КАКВО НАПИСАХ? пък Аз!
Отиди на страница:
| Считам че г-н Кафадаров греши , купувайки книжки на наследника си, подтиквайки го с което да стане бледен уманитар. Ето животрептущия проблем, вълнуващ съвременния интелигентен младеж: Sex v Podlezde / Секс на стълби по път за купон Преглеждания на торента: 14774 пъти Сваляния на торента: 3723 пъти Пиъри 566 сийдър(и), 3288 лийчър(и) = 3854 пиър(и) общо |
| Кракатау правиш груба грешка, "Последния мохикан" е Фенимор Купър, по-скоро бих приел да сбъркаш Карл Май с Майн Рид, там са "Белият вожд","Коникът без глава","Пълзачи по скали" па дори "Оцеола". А ако говорим за филми по ми допада например "Златото на Макена"! П.С.bgtopidiot Гео Милев са го убили по време на демократичната монархия, а Ботев го забраниха от изпитите /публицистиката по специално/, през демокрацията в началото на XXI век.Може и да е по специално изскване на ЕС , както много други неща например.  |
| "Златото на Макена" започваше с лешояд и завършваше с лезбийски секс у златната вода (ако не го бъркам със "Съкровището на Сребърното езеро де" ) . Актуален филм за тийнейджъри - ако се пусне по торентите шведите ще линчуват FFF като консервативен тип. |
| За лешояди и секс не си спомням, ама добре помня, че накрая на филма някава планина се рутеше като, световния търговски център примерно /това образно обяснение, за негледалите филма/ а главните герои бяха натъпкали дрехите си с колкото злато могат да носят. П.С. Та като се замисля, може и с лешояди да е почвал филма, а пък те после се предствяха пред света за ястреби.Ама не са нищо повече едни прости лешояди! |
| Златото само им се натъпкваше у дрехите, а лешоядът у началото цепеше интригата и правеше noo qka сянка. Музиката - без коментар. Sweet memories ТУКА |
Мерси за линка, ама като го погледнах, установих че ТОва в началото е май чист кондор, та затуй се заблудих малко с лешоядите  .П.С.Пък секса лезбийски май не е в езерото ами ша си го правят направо през окена.Ама какво можем да направим, пък сигурно ще им хареса. |
| Кондорът е за заблуда, тъй като е алегория. После ръфането си го правят познатите ни визуално грифове. Хосе Фелисиано пее за Old Turkey Buzzard, което ако изключим пуйките и турците, означава, че в Северна Америка слагат в една група лешоядите и този тип дребни кондори (които са лилипути в сравнение с фъркатите над езерото Титикака) . Чисто орнитологично филмът е много полезен за подрастващите, а златният стандарт спомага за бъдещите им икономически познания. Thumbs up, дет викат новите братушки. |
| Ей го пича преди да литне, типичен лешояд. (вж. отдолу в търсачката, дадено е направо цялото начало на филма) . Натиснете тук Редактирано от - bgtopidiot на 12/9/2007 г/ 01:01:23 |
| Какви братушки бе топе, тия са уникални идиоти.Най-новия американски райх, е по-тъп и от фашисткия.Техния фюрер не знае основни положения, за света, а и обкръжението му е алчно и глупаво. За да станеш лидер, не е достатъчно само да си син на баща си, трябва и акъл.Да нападнеш суверенна държава , като Ирак, заради петро-долари, развявайки знамето на демокрацията и човешките свободи, в разрез с резолюциите на ООН, е глупост.По-голямата глупост е обаче, че можеш да разчиташ на блиц-крийг/термин измислен от предния Хитлер/, и да я задържиш. П.С.И за да се аргументирам, войната в Ирак и развитието й удивително много прилича, на една друга описана в една книга.Но новия Хитлер е всеизвестно , 1е не обича да чете книги и няма как да я знае, а обкръжението му също.Става въпрос за автора Димитрий Медведев и книгата "СИЛНИТЕ ДУХОМ". Действието се развива в окупираната от фашистите Украйна, естествено след блиц-крийг, и проблемите им в завладянята територия , с местното непокорно население.От стратегическа гледна точка, Украйна е равнинна територия/ както и Ирак/, чудесна житница, с трудолюбиво население, но векове наред е доказано, че втакава територия може да властва само най-силната конница, лесно се преминават разстоянията, но трябва постоянно да го правиш, ако населението не те подкрепя.а ТО коренното население през вековете е виждало много завладяващи конници, и знае как да се оправя с тях. та трябвало е да четете, бе хора, или стратегията и тактиката не са Ви много ясни, а най смешното е къде изчезна, прословутото море с петрол, под Ирак, или и от сателитни изследвания не разбирате много. |
| Но да си продължа по темата: АПРОПО Говорих аз със един стар дядо Който тотално оплюваше света И хората които там живеят Били недостойни за радостта. И казах му, че хората са всички грешни А много трудно им е , да не грешат. Не можеш само да наказваш Мислейки , че те ще се променят Любов голяма тук е нужна И пак трудно ще се променят. А тръгнеш ли постоянно да наказваш Ще им загубиш ти цветът. Че златната среда на стърка жито Служи на добитъка за храна А човечеството има нужда От туй , което е на върха Че семето когато е благодатно Дори да го забиеш във калта От него пак кълн ще излезе За радост на света. 18.01.2002г. Варна П.С.Но въпреки всичко, ТОва което направи съвременната САЩ, доказва само едно, аристокрацията на буржоазията, не става за нищо.Тя е алчна и бескрупулна, всичко за тях е материални интереси, нямат никакво понятие от чест и достойнство, защото ако имаха такова понятие, най-малкото щяха да разбират до известана степен арабите.Иначе съм против всякаква форма на фанатизъм, било болшевишки, било фашистки, било ислямистки! |
| Всъщност не съм бил купул една книга на Карл Май, а две в едно, "Князът на бледоликите" и "Отчето-нож"..През 84-та или може би 85-та година посетих музея на карл май в Източна Германия.Спомням си , че той не бил ходил никога в Америка, но въпреки ТОва е един от хората направил много за индианците.В музея, имаше много снимки на действително живели индиански вождове, като и карти на действително състояли се военни действия, от тези факти тий бил почерпил сюжетите на романите си.Беще ми малко странно ТОгава.Естествено посетих и други места! СПОМЕНИ Преди петнадесет и повече години Аз в кръчма срещнах една чуждоземска госпожа Във разговора най –спокоен казах просто “Ние драга моя, не сме ни гладни, нито жадни Но нямаме прозорец към света” Погледна ме , тя със почуда и каза ми, Че за нея това просто не е така Изрече хиляди най-важни думи И аз не всичко и разбрах. А днес тук всички ние Имаме прозорец към света Имаме и много важни думи Но стъпили на черчевето здраво Престъпяме от крак на крак И здраво хванали сме ментишето Че паднем ли , не ще има прозорец пак. И ако днес срещна пак таз госпожа Бих и казал във захлас “Днес драга моя, ний сме гладни жадни Но имаме прозорец към света” Той нещо май се позацапа Но моля Ви се като на жена Елате тук и помогнете Да го почистим Ний сега. 18.01.2002г. Варна p.S.Като се върнахме в България след ТОва, класната ми, която беше ръководител на групата, ми беше нещо сърдита цяла година , и за наказание ми остави 5-ца по математика...Какво да правиш такива бяха годините ТОгава. |
| И едно без коментар" ПОЛИТИКА От както помня се , се занимавам с политика Не някаква голяма , просто мойта лична Така чрез нея, както мога Историята своя, аз творя. Туй политиката е казват мръсна дума Била даже и от женски род. Не казвам аз, туй политиката е днеска А вчерашната политика, история е днес. За туй не дейте да обижда те труда си Защото и историята Ви ще е от женски род И с повече любов и отговорност Във политиката правете път. Какви ли тежки отговорности Носят днес държавните люде Творящи историята на нашите деца Дано да ги съзнават Господи. Защото драги мои, ако туй не е така Тежко на всички ни, че даже Тежко и на поколения подред Язък за нашта лична политика. 18.01.2002г. Варна |
| Да както казват в "добрата стара Англия": "Ако не беше толкова тъжно, щеше да бъде много смешно!", но в сащ не разбират от изтънчен "английски" хумор, на тях им трябва нещо дебелешко, но всичко с времето си! ОТЧАЯНИЕ Българийо, земя измъчена нещастна Много мъка изпитах аз , във теб И хората ти трудно веч разбирам И техните стремежи и мечти За мен уж, не трябва да са чужди Но уви. Не знам как мога аз да ти помогна Да се изправиш гордо на крака. Народът ти да се зарадва И щастието да озари твоята земя. Българийо родино моя Аз правя ти поклон От тебе взех каквото ти ми даде Останалото сам си го открих. И търся още , за да мога Да ходя по земята с изправена глава . А не нещастно да се влача, във прахта. Българийо, родино мила Не ще мога аз да те спася Дори стократно още Да легна в твоята земя. 18.01.2002г. Варна |
| НЕЗАВИСИМОСТ “ На бодлива крава, Бог рога не дава” Българска народна пословица Момче връзкарче, срещнах аз Интелигетно, образовано и младо Погледна то към мен , от свойта “висота” И пита ме: “Ти още ли ще искаш да си независим. И ако е така , още , колко ще го искаш? Отвърнах скромно: “Аз съм независим, защото нищо независеше от , точно мен” Как можех , да му обясня Че всъщност много съм зависим От мойта съвест, чест и моята съдба Че всеки носи кръста си господен По пътя труден , и пред него начертан. Че важното е себе си да отстояваш А не да бъдеш някакъв хамелеон. Как мога аз да обясня на някой Че чест и съвест, не са само думи Че чест и съвест са понятия , най-вечни И има ги все още по света. Че морала е на всички вътре в нас. Че хуманност е да си човечен А не да се бориш за повече пари. Че трябва да се трудиш смело За да оставиш нещо и след теб. Че полета, е нещо тей красиво А пълзенето е просто, срамота Че индивида трябва да се бори В нормалната природната среда А не във парник да се размножава Поставен от измислена родителска мечта. Аз знам, че някой който мисли , че няма съвест Един ден горко ще я разбере. Тогава може би ще страда Но късно ще е за това. 18.01.2002г. Варна |
| БЕЗ ИМЕ Нима ще трябва, зад рамото на някой да застана Да пори въздуха напред пред мен А аз , безгрижен и спокоен Да припкам след него , без проблем. Да гледам достойните , как се мъчат И да се надсмивам над черната им пот Успехите им просто да умаловажавам И трудности да им създавам аз, вез ден. Нима ще си позволя аз, хората да намразя Защото някой някъде сгрешил Нали съм грешен и аз , като всички Нима наистина ще се предам. Победата за мене , не е самоцел Не боря се , за да се доказвам. А мъча се през моя дънер обгорен На Живота силата да прокарам. 18.01.2002г. Варна Аз знам, че тези мой думи Мнозина може би ще разгневят И врагове естествени ще станат И надали ще искат , на мен да ми е добре. 18.01.2002г. Варна |
| "Българийо, родино мила Не ще мога аз да те спася Дори стократно още Да легна в твоята земя. " Тъй мислех си преди да срещна учебника на ПУЦ "Бузема" И таз дилема стана лесна кат интегрална теорема. Тежейки близо 100 килца прахта ми щеше да се ширне, да падне в китните селца, в зелените поля да мирне . Ще разцъфтят от ней домати огромни колкото глава, Ще плисне мойта тор егати в зеленооката трева. Рекордно ще расте продукта Европата ще ни обича и ще изгражда виадукти за всеки, дето зорлем тича. И пак ше порим въздуха, народе мой защото се заричахме. |