
| Така е ТО, хрумна ми , че "С вашите Петровци, по Вашата кафа!" е еквивалентно, т.е. равнозначно на "С Вашите камъни, по Вашата глава!", и ми се стори по-интересно даже от прословутото :"На заем брашно, тъпкано се връща! Но да си продължа по сценария: ПОЖАР “ Когато, видиш хората да се радват, Не си мисли, че нещо хубаво се случило” Екзестенциaлна мъдрост Настана той, събитие злощастно От службите в аналите бе отразено Застанал във очкване на по-добра година Разбрах, че вече всичко е изпепелено Отидох и се рових в пепелта Надявах се , че все нещо ще е там спасено Събирано с години упоритост. Уви, надеждата ми бързо, се изпепели И само сълзите, останаха за мене. Мечтите ми, трудът ми тежък Останаха там , във калта А колко много се надявах , Че с това, ще храня моите деца. Пожарът, взе ми всичко Дори достигна моята душа. Оплаках се, съчуствие от всички срещнах Видях, че хората са , май добри Но някак си, в очите нечий усетих И радост, че най-накрая мястото, съм си намерил И мойто място е там , във пепелта. Замлъкнах, ходех като призрак Сълзите, дълбоко в себе си сподавил . Усмивката се борех да запазя Дано пожарът, да не е, я стигнал. Със хората, говорех най-спокойно Ръката аз за помощ, плахо май протягах Но бързо я прибирах, угнетено. Ще се изправя казах си, Ще тръгна пак отново Защото трябва нещо да творя. Ще се опитам пак да литна Но, ако не успея, дано Ловецът със сачмите Удари точно този път целта За да няма толкоз много мъка И бързо да се съединя със безкрайността. 18.01.2002г. Варна |
| Настана най-накрая тва събитие злощастно, в анала ми се отрази и куцах денонощно аз нещастен, докато затрупваше ме с пепел ти. Пожарът ми изгараше килима, пороят в кална скръб ме потопи, но двама пак сме ний, не трима, защото не обичаш други ти. ръката си към мен протегна, с левачката финтира угнетено, достойно аз на ринга легнах и дремех като току-що родено. Удари ме сачмата noo qko - ще литна, ако не творя, и мъката ще се превърне в мляко, но мойте мисли все ще си чета! |
| Сибила, през 86-та на един друм се срещанах с един друмник, а през 87-ма лятото същия друмник, ми дойде на гости, беше истински берлинчанин, от Източен Берлин.Та той ми обясни , че keep cool!!, на немски се превежда bleib kuehl!!, не знам как е на френски.Всъщност искам да запея: Дзън, дзън, дзън, с ЧЕРВЕНИТЕ БОТУШКИ потропва ДЯДО МРАЗ, ..................... подаръци ще има за всички от сърце!" ама за сега няма как, не му е дошло времето.Та да продължавам по пътя: СВОБОДА Усетих свободата изведнъж Усетих радостната тръпка Трептяща някъде във мен Изпълваща душата ми отвътре Със стаен копнеж и суета Погледнах гордо небесата Изправих своята снага И исках нещо силно да извикам Но в гърлото ми се сподави този вик Усетих свободата чувствено Усетих я , в краката облекчен Погледнах със надежда към земятя Видях учуден, на нещата същността Обувката ми беше вече скъсана. 18.01.2002г. Варна |
| Да през онези години, никой не казваше още "мноо qko", но курсовата ни обичаше да казва "Да , ама не!, а Петко Бучаров, още никой не бе чувал за него.Но "Петима , Петко , не чакат!, даскалката ми по физика от началното училище на въпроса :"Що?, отговаряше:"Тей , щото!!, а на въпроса:"Защо?, отговаряше:"Нарочно!. Огнени стъпки Не ме пожали таз стихия Не ми остави много шанс И пътища различни, много Остави , тя пред нас. След тези , стъпки огнени Накъде да тръгна, аз сега? Кого да питам в този страшен час А може би, ще трябва, да почна пак от раз. И хора срещам най-различни Всеки със своите неволи и съдба Във погледите им, чета съчуствие, тъга И знам, че не всички са облечени в лъжа . Вървя след всички стъпки огнени След всякакви беди и бесове И мъча се със силите отслабени Пак злото да превърна във добро. Не се мъчи напразно ти човече, казват ми Не се опитвай и да се спасиш Не е по силите човешки, жалки Бедите сам да победиш. Не, казвам аз , ще се опитам След огнените стъпки ще вървя Или Ний повечето ще успеем Или аз, сам ще изгоря. 18.01.2002 г. Варна [/b] |
| Не ме пожали таз стихия Не ми остави много шанс И га настъпи икиндия аз вече жулих шнапс у вас. Жумех у погледа ти сластен и срещах хора и съдби, по моя път аз виждах страсти, кълба от болки, тегоби. И чудех се защо тъй страдат тез крехки божии чада, по пътя те защо отпадат И вместо "не" отричат с "да" ? Натиснете тук |
| Топе, всичко е 100% истинско, изживяно и изпитано, няма фалш и суета.Интересното е , че го разбираш доста добре, което честно казано направо ме учудва.Мерси за линка.Краля е мъртъв!Да живее КРАЛЯ! П.С.Иначе, това също ми харесва: "For what is a man, what has he got? If not himself, then he has naught.(not "NOT" To say the words he truly feels; And not the words of one who kneels. The record shows I took the blows - And did it my way!" Не си го преведох добре, но пак ми харесва. |
| Преди години един колега също съчиняваше стихове за преживяни и изпитани неща. Имаше едно забележително стихче, което започваше така: Сутрин рано на "Каваците" почеши се по ..... _______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |
| Нема кво да се чудиш, Кафадаров. Идиотите са си башка луди. Юродиви. Осенени свише демек. Надявам се да не се впрягаш на бъзиците - само посрещам за собствено удоволствие вдигнатата високо от сервиз топка. Асовете са за професионалисти. Редактирано от - bgtopidiot на 14/9/2007 г/ 22:54:13 |
Нема кво да се чудиш, Скаличански. Прегледах темата повърхностно, но не само чудене, ами и обикновен пост от Скаличански не видях. Аз ли съм кьорав..._______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |
| Мислех, че е Mia culpa.А чуството за хумор е качество, а не порок и един архивен пост, от 2005-2006 г./демек не се знаем от вчера. БГТОПИДИОТ, благодаря за това , че ми обърна внимание върху начина на изразяване. Ще внимавам да не ги допускам/грешките/, подобни за в бъдеще. Мисля , обаче че смисъла се разбира. То в Миндя няма асансьори , но и да имаше няма проблем да бъдат ползвани. Пък занаеш ли , един ден Миндя може да стане град като Лозница или Правец например. P.S.Човек се учи докато е жив. Нал , тей БГТОПИДИОТ. |
| Щото бъркаш италиански и латински Иначе това обръщение явно съм го пропуснал. Миндя ми е интересна покрай Дiнов, а Лозница ми е слабост от време оно, нямало е начин да не взема отношение по мнението ти. Но вече е късно вероятно. |
| А ve, наистина ги бъркам тези латински езици, май беше по-добре да си остане есперанто-то, ама нейсе.Иначе СЕГА можеш да вземеш отношение по Кесарево а Манрико имаше и едно друго , "Когато цъфнат ТЕМЕНУГИТЕ, е..и им майката на другите, и гледай ти да си наред." Та твоя идол , май по тази причина си пада по това цвете, и май му цъфна вече теменужката, ама ти като по-вътрешен, трябва да знаеш повече по въпроса. Редактирано от - Пламен Кафадаров на 14/9/2007 г/ 23:34:40 |
| Днес съм много ядосан, защото заради тъпата работа пропуснах, рождения ден на сина си, и не можах да му дам подаръка.За някаква компенсация обаче, ще вмъкна, нещо което написа във втори клас: Симеон Пламенов Кафадаров Доброто винаги побеждава ПЪРВА ГЛАВА Имало някога крал на име Амадеос Първи.Столицата му се казвала Олион.Той имал син на име Амадеос Втори. Амадеос Втори имал двама приятели. Те се казвали принцеса Мунокия и Принц Сукрат .Te си живеели спокойно и щастливо . В игри и забавления преминавал животът им . Учели и танцували , обучавали се в различни изкуства.Но един ден Злото се надигнало от Долината на сенките.Там то основало първата си крепост. И вече Долината на сенките не се казвала така, а се казвала Черната дупка.Щом разбрали за това Крал Амадеос Първи и синът му Амадеос Втори, решили да нападнат крепоста, докато принцеса Мунокия и принц Сукрат идвали от вече несъществуващата долина на сенките.Когато те пристигнали , армията на Олион вече излизала от портите на града начело с крал Амадеос Първи и принц Амадеос Втори. Те му извикали: -Крал Амадеос, почакайте ! Той спрял армията и се обърнал към принцеса Мунокия и принц Сукрат и ги попитал: -Какво има? А те му отговорили: -В Долината на сенките има огромна черна крепост. -Знам-отговорил краля и величествено подкарал армията . Когато наближиха Черната крепост, той спрял и си промълвил: -Дано да не е станало късно-казал си той. Синът му Амадеос Втори го попитал: -За какво? А краля отговорил: -За нищо. Веднага нареди торпедата да започнат атака по замъка.Вражеските стрелци ги видяха и започнаха да стрелят по тях.Стрелците на кралската армия отговориха и те с дъжд от стрели.В това време торпедата разбиха вратата на замъка. През нея започнаха да излизат черни войници. Стрелците тъкмо приключиха със стрелбата по бойниците и се настроиха срещу черните войници.Конниците също ги атакували.Битката била страшна.Хиляди войници се сражавали един срещу друг в смъртоносен двубой. Крал Амадеос, синът му , принцеса Мунокия и армията стигнали до тронната зала. Там заловили Злото и го обесили, по най-жесток начин. За да бъде изкоренено злото един път за винаги, и да не смущава живота на хората и им носи злини и нещастия. ВТОРА ГЛАВА След 1000 години мир и спокоен живот Злото се пробудило още по-силно. Този път то действало по съвсем друг начин. Първо тайно завладяло хиляди крепости.Крал Гепар се настанил в най-хубавата и здрава крепост. Извинете , но забравих да Ви кажа, че крал Гепар е краля на злото. Той създал зъл човек, дал му шпага с която да рани краля на Олион. Той тръгнал, стигнал до него и му казл: -Стани от страната на злото- и го ранил.Чуло се: -А, а, а, а! Синът му Амадеос Вторин веднага влязал и го попитал: - Добре ли си татко? - Не !-отговорил той със зловещ глас.Обърнал се срещу сина си и изкрещял: - На дуел! Тогава синът му разбрал, че баща му е станал от страната на злото.И веднага изкрещял: - На дуел! И двамата размахвали шпаги и се дуелирали, но бащата Амадеос Първи ранил сина си в корема и избягал през прозореца. От долу имало един кон , качил се на него и отишъл в крепоста. В това време синът му Амадеос Втори извикал на стражата и тя веднага дошла.Казал им да извикат принцеса Мунокия и принц Сукрат, които играели шах в съседната къща. Те веднага дошли. Принцеса Мунокия веднага го попитала какво е станало. Принц Амадеос Втори отговорил, че оня път преди 1000 години когато отишли на смъртоносна битка със злото в Долината на сенките и го победили, не са приключили въпроса с него. Сега злото се е върнало и е пленило баща му. -Трябва да го освободим , но до тогава аз ще съм крал- казал принца. -Как да го освободим?-попитали Мунокия и Сукрат. -Сетих се!- извикал времения крал принц Амадеос. -Какво, казвай?- попитала принцеса Мунокия. -Баща ми беше приятел с джуджетата и малките орки. Ще им пратим гълъб с писмо .В писмото ще пишем: Мили джуджета и малки орки, Синът на крал Амадеос Ви изпраща това писмо. Баща ми е пленен от злото.Надяваме се да дойдете утре. Подпис: На другия ден заранта джуджетата и малките орки били пред крепоста.През деня заместник-краля Амадеос Втори и стратегиците крояли планове, как да разбият крепостта и да спасят крал Амадеос Първи.Набелязали слабите места и останалите части от атаката. След това наредили трапезите и поканили войниците , селяните и другите. На следващия ден джуджетата , малките орки и хората вече били тръгнали на поход, за главата на крал Гепар.Стигнали до крепостните стени.Хвърлили се веднага в атака за да изненадат врага.Торпедата взели да обстрелват стените. Конниците ръгали всички вражески войници , които излизали от вражеските порти. Най-накрая стигнали до вътрешната крепост.Там седял кралят на Олеон. Той им изпищял с дрезгав глас, че ще си платят за всичко, но под очите му капели сълзи и се чуло тихо : ” Минете през лявата кула. „ Всички решили част от армията да мине през лявата кула, а останалите войници да минат през дясната. Така те изненадали армията на Гепар, разбили я цялата , а самия зъл крал Гепар убили. След това се прибрали всички в крепоста, а крал Амадеос Първи възнаградил синът си с пълководец на армията. продължава Редактирано от - Пламен Кафадаров на 18/9/2009 г/ 14:38:03 |
| ТРЕТА ГЛАВА Скоро след след успешната победа над Гепар, синът му Роан , който бил още по зъл и от баща си, разбрал за фаталния му край и много се ядосал. Решил да нападне Олеон и основал лагер близо до стените на града. Случайно принц Амадеос Втори бил изпратил разузнавач , той видял лагера и му съобщил .Принца понеже отговарял за армията, казал на баща си крал Амадеос Първи и му показал плановете си . Те извикали главнокомадващите на джуджетата и малките орки и им казали да сложат армия извън замъка и да направят там лагер по пътя за замъка, през който ще дойдат враговете. Сложили там армия начело с един от пълководците на джуджетата , а пред вратата на крепостта армия начело с принц Амадеос Втори. Увеличили балистиките и стрелците по кулите. След няколко дни врагът нападнал засадата край гората , която почти изпълнила своето предназначение и от там се спасил само само пълководеца на джуджетата. Казах , че почти си изпълнила своето предназначение, защото тя намалила много от торпедата и армията на врага. Вражеската армия най-накрая стигнала до крепостта. Там започнала ожесточена битка, но предимството на Олеон било, че стрелците по кулите също стрелят по вражеските войници. Въпреки това армията пред вратата била разбита. Враговете направили лагер близо крепостта. Вътрешната армия начело с Амадеос Втори била принудена да нападне лагера и почти разбила противника , но случайно принца бил ранен и отнесен в Олеон. Той бил заместен от своите стратегици, но те не можели да се сравняват с него и не могли да разбият окончателно врага. Раната не била сериозна и скоро той се оправил.През това време Олеон претърпял още няколко безрезултатни атаки. Принц Амадеос и баща му решили да завладеят четирите съседни крепости , от който кралството на сина на Гепар черпи храна.Принца казал на баща си: -За този план , ще ни трябва помоща на джуджетата и малките орки. -Добре. Знаеш ли слабите места на вражеските крепости?-попитал баща му. -И на четирите! –усмихнато отвърнал принца. -Тогава от утре до другия петък е подготовката. -Ще изпратим конник и ще му дадем инструкции. Тъкмо принц Амадеос се връщал при армиите си, но се сетил да поговори още с баща си. -Татко, струва ми се , че злото може да нападне крепостта през лявата кула. Трябва да проверим за лагер около Олеон. -Мисля, че трябва да изпратим конник да провери околността- казал краля. - И аз така си мисля. До войната със злото принц Амадеос изпратил разузнавач и конник с инструкции къде са малките орки и джуджетата. Конника който бил изпратен да види околността се върнал и казал , че няма вражески лагер в околността. Другия се върнал след два дена и половина заедно с джуджетата , които носели триста оръдия, и малките орки с хиляди войници. Следващите дванадесет дена били посветени на подготовка за битката. Първите няколко дена се упражнявали торпедистите и някой от стрелците. Минали дванадесет дена. На тринадесетия ден армиите на Олеон тръгнали да завземат една от четирите крепости на сина на Гепар от които той вземал храна. Нападнали крепостта , торпедата разбили вратата , конниците опожарили града , стрелците избили бягащите войници. Така станало и с другите крепости. Най-накрая армиите стигнали до крепостта на сина на Гепар. Принц Амадеос изкрещял: -Сине на Гепар , ще си платиш за смърта на принцеса Мунокия и принц Сукрат! Торпедата започнали да блъскат по стените на крепостта. Вратите се отворили и войниците на Олеон влезли вътре. Там се биел и синът на Гепар. Размахвал здраво сабя и почти избил конната кавалерия.Принц Амадеос видял това и изкочил срещу сина на Гепар. Той паднал сразен, но с последни сили ранил леко в ръката принц Амадеос Втори. Армията на Олеон тържествувала победно. ЧЕТВЪРТА ГЛАВА След победата над синът на Гепар, принц Амадеос , както и останалата част от народа на Олеон , били спокойни. Обаче никой не знаел, че сина на Гепар е изпратил писмо на човека от който е изляло злото, самият Роналдо. На другия ден Роналдо отишъл при крепоста, но тя вече я нямало. Там имало само руини от града на Злото. Роналдо много се ядасал и изпратил хиляди войници срещу Олеон. За късмет орките и джуджетата били още в крепоста. Когато войниците на Олеон видели врагът, се подготвили за ожесточен бой извън крепостта. Излезли пред вратата и се строили под командването на принц Амадеос. Там се сблъскали с войниците на Роналдо.Битката траяла пет дни. Никой не я бил загубил понеже никоя армия не можала да избие някой генерал и двете армии отстъпили. Роналдо решил да обгради Олион изпратил конник да проучи околността за обсада. Но принц Амадеос очаквал, че Роналдо ще проучи околността. И така и станало, принц Амадеос заловил конника и разбрал плана на Роналдо. След това взел дрехите на конника и облякъл в тях свой войник , казал му да излъже Роналдо за слабите места на крепоста и да разбере намеренията му. С нетърпение Амадеос Втори очаквал да се върне войника. След дванадесет дни той се върнал и казал за слабите места в армията на Роналдо, как ще нападнат крепоста и още подробности за тяхната атака. Принц Амадеос подготвил всичко за защитата на Олеон, но тайно подготвил изненада на Роналдо, като скрил армия зад вражеския лагер. В нея имало над хиляда войника, триста торпеда , около хилядаидеветдесет балистики и осемстотин стрелци.Те си направили лагер както и останалата армия. Планът на принц Амадеос бил да нападне и завземе вражеския лагер след като войниците излязат и се отдалечат за нападение над крепоста.Хем няма да могат да влязат в нея , хем няма да има къде да се върнат. Стъмнило се , принца тъкмо бил приключил с подготовката на крепоста и видял , че идват да нападат. Най-сетне вражеските армии с факли и стрелци идвали да нападат Олеон. Войниците от крепоста и от лагера само изчаквали да се отдалечат достатъчно враговете от тяхния лагер. Те се отдалечили в гората и армията вече можела да атакува мрачния лагер.Атакувала първо с торпеда , разбила града убили селяните. Чували се само стонове: ” Ох-а-о-оо-ии !” .Вятъра излязъл и стрелците от кулите подпалили къщите с запалени стрели. Армията на злото била обградена в гората и нямало накъде да ходи. Оставало само да пленят Роналдо. Обаче битката с него продължила цели тринадесет дни. Най- накрая го хванали. На сутринта се приготвило обесването му. Всички много се вълнували , все пак това било унищожаването на злото. На обяд всичко било приготвено.Дошъл попа и заколаря. Роналдо си си сложил главата, попа казал молитвата , а коларя му отсякъл главата. Тоз час Злото изчезнало и Доброто победило за винаги. 19.12.2004г. Симеон Пл. Гр.Варна Редактирано от - Пламен Кафадаров на 18/9/2009 г/ 14:35:12 |
| Към горния текст има и люстрации, но няма как да ги сложа.И едно друго: ЗАЕКА Както баба Яга си лети Някой вика и седи: -Ха, ела ме ти хвани! -Ще те хвана и още как. Утре ще си имам вкусничък обяд. И се спусна баба Яга след заека да бяга. Но нали е малко стара баба И в едно дърво се фрасна. Зайчето избяга невредимо, Но нали е пакостливо, Срещна меца и й каза: -Хайде тромава глупачке, На двубой те предизвиквам. Тръгна меца страшно бясна, Но разви голяма скорост И бум в кошера с пчелите. 02.12.2005 г. Симеон Пламенов Гр.Варна Кафадаров |
| Свършихме с Огнените размисли, за туй да продилжим с ТОва: ЛАБИРИНТ Животът, мили мой братя Е като лабиринт, от пътища незнайни. Окичен с множество табели Е всеки срещнат кръстопът. И всеки сам , си там пътува Към своята избрана цел. Внимавайте със целите си братя Защото, не всички водят към Целта. Правото на всеки е дарено Да действа тей както си реши. Но не всичко служи на Доброто, И не всеки утре пак ще се роди. Така, че в този лабиринт Избираме Ний най-доброто, А другото ще стане кал И Злото ще изчезне , завинаги от този свят. Не ще има повече за вази личби, А всичкото ще стане, пред Вашите очи. Единствената най-голяма личба е, Че след толкоз хиляди години Доброто съществува още на света Така, че множеството хора на земята Ще се зарадват и те, в утрешния ден И тежко на онзи който е против Бога. 14.06.2001г. Варна |