КАКВО НАПИСАХ? пък Аз!
Отиди на страница:
| ПАНОПТИКУМ В паноптикума свой Не съм Ви викал аз и канил Не съм подканял никой аз от Вас И викове ‘Насам , народе, .......’ На хитър и безжалостен търговец Не е чул никой Да изричат моите уста. Нахлухте там безмилостно и нагло От алчна воля водени напред. Разбивахте и чупехте нахалост Врати заключени и всякакви прегради. За конквистадори взимахте се вярно Във търсене на свойто митичо Ел Дорадо Изгонвах Ви и тръшах Ви вратата Но през прозореца напирахте отново Вий. В паноптикума свой Не съм поканвал никой На сила влязохте във него Вий И ровехте, разхвърляхте и стъпквахте нещата Обувки кални, оставили следи Отпечатаци от подли хора И лъх на простотия там след Вас стои. Начупени, разхвърляни и даже непотребни Изглеждат стаите след Вас. На баба ми една покривка стара Като плащеница напоена със невинна кръв. За носна кърпичка използвал някой Видях го гордо да се пъчи след това. И алчно късахте на воля Достигнато със мръсни си ръце. В паноптикума свой Не съм Ви пускал никога нарочно Но тей и тей сте тук сега Бих искал само , аз да Ви упътя Че трудно е да се оправиш в него сам А екскурзоводите Ви нещо губят си следата Пътеките за вещи са , във занята Случайните изгарят бързо без следа Съкровището скрито някъде лежи си Остават само тези дето Имат смисъл още , за житейската игра Очите алчни, опулени , свирепи Оглеждат се във някакви огледала Не се харесват щом се видят Но на кой му пука за това. В паноптикума свой Не съм насилвал никой да престъпва Опасно е нали Ви казах Нали от толкоз много време по разни начии опитвах да Ви предупредя. Да Вие бяхте известени Нали бяхте предпредени за това Но Вие свирепи, ожесточени и умопомрачени Напирате встремглаво кат уроди в мъгла. Че грях е живота и душата на човека да съсипваш И плаща се страшно за това За туй и огнета бездна е възпламенена Слуги безропотни на пъклени си господари И алчни , неморални и нещастни креатури Подържат там огъня във вечноста. В паноптикума свой разказвах само , на всеки потъсил смисъла Да лимитирина е тази истинска игра И времето изтича, финала е наблизо Но всички бяхте предупредени Не търсете другаде вина Че кой Ви е виновен щом Ушите Ваши ги отваряте единствено Когато чуете монетен звън А иначе си ги държите сякаш за красота и малко ей така. В животни се преврщате след всеки минал час А злото ви обгръща силно и няма връщане назад. В паноптикума свой Не съм Ви викал аз и канил Но вътре влязохте чрез взлом Така и без туй сте вътре вече Опитах се скромно аз да обясня играчка – плачка е човече да се гавриш и тормозиш безсмъртната човешката душа. 09.09.2009г. Варна |
| КЬОРФИШЕЦИ „Пътят към ада е Ослан с добри намерения, И тъпигьозите стремглаво Препускат към него!” Демокрация, хуманност , свобода Справедливост, правда , доброта Праведност в човешките дела Кьорфишеци май са това? Престъпници със интереси разнообразни Алчни мизантропи със филантропски маски ръководят днес света, така невежо гьонсуратлъци май са това! Повели са го те , към пропаст С една едничка проста цел Заграбеното, чуждо да запазят Кьормосун табела е това! Кьорфшеци, гъонсурати, алчни, прости Слуги на злостния си господар Танцуват този страшен танц сега. Но краят му е неизбежен! Не може все така да продължава И въпреки това да оцелей света! Щом кьорфшеци, гъонсурати Определят неговата и нашата съдба! 16.09.2009г. Варна Редактирано от - Пламен Кафадаров на 16/9/2009 г/ 20:10:42 |
| я да сложим и нещо старо тук. ОТВОРЕНО ПИСМО ДО СВЕТА От Пламен Симеонов Кафадаров гр.Варна , България Tова , което се случи с мен, е много лошо. Щом се е случило на мен и има такъв прецедент, въпреки голямата борба със Злото, означава , че може да се случи на всеки един човек живеещ на земята.Аз ще издържа и изживея тази зловеща съдба и ще продължа напред, но какво би станало , ако това Ви се случи на вас, колко време бихте издържали? Ден , два , година или може би се надявате на повече. В такъв свят ли искате да живеете? Свят обладан и контролиран от Злото, сложило си маската на хуманността! Където някой от силните на деня може да манипулира живота Ви, да манипулира приятелите, роднините дори познатите Ви , да Ви осъди без да сте направили нищо, а престъпниците които се кланят на системата , въпреки доказаните им престъпления , командват другите и продължават да извършват долните си дела.тях тук няма , кой да ги осъди, но има съд , където вече сами са се осъдили със делата си. И там всичко е правилно и истинско, справедливо и доказуемо, подкупи и манипулации, тълкувания и извъртания няма. Тежко на хората , които живеят в такъв свят, защото това няма да бъде живот , а робство!! Тежко на късогледите и слепите, оито си мислят , че са застраховани от това да ги сполети такава съдба. Моля се да се вразумите и да не допускате такива неща да се случват, да бъдете нетолерантни към такива действия и да се борите , Света да продълава да познава значението на думи като „ Свобода – Равенство – Братство ”. Сигурен съм, че ако Вие не се вразумите , Господ ще Ви вразуми и тогава тежко Ви. Всички, които са на страната на Злото ще бъдат пометени. Внимавайте какво правите с живота си, защото всичко, което се върши през живота на човека има значение!!! 26.02.2005г. Пламен С. Кафадаров |
| И да уточня да няма недоразумения: 1.Това е "Отворено писмо до света", а не е "Отворено писмо до местните надзиратели", защото има неща които имат смисъл, и неща без особено значение за общото развитие. 2.Това писмо върви ръка за ръка със песемта на Максим Горки, ето я и нея в оригинал, наистина е страхотна: Песня о буревестнике Над седой равниной моря ветер тучи собирает. Между тучами и морем гордо реет Буревестник, черной молнии подобный. То крылом волны касаясь, то стрелой взмывая к тучам, он кричит, и - тучи слышат радость в смелом крике птицы. В этом крике - жажда бури! Силу гнева, пламя страсти и уверенность в победе слышат тучи в этом крике. Чайки стонут перед бурей, - стонут, мечутся над морем и на дно его готовы спрятать ужас свой пред бурей. И гагары тоже стонут, - им, гагарам, недоступно наслажденье битвой жизни: гром ударов их пугает. Глупый пингвин робко прячет тело жирное в утесах... Только гордый Буревестник реет смело и свободно над седым от пены морем! Все мрачней и ниже тучи опускаются над морем, и поют, и рвутся волны к высоте навстречу грому. Гром грохочет. В пене гнева стонут волны, с ветром споря. Вот охватывает ветер стаи волн объятьем крепким и бросает их с размаху в дикой злобе на утесы, разбивая в пыль и брызги изумрудные громады. Буревестник с криком реет, черной молнии подобный, как стрела пронзает тучи, пену волн крылом срывает. Вот он носится, как демон, - гордый, черный демон бури, - и смеется, и рыдает... Он над тучами смеется, он от радости рыдает! В гневе грома, - чуткий демон, - он давно усталость слышит, он уверен, что не скроют тучи солнца, - нет, не скроют! Ветер воет... Гром грохочет... Синим пламенем пылают стаи туч над бездной моря. Море ловит стрелы молний и в своей пучине гасит. Точно огненные змеи, вьются в море, исчезая, отраженья этих молний. - Буря! Скоро грянет буря! Это смелый Буревестник гордо реет между молний над ревущим гневно морем; то кричит пророк победы: - Пусть сильнее грянет буря!.. |
| Това някога го учехме по руски. А сега учат Петя Дубарова Време. Натиснете тук |
| Да BuboLechka едно време тези неща ги изучавахме в часовете по руски език, в превода на български , не звучи като песен, а повече като басня. Иначе ето и откъс от филма "Трампа" с участието на най-талантливото дете в Българската литература Петя Дубарова. В ролята на Петя Дубарова - Петя Дубарова Режисьор: Георги Дюлгеров Натиснете тук |
| Иначе Бог да прости Петя Стойкова Дубарова (25.04.1962, Бургас - 04.12.1979, Бургас), но тя има и това стихотворение - УБИЙСТВО - Петя Дубарова Натиснете тук Редактирано от - Пламен Кафадаров на 18/9/2009 г/ 21:29:39 |
| Днес един скъп мой приятел имаше кръгъл юбилей, и искам това да го посветя на него! СТАРИЯТ РЕФРЕН На Косьо , по случай юбилея! Отдавна пее тоз рефрен светът Със него сякаш всичко оправдава И казват на война, като на война, А там всичко било позволено. Победата е търсен миг блажен И тази цел всичко оправдава. Отдавна води се война безкрайна Добро и Зло воват на земята Добро и Зло във смъртна схватка На хората душите те превземат И изхода се знае като стар рефрен Доброто винаги ще властва над душата! Не съм започнал аз тази рат извечна, И хилядите други, пак не съм ги почвал Участвам днес и съм войник на фронта Войник отдал живота си на нея. Отново пея старият рефрен , с утеха Победата ще бъде моя, най-накрая! Напъват враговете сетни сили, сляпо А щурма им към Ада устремен е, И замъглил разсъдък, мисъл, воля Химерния триумф, душите черни гъделичка Победата над праведни, предвкусват със блаженство Забравили са те обаче старият рефрен! Забравили ли са го, знаят или не Туй не е от значение за войната Днес всеки своята съдба сам кове, И мястото си трябва да заеме Във битката, където днес се определя Дали душата вечно ще живее! Добро и Зло воюват за света И Злото ще загуби всичко И тази бран е сякаш моята съдба Не е лек този път на земята, Приел го и прегърнал, всеки мъж Достойно с чест преминава през живота! Отдавна пее тоз рефрен светът По-стар е даже и от небесата Пред Бог смирено се вие поклонете А Злото що ви мами и лъсти, изгонете Това е вечния рефрен човешки Спасяващия даже и душа от гибел! 23.09.2009г. Варна |
| КАРТИНИ ОТ ЕДНА ИЗЛОЖБА Като картини от една изложба странна Случайно и небрежно сякаш подредени Минават бясно дните ни през нея Секунди и минути времето отмерващи Изтичат безвъзратно към безкрая И там заслужен отдих са получили Награда и блаженство за изминат път. А слънцето със огнена си колесница И двата буйни ата впрегнати отпред Прогонва всеки ден тъмата черна Но пак се връща тя след туй, отново. На руска тройка бих обърнал впряга За да я прогоня от света, безмилостно И светлината вечно нам да ни повежда. Ромул и Рем, братята , бащиците римски Пораснали, бозали мляко от вълчица И то във всеки ген просмукало се вече През поколенията воя й, най-благороден Донася и до нашите уши, през вековете Хусарите отавна вече са заспали, кротко „Хусарската рулетка” пее я Любов Успенска. А Злото скрило се там , зад океана тихо Прикрито мами, хората командва и лъсти Във тяло на жена със власт е влязло, хитро Че Антихриста всеки би търсил в мъж. И от там да се опиташ да избягаш Луци Аз пак ще те намеря и сломя със плам, Ловец на твоята глава съм цанен вечно. Светът обърнал бих, с хастара му нагоре За да те открия , ако пак ми се изплъзнеш ти. И в Азия дори да идеш там за ендшпила Открил те бих отново най-безпощадно. Еманация на огъня ти обещавам вечна Че пламъка във който горко ще гориш За мен да ти напомня вечно пожелавам. Като картини от една, изложба чудна Живота ни минава в труд и във борба, И пътят му отдавна и от други е определен. Доказваме във него правоста човешка Показваме и свойта сила буйна, но и суета. И заслужаваме ли да ни любят небесата , Картините на всички от там се виждат ясно. 30.09.2009г. Варна |
| ИМА БЕЗПЛАТЕН ОБЯД "ЕДИН ПРИЗРАК БРОДИ ПО СВЕТА- призрака на ИСТИНАТА и СВОБОДАТА!!!" Пламен Кафадаров 07.11.2005 г. 11:00:38 Не плаща никой за това Което мигом получава Дарено му от Бога , благо За един добър живот! Един лунарен цикъл, мярка е! Живот, раждане и смърт, съдба, Пътува всяка човешка яйцекетка За живот или вечна самота! Изхвърлена всред кръв и слуз, Навеки непотребна и ненужна Или навреме оплодена, с вяра Дара си от Бога тя да възхвалява! Един лунарен цикъл, пътя е! Четири седмици надежда са това! Или се ражда за живота с радост Или умира всред кръвта! Да има и вечеря кьорсофра Туй казва ни Свети Йоана Във Откровенията от преди Които чакаме да станат! Елате, казва всички птици Елате и тук се съберете на Великата Божия вечеря опитайте плътта на царете! За вас сам Господ ще сервира На хилядоначалници плътта Плът на юнаци, на коне и на ездачи На свободници и роби е плътта! Не плаща никой за това Което даром получава, във живота Плаща се единствено за туй Как с дареното се разпорежда! 07.10.2009 г. Варна Редактирано от - Пламен Кафадаров на 30/12/2010 г/ 20:24:20 |
| ВИЦ НА ДЕНЯ Интервю с Владимир Путин. -Г-н Путин,преди време участвахте в парад на Червения площад вживявайки с в ролята на император Николай II, по филм на Михалков, като лично Михалков е подреждал парада за да можете да изиграете ролята на живо, а днес опозицията Ви обвинява в стремеж за въвеждане на едноличен режим, как ще ни обясните това? -За парада какво да коментирам, отдавна беше извинявам се на засегнатите, стори ни се интересно да повдигнем националния дух, но явно не беше много удачно,дето се вика дивидентите от цялата работа бяха краткотрайни. Колкото до опозицията, абсолютно не са прави, ние с моя екип се борим за демокрация и я внедряваме в нашето общество. -Не Ви разбрах добре, може ли да обясните по подробно? -Ами много е просто , след падането на социализма ние избрахме пътя на демокрацията, малко се забавихме, но след това с бързи темпве започнахме да внедряваме американския демократичен модел, а както знаете те казват, че той е най-добрия. -Бихте ли обяснили по точно ,защото не Ви разбирам? -Забавихме се защото , аз например не бях в екипа на Елцин, след това изкарах два мандата , през които затвърдих устоите на демокрацията.За следващите два мандата ,за които ме обвиняват,следвайки американския пример , това се налага защото няма техническа възможност да се кандидатира Владамир Путин-младши, и се налага аз да изнеса тези тежест в името да достигнем най-напредналите демокрации. А се справяме по-добре от американците,защото кадрите са ни по-добри. Ето например Медведев, истински 100% мъж, прекрасен мужик, а изобщо не е ходил, вече четири години да гони и да се натиска със стажантки из Кремъл, никой не му е искал импийчмънт, като бомбардира Грузия, не е удрял Китайското посолство ,като Клинтън във Белград. Истински молодец! -Да вече Ви разбрах, а как виждате ролята на опозицията и обвиненията й през следващите мандати? -А нормално, така е при демокрацията има управляващи и опозиция. Те ще ни обвияват в нагласяване на изборните резултати, ние няма да си признаваме, даже мисля при втория мандат като ни обвинят в изборни манипулации , да накарам да се преброят бюлетините от няколко губернии ръчно, и пак да се види,че аз побеждавам. Мисля че така ще е по демократично, някак по американско. -А как виждате нещата след двата Ви нови мандата? -Е тук са по сложни нещата. Проблема е , че Медведев не се издъни в нищо, ако беше се издънил, направо щяхме да приложим челен американски опит. За президент да се кандидатира Медведева, първата жена президент на Русия например. Другия проблем е че нямаме расизъм и негри в Русия. Щото ако се наложи да ги използваме да покажем на света,колко вече сме готини. Но и този проблем може да се реши , например ще направим за президент някой калмик. Във вестниците ще излязат едни заглавия „Първия калмик Президент на Русия!”, представяте ли си. Много демократично нали? - А с Медведева какво ще правите тогава? - Е как какво, ще я направим я вицепрезидент, я министър на външните работи, не знам сега като му дойде времето ще мислим. Важното е да внедряваме челния американски демократичен опит. А не да се оставим опозицията да ни върне години назад. Те хората са го измислили, няма ние да откриваме топлата вода , я! -Благодаря за интервюто! -Моля , моля пак заповядайте, през следващите осем години важното е да имам комуникация с медиите, демокрация сме все пак! |
| ФАТА МОРГАНА или ДЕМОКРАЦИЯТА в съвременния свят 1. Бяха минали около три години , когато се върнах да видя отново розовия храст. Беше окастрен до неузнаваемост,почти не се забелязваше, с две думи нямаше и помен от него, само някакви жалки остатъци. Настаниха ни в друг апартамент,високо над него, така че да нямаме никакво съприкосновение. Пиех си кафето на балкона и отгоре наблюдавах, беглите останки на от някога големия и своенравен розов храст. Градинаря се беше погрижил за него, но той на инат продължаваше да не дава никакви цветове, за разлика от окичените си и красиви събратя разпръснати из градината. Хубаво нещо е поддържаната градина, а още по хубаво е ,когато градинаря е майстор и си разбира от работата, във нищо и никакво пространство може да направи чудеса от свежест,форма и цветове. Замислих се, какво би се случило, ако нямаше градинар, как всички растения биха последвали примера на онзи розов храст, и биха се развивали , и заемали пространство ,както си поискат . След краткото им бурно и свободно растене , естествено щяха да се появат бурени и диви видове ,а те като по-силни и издържливи, щяха да задушат крехките и красиви градински растения, толкова щеше да им е свободата без градинар на тези иначе сега изящни градински питомци. Преди много години Федър ми беше казал:” Демокрацията е фата моргана! Гай Юлий Цезар казва, че човешката природа е покварна,пошла,алчна и жестока, хората не могат да бъдат променени, но когато си наясно с това, можеш да го използваш,т.е. съобразяваш се с даденостите и използваш пороците им за свои цели!” - Много е цинично- казах – на кой му е притрябвало да използва или се занимава с мръсници! - С мръсния парцал забърсваш пода , а не себе си след душ ,нали! И в това няма никакъв цинизъм!- лаконично ме обори Федър. - Не вярвам Цезар да е казал това, той е казал „VENI!VIDI!VICI!” , ”Дойдох! Видях! Победих!”, а това по ми звучи да приляга на думи на Октавиан Август!- не мирясвах аз. - Всъщност, какво значение има кой е казал думите, дали аз ,ти или някой друг, важното е да бъдат казани, и бъдат чути от хората, а кой точно ги е казал е форма на суета. Търси смисъла в тях, а не това кой ги е казал. Хората робуват на имена и рекламирани капацитети, ако някой такъв, каже някаква глупост , те я приемат за важна житейска истина, а ако някой друг нормален , им каже важна житейска истина , може да я приемат и за глупост. А иначе как Цезар би успял да победи, ако не знаеше как да използва , това което му е налично под ръка! Можех да го контрирам,че победата винаги е дадена от Господ на победителя, било заради самия него, било заради наказание на победения, или поради някаква друга причина , която единсвено той си знае! А също , че трябва да благодарим на враговете си, че ги има, защото иначе не бихме били победители, и не бихме били това което сме в момента. Ако не воюваш с никого, не би победил никого! Естествено важното е дали си заслужава, безсмислени и ненужни битки води само глупака, ама и да се опиташ да му го обясниш едва ли ще те разбере! Най-добре е ,когато някой друг воюва несправедливо с теб, тогава и правото и моралната страна на победата е на твоя страна! Но замълчах, не ми се влизаше в спорове, исках на спокойствие да обмисля казаното. Кафето ми беше свършило, а слънцето нагряло терасата . Влязох в разхладената от климатика стая, но там нямаше никой , всички бяха на басейна. Облякох си банския взех една хавлия, и отидох да поплувам в басеина. 17.06.2012г. Св.Влас |
| ФАТА МОРГАНА или ДЕМОКРАЦИЯТА в съвременния свят 2. Излязох от басейна, и се опънах да се попека върху пластмасовия шезлонг. Исках ударно за два часа да поизгоря, за да се върна в прохладната стая. От опит знам, че след първото почерняване, пораженията от последващи изгаряния по моята кожа са минимални, да не кажа никакви, е като изключим беленето на повърхностния слой, но това не е от значение. Насилих се да лежа върху не много удобния шезлонг, по ми е удобно да лежа на плажа върху пясъка, но около басейна нямаше пясък само бетон и шезлонги, а да полегна в градината върху зелената морава ми се стори не много уместно. Лежейки, разглеждах екстериора и ландшафта около мен, многото бетон архитекта се опитал да разчупи с форма и облагороди с флора. Замислих се какво би се случило с това при липса на градинар, или дори при липса на хора. Пред очите ми изневиделица изникнаха снимки на някогашни велики и богати градове, напуснати от жителите им и погълнати от джунглата, гледал съм снимки, на които едвам се виждат сградите погълнати от дивата растителност, стени обвити в лиани и и всякакви паразитни видове, разрушени покриви, прозорци през които излизат клони, улици завладяни от храсти и дървета. Винаги съм се изумявал и впечатлявал от тези гледки. И как няма да те впечатли например силата и постоянството на нежната тревичка разцепила на две канара и показала се през нея. Чудил съм се как ли става, и предполагам ,че времето и свойствата на материала, спомагат, но най-важното е желанието за живот на това растение. Излиза ,че постоянния микро натиск ,който тя осъществява върху скалата е по печеливш, от доста макро-натиски, които не биха и сторили нищо, най-много леко да я охлузят. Хората, обичат да вярват в утопии- разказваше Федър- следват ги с някаква надежда, че нещата автоматично, или след необходимото технологично време, ще се подобрят и живота им ще стане по-хубав, но човешката природа винаги си казва думата, и нищо особено не се променя, или по-точно промяната е временна , козметична, и просто видоизменена, като същността остава същата. С други думи сменени са лозунгите, нови клишета изместват старите, масите с радост ги прегръщат , пеят и скандират, и винаги има някакви човечета да продължават, да се възползват от тях, и да обръщат всяка масова изява в своя полза. Някой ,може би ще каже, тези човечета знаят какво искат и работят, желанията им да се изпълнят, а масите чакат някой друг да оправи положението им. Тези човечета са водачите на масите, те вършат всичко по промяната и управлението на обществото, те поемат тежестта и отговорността и е нормално да се облагодетелстват и да бъда възнаградени за свършената от тях работа. Не знам дали тези ,които казват това са прави, но баба ми казваше:” Рибата се вмирисва от към главата!”, мисля, че това обяснява всичко. И въпреки това , ако тези човечета бъдат заменени с други човечета, от масите, почти винаги резултата е един и същ. Т.е. проблема не е субективен , а обективен. „Свобода, равенство ,братство!”- девиза на Великата френска революция, поставила началото на съвременното буржоазно общество, разместила обществените слоеве , така че не аристокрацията, да има господстващо мнение и положение, а и долните слоеве на обществото да участват във вземането на решения и управление . Нещо ново и свежо избива от изгнилия дънер на самозабравилата се и загубила реална представа, за същността на нещата аристокрация. И не след дълго, това ново и свежо става като старото, копира методи и похвати, снобите искат да са новите аристократи, и новото и свежото , започва да гние. Едни сноби заменят други сноби, и отново и те искат да станат същото. Абсолютен кръговрат. Всъщност, това не е нищо ново, а добре забравено старо- продължи да разказва Федър- някой на времето ми беше казал, че ако познаваш историята на Свещената Римска Империя, от създаването и, до залеза и, ще видиш , че всичко ,което става по света, вече се е случвало, под някаква подобна форма в нея. Напълно съм съгласен с това мнение и даже си мисля, че знам причината защо е така! - И каква е причината?- попитах Федър. -Човешките същества като маса , са слаби и податливи на влияние. Повечето искат да прехвърлят отговорността, върху някой друг, и затова с готовност делегират права някому да взема решения от тяхно име. И при определено стечение на обстоятелствата действат по един и същ начин. В това естествено няма нищо лошо, такива сме хората, и въпреки това сме коренно различни един от друг. Индуктивно погледнато, всеки е една индивидуалност, един микро космос, съвкупност от възпитание, жизнен опит , мироглед и генетични дадености, на база на които, сами правим своя житейски избор и осъществяваме своите стремления и цели. Но дедуктивно погледнато, се вижда една обща нишка, която по своята същност показва, че всички тези, индивидуални и своеобразни, различни вселени, при определени обстоятелства, постъпват по един и същ начин. И това не се дължи единственно на даденото на човека от Бога, право на свободен избор, а на простата човешка природа. В повечето случаи свободата на избора, се превръща в бреме за хората, и ако не могат да осъзнаят отговорността от тази свобода, да разграничават правилното от неправилното, тази свобода се превръща в тяхната гибел. Ти имаш свободата да правиш , каквото си искаш, имаш свобода да избереш всяка своя волева изява, по начин ,който ти сам си избереш, но въпреки това, ако не постъпваш по начин, който е угоден Богу, ти сам се обричаш на пагуба. Исторически погледнато, при определени обстоятелства и възможности, винаги се намират групи от хора, които да повторят отново, вече отдавна случвали се стари сценарии, т.е. да направят своя личен избор подобно на други, живели векове преди тях. Искаме да сме нови, модерни, различни, но истината е че не сме, милиарди хора живели преди нас на тази земя, вече са правили преди нас, това което днес правим и ние! Разликата е единствено технологична и детайлна , а това е пренебрежимо малка величина, т.е различават се начините, по които се постигат целите, на база технологичните възможности и инструментариум на обществото, но същността си остава същата. И единственото което можем , и което ни остава е , да дадем своя скромен принос във всеобщата култура или всеобщата глупост , напластявала се през вековете. Усетих, че съм изгорял достатъчно, даже се притесних, да не съм прекалил, станах и се запътих към барчето. С радост бих изпил едно кафе, за джин тоник сякаш ми беше рано, макар че в тази жега, би ми се отразило добре. 18.07.2012 г. Св.Влас |
| ФАТА МОРГАНА или ДЕМОКРАЦИЯТА в съвременния свят 3. Седнах на барчето и се двоумях какво, да си взема , кафето беше задължително, но дали с него безалкохолно питие или свеж разхладителен коктейл, накрая реших да взема една кола , а също така и привлекателния джин тоник с много лед и лимонче. За момент съжалих , че не отидох на водния бар, където прохладата щеше да е сигурна, но след като видях как няколко македонци скочиха в басейна и започнаха да се пръскат и замерват с една топка близо до него, се убедих , че съм взел правилното решение. Не че има някакъв проблем, да те намокрят, когато и без туй си седиш мокър в басейна. Мокрия не се бои от това да не се намокри, то е проблем само за сухите, и когато се намокрят престава да им бъде такъв проблем.Мокър, от дъжд не се бои, казваше баба ми. Но въпреки това изпитах скрито удоволствие, че си седя спокойно на масата и никой не подскача около мен и разхвърля капки вода, докато се наслаждам на следобедното си кафе, в компанията на приятен свеж коктейл. Кафе и кола,това е убийствена комбинация, такова нещо пиете само в България, казваше чичо ми Стефан, кафето се пие с чаша вода , това е нормалното. Хайде чичо, смеех се аз, ти си прихванал виенски тертип, вие виенчани не можете да пиете силно кафе, разреждате го с мляко ,па и сметана му слагате. Ако искаш да знаеш кафето е навлязло в Европа именно от Виена, засягаше старика. Знам, знам казвах аз, турската армия като отстъпвала от постъпите на града, заради наближаващата зима оставила купища чували с кафе.Виенчани ги прибрали, но така и не могли да се научат да пият нормално кафе, а го разредили с мляко, защото им било силно, а след това като знак да напомня ,че е военен трофей от турците започнали да пекат кифличка с формата на полумесец и я поднасяли с него, все още такава кифличка е известна именно като виенска кифличка, даже и тук едно време на лафката в училище продаваха такива виенски кифли. Нищо не разбираш, не е нормално за организма да пиеш две питиета с кофеин , упорстваше той, започваше една беседа за влиянието на кофина върху организма.Медицината му се беше превърнала в хоби, беше политимигрант земеделец, незавършил студент по медицина, лежал в комунистическите затворина Титова Югославия, успял да избяга в Западна Европа, където намерил убежище и продължил живота си и своята лична борба за освобождаване на отечеството си от комунистите,установил се във Виена, там естествено започнал да работи, каквото намери само и само за да се устрои по някакъв начин, а медицината останала скъп спомен от младостта, а и в библиотеката си имаше много книги с медицинска тематика.Всъщност реално чичо ми Стефан, ми беше повече дядо-чичо отколкото чичо, защото беше брат на дядо ми Никола, който пък за разлика от брат си беше комунист и АБПФК/ отдавна забравена абривиатура означава, Активен Борец Против Фашизма и Капитализма/, вярваше в идването на комунизма и благоденствието на отечеството си. Ценностната система , винаги е била генератор на сила и възможности за успех на всяка обществена структура, казваше Федър. Ценностната система е помогнала на аристокрацията да господства векове наред, и именно пренебрегването и води до сгромолясването им. Потъпкването на общочовешките ценности, води масите в буржоазните революции, по същата причина масите прегръщат и социалистическите революции. Потъпкването и пренебрегването на общочовешките ценности води до разпад на обществата. Ценностната система и налагането й в обществото, е реална необходимост за всеки който има дълготрайни намерения за развитие и управление на дадено общество , ако управляващия няма такава, това е показател за неговите користни намерения и моментни интереси, който го подтикват към стремеж за власт. Общочовешката ценностна система и самото й приложение изисква дела, воля и стремеж за отстояване, гарантирано от властовите структури на обществото, и когато е само на думи, и делата са в зависимост от момрнтните интереси на властимащите, тя е загубена, тя обрича обществената структура на провал. Така са изчезнали много народи и цивилизации в човешката история. Обективно погледнато днес има деградация на ценностите, материалността е издигната в култ, почти всяка духовна кауза, среща насмешка сред повечето хора, ако не е материално печеливша. Обществото прегърнало материалния кумир на буржоазията, се оказва неспособно да сътвори нещо нещо значимо, духовно или идеалистично дори. Вместо развитие напред се наблюдава сякаш регрес.Светът се завръща във феодализма.Само , че нов феодализъм, бил той социалистически или буржоазен.Феодализъм без аристокрацията, феодализъм на буржоазни,социалистически или постсоциалистически олигархии.Всички тези олигархии, размахващи знамето на демокрацията усвоили,контролиращи и манипулиращи лостовете на нейните механизми, ни поставят в ситуация, в която вместо „демократичен избор”, имаме „демократичен безизбор”, за който и от кандидатстващите пръсти да гласуваш, все на тази олигархична ръка. Нищите духом, но с големи материални амбиции, оказали се на върха на обществените структури, осъществявайки алчните си стремления,смело водят света към пропаст.Чрез манипулации,дезинформации, и контролиране на информационните потоци, се мъчат да ни върнат едва ли не в „тъмните векове”, когато достъп до знания, наука и информация са имали само определена малка част от обществото. Надявам се пак да се появят Просветители в човешката история и този сценарий да не мине. -Много сложно ми , ми звучи всичко това, как мога да обясня на някой човек какво е ценностна система, и дори да успея ,колцина от всички ще ме разберат?- питах замислено Федър. -Напротив, много е лесно, кажи им само думата човещина, през вековете тя се пропила в гените на хората, и те веднага биха я разбрали!- каза ми усмихнато Федър. - Всъщност, май си прав, изобщо не е толкова лесно, хората прекрасно разбират тази дума, но се сещат за нея, много по-често когато самите те са потърпевши от някаква злина, а не когато причиняват някому нещо лошо.Когато те са виновни, се задейства инстинкта за самооправдаване, защото им е трудно да живеят с чувството вина, или по скоро вината изисква изкупление, а е по-лесно да я прехвърлиш на някому друг, на случая ,на обстоятелствата или на всеобхватния космос! В това отношение изобретателността им изумяваща! – смееше се Федър. -Добре, така както казваш, тя ситуацията изглежда безнадежнна, доколкото разбирам, ти виждаш изход от ситуацията във водещата роля на аристокрацията в съвремения свят.В исторически аспекти най-дълго е управлявала обществата, и при нея в най-дълъг период обществените системи са били относително спокойни.Докато относително малкия исторически период от около триста години, доминиран от буржоазията е белязан от чести световни кризи,революции и две световни войни, и постоянна опасност от трета/последна/ световна война ,а това са големи колебания в обществената уредба за сравнително малък времеви период. - Ха-ха , не съм казал това-смееше се Федър- може и да е безнадежна, може и да не е.Всичко е в ръцете на хората, забравяш , че те имат свобода на избора винаги как да постъпят. Тяхните действия, ще покажат дали е безнадежна или не е. А колкото до аристокрацията, тя веднъж вече се провалила. Сгромолясала се е с гръм и трясък. Сама тя тя с действията си е погребала обществото си, и доколкото я има днес е с представителни функции. Титлите им изглеждат като бутафорни оръдия, на детски кораб в увеселителен парк, ако разбираш , какво искам да кажа? Като четеш пресата, ще откриеш много нелицеприятни факти за различни нейни представители. Но това е нормално и те са хора и нищо човешко не им е чуждо. Единственото в тяхна полза е , че са векове наред селектирана генетично прослойка, и вероятността от нейните среди да излязат отговорни и достойни водачи на съвременното общество е по-голяма! Но няма значение от къде се появяват тези хора, важното е да ги има, да стъпят , на морални и общочовешки критерии, лидери командващи обществените системи, а не креатури и марионетки на вторите ешалони, поставени на лидерски позиции с цел обслужване на интересите именно на тези ешелони,да ни бъдат представяне за лидери, такива хора или псевдолидери, не могат да помогнат за спасяването на човешкото общество! - Всяка епоха си ражда лидерите-казах аз, и за мен това , не беше просто клише , а наистина смятах така. - Казваш , че ако това не се случи, този свят е загубен.Но не знам дали това е проблем, може би на негово място ще дойде нещо по-стойностно и красиво.Нещо истинско и щастливо!- продължавах да се опитвам да вкарам оптимистична нотка в разговора ни. Всичко това ми звучеше страшно, но едновременно с това бодрия и весел тон на Федър ме успокояваше. Знаех, че се беше погрижил за всичко и няма от какво да се притеснявам, беше предвидил изход във една всяка ситуация. -Различните факти, задействат различни причинно следствени вериги. Във времето и пространството има безброй много , такива вериги, и те само си чакат времето и фактите за да бъдат задействани. В определено време когато се случи определен факт , той задейства своята верига, и това е положението!- казваше Федър. - Е то ако е така, значи всичко е предрешено, какъв е смисъла тогава?- питах аз. - Напротив, не е предрешено, в даден момент, в който се случва този факт, благодарение на свободния избор даден на човека, факта може да бъде различен , а всеки различен факт задейства своята причинно следствена връзка. -Не разбирам, нищо от това което ми казваш?- мигах на парцали аз. - Ще се опитам да ти го обясня по-просто, представи си тест с отговори А,Б,В,Г, ако избереш отговор А, това значи че случва факт А, и факт задейства своята причинно следствена верига А, ако избереш отговор Б, се случва факт Б и той задейства причинно следствена верига Б и така нататък. Просто е ! Сложното е , е да проумееш , че има безброй много причинно следствени вериги , и те си чакат времето и определените факти , да бъдат задействани, и това е така , по простата причина , че имаме имаме свободен избор да постъпваме както си искаме, но има някой който не би ни позволил да правим това което противоречи на волята му. Има Господар ,който не би ни оставил да правим каквото си искаме с владенията му. И ако ние не можем да разберем , че правото ни на свобода и избор , не ни дава право да прецакваме всичко живо и неживо около нас, или, че освен свобода и свободна воля ,ние имаме и отговорности, тогава тези факти ще задействат своята причинно следствена верига, и нещата ще приключат. Така , че нещо ако не е факт , значи не се е случило, но..... Така , че нещо ако не е факт , значи не се е случило! Седях на бара и си пиех питието, донесоха ми и някави шотчета с узо и синьо кюрасо,погледнах учудено момичето зад бара, а тя ми се усмихна, бармана ме глезеше нещо, той си разбираше от работа и тези шотчета му бяха нов специалитет ,с който черпеше редовните си клиенти .Замислих се дали да не пия едно „Блъди Мери”, приготвяха го страхотно, но реших да оставя за по-късно.Върнах се в спомените за години назад. Чичо се върна се през декември 1991 година , имаше задочна смъртна присъда от комунистическия режим, та веднага след 1989 година го беше страх да си дойде, и беше много ентусиазиран и радостен от падането на комунистическата диктатура, дойде си заедно с група политически емигранти , които се завърнаха в Родината си с желанието да и помогнат да върви по новия път. Дядо беше много болен вече и беше на легло, като му казах , че"социализма вече го няма няма" , той ужасен отвърна:"Не може да бъде , ти ме лъжеш". Когато се убеди че не го лъжа каза:”Това е много лошо, ти не знаеш колко зле се живее при капитализма!” Не се сещах тогава да му кажа, че неговите другари са поискали да станат капиталисти и това е причината, но по добре , че не се сещах тогава, това би прозвучало много страшно в неговите уши. Срещнаха се естествено с брат си след толкова много години, последно се бяха виждали когато народната власт беше пратила дядо ми в Западна Европа да убеди брат си да се върне в родината , а не да работи против комунизма в чужбина, какво са си говорили не знам , но предполагам. Чичо естествено не се върнал а си останал във Виена, зарадваха се при срещата един друг по братски , но ми се стори , че всеки има забележки към другия. Чичо беше разпределен по роден край и отседна в Търново.Там спонсорира клуба на демократичните сили с копирна машина и други средства няма представа какви, но факта е, че финансира демокрацията със собствени средства.Води някави дълги спорове чрез в."Борба", с някакъв човечец от казионния БЗНС , който го обвиняваше всички грехове на света, а той по цивилизован начин се мъчеше, да се разбере с него ,кой за какво се бори. Един ден ми каза :" ТУК НИЩО НЕ СЕ ПРОМЕНИЛО!" и си замина за Виена,а аз тогава не се сещах, че досието ми от Държавна сигурност е преминало към новите демократични служби, и не се съгласих с него. След време осъзнах , че двамата братя ми бяха казали едно и също нещо по два коренно различни начини.Те бяха казали една истина , видяна от две различни камбанарии.Не знам дали те са разбирали , че мислят по един същ начин.Но аз разбирах , че те са кръвни братя. И ги обичах и двамата! 19.07.2012г. Св.Влас |
| Риене, риене , риене, му е майката Ах какво става по света.Трябва да се рие повече!Кой съботира риенето?В центъра на всеки град да се постави лозунг:"Риене, риене , риене, му е майката, ама не като патка земята!" Щото то за патките май се разправяше, че една мислила, мислила и умряла, ама аз не знам дали патките мислят докато рият земята! За вола знам , че колкото и да рие земята, всичкото все на гърба си го хвърля! Един ден синът ми когато още беше третокласник , уплашено ми показа начервената си тетрадка от училище , погледнах задачата въпросна по български , а тя е пъзел от дими на български народни пословици , той ги бе объркал , беше притеснен как ще реагирам , аз ги прочетох и прихнах от смях. Сега ще ги вмъкна и Вие да разберете за какво говоря: БЕЗ сполука , няма НАУКА . ?!+ / " БЕЗ НАУКА , НЯМА СПОЛУКА/ Бащина поука , синова сполука.++ . /Бащина поука , синова сполука ./ Хубавата цена , дума няма . ?! + /ХУБАВАТА ДУМА, ЦЕНА НЯМА / та мисълта ми бе за БИСЕРИТЕ на нашите ДЕЦА/те всички имат такива/ , и как няма да е така. За мислих се колко неусетно и безпощадно, окръжаващата ни действителност- променя, формира и просмуква своята същност в чистите и необремени детски умове.Съвсем рационално и съвремено сякаш звучи , че без сполука няма наука. Ние много учихме , а къде е днес нашата наука? Какво стана , та се промениха приоритетите, и всъщност дали са се променили? Ние които знаем правилно поговорката:” Без наука, няма сполука!” разбираме ли я достатъчно? Явно я знаем , но не я разбираме, или не искаме да я разбираме, защото иначе в това общество не би се променила причинно следствената връзка, и не би се получила трансформацията :” Без сполука няма наука.” А че тази трансформация е факт, и то безспорен , достатъчно е човек да се поогледа и тя ще му извади, дето се вика очите, и в научни институти, и във учебните заведения, и навсякъде, та дори и на пазара, като попита колко вишисти има сред продавачите там. При другата поговорка:” Бащина поука , синова сполука.” Там нещата стоят по-добре. Няма трансформация на ценностите и промяна на последователността.С амо не знам дали това е запазване на традицията или също е в унисон с обкръжаващата ни съвременност. Много съм раздвоен, и не мога да дам еднозначен отговор. При :” Хубавата цена , дума няма .” , нещата са от ясни по ясни, пазрното мислене е прокламирано на всяка крачка.Икономически „гении” ни успиват от всяка медия, как и защо и кое трябва.Абсолютно съвременна мъдрост, прегърната от мнозина. И всъщност днес ми се струва , че старата поговорка:”Хубата дума, цена няма!” сложена на витрината заедно със :” :” Хубавата цена , дума няма .” , звучи някак си остаряло та дори и малко Донкихотовски. Деца ,деца ще каже някой .Друг ще каже :”Малки деца, малки кахъри, големи деца големи кахъри.” Имах един учител ,който казваше :”На учениковата личност и на войниковата личност, само ботуша на врата оправя положението”.Но аз съм сигурен , че наистина много можем да научим от тях, и донякъде да сверим отношението ни към действителността.Та защо трябва да мислим, че ДЕТЕТО от детската градина , е по-добро от порасналия УЧЕНИК , който между впрочем се е научил да хитрува , и е посетен от много други съблазни. И КОЙ трябва да го възпитава и показва ПРАВИЯ ПЪТ? Много са факторите които могат да играят тази роля, но първо те трябва да са ПОРАСНАЛИ. Защото тогава може да се получи ЛОШО ВЛИЯНИЕ и тогава нещата стават много трудни. ЗА МЕН Учителката е абсолютно права, дето е начервила тетрадката , а аз съм абсолютно прав дето се смях на бисерите. Та КЪДЕ Е ИСТИНАТА . В МЕДИИТЕ ли? Източна мъдрост е:" Когато УЧЕНИКА е готов , се появява учителя!" Това го казвам заради интуитивното ми усещане , че много кандидати има май за таз работа. Времето е технологично , каквото и да значи това. Когато бях малък, се засмях на баба ми която си правеше хляб. Казах й:”бабо защо си играеш да правиш сама хляба , вече има хлебозаводи и ти правят абсолютно хубав заводски хляб, а ти с този селски хляб , който първо ти отнема много време, второ не може да стане като заводския.” Та ТЯ един път ми казва, Пламене, туй да направиш хляб е цяло изкуство. Аз естествено си изсмях на ум, но продължих да слушам, защото тя разказваше много интересно! Та , казва ми тя, първо трябва да имаш зърно, след ТОва да намериш разорана почва, да го посееш, а не да го хвърляш по асфалта, и по треволяци и плевели / между другото , те с дядо сами си оряха нивите , ама имаха и крави хората/. След това трябва да се молиш БОГУ, за ДОБРИ УСЛОВИЯ, и като порасне урожая, да не налетят разни поразий и да съсипят целия ти труд! След ТОва се жъне, минава ДИКАНЯТА, и на воденицата за брашно.Като се прибере брашното се пази от мишки и гъгрици. За хляба трябва и брашно и мая , па и вода. Ама най-важното е да го умесиш добре, не много твърдо, не много меко. То месенеТО не проста работа, кат го хваниш оня ми ти бъркоч, зелите ти ръце са изцапват, един бял прах се вдига на горе и влиза в носа и в устатаи в ушите.Трябва да се натиска по специален начин тестото с част от ръката, след ТОва може да се наложи да го подхвърлиш нагоре към тавана или да го удариш в масата няколко пъти, но трябва да се внимава да не падне на пода , щото ако падне някой слоеве трябва да се изхвърлят, няма да се хвърля цялото тесто зер. След ТОва се покрива с една кърпа / може взета от някоя сватба/, и се оставя да втаса. Като втаса се слага в пеща на температура според тази който го приготвя , защото той само си познава печката или пеща, нали разбирате тука тънкоста! След като замиреше в стаята на хубаво, трябва да си особено внимателен , и да следиш за коричката дали е придобила, искания цвят.Тук също трябва осторожност, защото за много малко време може да се наложи да почваш цялото ТОва мероприятие ОТново. След ТОва вадиш произведението от пеща , но то още не готово, взимаш друга кърпа/ може и от годеж дет се вика/, напръскваш коричката с малко вода / и оставяш да изстине за да не клисаво когато режеш хляба. После има други подробности около рязането и остротата на ножа , но за сега толкоз! След време разбрах , или поне така си мисля какво ми каза баба. След още време се наложи да обяснявам на някаъв анонимен индивид: ОЧОВЕЧАВЕНЕТО не почва кат си махнеш космите от тялото и хоп , вече не си МАЙМУНА. То БРЪСНАТИ МАЙМУНИ много има вече. Та за очовечаването трябва и като КЮФТЕ да се пържиш, и като КУХА ЛЕЙКА интелектуално да се изпразниш, и ТЕНЕКИЯТА си /независимо бръсната или не/ с нова ГОЛА ВОДА /не казвам жива/ да се помъчиш да напълниш. И така много пъти. Щото както разбирам, ти може би не знаеш, но с едно вкарване работата не става. А за всяка матрица си има ДЕТЕРМИНАНТА , ако тази дума ти говори нещо. Мечтите са си мечти , ама разни ХОРА , разни МЕЧТИ имат. Жалко , че баща ти не беше мечтал като те прави. Иначе можеше и ти ГОРДО с името си да влизаш във форума. И НЕЩО смислено да кажеш. Що то дълбоко мисленото "Маркс...бля, бля...дрън, дрън....ЕВОЛюЦИЯ," ме водят на мисълта единствено че, имаш интелектуална неудовлетвореност , и използваш изказванията за дневна полюция. Естествено априорно примам тези факти , защото АНОНИМНИТЕ са хора които се крият .Не обичат да си казват истината , защото искат другите да мислят за тях като нещо супер хубаво, и ако се изложат , както ти днес ., ще разсеят всякакво съмнение за интелектуалния си багаж. Но хората са си хора, корабите са си кораби, самолетите самолети, дървета са си дървета и прочие.Непроменена е сякаш човешката природа.Свестните са си свестни, мръсниците са си мръсници, подлеците подлеци,човеците са си човеци. Когато бях малък , в град Елена, живееше един човек. Викаха му Рашо Хитлер. Спомням си , че този Рашо беше много скромен старец и често го виждах с няколко кози, които явно той гледаше. Ние децата знаейки името му и отношението на възрастните към него, постоянно го подигравахме. Спомням си , как като го видех /явно прозвището му ме предизвиквало/ в мен се надигаше омраза към него,все пак ний бяхме "младата гвардия"и на нас ни промиваха постояно мозъците ,не както сега с пазарни, а с идейно комунистически и антифашистки лозунги. По късно излезе книгата на Ж.Желев :”Фашизмът” , която прави паралел на абсолютно сходство между фашизма и социалистическата пролетарска диктатура.. След това питах баба и тя ми разказа , че преди 9-ти септември 1944г. той бил фашист . Като питах какво е работил , ми каза, че нещо с вестници се занимал и даже бил станал редактор на вестник в някакъв голям град/ не си спомням името/. За него се разказваше следната история от редакторския му период. Като отишъл на новата си работа той писал писмо на майка си да се похвали:"Мамо тук така и така........., даже се качвам на работа и с асансьор." И понеже старата жена не знаела какво е това асансьор, той пояснил:"Това е един голям дървен съндък , влизаш в него и той те качва по етажите. В резултат на това му писмо получил отговор:" Сакън мама , не се качвай на тоз сандък , може да се отцепи капака и да си отидеш зян". Мисля , че това донякъде описва портрета на този човек. Защо беше това отношение към него , още не мога , или подсъзнателно не искам , да си обясня.Дали когато е бил на върха на вълната, управляващ фашист е мачкал и унижавал хората, и след това като е паднал от власт, са му го върнали тъпкано. Или е бил достоен човек, но е попаднал на мръсници, които безпричинно или малопричинно са му съсипали живота. Но ти, можеш да си помислиш.Ако искащ прескочи до Елена и поразпитай, за него.Кой беше нарочил този човек за опасен враг? P.S. Важни са хората, ОТ ТЯХ ЗАВИСИ ВСИЧКО на този свят. Правилата са си правила тях ги има от както свят светува , но хората се чудят какво да направят за да не ги изпълняват. Иначе някъде бях прочел / не се сещам къде/ следното: "Всичко е закон върху закон, закон върху закон, правило върху правило, правило върху правило, от тук малко от там малко, от тук малко от там малко."И това няма нищо общо с игрите и теорията на относителността! А за игрите трябва и да се знаяе това което всеки родител съветва детето си: "Не си ирай с огъня!" И тук не мога да се сетя кое еманацията на огъня? 08.09.2013г. Варна |
Пламен Кафадаров = д-р Стефан Чолаков. "Той дълго стоя на шосето и гледа подир каруцата. Гледаше майката с черния й чумбер, момичето легнало до нея, високият селянин, който крачеше прегърбен и водеше малкото конче, а над тях, между всеки два телеграфни стълба лястовичките се разхвърчаваха, после пак се връщаха и кацаха на жицата. Замислен, Моканина се върна при овцете си и се залови отново за цървулите, които правеше от нещавена волска кожа. "Бяла лястовичка - мислеше си той. - Има ли я!" Но нещо го подпираше в гърдите, мъчеше го. И като пусна шилото и погледна към небето, той извика: - Боже, колко мъка има по тоя свят, боже! И пак се загледа подир каруцата." |