КАКВО НАПИСАХ? пък Аз!
Отиди на страница:
Bay Hasan 08 Сеп 2013 07:55 От: United States Пламен Кафадаров = д-р Стефан Чолаков. Bay Hasan От: United States, кой е този д-р Стефан Чолаков, и какво означава това не разбрах, обида ли е, комплимент ли е? |
| Количествените натрупвания в качествени изменения Седях си в колата на паркинга,чаках и наблюдавах преминаващите хора.Понеже беше топло, а и от моята кола до паркиралата съседна кола имаше място за поне кола и половина, си бях отворил наполовина шофьорската врата, та хем да влиза по хладен въздух, хем като пуша да мога да си изтърсвам на земята пепелта от цигарата.Пушенето естествено е лош навик, от който се опитвам да се отърва , за сега неуспешно, но това е друга тема. Та както си си наблюдавах преминаващите хора и си мислех, колко си приличат и същевременно, колко са различни всички и се мъчех да ги класифицирам в някакъв вид групи, ей така случайно и за забавление ,докато седях и чаках, един силен звук , явно от натискане на клаксон ме изкара от размисъла. Погледнах назад и видях една кола , която сякаш смяташе да паркира до мен. Клаксона настоятелно беше натиснат повторно. В първия момент изобщо не схванах, че звуковият сигнал е насочен към мен, зачудих се защо колата не паркира на предостатъчното място за това, а вдига шум с този клаксон. Огледах се да видя ,какво й пречи и на кого сигнализира, и като не видях никой и нищо, се светнах, че явно моята полуотворена врата й пречи. Затворих я, и колата благополучно паркира до мен. Отново си отворих вратата и зачаках да видя съществото , което беше натискало клаксон, все още недоумяващ защо го направи, при наличието на толкова много място за паркиране. От колата излезе шофьорка излъчваща самодоволство, погледна ме с явна неприязън и надменно замина по пътя си. Не че подобен тип поведение може да ме изненада., но се замислих над причините които го пораждат. А те причините можеха да бъдат най-различни. От това , че някой плаща и обещава бляскаво и материално задоволено бъдеще,ако се държи така, или никой не й плаша , но тя си мисли , че с това с това си държание би го получила, като се премине през това, че може би някога, някъде съм й причинил нещо лошо, или може би още повече в детската градина съм й изпил лимонадата , и тем подобни. Но всички те са напълно не логични, защото ние не се познавахме и никога не се бяхме виждали до този момент, а и според мен нямаше никакъв шанс та да ме познаваше задочно. Причината трябваше да се търси в нещо по прозаично. Какво кара хората да се държат по такъв начин? В един момент ми просветна, причината беше посредствеността! Дамата по всичко си личеше беше посредствен шофьор, при косо паркиране, което е най-лесното при наличие на място за кола и половина, да се затрудняваш и да искаш още , е достатъчно доказателство. Самодоволството се дължеше на удовлетворението от добре свършената нелека задача, именно самото паркиране. А неприязънта, явно беше към насочена към глупавия и несхващащ човек, който дебилски се беше разпрострял, едва ли не на целия паркинг и максимално затрудняващ нормалните хора да си вършат трудната работа в и без това нелекото им ежедневие. Осъзнах , че в нейните очи аз бях човек, който пречи ,създава й проблеми , но въпреки това , тя със своята напористост е поставила на мястото му, и успяла да изпълни перфектно задачата си. Сетих се за Федър, преди години сякаш двамата бяхме говорили по този въпрос. Той ми беше казал: Посредствеността е напориста, арогантна и самовлюбена, тя няма самокритичност, тя сама за себе си е олицетворение на нормалността , и когато е примесена със солидна доза простащина, сме свидетели на агресивната й проява. И колкото повече е простащината толкова повече е агресията. Посредствеността във всяка една област се самоизмерва единствено със своите побратими и посестрими, всичко което е по-голямо от нея и тях , бива омаловажено, отхвърлено, оплюто или изкарано от нормата. И това е така, защото тя интуитивно усеща , че именно това по-голямото е непосилно за нея. Ако някой в някаква област постига по-добри резултати от нея, посредствеността е убедена, че това се дължи на благоприятно стечение на обстоятелства, късмет или направо го вади от нормата и го обявява примерно за „извънземен“, или нарича с други имагинерни понятия и определения. Характерно за посредствеността е , че тя се е издигнала над нивото си на компетентност, но не го разбира, а го смята за нормално ниво от своето развитие. Аз му бях казал: Основното нещо според мен, което определя дали човек е посредствен или не , е моженето или неможенето. Да всеки от нас не може много неща в много области,но това не ни прави посредствени в тях, защото не се занимаваме с тях, не се мислим за особено вещи в тях, или ако се занимаваме, си определяме точно мястото и възможностите и сме наясно, че за постигане на отлични резултати се нуждаем още от много труд, опит и знания. Федър се беше засмял: До някъде си прав, но посредственият обаче е вътрешно убеден в своята изключителност, и слабите му резултати се дължат не на неговото можене или неможене, а на външните обективни обстоятелства, на хората които постоянно му пречат да постигне целите си или както е казано:“ На калпава ракета, космоса й пречи!“ Посредствения не би признал резултатите си за слаби. Той е убеден, че е постигнал най-добрите резултати, които могат да се постигнат в тази среда, при тези обстоятелства, и ще го чуете да обяснява , че е постигнал най=добрите резултати ,които могат да се постигнат в тази среда, при тези обстоятелства и ще го чуете да ви обяснява че въпреки тази среда и тези обстоятелства, той се е борил с много и най-различни трудности, вложил е много и непосилен труд и е постигнал най-добрия възможен при тези обстоятелства резултат.Дори и да не се съгласите ще ви бъде обяснено как вие нищо не разбирате, и не гледате реално и обективно на нещата. Мисля че не те разбирам съвсем, по принцип нещата са ми ясни, но границите все пак ми се размиват,-казах му аз. Всичко което го можеш е лесно, и всичко което не го можеш е много трудно!- намигна ми Федър- За можещия моженето е ежедневие, той не се прехласва и не превъзнася собственото си можене, това за него си е част от ежедневието му и нещо абсолютно нормално. Докато не можещия , ще го видиш да тържествува на всеки постигнат по-добър резултат, па бил би той по-добър единствено в собствените му очи, ще ти проглуши ушите от емоции и обяснения за преодолени и превъзмогнати трудности въпреки които е постигнат резултата, и изобщо при никакви обстоятелства ни би могъл да го убедиш , че в това което е направил няма нищо особено, и това не нищо забележително и не е никакъв особен резултат. Ако се опиташ да направиш това, посредствения би те презрял и игнорирал на момента. Друг е въпроса, когато човек е по пътя на своето развитие и има стремеж за постигане на по-високо ниво и постигане на по-добри резултати. Проблема почти винаги се появява , когато човек се приеме за можещ, престане да проявява самокритичност, и смята че е достигнал максималното си ниво, и дори това последното да не го осъзнава, е престанал да полага усилия в своето развитие, а се стреми само да осребрява количествените натрупвания. Ха-ха звучиш малко марксистки ,“Количествените натрупвания в качествени изменения“ – използвах случая да се пошегувам с него- ти не харесваш тази теория за теб тя е пълна утопия! Ха-ха, това че ти знаеш тази общочовешка истина откак свят светува ,от Маркс и Енгелс не значи че тя е тяхна.-контрира ме Федър- Количествените натрупвания от всякакъв тип през човешкото съществуване служат за качествено изменение на душата и определят мястото й в онзи по-добрия свят. Нали за това го живеем този живот. Отдавна не бях се сещал за Федър, стана ми интересно как от една нищо и никаква случка можах да се сетя за него, беше ми приятно и почти изпитах благодарност към тази, която ми бе помогнала да се сетя за него. Ако днес можехме да водим този разговор може би бих го питал за много по-различни неща или може би въпросите ми биха били по адекватни. Но така е то! 21.04.2015 г. Варна |
| Аз съм един Берлинчанин Отидох да видя розовият храст, беше ми интересно, какво се е случило с него.За последно го бях видял миналата година и той си беше все така непроменен , бодлив, растящ хаотично и недаващ цвят. В първия момент не повярвах на очите си, беше се превърнал в едно красиво,зелено добре оформено , кръгло храстче, доближих се и разбрах заблудата си. Това не беше розовият храст, това беше някакъв друг храст , който градинаря беше оформил красиво и му бе придал интересна форма. Храст като тези ,които обикновено използват за жив плет, те растат бързо, имат много клони и са благодатни за фантазията на градинаря, да им предава различни пространствени изяви. Виждал съм много различни техни прояви от гротескни до супер футуристични изпълнения. В интерес на истината тук имахме семпло,но красиво оформление. Тези храсти , аз ги наричам ялови, защото те по природа не могат да дадат цвят, тяхната красота и пригодимост в екстериора е единствено дело на умелия градинар. Розовият храст беше изчезнал, вгледах се за следи от него, за някакви израстъци или нещо подобно, но не видях нищо. Просто го нямаше вече. Качих се на верандата да си пия кафето с Нели. - Няма го розовият храст- казах й аз. - Хората са луди!- ми отговори ядосано тя, някакъв руснак й беше вдигнал нервите по телефона с неадекватното си и надменно поведение- Наистина ли го няма, какво е станало с него? - Не знам, но той си беше един безполезен ,ялов дивак, така че едва ли липсва на някой. Ще разпитам за него; отговорих аз , но тя вече се беше разсеяла с други задачи. Разпитах тук таме, оказа се че новата собственичка на апартамента пред терасата, на който растеше растеше храста, не го издържала да й пречи и да навлиза в пространството, без да носи нищо насреща, нито красиви цветове, нито приятно ухание и накарала градинаря да го изкорени и на негово място да посади това ново храстче. Замислих се розовия храст. Все пак от много години го наблюдавах.Явно беше преминал границата на „Търпението на собственика“. Собственика ,който има власт да се разпорежда със своите владения.Собственика беше чакал дълго, но храста явно не беше разбрал ,какво се иска и очаква от него, и накрая логична развръзка, храста изкоренен и от него не е останал и помен. „Keep cool”- казваше Федър, беше го научил от един берлинчанин.Запознали се случайно на някаква автогара, разменили си адреси за кореспонденция, но така и не си писали.Той бил десетина години по-голям от Федър. Един ден година и половина след тяхната бегла среща, една вечер прибирайки се в къщи, Федър бил посрещнат на вратата от майка си с думите:“ Един твой приятел от Берлин ти е дошъл на гости!“ Федър какъв е тоя приятел от Германия и решил да види кой е точно. Влиза и гледа някакъв непознат човек, за който нямал и ни най-малък спомен да се познават. Непознатият радостно станал при влизането му, прегръща го обръща се към него по име и ентусиазирано му обяснява , колко се радва да го види, и като минавал през града, как решил на всяка цена , че трябва да се отбие да мине да го види и да му гостува. Федър бил абсолютно изненадан, гостенинът явно го познавал, но той си нямал никаква представа , кой стой насреща му.Заприказвали се и от дума на дума , се сетили как и къде са се запознали и как са си разменили адресите. Така реално се запознали Федър и Берлинчанина, и въпреки първоначалния конфуз, си общували доста интересно и ползотворно през три дневното му гостуване. „Keep cool”- обяснявал Берлинчанина, но Федър не разбирал добре английски, и схванал само че такъв надпис има написан на тениски, но какво точно значи не му било ясно. „Bleib kuehl !”- превеждал Берлинчанина. Това вече се харесало на Федър, допаднало му на манталитета и на мисленето. „Остани хладен!“, „Остани въздържан!“ да това е истинско. Хладният и трезв разум , пред горещите и изпепеляващи емоции. Емоциите са много хубаво нещо , обичаше да казва Федър, стига да можеш да си ги позволиш. И той си позволяваше много емоции, но винаги след като трезво си беше подредил нещата, така че емоциите при него не бяха пречка на действията , а само допълнителен цвят към общата картина на живота. „Keep cool”, „Bleib kuehl !” ,„Остани хладен!“, „Остани въздържан!“ това е един пълноценен девиз за верую в живота, когато се срещаш със най-различни хора, а и дори да не са най-различни, те са хора ,не са неизменими и постоянни. Единствено Господ е неизменим и постоянен. Единствено той е константа, постоянна и вечна Величина, а хората могат да бъдат константи единствено по неговата воля , не по своята, и то не защото не искат , а заради своята човешка слаба природа. И понеже , аз не разбирах съвсем, Федър ми го обясняваше простичко, например, ако моя приятел Иван се е скарал с неговия приятел Георги, и Иван ми разкаже, какви проблеми точно му е създал Георги, аз може да се окажа в заслепена и манипулирана ситуация. За това ако искам да съм обективен, трябва да взема в предвид и гледната точка на Георги.Трябва да съм „Keep cool”, ако имам само информация от Иван, защото дори и да не го иска Иван може да ме вкара в заблуда, най-малкото по причина, че неговия интелектуален капацитет не може да си даде реална сметка за извършените от него действия. Да сега като си спомням , ми става приятно, като ли вчера беше, когато си говорехме с часове с Федър, и колко често ми повтаряше „Keep cool”, „Bleib kuehl!”, усещам как усмивката се разстила по лицето ми. Берлинчанина бил завършил английска филология, и учел Федър на немски и английски едновременно.Показвал му колко всъщност по същество са близки двата езика, и какви големи разлики имат. Да интересен тип се оказал берлинчанина.През тридневния период от тяхното познанство и сприятеляване, Федър го разхождал и му показвал местни забележителности, а Берлинчанина го канел да ходи да следва в Берлин, като му гарантирал, че за три месеца ще подобри и немския и английския му едновременно.Федър естествено невярващо се смеел, но обещал след казармата да го посети в Берлин.Но това така и така не се случило, защото Федър не се уволни от казармата, пък и едва ли би отишъл, след като е разбрал какво го чака там , мисля че сигурно е сметнал , че изобщо не му е изгодно, това което го е чакало в Берлин. Да Федър беше абсолютно „Keep cool“ ! Влезе Стефи и радостно ми зачурулика, докато си сипваше сладолед в една чаша. - Как изкарахте на Аквапарка?- попитах я аз. - Е ти се сети да ме попиташ, след двадесет минути!- засмя се тя. - Как двадесет ти влезе преди пет минути!- зачудих се аз. - Е нищо , няма значение! Беше страхотно!- и сладко ми заобяснява подробностите. Заредила ме със положителната си енергия, слязох на кафенето да пия кафе и да се видя със моя приятел Викинга. 21.07.2015 г. Св.Влас | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Пламен Кафадаров |
| Бегъл разказ за Ганьо,Иван,Джон и старата Шафрантия Били странни години Перестройката , не удовлетворявала червения мужик Иван. Като всеки мужик, Иван алчно искал да има собственост, и тя да е само негова , това сакала душата на мужишка , и жадно и завистливо гледала към брадър Джон. Сбъркан по природа бил червения мужик, не искал никой да го нарича така, какво е това мужик, май малко елементарно звучи , и гордо се нарекъл пролетарий. баш бабаит бил Иван, и събрал и други измислени като него пролетарий в тайфата си , която пък се борела с бандата на брадъра Джон за световно надмощие. В тайфата на на червения мужик попаднал и наш Ганьо, той по принцип не бил пролетарий, ама бързо се съгласил да бъде, та бързо станал по-пролетарий от самите пролетарии, и как няма да се съгласи, важното в мирогледа му от бая поколения насам било :"Преклонена глава, сабя не я сече!", "На богат стопанин да си слуга, и ако може баш-слуга!","По-добре врабче в ръката, отколкото орел в небесата! и важното е :"Келепир да има!". Та решил червения мужик Иван , че е дошло време и той да се сдобие със материални блага, като бандитите от бандата на брадъра Джон, стига вече с тази колективна история ли беше, колективизация ли беше не си спомням. Мислил, мислил как да го направи и решил да се побратими с брадъра Джон, е тей по братски да си поделят света, да си договорят сфери на влияние , и да си живеят царски /така си мислел че живеели едно време Господарите му мужика Иван/. речено сторено, отишли на едно островче, плеснали с ръце прегърнали се, договорили се. Макар и червения Иван, да разбирал, че брадър Джон не е много за вярване и има дългогодишни напред цели и виждания за развитието на света, единствено го спасило донякъде, че облегнал при договарянето на примера и опита на бившите му господари в отдавна отминали години и събития. Та както казах, макар и мужишкия му инстиктит да усещал, желанието за яхтички, къщички ,колички, парички, телевизорчета, ресторантчета, и прочие само и само негови на Ивана , било по силно от всичко друго. И вече нямало да е прост пролетарий Иван, няма и да е даже мужик, а като Джон и другите ще бъде , че и дори повече от тях, като прибере ониямите богатства дето е пълна с тях страната му, те тогава да ги видим брадъра Джон и другите, така си мислела нещастната мужишка главица. Естествено тайфата на червения мужик се разпаднала, то и тамошните пролетарий били досущ като тартора си червения мужик Иван, и като него мечтаели и имали същите житейски мераци, и докато допреди единствено здравата ръка на червения мужик ги държала заедно, те със радост се зарадвали , че едва ли не се приобщават към бандата на брадъра Джон, та нали вече няма да са един срещу друг , а ще са съюзници, а щом са съюзници дето се вика все едно са от една банда. тей си мислели простите вече експролетарски главици, ама нейсе. Изхитрил се Иван да си направи експериментални анализи с бившите си подопечни , за да може да в реално време да наблюдава развитието на процесите, и ако се получава някъде голям проблем , той да го избегне при себе си. някъде проигравал комунистическа демокрация , това в Европа например, а другаде примерно в Азия заложил на комунистически феодализъм.Та именно между тези два строя лавирал червения мужик Иван в развитието си.Гледал къде какво става и при себе си нагаждал нещата според ситуацията. Наш Ганьо, толкова радостен, че "Келепира е дошъл!" изобщо не разбрал, какво са се договорили за него червения мужик Иван и брадъра Джон на малкото островче в средиземно море. Пък и какво го интересувало какво са се договорили, естествено те там са си говорили техни господарски работи, и работа ли е на бедний Ганьо да им се меси, той трябва само да е верен и послушен на господарите и кесията нивга няма да се изпразни. тей си мислел наший храбрий лев. Но червения и брадъра се били разбрали Ганьово да остане буферна зона, демек никой от двамата да не инвестира в Ганьово, дори червения мужик да разруши и премахне всичките си инвестиции в ганьовата икономика.Не било трудно за мужика да го стори , всички ръководни звена и повечето доставки били контролирани от него, от отдавна. това по принцип , ако Ганьо нещо се изметне да бъде държан изкъсо, пък и подобен договор за успокоение на червения мужик Иван бил сключен от Господаря му Петър Велики със Турската империя след битката при река Прут, който реално позволил на Петър Велики да се съсредоточи и укрепи държавата на север. Ама какви са тези сложни брътвежи и теории за конспирации, наш Ганьо не ислкал нищо да нарушава радоста му и блаженството от предстоящата наслада с Келепира. Е малко по-малко е отколкото очаквал, ама Ганьо ведро се изпъчил пред брадъра Джон и казват дори му бил казал, ако искаш ще ти обява война брадъре Джон , пък ти ела и ме превземи па ме направи свой щат..Мълвата твърди , че преди същото го е казвал и на червения мужик Иван , само че без да използва думата война, щото мужика бил много чувствителен към тази дума, и думата не била щат, а била съюзна република. Та макар и да използвах сравнението с храбрий лев, в описанието на Ганьо в интерес на истината трябва да кажа, че той нямал нищо общо и като характер и като визия, с това царствено и смело животно лъва, но левовете и друга валута били неговата страст. По визия, интелект и характер бил по близо до добермана, отколкото до лъва. Предан, послушен и всеотдаен на господаря си, и страшен и жесток към по низшите в йерархията от него. Но всичко това с известни уговорки и приблизителности, защото сложния човешки характер не е присъщ на никое животно. Всеотдаен бил казхме, но докато има келипир, предан , но интереса клати феса, послушен ,но чак до мазнишко подлагане и фалшиво уважение, го няма при никое животно, при тях нещата са точни и ясни, докато при хората не е така. Генетичен слуга и нагаждач, бил наш Ганьо, дедите му били първи слуги на турския султан в Ганьово на времето, та даже били по-турци и от самите турци.Лично ходели да убеждават сънародниците , колко полезен и важен султана за цяло Ганьово и колко зле ще живеят, ако го няма него. Естествено за вярността си към султана получавали и девиденти , но това било в реда на нещата според тях.После Ганьово било осободено от власта на султана, но Ганьовите деди като заможни и успешни хора, успели да се уредят във висшите етажи на обществената йерархия в новата държава.Е мечтата им да станат царе и султани не се сбъднала, защото Великите сили им казали , че в Ганьово аристокрация няма, което между другото много зардвало дедиде му, и автоматично смазвало конкуренцията им за висшите етажи на обществото. За всеки случай,за да не се обърка нещо, и в Ганьово да си открият аристокрицията ,Великите сили записали заложили освен на Ганьовите деди и на най-демократичната конституция за времето си която дали на новата държава. В нея било от белязано, че Ганьово няма собствена аристокрация и за целта трябва да си вземе цар от другаде.Някой аристократ от друга държава ,трябвало да дойде и да им стане цар.Пляскали и се радвали ганьовци, как ще си намерят някой свестен господар и ще му слугуват на воля. Слугуването на султана и облагите от службата вече им липсвали. Най-успешни обаче се чувствали дедите наш Ганьо, в създаването на царската тайна полиция, и мачкането на сънародниците си в името на монархическата кауза на Ганьово.когато дошъл червения мужик Иван ганьовците пак успели да се предложат и станали гръбнака на тайните служби на новата власт.Ние служим единствено властта и нейното опазване от вражи за нея елементи, казвали те, сега Вие сте власта другари мужици, извинете пролетарии, ние значи ще служина Вас. И понеже пролетариите нямали подготвени хора, набързо приели предложението ганьовците да станат и те пролетарии и да им служат. Така наш Ганьо пребъдвал и слугувал на всяка власт, и това станало ,някаква си родова за него съдба в тези земи.Послушен ,мазен , всеотдаен към господаря, жесток,алчен,безсърдечен и брутален към останалите. Та с радост посрещнал промените наш Ганьо, бързо се научил да си играе с парламентарната демокрация, направил си няколко партийки , подръпвал им конците от страни, оставял ги от време на време да се бият като петли в клетка, а той само ги нахъсвал, и станал доста успешен постановчик в демократичното шоу, а той на всяка цена държал да бъде скрит и да не влиза под светлината на прожекторите , защото знаел , че един път излезе ли ,никога повече не може се скри. А за демокрацията най-важно било да не се вижда , кой дърпа конците , тя се била поучила от монархизма където се знаело кой дърпа конците, и какво станало с монархиите, свалени династии , а там където ги имат изпълняват само церемониални кухи функции без никаква реална власт, буржоазната демокрация не искала с тях да се случи същото, затова кукловодите винаги гледали да бъдат скрити и далеч зад прожекторите и сцената. Та прегърнал новия си господар брадъра Джон, Ганьо ,и понеже не знаел оня какво му мисли премрежил радостно очи, казал си вече по новому enjoy , и заприпкал и заизпълнявал вся всьо. Естествено брадъра Джон имал други виждания ,пък и поети вече ангажименти за инвестиции в Ганьово , но понеже Ганьо неистово го молел и разказвал , как червения Иван все му давал я заводче, я технологиика , ей тей колкто да се хвърля прах в очите на раята, Брадър Джон се изтарикатъл уж да ивестира в някой друг ТЕЦ , но накарал Ганьо да му гарантира сигурна печалба в инвестицията, демек. Ако пазарната коньонктура се промени или рентабилноста на предприятието спадне ,целукупно Ганьово, да доплаца разликата та брадъра Джон да е на сигурна печалба. И наш Ганьо нали е аджамия и не знаел още за пазарен риск, гордо и радостно се съгласил, е радоста била по скоро от бутнатите рушветчета от бардъра ама все едно, нали си я е имало радостта. Брадъра с някаква друга уж не негова фирма взел и да помага на на Ганьо да си развие и златодобива, е Ганьово получавало там незнам колко си от 0,05% до максимум 1 % от златото, и то при неясни бази на които се правели тези разчети, но Ганьо пак се радвал , сигурно пак заради рушветчето ама все едно, нали си я е имало радостта. Първоначално сложни били Ганьовите отношения с онази Шафрантия , дето незнайно защо белия бик Зевс, я качил на гърба си. И тя била от бандата на брадъра и активно помагала на брадър Джон, във всяко едно начинание, дори и да не разбирала какви са точно неговите цели, но тя била убедена , че всичко което прави брадър Джон косвено й носи и на нея печалба и затова сляпо и безропотно го подкрепяла във всяко едно негово начинание. Ганьо нали все е голям хитрец и селски тарикат, решил да не й връща парите дето и дължал.Спретнал си един мораториум на плащанията, заявил аз съм нов Ганьо, а тези пари ги е взел онзи стария Ганьо и аз не мога да обслужвам чужди задължения, влезте ми положението заклепал с очи тъжно той. Боже Господи, знаете ли какво е да не платиш пари , на алчна , и свадлива жена , ако не знаете питайте цар Соломон ,той лесно ги е разпознавал такива. Та мисълта ми е че оная се разфучала, заоплаквала и искала с голи ръце да разкъса наглия Ганьо, но той бил като скала , и от Ганьо било трудно да вземеш пари, не й отстъпвал по нищо на Шафрантията. Как се развила после случката ли, с помощта и съдействието на брадър Джон, се наложило Ганьо да започне да плаща дългове си , при доста по-лоши условия, за всеки случай да се застраховат от подобни инциденти, брадъра Джон и Шафрантията принудили Ганьо да си изнесе златните запаси в банки на Шафрантията, та ако случайно пак хрумне такава блестяща идея да не плаща Шафрантията лесно да си върне парите за сметка на златните запаси на Ганьово. Ганьо пак се радвал , сигурно пак заради рушветчето ама все едно, нали си я е имало радостта. Та хитрата сврака пак била с двата крака, ама реално на Ганьо нищо му нямало проблема бил за Ганьово. Трябва обаче да признаем с ръка на сърцето , че наш Ганьо не бил корумпиран първоначално и не разбирал нищо от корупция, такава каквато ние днес знаем, може да е бил всякакъв, но не и корумпиран.Той бил специалист по натурални размени, използване на връзки в обществената сфера и тем подобни. От тази срамна и грозна болест го разболяла Шафрантията.От десетилетия Шафрантията боледувала от корупция която все повече и повече я превземала, но единствено здравия й обществен имунитет, я спасявал от разпад. И благодарение на този именно имунитет, тя се превърнала на вирусоносител на болеста, без външно да се виждат симтомите й. Там наш ганьо веднага се заразил и понеже нямал никакъв имунитет срещу болеста бързо станал тежко болен от корупция. В нашите очи Ганьо в случая, повече прилича на нещастен човек от Новия свят заразен със срамни венерически болести от конквистадорите при пристигането им е новите земи. И това го казвам в интерес на истината , а не да оправдавам Ганьовите болести. Въртял се Ганьо в и не си намирал място във все по-обеднявaщото Ганьово, единствено на казана с мед ,събиран от простите жители на Ганьово трябвало да разчита , а при все по-голямото обедняване на масите се страхувал от безредици, и да не би да му се разклати столчето. На брадъра Джон се оплаквал и плачел за инвестиции, на шафрантията, та дори и на червения мужик Иван се обаждал. Мужика дето вече не бил изобщо мужик и най-малкото пролетарий , го отрязал здраво , като обяснил че вече не в неговата сфера и даже Ганьо му дължал пари от предното им приятелство. Брадъра Джон и Шафрантията се престорили, че го изслушват загрижено и се стремят да му помогнат , но той трябвало да се преструктурира и един вид да поеме по пазарните пътища. За да няма проблем със сънародниците си и да няма опасност от военен метеж, брадъра Джон хитро му предложил да си съкрати армията, хем той няма да се страхува, хем разходите ще намалеят и кацата с меда ще е по пълна, пък и можело военното крило на Шафрантията да го пази, когато Ганьо си нямал армия. Шафрантията също му обяснила какви и точно промени по инфраструктурата си трябва да предприеме и ,ако Ганьо нямал пари тя щедро щяла да му даде на заем. Съгласил се той взел пари назаем, но условието било че след като Ганьо няма подходящи специалисти за тези проектите Шафрантията щяла да прати нейни фирми да изпълнят проекта.Естествено конкурс, естествено рушвет , естествено само един може да е победител в конкурса. Победителя, наемал фирми на Ганьо да изпълнят работата , той уж супервайзорствал проекта, прибирал 90% от сумата за проекта , останалите 10% разплащал материали ,консумативи и труд на местните фирми подизпълнители и си заминавал.От конкурс , на конкурс, от заем на заем, ганьо се светнал, че той това може и сам да го прави със свой фирми. Речено сторено, Ганьо поел реализацията в свой ръце прибирал си той 90% , ами че да не ахмак ,амаха мислел си гордо той, щом така се прави пазарна икономика, ще видят, те ,та Ганьо е по пазарник от пазарниците бре , аланколоу. Ама като видяла какво става с нейните фирми и как е отстранена от някакъв си там , като се разпищяла Шафрантията, като се заоплаквала на брадъра Джон, като надула едните ми гайди, та по цял свят се чуло, бай Ганьо е най-корумпирания света. Решил да се оправдае Ганьо, че това е пазарната икономика, и че навсякъде по цял свят демократичната пазарна икономика действа по този начин, даже и заобяснявал как функционира с обръчи от фирми и прочие, ама пак сбъркал за разпространението на такава информация и злепоставяне на световната пазарна демокрация, такъв шамар от брадъра Джон изял, че без малко да си падне от столчето, ама се задържал, и решил да си мълчи и нищо да не казва повече. Пък и били му обещали вече , че ако слуша , ако си нареже ракетите дето има и си затвори ядрените централи, може и да го вземат в къщата на Шафрантията или във военното й крило. Ганьо пак се радвал , сигурно пак заради рушветчето ама все едно, нали си я е имало радостта. Заоплаквала, затюхкала се болната Шафрантия, какви пари губела от този малоумник Ганьо и за какъв се мислел той.И всъщност колко и трябвали, тези пари и молела брадъра да си стегне протежето да не се получават такива конфузни ситуации, защото иначе изобщо не искала да го вижда този ни в къщата й ни около нея. Ама наш Ганьо , като усетил , че брадъра е заложил на него като най-личен слуга в Ганьово ,съвсем изнаглял. Като не дават пари мислел си ганьо аз пък ще си вземам както мога решил той, и аз съм човек и аз имам нужди, а пък и вече нуждите ми стават все по-големи , и деца и внуци трябва да мисля, тей си хортувал скромно милия, а пред господарите хвърлял маанета, чупел кръста , по начин все едно нямал гръбнак, и сервилничил по всякакъв начин. В гените му било на Ганьо да се престори на честен и добросъвестен слуга и заблуди господаря си , че някой друг е виновен за липсите, и той да не се казва Ганьо, ако не го разбере кой е и лично накаже за престъпленията към господарите. Но те господарите трябвало все пак да му влязат в положението да разберат, че при демокрацията виновните се наказват по трудно, не е като едно време при социализма без съд и присъда. Та тей се надцаквали един друг ,господарите уж се правели че му вярват, уж че му дърпат ушите внимавали колко може да си открадне Ганьо, имали си винаги едно на ум , но си държали на него да е на върха в Ганьово. Ще попитате предполагам, защо го държали , въпреки че не можели да го понасят и го мразели реално. Ще ви кажа просто е , от как свят светува , предателите никой не ги обича , но всеки ги използва, за осъществяване на целите си! Заоплаквала, затюхкала се болната Шафрантия, какви пари губела от този малоумник Ганьо и за какъв се мислел той.И всъщност колко и трябвали, тези пари и молела брадъра да си стегне протежето да не се получават такива конфузни ситуации, защото иначе изобщо не искала да го вижда този ни в къщата й ни около нея. Ама наш Ганьо , като усетил , че брадъра е заложил на него като най-личен слуга в Ганьово ,съвсем изнаглял. Като не дават пари мислел си ганьо аз пък ще си вземам както мога решил той, и аз съм човек и аз имам нужди, а пък и вече нуждите ми стават все по-големи , и деца и внуци трябва да мисля, тей си хортувал скромно милия, а пред господарите хвърлял маанета, чупел кръста , по начин все едно нямал гръбнак, и сервилничил по всякакъв начин. В гените му било на Ганьо да се престори на честен и добросъвестен слуга и заблуди господаря си , че някой друг е виновен за липсите, и той да не се казва Ганьо, ако не го разбере кой е и лично накаже за престъпленията към господарите. Но те господарите трябвало все пак да му влязат в положението да разберат, че при демокрацията виновните се наказват по трудно, не е като едно време при социализма без съд и присъда. Та тей се надцаквали един друг ,господарите уж се правели че му вярват, уж че му дърпат ушите внимавали колко може да си открадне Ганьо, имали си винаги едно на ум , но си държали на него да е на върха в Ганьово. Ще попитате предполагам, защо го държали , въпреки че не можели да го понасят и го мразели реално. Ще ви кажа просто е , от как свят светува , предателите никой не ги обича , но всеки ги използва, за осъществяване на целите си! Та старата алчна Уруспия , пардон Шафрантия , и брадъра Джон се опитвали да лансират пред обществото, че имат някакви страхотни ценности, като свобода , демокрация, човешки права и прочие , на брадъра Джон ,отдавна никой не му се връзвал и всички вече знаели , че той има само интереси и никакви приятели пък да не говорим че ценностите му били само в сферата на лично облагодетелстване. Но старата болна от срамната болест Шафрантия , успявала да заблуждава общественото мнение , държала се уж леко настрани от грубия и посредствен Джон, и се фръцкала наляво надясно , харесвало й когато някой я наричал Старата госпожа , и обичала щедро да раздава съвети , които не и коствали нищо.Като се замисля, може би ,когато белия бик Зевс , я е качил на гърба си, тя е била чисто и невинно девойче, но днес тя отдавна се беше превърнала в нещо далеч по-лошо и отвратително. Може й да е имала някога някакви ценности , даже със сигурност знам за тамошни хора които са ги имали, но те са измрели отдавна, и старата болна Шафрантия , ги сигурно си беше захвърлила ценностите в някой прашен килер и отдавна не беше ги използвала.Но това определено не й пречело да се хвали наляво и надясно че ги има. На два пъти реших лично да се убедя, нали съм си малко Тома неверни , имат ли аджеба ценностите дето ги прокламират по цял свят брадъра Джон и Старата госпожа , дето преди много много години била хубава млада и чиста девица та чак Зевс я харесал. Първия път като отидох, като ме наобиколиха едни интернационални мафиоти, мафиоти на госпожата , мафиоти на брадъра, мафиоти на червения , а аз мъкна асансьорни части на един паркинг и ги вкарвам във едни входове на блокове. Седят си мафиотчета наоколо и та гледат в ръцете, демек нищо не правят ама пак пречат, аз без да искам си прежулих ръката както носих един пакет, та си изцапах малко ръкава на якето с кръв. Ей много се ядосах тогава, направо пощурях, то нищо и никакво петно, ама на, ядосах се , какво да направя, от малък съм си такъв, много мразя да си цапам дрехите, не че не ги цапам често, ама мразя да го правя и всеки път се ядосвам, какво да се прави човештинка, никой дето се вика не е идеален. Та тогаз за първи път установих , де факто , че тия работи със ценностите дето ги имали са тинтири-минтири, не че не го знаех, ама друго е когато фактите те блъскат в главата, както обичаше да казва дядо ми. Та там разбрах , че брадъра Джон ми ми бил намислил някакви неприятни и лоши неща , дето по преди искаше да ми ги прави червения мужик Иван , и Шафрантията както винаги била зад него. Даже един близък роднина ,който по някаква случайност имал познатите сред службите на брадъра, като разбрал , какво ми готвят, тихомълком дойде да се сбогува с мен. Казват че папата ме бил спасил, защото се бил застъпил за мен. Аз не мисля така, но да си приказват каквото си искат.както се вика :“Кучетата си лаят, кервана си върви!“. Папата по скоро ми върна един жест, който аз бях направил за него преди много години. Той този папа , беше един доста интересен човек, май сега нещо за светец го предлагали. Ама едно време като стана папа, всички бая го мразеха. Мразеше го брадъра Джон , мразеше го червения Иван, та даже и някой от собствените му кардинали го мразеха. Брадъра му спретна едно атентатче, е онзимите бая без малко да ритне камбаната ама сава на Бога се оправи и бая си поживя после. От цялата работа само наш Ганьо си изпати ,защото него обвиниха за атентата. Нали е глупав и изглежда най безопасната жертва, получил нашия информация за подобно предполагаемо действие, и се наредил на първия ред да гледа как може да се случи и дали ще се случи. Е на случило се , и на камерите наш Ганьо на преден план изтипосан , едни обвинения, едни сензации в световните медии, после не можали да изфабрикуват убедителни доказателства, и папата дошъл да се извини след години на Ганя за причинените неудобства, ама като кажат световните лидери , че сестра ти е уруспия, върви доказвай че нямаш сестра.Окончателно се убедих за липсата на всякакви ценности, после като вдигнаха сватба брадъра Джон и болната Шафрантия. Голяма сватба беше, три дена ядоха пиха и веселиха , и аз бях там .Не ми беше много интересно,дето се вика в ръцете им бях ама ме изпуснаха, три дена не ядох не пих и три дена тъжен бях, после взех пари на заем и се прибрах. Така се завъртяли събитията ,че брадъра Джон , който по принцип заедно със старата Шафрантия изобщо , нямал никакво намерения да спазва никакви обещания към наш Ганьо, а само се чудел как да го накара сам да си нарежи ракетите и затвори блоковете на атомната си централа, че изненадващо по случай сватбата дикисал наш Ганьо с място във военния им алианс, като първо дори признал Ганьово за действаща пазарна икономика, който упорито отказвал да стори дъги години преди това. Всички били изненадани, даже Ван Някой си избухнал с думите, за какво ми е страна без армия, и малкото каквото има не е съвместимо с нашите стандарти. Брадъра Джон обаче пак в движение си бил сменил стратегията, целта била да покаже по време на сватбата кой точно командва парада, и да покаже нагледно на някой от сватбарите , че е способен когато го слушат и изпълняват заповедите му, даже страна без армия да вкара във военния алианс , или да признае за пазарна дори страна без икономика. Брилянтен ход, бая сватбари били впечатлени а наш Ганьо , неочаквано ударил кьоравото се пъчел наляво надясно като новозагорски петел дето се вика. Даже пред всички започнал да настоява да го приемат във къщата на стара Шафрантия. На тези , които му се смеели ,че няма армия, Ганьо лъжел, че се наложило да редуцира 100 –хилядната си армия и да я модернизира, заради несъвместимост със стандартите, но пък за това имал 60-80 хиляди полиция. Брадъра Джон го потупвал по гърба, похвалвал го пред всички, и защитавал Ганя, че реално на него му трябва само един батальон, но модернизиран и технологичен за да изпълнява задгранични мисии на алианса. Народонаселинието в Ганьово се чудело защо при толкова много налична полиция кражбите престъпленията на територията не намалявали , а били тежък бич за територията, и с какво точно се занимават тези хора на които , народонаселението плащало заплатите. Но нямало , кой да им каже ,от как свят светува, полицията е репресивен орган създаден с цел да пази властимащите от всенародната любов ,ако се наложи.А полицията в Ганьово, и не само тя, си вършела работа , а именно да пази Ганьо. Да Ви разказвам ли как Шафрантията се съгласила да вземе Ганьо, при себе си , ама така го извъртяла , че оня подписал най-отвратителните договори , които били подписвани някога. Как като чувал химна на шафрантията :“Ода на радостта“, наш ганьо блажено присвивал очички и си представял големия келепир който ще потече към него, и колко вечно радостен ще бъде той. Като подписвал договорите Ганьо пак се радвал , сигурно пак заради рушветчето ама все едно, нали си я е имало радостта. Да ви разказвам ли как го подлъгали да подкрепи започването на война в разрез с резолюциите на ООН срещу суверенна държава, как се мислел за Ястреб наш Ганьо, и го лъжели , че ще участва в следвоенното възстановяване на тази страна, нашия пишман ястреб, като си спомнил как са го възстановявали преди фирмите на Шафрантията изпадал в делириум , какъв океан от келепир идва към него. Като подписвал договорите Ганьо пак се радвал , сигурно пак заради рушветчето ама все едно, нали си я е имало радостта.Какво станало после , не стига , че не го включили, във възстановяването както се надявал наш Ганьо , ами и го накрали бедно Ганьово да опрости целия дълг на тази вече съсипана от войната държава към него. Е това естествено брадъра и старата да могат да оберат цялата парса. Като подписвал договорите и опрощавал дългове за милиони долари Ганьо пак се радвал , сигурно пак заради рушветчето ама все едно, нали си я е имало радостта. Много му дошло на Ганьо всичко това, международни бандите, го лъжели,врели и кипели в международния бандитизъм, параноята за положението му в родно Ганьово го тресяла здраво. По принцип генетично така бил устроен Ганьо да се стреми към властта , защото може и да не можеш да бъркаш в казана, ама като си близко до него все някой капка ще те удари, докато някой друг невнимателен власт имащ бърка в него. Но сега в неговото положение когато бил опоскал цяло Ганьово, се налагало да държи властта , защото ако се появял някой друг , току виж му отнел вече заграбеното. Така като съм се хванал на хорото трябва да го играя докрай, и се надявал поне внуците му спокойно да могат да се радват на придобитото имане, а дотогава Ганьо и децата трябвало да успеят да узаконят всичко прибрано от всенародното богатство на едно време бая заможно Ганьово.Аз да си узаконя един път парите , пък Ганьово, огън го горило, и ако ще турско да стане, мислел си Ганьо. Аз и поколението ми можем да си живеем с парите навсякъде по света. Мисллел си тей ганьо и току привиквал началника на полицията да му докладва има ли опасност от размирици в опропастено Ганьово. Мъдрите хора казват:“ Не питай старило , а питай патило!“, и още , че :“Рибата винаги първо започва да се разваля от към главата!“. А нашите герой били всички със доста вече развалени и миришещи глави, миришели так смърдели на мърша. Но това и било хубаво на демокрацията , че каквато й да й била главата, каквото и да направела , народонаселението и излизало виновно за това. То такова е и името на демокрацията, демек че е власт на народонаселението, и нищо никъде не се казвало за елитите , който реално се самовъзпроизвеждали и реално вършели тази работа. Старата болна Шафрантия реално имала много Глави , но те вечно се борели една с друга и реално думата имали няколко по стари и големи глави, а на другите много много не им се чувал гласа. Някой от тези глави, дето не им се чувал много гласа, нямали нищо напротив, те си живуркали спокойно , и били толкова много свикнали друг да решава вместо тях, че за нищо на света не искали да им се налага да вземат те решенията и да си развалят спокойствието, единственото което правели, съгласявали се с тази глава която вече е надделяла в междуособната битка на Главите на старата болна Шафрантия. Този начин на живот ги удовлетворявал напълно, и те не желаели нищо друго. По интересна била Главата на брадъра Джон,че била една от най-миризливите ясно,но там в нея се бил скрил Антихриста, дявола го скрил в тяло на жена, понеже вечния хитрец очаквал всички да търсят Антихриста като мъж. Дори самата глава не била напълно на ясно с това, защото когато дявола говори на някой, той не позволява на никой друг да чува. Много мръсотии сътворила Джоновата глава, именно под въздействието на абсолютното Зло скрито в главата му. Това естествено не го оправдава изобщо , но обяснява много от действията му и взетите решения. Ценностната система на едно общество е много важна, защото когато то има ценностна система базирана на непреходните общочовешки идеали, то може да поправи дори и вмирисаната си глава. Когато обществото няма ценностна система, то определено ще излъчи в главата си индивиди които , ако не са вмирисани, бързо ще се вмиришат. Както ценностната система на обществото на старата болна Шафрантия, донякъде я спасявало, и давало някакъв имунитет от зловредната и коварна болест тресяла я от десетици години, и загиващото обезверено, объркано, излъгано общество на Ганьово, което не можело по никакъв начин да се противопостави на Ганьо , а заприличвало на самия него.Червения мужик Иван, той имал само един шанс или да намери корените си, да се извини и да моли за прошка заради братоубийствените си престъпления си, или да изчезне от света, мужишка глава и милиардерска да стане, оправия няма, според мен. Те се са хитреци ненадминати, все шикалкавят, все да минат метър и тем подобни простотии а бе на на житото евтини на просото скъпи ,каквато е народната поговорка. Колкото за брадъра Джон него само мозъчна операция можела да го спаси евентуално, Ама и без Злия тумор в мозъка си бил бая увреден, а и метастазите на Антихриста не се знае докъде са стигнали, според мен той е напълно загубена кауза, но човек предполага Господ разполага!. 20.08.2015 г. Варна |
| Опит за Фейлетон Седя си аз в къщи, беля си червените чушки, които вчера си купих, и опекох , на новият и прясно закупен чушкопек. Да знаете беленото на чушки, или по-точно правенето на зимнина много успокоява сиромаха. Беля си аз чушките, едно ми е приятно, е и малко досадно, но това е пренебрежимо. Все пак в тъпата ми глава се прокрадват постоянно някакви мисли и усещам някакво безпокойство да се промъква там, от една страна не усещам омразата на хората, а когато е така, не се чувствам комфортно,явно нещо съм се изкелиферчил през годините, а от друга анализирам визуалната информация. Аз по принцип не гледам телевизия , защото много ме напряга и ядосва, но миналата неделя, и тази за малко погледах. И се оказва , че безпокойството и мислите се зараждат от там. Появило се някакво ново предаване , което случайно хванах миналата неделя, и за старта му на двете приятни момиченца , дето са му водещи за прощапулник дет се вика, им пратили оня "малкия" Т , дето е син на Бог да го прости оня "пияния" И , дето е зет на оня Бог да го прости последния комунистически "диктатор" на страната ни Т. Та за туй на този му викали "малък" Т. То не беше подмазване, и лигавене, та до наглост от страна на "малкия", да се жалва за репресии срещу семейството му, та чак полу на шега да подхвърли , че дъщеря му го наричала :"Господаря на българите!" . Опулих се , ама дето се вика на простия човек какво да му се вързваш, ти дори и за цървул да не го уважаваш, това няма ни най-малко да понижи самочувствието му. Отивам на зъболекар, и там докторката ме разпитва от няколко месеца,какво мисля за лотарията на някаква верига, дето имала обекти на всяка автобусна спирка в страната, и постоянно рекламирала по ТВ печалби на закупилите лотарийни билети от тях. Какво да мисля викам, не им вярвам. ама защо пита ме тя, ами защото си спомням и познавам хора, който лъжеха , и мамеха наивните едно време по бинготата, че уж са спечелили телевизори от тях.Правеха го за символичната сума от 5-10лв. излизаха показваха си артистичните способности, че уж са изненадани и много доволни от печалбата, после си вземаха 5-те лева и доволни се прибираха в къщи. Но е добър маркетинг , казвам й аз, хората се лъжат.Даже й разказах една случка за един човечец на средна възраст в хипермаркет, който беше с възрастната си майка, като видя цената яйцата , шумно запротестира , че били вдигнати с 5ст. и на всеослушание обяви , че няма да си купи, и след това го видях да си взима 10 билета и да ги търка със надежда. Да явно хората си купуват надежда , каза ми моята зъболекарка, може да има наистина такива печалби , макар че и аз не вярвам, сподели тя. Като ги знам кои стоят зад тази лафка, и че могат само да събират , не и да изваждат, викам й аз няма шанс според мен. Та кой стои, пита тя . Не помниш ли едно време спортния тотализатор го държеше пияното Бате, и неговите сестрички от ДС. Като го нападнаха Батето, от ББС, той и сестричките прехвърлиха тотализатора, на свой солташак, мамчето на онова момченце "Кой", дето щеше да става шеф на ДАНС. Явно много е печелившо това, защото мамчето и сестричките бързо станаха супербогаташи, и накупиха и вестници и заводи и прочие. Пък и нали постоянно хората разправят, че тотализатора е манипулиран със супер компютри и топки с различна тежест,диаметър и прочие. Даже като махнаха екипа на мамчето, в едно теглене, се появиха след едномесечен суперджакпот цели 6 шестици. Хората се смееха, че явно и старото ръководство за последно си е пуснало фишовете, а и новото бързало да се облажи. Но тази конфузна ситуация бързо се забрави. Заради благото на печелившите, че не е редно да им се взимат данъци от печалбата, тези хора си уредиха бизнес без данъци. Да за хазарта няма данъци , за лекарствата,културата,науката има , но за хазарта няма. Та тази супер богата клика от бивши социалистически величия и родата им , в компост със бивши ДС деятели и родата им бързо накупиха медии и заводи. Но няма такива печалби като хазарта и бързо си спретнаха частна лотария. Добре де , ама мислиш ли че само заради това да карат хората да купуват , правят такива големи реклами? Не знам ,може би, казах й аз. Та гледам "малкия" Т го пращат по телевизията развят , като знаме, те баща му едно време развяваха като знаме сестричките на батето , явно от време пробват търпимостта на народонаселението , щото и преди са го правили, я като пратят внучето в реалити предаване осигурили му комфорт , за разлика от другите участници, та да се увери народонаселението колко е готин и народен той, я като предложат маминия, за шеф на ДАНС. Пък и защо да не го правят ще кажат някой, той татьовия колко време е вратар на националния отбор футбол на България. Така е, родителската грижа е положително качество, но не и когато е в ущръб на някого, или на цялото общество. Та много нагли ми се видяха тези действия, а като гледам и журналистките колко са сконфузени , чак ми стана мъчно. та нали знаеш кой командва в медиите, собствениците и тези с парите зад тях. Днеска пак попаднах, на същото предаване , на водещите и на другите зрители, естествено, им пуснаха репортаж за клошари, който са били на високо обществено положение, и после са изпаднали от системата по различни обстоятелства и са се превърнали в клошари. Мотото на разказа беше , че всеки е с единия крак в ямата и не е застрахован да изпадне. Горките женички, така се развълнуваха, и изплашиха, че ми станаха особено мили пред телевизора. защо ги плашат питам се аз, явно за да бъдат послушни и да внимават какви предавания правят, но те не плашат само тях с такива внушения, те плашат и зрителите. Мисля си или става нещо, и са се уплашили , или са си разрешили проблемите да се покриват и са станали безкомпромисно нагли тези Янковчета. Викам си какъв им е основния проблема. Незаконно придобитото имане, откраднато по различен начин от държавата и хората й. Какво бих направил аз ако имам такъв проблем, питам се аз, използвам този метод понякога да си изясня възможни действия на някой хора. Ами аз бих се интересувал, да закупя фирми , или създам такива с които , да мога да си узаконя парите. да де но те това го направиха отдавна , и явно още не са успели. После превключвах известно време каналите на един от тях мернах папата ,да благославя някакво множество и продължих нататък. И изведнъж ми просветна, индулгенция. Индулгенция е думата с която католиците са опрощавали греховете на народа. Да това е. Ако имам възможност бих направил такава кампания , че и най-отдалеченото село да разбере , че има лотария от която много хора печелят, е само каръците не печелят, но те са си каръци, и си го знаят и не го очакват. А след това бих продавал индулгенции на всяка корумпирана твар в системата ми. Чист бизнес плащаш 150-200 хил. , да не си се потил за тях я, те са ти от корупция, взимаш щастлива лотарийна индулгенция за 80-100 хил. Явно това е добро решение, хем се стягат и опрощават редовете на системата, хем продължаваме да печелим, като замаяни. Хм интересна мисъл, казах си аз , да не би Янковчетата,т.е. сестричките да са станали Папи. Не знам ще видим ,помислих си пак. По нататък, видях в същото предаване един старец дето беше желал да остарява като катедрала, беше остарял не знам дали като катедрала , защото не знам някоя катедрала да е служила вярно на ДС, и янковчетата, явно за слава. Но стареца не беше доволен от действителността в страната , разказа че се събирал с верни стари приятели, аз се сетих , че и те милите хорица са служили на ДС, ама повече за слава, те индулгенции не могат да си купят.Та не си даваше сметка той , че с неговото действие и бездействие през доста години на екран и в медии и в организации, има и той вина за случващото се в тази страна, обясняваше си всичко с народонаселението, и честността на първите демократични избори, където бил рамо с американец от фирмата, който му казал какво да направи. Двете женички се бяха успокоили вече на срещата с него, като явно си казваха , ето този не е клошар, дано и ние не станем.Не го изгледах до края. Вече бях видял достатъчно. Опекъл съм си 13кг. червени чушки, правя си салата с тях ,с чесън ,оцет и олио, наливам си една чашка ракия , и се надявам скоро да забравя , за женичките,янковчетата, тези дето искат да остаряват като катедрали и вся останала сволоч, дето ми тормози главата, да не ми е спокойно. Още не чувствам омразата на хората, и не се чувствам комфортно, явно трябва да си налея нова ракия, салата има бол. 13.09.2015г. Варна | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Пламен Кафадаров |
| ".............................Единият казал: "Вреда ни носят мишките и страх към котките оставаме ний мили, защото полза имаме от тях." А другия му отговорил: "Отрова и нектар са нищо пред нежнобедрената плът. Тя е живота , а без нея потъваме в самата смърт." Единият пак казал: "Глупаците , устремени към небето, са властни да се отрекат за миг от стяга с макара, от знака, който победи носи и живот велик. Но за това безумство се заплаща. Тоз тръгва с череп, друг пък гол се скита. Наметва трети мълчаливо плаща червен, а друг си плитка сплита." Другия пак му отговаорил: "Та кой на този свят ще каже думи в защита на ненужната борба? Но всички ставаме безумни, щом е враждебна нашата съдба." И тогава се намесил трети : "Който, зърнал те, избяга и за миг се престраши да се върне, значи той е без сърце и без уши." А първият замислено казал:" Каквото е решено, ще се случи, към другото не се стреми смутен. Ще се изплъзне от ръката всеки скъп дар, за други предрешен." И втория се обадил: "За да постигне свойта цел, дела са нужни, не мечти. Лъвът щом спи, в устата сънна газела не ще влети." И после допълнил: "С усърдие и труд ний си доставяме храната, че без усилие не ще познае хляб устата." И накрая третия потупал първият по гърба и рекъл: "Тей както сянката и светлината са неразделни всеки ден, така творецът и творбата, са свързвани в съюз свещен............................" |
Bay Hasan 08 Сеп 2013 07:55 От: United States Пламен Кафадаров = д-р Стефан Чолаков. What a shame! Д-р Стефан Чолаков =няма такъв! Има Стефан д-р Чолаков - две большие разницы! |
Дорис 02 Авг 2016 04:03 Дорис, Стефан д-р Чолаков си е симпатичен герой. Баща му е бил доктор. А самия Стефан е имал "неразбирателство" с властта на БГ преди 1989 и сега, и с шведската власт сега. Завършил е ВИФ бил е активен спортист и сега си има сайт. Бие го малко  сачмата и пише на поразия. Но трябва да го разбираме човека - сам в студената Швеция.Може би ги знаеш тези работи. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Butch |
Може би ги знаеш тези работи. Знам ги много добре. Виждала съм го по телевизията, некъф протест от Враца. Беше се записал за студент по нещо. Стана много моден. За три дена. Недобре е човекът, но прекрасно се чувства. Такива са за завиждане. |
| Аз пък нищо не разбирам, и изобщо не вдявам за какво си говорите, ама иначе се радвам , че Вие се разбирате. И това определено е нещо положително , и мога смело да потвърдя , че сте хора за завиждане. Защото съм чувал, че там където има разбирателство , нещата вървят на добре , а там където няма напротив. P.S. Аз тук между другото си ползвам тази тема, за нещо като бележник за записки. Предполагам никой няма нищо против. Пък и ако някой има, ще трябва май да свали форума от сървъра. Не ги разбирам много тези работи, но мисълта ми е ,че ще продължавам да си ползвам "темата" по тоя начин, а на който не му харесва това, може просто да я игнорира. |
| На моя син Ех много време вече мина от как във първи миг, опиянен в ръце те взех, обзет от плахост човече малко, откриващо света. А днес когато някак си по мъжки, толкоз много нещо искам да ти кажа , то думите незнайно как, запират , не текат и буца сякаш във гърди засяда. "Ако" на Киплинг , колко пъти в подобен миг ти подарих какво във повече могъл би да каже, баща на своя син . Не бързам още, сине скъпи не бързам ,тоя свят да ти го подаря та той е много крехък, нестабилен а скъп подарък ли са руини. Мечтай, мечтай, мечтай и пак мечтай и после на крилата на мечтите със дързост и със мъжество превръщай във дела мечтите. На здрава почва стъпил на земята Със знания и мъдрост подплатен Почтеният човек е цяла крепост. Решителен, ще преобърне и света. И знай на Господа всегда се уповавай а никога на хорската сплетня, и суета от подлеци и от мерзавци стой далече достойнство и чест са всичко на света. И все пак ако този шантав свят ,случайно за тебе някога се съхрани , незнайно построй го с много ум,знания и красота но най-важното ще е да съхраниш мира. Какво е дори най-прекрасна и удобна сграда създадена ,измислена от архитект с талант когато хората живеещи във нея, някак си без капка радост и веселие живота си хабят. Аз искам още много да ти кажа,ей така по мъжки Но нещо в този миг в окото ми трепти и премрежва родителско вълнение , какво ли, не зная вече по мъжки малка капка на листа блести. 15.09.2015г. гр.Варна |
| Създадено 17.8.2010 г. 15:59:50 Milichuk, poluchih ( po-tochno- prouchih) vpechatleniata ti ot nashata pytva sreshta.Pismoto ti mi haresa strahotno mnogo. Na svoj red, ostanah vpechatlena ot tova kolko mnogo opasenia i symnenia si imal po otnoshenie na neia. Pri men ne be taka, no ti znaesh, che sym nadarena s shesto chuvstvo:-). Не мислиш ли, че леко ме идеализираш? Например, ако не си видял целулита, би трябвало да си сложиш очила, мисля аз....пък и за другите работи... Vyv vseki sluchaj ti blagodaria, che si tolkova liubezen. Сега трябва да излизам, миличко бебче. Нямам търпение да те срещна отново.. Tvoia napylno raztopena i raznezhena ***** Следва дисертация по проблемите на Ская, темите ми трябват.  |
 Море като паркет, завило се със сънена мъгла. А лъч безкрайно блед процежда се до твоята душа. Ти гледаш утринта- тя, някак си оглежда се във теб. И ситни стъпчици като балет в мъглата по паркета... в сърцето капят като капки мед топят се, в нежни , хиляди целувки | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: сефте майстор |
| НА МОЙТА ДЪЩЕРЯ Момичета казват са сътворени от обич, захар,подправки и красиви прибавки и сладост, нежност, красота и доброта в сърцата и душата им е вкоренена. Да, вярно е , че е така, поне за тебе. За мен си също малък,нежен диамант все още нешлифован от живота, Безценен,чист,открит с душа прекрасна. С милениума ,дойде първата ни среща И радвах се на всяко твое първо нещо Което имах щастие със теб да изживея И весел смях и глъч сърцето ми да топлят. Порасна вече , мила моя сладка дъще И пълнолетието чукна днес пред теб. Живота те приветства с пълна сила Мечтай и действай , с устрем твърд! В живота знай, не винаги ще бъде леко Препятствия ще има, даже мъка и сълзи На Господа се уповавай , мила дъще Той винаги над теб ще бди! За щастие и радост е роден човека Но случват се и лоши, тъжни дни И трудности излизат да ни пробват, но Господ винаги по пътя ще те подкрепи! Върви уверено в живота с вдигнато чело Мечтай и сътвори го , смело, дръзко и красиво Избягвай суета и хорски клюки злобни А пътят ти, да бъде за радост на света. Каквото кой и как ти казва, Ти знай , че всичко е във твоите ръце А за туй, което е извън тебе За него Господ е помислил веч. Мечтай, дерзай,желай и имай вяра И смисъл чист,хубав има ли в това Нещата ще се подредят накрая И радост ще изпълва твоята душа. И знай дори да станеш стара баба А аз да съм сто и няколко лета За мене винаги ще си останеш Любимата ми малка ,сладка дъщеря. 12.01.2018 г. Варна | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Пламен Кафадаров |