте , така, Както чакала магарето излъга за последно Да влезе във устата на лъва. За мене всичко днес е ясно вече Но за вас това не е така, Възпитавани във дух на атеизъм вечен Не разбирате нищо от мира. Нали , съзнанието си сами, щяхте да промените Нали, сами без Бог, красотатата щяхте Вий да изградите А днес разбрали своята утопия, във времето , тей краткотрайна Останали без страх от Бог, на злото ставате Вий роби. Дерзайте , щом можете сами се справи Вършете своите дела , с които ще запомнят Вас Но на другите, които хич , не са виновни Не отнемайте истината за света. Защо , когато рибата е във морето бурно Тигана слагате , на огъня сами А после , като глупаци , почвате кавгата люта И то , за някакви измислени , хартиени пари. Защо, душата своя, мила и красива Оставяте да тъне във мизерия и мрак сама Защо не борите се, със тъмата силна За да види , и тя малко светлина. Защо, когато всички сте дарени със живота И всичко даром е на Вас дарено Не сте възвишени и благородни А зорлем, искате да станете , на скоти. Защо, делите вечно нещо, та макар и малко Защо се борите един със други вечно Защо допускате във Вази Злото жалко А после псувате живота, че той бил уж, несправедлив. Нима не можете да сте Човеци Нима не можете да живеете във мир, Че разликата Ви , с онези древните човеци Днес, май е само във машините , нали. А искате затрупани , от планина от суета Да се представите, модерни , нови Със много знания и опит, в своята глава Уви, илюзии са само, неверни при това. Мъчете се , да бъдете Човеци свестни Не някакви биологични хора За душата своя се борете Защото , туй е смисъла на вашия живот. 27.01.2002г. Варна Светът, загива скъпи мои, мили Не го ли виждате така, с очите Ваши, с мисълта Или надявате се вечно със гърнето старо Да ходите да вземате вода. 27.01.2002г. Варна |
| Хайде и едно за последно тази вечер, ИДЕИ Крадат идеите ми безпощадно, Крадат, каквото се роди в моята глава Крадат живота ми, навярно Вярвяйки, че правилно е това. Вземете казвам, каквото Ви хареса Идеи още доста , мога да създам Та може ли , в един живот човешки Аз всичките , да претворя в дела. Вземете казвам, каквото Ви хареса, Но дръжте се , като добри бащи Та може ли, този който ражда нещо Да иска то, да стои във пустошта. Вземете казвам, каквото Ви хареса, Вземете туй, което ще Ви помогне Вземете туй, което на Вас Ви импонира Останалото аз сам , ще сътворя. Вземете казвам, каквото Ви хареса, Вземете туй, което, живота Ви в добро ще промени Вземете туй, което, може би ще Ви спаси Но кажете ми, поне едно , благодаря. Крадат идеите ми, безпощадно, Не радват се , на туй което е в моята глава, Ако щете , за идиот ме обявете Но аз, ще бъда все това. 26.01.2002г. Варна |
| Всъщност, за да спазя идеята за обратното броене, трябваше да започна първо с ТОва: ВОР „Когато в своя дом, град или държава Живееш заедно с глупака Дори да не го срещнеш ти Бедата пак ще ти се случи” Панчатантра- Старо-индийска книга за мъдростта Във вор попаднах тей дълбок Не беше даже двор макар и разграден Не виждах никакъв отвор Тъмата ме обгръщаше със смъртен обръч Ни извор чист , макар и кладенчов Надежда някаква за бъдни дни Надявах се на чужди вот пристрастен За разум в дни на тежка мъка И питах се какво е вор Защо е тъмно и студено Защо съм Дуло на цевта Къде забравихме нещата важни за човека А този вор обгръщаше света тей методично Пустинята проникваше на всекиго в душата О, първични страсти и всеобща суета Облечени във думи най-хуманитарни Излъскани , пригладени и пуснати във интернета Омразата поникваше от всяко място Израстваше и плодовете и беряхме всички ние И болката на ближния , бе сякаш най-желана цел За всяка глупост имаше разумно обяснение И нищо свято сякаш нямаше значение И само причина, следствие и действие на идиоти Световни някакви и не чак толкоз, измислени величия Нещстници със интереси разни, превръщащи света в обор Заслепени от собствената си изконна празнота С претенции за всеобща , глобална, вселенска умнота И глупоста царуваше навсякъде със пълна свобода И слушаха ги хората , повтаряха кат папагали И всеки гледаше как сам да се спаси И не разбираха , че заедно са във вора И мразеха се, презираха се сякаш са животни А иначе в гърди се удряха , какви били човеци Във вор попаднах тей дълбок Какво е вор , аз пак не знам Дали пък има нещо общо със затвор Но, знам, че май не исках да съм там Надежда исках да струи от извор в планината И двора да е подреден, за пример на децата Отвор да има, всеки да премине без проблемно На място малко по-добро и свястно Но за съжаление не стоят така нещата. Какво е вор , аз пак не знам навярно някаква си стара дума е това отдавна от света изчезнала , забравена но с корена си все пак е белязала своите поколения с различни там значения. И времето що другите не бяха изгорили Започнах в печката си сам да го горя Болеше ме защото го бях създал с голям мерак Но можеш ли на тъмно и студено във вора да стоиш Без с туй което имаш под ръка Да не се опиташ да се стоплиш и осветиш. 09.02.2006г. Варна P.S. . “Таганка, я твой беспирньiй арестант, Погибли юность и талант, В твоим стенах..................” Руска песен П.С.Но понеже "Спреженията" са ми любими понеже ги написах два дни след като ме изгониха от работа в една "Empresa de carne", а това стана осем дена след срещата на Новия задокеански Хитлер, със смешника Аснар.Така пропадна "европейскта ми идея", разбирам поне онзи идиот да беше спечелил поне нещо за Испания, а то само голи обещания. Но нищо:поздравям всички с руската песен "Пьотр Семиьонович" и по специално, "мьiй пием за свойх врагов........" Редактирано от - Пламен Кафадаров на 16/12/2010 г/ 09:30:47 |
| Приказка за един организъм Имало едно време един организъм, той както всеки организъм, бил създаден от своите родители и носел по нещо в себе си от своите предци.Организъм , като организъм.Макар, че имало по света, организми и организми, този бил от най-нормалните и обикновенни организми с които бил населен светът.Мозъкът му служел, да мисли и да го управлява , във всеки момент и ситуация , в която го поставял живота.Скелетът , да го държи на някакво ниво, да задържа плътта на него, и така, той да може да заема някакво жизнено пространство в световния мир. Мускулите , му служели да осъществява движението и покоя, а също така и всичко останоло което е толкова необходимо на всеки организъм, за да бъде жизнено спосособен, в заобикалящия го външен свят.Кръвта , му служела предимно да го пречиства от вредни вещества и да разнася животворни хранителни сили, до всяка нуждаеща се част от него. Сърцето , давало пулса , по който трябвало да се работи за съществуването на този толкова сложен биологичен механизъм.Всъщност, той по същество бил прост, но го усложнявали връзките и комуникаците между отделните звена, които били изградени от най-обикновенни клетки, мо успявали да организират цялосттното му функциониране.Изобщо всичко си било направено както трябва. Живеел си, този организъм през дадения му , от времето жизнен път, и се справял , както може със предизвкателствата на живота.Кога се справял по-лесно, кога по-трудно, кога падал, кога ставал, кога си ближел раните, кога подскачал от възторг и искал да полети.Но случило се един един някакъв си ден, незнам по какви причини, но някак си станало, че мозъкът тръгнал във грешна посока.Може и да се е уморил , да мисли постоянно за всичко, може и някой нещо да му е внушил, но той направил своя избор и тръгнал по своят нов път, като предполагам се е на- дявал, че той ще е ослан със рози.Но нали знаете, че често пътят към ада е послан с добри намерения.А какво точно щяло да излезе, мозъкът можел само да пред полага, и ако установял опасност , да се мъчи да я предотврати. Кръвта , която по своята същност е червена на цвят, а някой казват, че се деляла на червена и синя, а тя ако питате мен , когато става за нещо свястно ми розовее, и е тъмно червена , когато се използва за съсирек, се деляла на червени и бели кръвни телца. Белите кръвни телца , си вършели съвестно работата и изобщо, ама въобще изобщо не се интересували , какво става с мозъка.Нали живота продължавал, при тях нищо не се било променило имали си работа и задължения , които трябвало да изпълняват , и били удовлетворени от това.А какво ставало с мозъка , си било негова мозъкова работа.Всеки да си гледа своята работа, разсъждавали те, и всяка жаба да си знае гьола. Но червените кръвни телца, които познавали също целия организъм, до най-затънтените му краища, защото постоянно циркулирали из него, а задачата им била да откриват вредителите и заразите и да не им позволяват да навредят на организма, решили , че щом е така защо да ходят навсякъде като луди и да се борят за всички, пък и той мозъкът нали не ги командвал вече. Можело да използват всичките си натрупани знания и опит само за себе си и за своите лични поколения, пък и след толкова много служба за благото на всички , това им се струвало като заслужена награда.Дали са си вършели добре работата, никой и не се замислял, защото тя работата за целия организъм, тя никога няма край, и те нали са работили колкото са им били възможностите, много ли , малко ли , но винаги на сто процента.Пък, и ако случайно някога се срещнели със себеподобни, вече нямало да се чувстват като последните голтаци, ех, ако не те, поне поколенията им.Така те , като вещи познавачи на целия организъм, започнали да застават само на най-благодатните места, където се изливал жизнения сок на живота.Малко по малко започнало да им се услажда, нали знаели , че хубаво е да търсиш, на хляба мекото и на живота лекото. Организмът започнал бавно и полека , обаче безвъзратно, да залинява.Вече не бил това, което бил свикнал, да бъде досега.Лошият пример бил приет и от други елементи на системата, но поради слабото познаване на материята , те не постигали толкова печеливши и бързи резултати. Клетките му бавно и все осезателно започнали да усещат бедността.Паниката и страхът сковавал душите им , неизвестността за бъдещето била по страшна дори и от смърта.Опитали се, да се оплачат на мозъка, но той твърдо им от говорил, че изобщо не му е работата , да се занима ва с техните проблеми, че всеки трябва сам да се справя с предизвикателствата на живота , да се мъчи да оцелява разчитайки единствено на собствените си възможности и умения, и така , вече всичко е по-новому и макар, че било разбираемо, че ще има временни затруднения, докато всички се пренастроят, целта, по-доброто укрепване на целия организъм си заслужава да изтърпят солидарно всички тези трудности. Те клетките , нали са прости клетки, но в себе си са събрали и носят мъдростта на всички предни поколения , прегърнали целта , огледали се и видяли че ако се трудиш сам за себе си не е трудно да успееш.Започнали да се опитват сами да се справят.Някой си спомнили дори за фотосинтезата, и макар и да не им е присъща се опитали да я овладеят.Мъчели се с труд на челото да се надскочат, разбирали , че хубавите работи стават бавно.Надявали се по бързо всичко да си дойде на мястото.Те знае ли, че когато всяка сама се спаси, организмът пак ще се оправи и вече обновен и преструкториран ще продължи своя жизнен възход.Изобщо всички се борили за правото си на живот. Един ден, уморени здраво от борбата им хрумнало, че нещо трябва да се промени, усетили със свойта мъдрост , а може и с гладния си стомах, че по този начин нещата няма скоро да се променят.А те знаели, че ако не се оправят скоро организмът няма дълго да издържи. Решили да се разберат със червените кръвни телца и всички като тях, смятали , че проблемите когато бъдат изложени както трябва, на всеки ще му стане ясно как със своето действие или бездействие на-нася вреда на целия оганизъм.Те знаели , че задружна дружина, планина повдига , и че заедно могат да постигнат повече, а също, че съединението прави силата. На другите обаче, така им било харесало новото положение, че трябвало чудо да стане , за да се върнат към старите си задължения и отговорности, а може би и чудо да станело пак не биха го направили.Но като разбрали , накъде отиват нещата , се групирали по някакъв доста странен начин , който дори природата не би могла да измисли на трезва глава .Това странно образувание все повече започвало да заприличва на някакъв вид тумор.Както и клетките да се мъчили да ги уговорят, да не правят така , все нищо не се получавало.Онези само обещавали колкото да спечелят малко време и да прехвърлят вината другаде , и после пак същото.Тогава клетките се принудили да отрежат това образувание, макар да знаели , че покрай сухото гори мокрото , но приели този риск.Нали трябвало, да възстановят нещата.Обаче, надеждите им бързо се изпарили , защото били подценили противника и той усетил своята гибел , вече отдавна бил метастазирал по целия организъм , и се бил скрил на всяко възможно място. Така оставих онзи организъм, и сега се чудя дали е успял да се справи, и дали е още жив. Язък за родителските грижи, язък за туй което беше останало от предците.Но така е то: “Ум царува, ум робува, ум патки пасе.” 22.01.2002г. Варна P.S. Всички прилики с някоя страна по света , са напълно случайни и авторът не носи отговорност, ако някой болен мозък го обвини в това. |
| Като прочетох, написания си коментар по-горе, за да няма двусмислие, трябва да се изясня по ясно.Като наблюдавам, какво се случва в Европа, и като преглътна явния си скептецизъм за съществуването на Обединена Европа заради това което прави, трябва да призная, че истински късмет за нея /Европа/е ТОва, че новия Хитлер е президент на Unated states of Amerika. P.S. Поне унищожаването му ТОзи път няма да изпепели цяла Европа. .Баланс на интереси, нищо лично! |
| ПРОСТО Не знам кое в мене днес наделява Славянския трагизъм или прабългарската прямота А може би безброй съдби , надежди Във мене оживяват днес. Кое е право, кой ли е виновен Незнам сега във този час, но знам Че по света когато стане нещо Виновник винаги има за това. Ех, за радост искам аз да пиша С надежда почвам всеки ред Но после, когато вече съм написал Виждам , че друго е излязло пак отпред. Какви ли мисли ме вълнуват И мога ли аз да ги потредя Защо ли окена бурен , страшен Е сякаш в моята глава. Кога ли най-накрая Ще мога и аз да се успокоя И кротко тихо и спокойно Ще си живея в някой хубав кът. Не искам веч, вълните най-огромни Да ме блъскат с устрем най-суров Да ме подхвърлят към безкрая И после едва добрал до брега, отнов пак. Ах , как искам да си лежа на плажа На лятно слънце да се радвам аз успокоен И чак когато преценя , че съм натоплен В морето кадифено , нежно , да се разхладя. Но туй съдбата го решава И смело приемам своята съдба А може ли , човекът да се скрие От собствената си , щастливата звезда. Нима и Данко трябва да забравя Че собственото си сърце на хората е подарил Не го продаде, запомнете хора А светлината просто е дарил. Нима съм идеалист аз глупав За реалността със затворени очи Създал си глупави илюзии Живеещ в някакви мечти. Не аз съм реалист, с широко отворени очи Но туй , което виждам днес дори Изобщо не ми се нрави на вкуса И искам то да стане друго, по-добро. Но как ще каже някой, не е толкоз просто Така е друже вярно е това. Но нека никой, на другия не прави Това което на себе си не иска да му правят. 20.01.2002г. Варна П.С.За запалването на райхстага*не ми се приказва, и за телевизионните изяви на МЕЧО ПУХ **също. Може би някой друг път!Ама че МЕЧО ПУХ оглавявал мрежата, ТОва не мога да приема! ......................................... ....................... след редакция *За запалването на райхстага - 11.09.2001г. и атентата срещу Кулите -близнаци, райхстага е запален от самите фашисти, а са обвинени комунистите, с цел фашистка Германия да има повод да започне Втората световна война. ** Мечо пух - Осама бин Ладен, измислен и несъществуващ образ, измислен от ЦРУ за заблуда на Руснаците във войната в Афганистан, с цел пркриване финасирането от САЩ, на афганистанската армия, по време на преговорите за разведряване и в протививес на двустранните и договорки.. Редактирано от - Пламен Кафадаров на 16/9/2009 г/ 21:25:25 |
| P.S.За мен няма никаква разлика, между онзи , който въпреки ОН/ организация на народите/ нападнал безцеремонно Полша преди време и започнал Втората световна война, и онзи който въпреки ООН/ организация на обединените нации/ нападна безцеремонно Ирак, и хвърли света в безконие и смут, и дано не е Трета световна война.Защото когато не се спазват приетите международни норми и правила, а се действа от позиция на силата, може да се окаже, че от всяка голяма риба има по-голяма! |
| ВИК Искам да се кача на една планина И смело да извикам , да ме чуят всички: Че хората се точно преценяват И глупост е да вярваш, че някой е по-светъл От това което той е всъщност. Че трябва по делата им , да ги познаем Защото мъдри думи , използват и крадеца и светеца И глупост е да вярваш, че историята ще се промени Без да си използвал труд , смелост и силна воля И хората от самосебе си, без пример най-добър Ще станат по- добри. Че вчерашният враг, ще стане най-добър приятел А който, със много сила трудно те е победил В место роб, за брат ще те остави. Че трябва всеки , да търси естествения си съюзник Защото в тоз живот , са много естествените врагове. Че днес системата използва , хора със пороци Че туй порока е да знайте, юлар на твоята глава И после заедно с хомота, те водят право в пропаста. Така здрава нация не се създава А глобализацията става по масло. Пороците си смело Вий признайте А не като цар Траяна да си трайте Защото всички ще страдаме от това. А някой нежно във ухото ми нашепва Че бисерите пред прасета се не хвърлят Защото нивга , те не ще ги оценят. 18.01.2002г. Варна |
| СРЕЩИ Срещнах аз един крадец Той каза ми, аз имам чест Аз казах му, това е май абсурд Та чест, не идва ли от честност. Срещнах аз, един тарикат Той каза ми, за политик съм аз роден Погледнах го, помислих май и казах му Та ти си просто курва. Срещнах аз, един успял със думи на челото Цената е без значение , щом ще постигнеш ти целта Изтръпнах, много ужасен, и казах си Та тоз е просто без морал. Срещнах аз, един уж патриций Той каза ми , че бил много горд Огледах го, изчаках доста и казах му Не друже , ти си просто горделив. Срещнах аз, един голям красавец Светът в краката му уж бил лежал Последвах го, не спирах аз да мисля Момченце, ти си просто нарцис. Срещнах аз, един интелигентен Ах, колко много мозък имал той Въздъхнах , изпуснах стон Човеко, ти просто си обикновен хитрец. Срещнах аз, един човечец Той каза ми , аз просто съм добър глупак Не , не е така приятелю извиках Та ти си истински Човек. 19.01.2002г. Варна П.С. Преди няколко години, срещнах и един млад мъж, монтираше много добре професионални машини за миене чинии.Голям симпатяга.Беше ми далеч под нивото, но монтираше тези машини по-добре от мен.  Ползвайте го сигурно ще Ви потрябва.Ползвайте го , дано да може да Ви помогне! |
| ХВАЛИПРЪЦКО Днес пиша разни думи и слова Дали ще имам аз куража До дупка да отстоявам всеки ред. Или съм просто хвалипръцко Който иска да се изкара за поет. Мнозина може би ще кажат Тоз май е твърдо луд Не знам сега какво да кажа Не знам какво е да си луд И може тези да са прави Но моля се на Бога , да не е така. А може би понякога така е Че трябва лудост за неща За които трезвият стократно Не би си мръднал даже и пръста. Не знам историята ще покаже Но не историята на света А мойта, която трябва Аз просто сам да сътворя. 18.01.2002г. Варна P.S. Едно е сигурно обаче ДЕЦАТА НЯМАТ СПИРАЧКИ!, и ще стигнат до края. |
| Автофръцко Днес пиша разни думи и слова... и букви пиша, но не искам да се хваля. Понякога и цифри аз зова в купчини от числа да ги стоваря. Мнозина може да не ме броят, малцина ще извадят линеара, но редом с мен и врабците стоят, докато аз изчаквам светофара. Че трябва лудост да си трезв това и пийналият ще докаже - щеше ли тогава Крез да трупа злато у гаража? Историята на света е кратка - сенатът дом строи, но бедните го духат, оплитат ги в таз проста фатка четат им конско и ги бухат. Едно е сигурно обаче - спирачки няма пеленаче. И с поразяващ десен крак те рита у ухото пак. |
.| Така си мислиш! Га бех дете го харесваха само по филмите с Гойко Митич. След като порасваха, хлапетата почваха да си падат по другите два образа от троицата - Шуахенд и Файахенд ако се не лъжа (немският прононс ме обърква) . Много по-реалистични бяха. Но тогава хлапетата четяха де, и поради тази причина знаеха, че има още двама. По чешко-дедеерските филми май ги нямаше. |
| Верно, така беше, бях забравил, "Говорящата кожа" и др.Купих на сина си наскоро "Принцът на бледоликите"на Май, ама той нещо не я чете, ще трябва да се я прочета сам, поне става бързо, пък на него май ще пусна да гледа "Добрия, лошия и злия", там и музиката на Мориконе е страхотна.Пък за Гео Милев с неговите "Септемврийци"ще оставя образователната система да му я налива в главата. |
| Да, Карл Май поне е някакъв положителен образ за българската литература - индианци, крави, съкровища, а тъй като е бил германец, начи още оттогава вече се е виждала светлата европейска перспектива. Докато тия като Гео Милев и Христо Ясенов, дето са ги застрелвали като кучета, не трябва да имат място в училищната програма - поети некви, разбирашши. И оня терорист Ботев кво прави там не мога да разбера - отвлече цял кораб, застраши държава, интегрираща се в този момент към Европата и не се подчини на заповед, поради което са били принудени да стрелят на месо - у челото демек. |
| Нати Ястребовото око, Чингачгук & Магуа - ТУКА |
"Go, children of the Lenape, the anger of the Manitou is not done. Why should Tamenund stay? The pale faces are masters of the earth, and the time of the red men has not yet come again. My day has been too long. In the morning I saw the sons of Unamis happy and strong; and yet, before the night has come, have I lived to see the last warrior of the wise race of the Mohicans".  |