КАКВО НАПИСАХ? пък Аз!
Отиди на страница:
| Честита новата 2009 година на всички.Нека всичко което си пожелаете ви се сбъдне! СТРАННА ПРИКАЗКА “Внимавай какво си пожелаваш, Защото може да ти се случи, А тогава трябва да си готов Да го понесеш!” Родило се някога и живяло едно момче.Как се казвало не зная, или по-точно не си спомням в момента.Но нали все пак, аз пиша тази приказка в момента и мога да го нарека, както си искам.Това е свободата на автора, може да си подрежда, прави и нарича нещата както си иска.Ще го нарека Федър, в чест на герой на мой любим писател. Та както казах вече, живяло някога едно момче на име Федър, това може би не било толкова отдавна, защото момчето било възпитавано в духа на диалектическия материализъм, какво точно означвало това аз не се сещам вече, но тези които възпитавали Федър, го смятали за много важно и единствено правилното нещо. Той бил добро момче.Какво означава това ли? Ами , много просто, обичал както всяко дете доброто, и мразел злото. Стремял се според силите си, да върши добри дела, мъчил се да разграничава доброто от лошото, да бъде културен и възпитан, умен и ученолюбив, да уважава по-възрастните от него, да се държи добре със всички останали, и при нужда да се опитва да помага на околните.Общо взето с думи прости, си мисля, че това означава да си добро дете, без да претендирам за изчерпателност в определението.Естественно по презумпция, оценката я дават околните, та заради това е много важно детето да радва близките си и да не ги безпокои и създава излишни трвоги, така само може да получи оценка „добро дете”. А детските лудории и бели, са нещо толкова естественно и съпътстващо всяко детство, че поради това изобщо нямам намерение да им отделям особенно внимание и да се спирам отделно на тях. Да, Федър бил едно добро и нормално дете, макар и някой възрастни да го намирали за необикновенно , поради някакви измислени от тях причини. Живял той в една страна, където хората априори, се смятали всички за добри.Може и да е имало някои, които не са достатъчно добри, но те щели да се развият или бъдат превъзпитани, и така в тази чудна страна, един щял да настане такъв страхотен живот, и хората щели да са от добри, по-добри.А бе с две думи , до всяко едно добро същество, щяло да застане още едно ..... Естественно имало и други добри страни с добри хора. Но на света съществували и лоши стрни , с естественно , лоши хора в тях.В тези лоши страни , мислел си Федър, властва Злото и експлоатацията.Може би не всички хора в тях са лоши, но определено тези които ги управляват са такива, и смачкват всички, които искат да станат добри и свободни, за да запазят собственото си лично и материално благополучие. Както лесно може да се предположи, Доброто и Злото били във вечна война, и така добрите и лошите стрни воювали по между си.А хората от едните се противопоставяли на хората от другите, по всякакъв възможен начин.Поради тези причини и Федър бил въвлечен в конфликта, с вътрешното убеждение , че се бори Доброто да победи Злото. Когато прочел за Стъкленото момче на Джани Родари, толкова се впечатлил, че решил да стане като него, но възрастните много обезпокоено го убедили, че човек трябва да има тайни, които усърдно да пази от други хора, и споделя само със хора на които има доверие, и никой не трябва и да подозира за тях.А както е известно, Стъкленото момче не можело да има тайни, защото всички ги виждали, и се досещали за тях, така Федър се отказал от идеята.Пък и бил изпитал вече някой неудобства, от недипломатично поднесени факти, та си помислил, че може би възрастните имат някакво право. Определено той се интересувал да опознае човешката природа, и за тази цел изчел значително количество книги.В книгите откривал различни човешки типажи, страсти и движещи сили, които ръководят действията и постъпките на възрастните хора в живота. Опознавал начина им на мислене, стремежите им, тайните и скрити въжделения и реалните постъпки, за да ги прикрият.Много познания му дали книгите за човешката природа , такава каквато е преразказана от различни изключителни писатели, та даже си помислил , че вече познава хората.Това било естественно наивна детска и чиста вяра, но той не си давал сметка за това и бил убеден вътрешно във познанията си. Понеже всяко престъпление винаги имало мотив, и се зараждало първо в главите на хората. Федър си мечтаел, да има хора, които имат възможност да четат мислите на други хора и при нужда да им внушават такива. Така превантивно биха били откривани лошите хора, или хората склонни към лоши постъпки.Би могло да им се въздейства предварително.Така много от престъпленията биха били предотвратени и много хора спасени.И жертви и палачи, естественно, защото би могло да се вразуми даже и потенциалния палач, и никой човек не абсолютно лош към всички други хора, все има някой към когото той е добър.Във всеки човек господства доброто , смятал Федър, и малко му трябва на човек, да му бъде показано.Освен това идеята , му изглеждала добра, защото можела да се използува и за насърчаване и подпомагане на други, във всякакви добри начинания.Когато имаш възможност да правиш добро, кой би се подлъгал да прави зло, си мислел Федър.Но той подценил сложната човешка природа, и склонността на хората да изкривяват, обръщат и тълкуват в своя полза , всякави общо известни и очевидни факти.Не съзнавал , че другите определено не били като него, и е важно, какъв е кантара на този , който преценява човешките мисли и дела.Всъщност всеки има кантар в себе си, да преценява кое е добро и зло , когато става въпрос за самия индивид кантара работи безпогрешно, но когато се отнася за ближните при много хора той е повреден и не работи изобщо правилно и точно.На повечето хора това изобщо не им пречи, нито пък вгорчава живота.Макар че аз си мисля, доброто не винаги можеш да го усетиш или видиш, че ти се е случило, но за злото разазбираш на момента, и то винаги идва доста бързо и неочаквано, докато при доброто май не е така.За него като че ли се изисква повече време и усилия.Никога и не можах да разбера в пълнота какво означава поговорката:”Няма добро , останало не наказано!” , макар да имам доста различни тълкувания по-въпроса. Колкото порасвал Федър, толкова някакви възрастни, започвали да си внушават, и да го смятат за необикновенно дете.А той , защото бил контактен и любознателен си говорел с най-голямо с удоволствие с възрастните по всякакви теми.Те научавали неочаквани и интересни неща от него.Поучавали се и до известна степен го превърнали в свой идеолог, който им разяснявал и предлагал решения в сложни житейски ситуации с детински чиста и проста логика.По принцип , те все по-често се вслушвали във мнението му, използвали го, но никога не могли да го следват и в степента , когато се нарушавали личните им интереси. Възрастните обаче, решили да се възползват, от тези му уж необикновенни способности, които уж Федър притежавал.Освен , че най-подло искали да се възползват користно и за своя лична сметка, те се оправдавали, че всъщност всичко правели за негово добро, един вид да му помогнат да се развие и да му се формира характера. Даже стигнали дочтам, че започнали да си мислят, че те създават у него тези способности, а той трябва да им се подчинява и изпълнява желанията. Федър обаче искал да е свободен, искал като всяко нормално дете да си изживее детството щастливо и безгрижно, и решил да се скрие, да скрие не само себе си , но и всякакви способности, които на някой може да му се сторят подходящи за използване. Но може ли Гъливер да се скрие в страната на лилипутите?Не , не може! Така и Федър не можал да убеди възрастните , че всъщност е едно най-обикновенно дете, каквото преполагал, че и те са били, когато са били малки.Опитвал се , но не постигнал никакъв успех.Напротив , възрастните пощурели, те започнали да разработват програми как да използват за своя сметка Федър, разработили лаборатории със специалисти, сякаш той бил някакъв лабораторен експеримент, от който някакви хора да направят открития. Решили, че по никакъв начин, не трябва той да разбере, че е необикновен.За целта, трябвало системно да му смазват самочувствието , да не позволяват да постига , каквито и да е сериозни успехи , в каквото и да е поприще. Това освен , че им позволявало по лесно да го манипулират, им гарантирало и скриването на Федър, от други хора, които биха искали и те да се възползват от него.Започнали да го изучават и разработват методики , чрез които да могат лесно да го управляват, за да може да им изпълнява задачите.Така станало , че те познавали добре Федър, но той не ги познавал изобщо, мислел , че тези хора са му приятели и всичко правят само за негово и всеобщо добро. Това естественно е лошо, но благодарение на него, момчето развило безпогрешено чувство за приспособимост , към враждебна среда.Толкова пъти променял , черти от характера си, толкова пъти търсил вината за неуспехите в себе си /така му били казали възрастните/, и се научил безпристрастно да поглежда на различни житейски ситуации, сякаш той не участва в тях.Превърнал се до известна степен в перфекционист, и променял себе си до степен, до която би се харесал , самия той.Възрастните били обаче, истински виртуози в намирането на кусури и изопачаване на истината в тяхна полза.Но Федър се отнасял най-критично само към себе си, на другите прощавал допуснатите грешки. Средата в която живеел в тази страна, била от слуги и лакеи.По същество е тежка царската участ , да си заобиколен от слуги и лакеи, но по-тежко е , когато си заобиколен от слугите и лакеите на някой друг, защото Федър не бил цар, а само едно обикновенно дете от народа. И когато казвам слуги и лакеи , нямам пред вид , професиите , с които почтенни хора си изкарват достойно хляба , а манталитет и категории на мисленето. Едва ли Федър е разбирал това тогава, и си е давал сметка за истинската същност на нещата, защото не съм чувал да е направил нещо и да се е опитал да промени нещата. Той харесвал и обичал средата и страната си , защото не знаел, че може да има нещо по-различно.Пък и може ли едно дете, което обича доброто, да не се радва, че живее в добра страна със добри хора, и се бори заедно с тях за всеобщата победа на доброто по целия свят. С годините започнал да има различия с околните, кое е добро и кое е зло, и как трябва да се постъпва в определени ситуации.Отстоявал възгледите си , пред възрастните, за тяхно голямо съжаление.Но не можели да открият необходимата им логика, да го убедят в противното.Ставало им все по трудно да го манипулират и въздействат безцеремонно. Когато повъзмъжал Федър, го пратили на една планина, да отбие воеената си служба.Така се става истински мъж, му обяснявали възрастните хора. Не е мъж този които не е служил в казарма, казвали други.Денем копаел като каторжник и строял поделението си, а нощем го пазил с автомат на рамо от врага, който както казвали хората дебнел от всякъде. Тук срещнал хора , които напълно се различавали от него и представите му за населението в тази страна.Добрите хора смятал Федър, са хората на които винаги можеш да разчиташ, можеш да се разбереш с тях, и са склонни да ти простят дори , когато си допуснал грешка.Те просто те разбират, обичат или уважават , защото си човек като тях, и си дават реално сметка, че никой не е безгрешен.Лошите хора, напротив , мразят те само и само защото съществуваш на този свят, на всяка цена искат да те смачкат, заради лична кариеристична или не знам каква си изгода. Дори да не им пречиш или застрашаваш по никакъв начин, искат да те използват , като трамплин за да достигнат някакво бленувано от тях положение.Способни са на всякаква подлост и мерзост и гледат на нарочената жертва, като на билет за някакъв измислен материален рай.Именно такива хора открил в повече Федър там на планината, от втория вид. Недуомявал от къде са се пръкнали такива, не било нормално да съществуват в неговата страна, там би трябвало да живеят повече само от добрите хора, а тези лошите не би трябвало да ги има. Бях казал , че Федър бил възпитан в духа на диалектическия материализъм, а той отричал абсолютните категории, отричал ги дотолкова, че те не съществуват реално в живота, а са идеални категории и крайности. Или с други думи полюси , които да служат за ориентир, в коя посока се намират реалните житейски категории, и естественно издигал в култ , развиващото се материално битие.Там на планината обаче Федър освен, че открил, че заобикалящите го хора изобщо не са , в болшинството си добри, открил и , че абсолютните категории , съществат реално в живота. Разбрал, че има Господ, и на него единственно може да се уповава в живота си, и той никога няма да го предаде.Разбрал, че Злото съществува , мами и лъсти хората, за да ги вплете в своите собствени мрежи.Разбрал , че Доброто и Злото, освен , че съществуват реално са впримчени във вечна война, и Злото скоро ще бъде победено един път завинаги.До тук бил с диалектическия материализъм. Та освен, че открил Господ, научил много тайни, които както се казва са притчи за хората.подредил в унисон с това критериите си, почуствал се освободен, и обогатен с това , което най-много му импонирало на възгледите.Разбрал , че ако зависело от хората, той отдавна би прекратил своето съществувани, разбрал че ако зависело от хората той не би имал никога семейство и деца.Искал ако някога Господ го дари с потомство , то да не бъде подлагано , на това, което изживял той, и това за него било особенно важно.Усетил Божията любов и безграничното щастие от близостта му.Разбрал бащинската му строгост и всеобхватната му сила и мощ. Бил ужасно шокиран , когато разбрал , че преди пет години , хората които му били уж приятели и заедно с тях се борели за победа, са му издали смъртна присъда. Даже не искал да повярва.Причната била, че го смятали за опасен и неконтролируем. Демек не се подавал на манипулация, и не се оставял да го водят, на където си решат, даже казвали , че правел каквото си поиска.Не бил предвидим , като сега е модерно да се казва. Освен това разбрал , че даже имало и опити да бъде изпълнена присъдата, но единствено Божията подкрепа го е спасила.Разбрал, че лошите хора са го качили на планината, за да не се върне вече, никога от нея.Разбрал , че хората от които зависи съдбата му, се делят на две, лоши които искат да го затрият веднага, и „добри”, които казвали, нека да го оставим , да доживее, до двадесет и пет години, та да може да остави поколение.Но една част от лошите, не искали на никаква цена той да остави поколение след себе си, като се обосновавали, че уж било прекалено опасно, друга част от лошите били склонни да изчакат още някоя друга годинка. Да голям шок било това за него.На никого нищо лошо не бил сторил, напротив помагал според силите и възможностите си, и за награда подобно отношение и такава присъда.Факти и доказателства, че всичко е истина, и то самата жестока истина се появявали всекидневно. Добрите хора от добрите държави, се оказало, че изобщо не били добри, а напротив.Федър решил да си отмъсти, но преди това разбрал, че има да отмъщава и за своите деди.Всъщност това не било никакво отмъщение, той просто щял да продължи войната срещу Злото и лошите хора.Понеже знаел много тайни, и познавал стремежа на хората, да се възползват от чуждото знание за свои собственни користни и егоистични цели, решил да се скрие, така че никой да не може да го открие, като с Божията помощ предначертал пътя си, като взел мерки за собственото си сложно и трудно оцеляване. Така се скрил Федър, и никога не се уволнил от казармата.Останал си вечния войник , воюващ срещу вреговете си. Казват , че от време на време се показва на най-неочаквани места.Не му харесвало това което виждал.Жалел за пропиляната си младост, но бил твърдо убеден в правотата на делото си, и твърдо носел тежкия си воински кръст.Продължавал да воюва , наказва и побеждава лошите.Успял да скрие всичките си тайни от лоши и подли хора . И всички лоши знаели , че един ден ще дойде и тяхния ред, Федър да ги накаже. Надявам се , и моля Богу , един ден Федър да се върне отново, а лошите хора да са завинаги победени, а заедно с тях и Злото , което ги командва , и си играе със съдбите им.А хората да усетят Божията любов и милост, и изпитата всеобхватната му благодат. Дай Боже! 31.12.2008 г. Гр.Варна Редактирано от - Пламен Кафадаров на 31/12/2008 г/ 20:58:08 |
| "Християните имат не по-малък дял в тазаи срамна тътговия и наравно с израилтяни и мохамедани носят отговорност за чудовищни престъпления." Маин Рид "Ямайски марони" ВЛАДЕТЕЛЯТ НА ДИБРАНДИЯ Николай III бил владетеля на Дибрандия .Първороден син в семейство на първородни деца.Всъщност Федър нарекъл по-големия си брат , на Николай III години по-късно , от разказваните тук събития. По това време той си бил просто бати Ники, за майка си и баща си Николайчо, за едните си баба и дядо Николайчо или Малкия Николай, за да се различава от по-големия си братовчед със същото име, а за другите си баба и дядо Николайчо или Големия Николай, за да се различава от по-малкия си братовчед носещ същото име. Първородството му било един вид и негово проклятие. През целия му живот една невидима зла ръка , мултиплицирана от безброй подли, жалки, послушни, алчни и безхаберни човешки същества се грижела да го натика на дъното на обществото, за да няма никога шанс да заеме полагащото му се по право и кръв място. Каква е тази Дибрандия? Ще попита може би някой не запознат. Няма така страна, ще каже друг , и ще се изпъчи многозначително. Какви са тези глупости?-компетентно ще се намеси , може би някой многознайко. Но аз ще им кажа, не , имало е такава страна. Била е малка и скромно седяла на своето място на картата. След много ожесточени и героични битки, водени под ръководствотото на нейния Владетел, завладяла полвината свой свят и се превърнала в огромна империя, която имала решаваща роля във световните дела.Това естественно не станало лесно, имало безброй битки по суша и вода. Те напомняли различни други , известни нам и изучавани в учебниците по история, и водени от велики стратези и изключителни пълководци, но все пак нямали нищо общо със тях. Да , всъщност Федър и батко му , един ден взели използван блок за рисуване N 4 и залепили на кориците му два чисто бели листа за рисуване.На тях разчертали суша, морета и океани.Върху сушата начертали територии на различни държави, като с молив оформили границите им.Важно било да с молив , защото така могат да се трият лесно.То и с химакал , пак можело да се изтрият, ама било значително по трудно, пък и при опита можело да се повреди току що начертания свят.А и когато имаш намерение да чертаеш и променяш след това граници на държави, естественно е да ги маркираш по най-лесния за целта начин.Така се получи, един измислен свят, картографиран върху този своеобразен атлас и населен с различни народи и техните държави.Двамата братя си избрали държави на два различни континента или там каквото било от картата им. Трябвало да ги именуват. Николай нарекъл своята държава Дибрандия, а Федър не можал да измисли никакво интересно име.След няколко неуспешни и неприети опита, кръстили неговата държава на съществуваща и днес такава.Много се терзаел Федър, че не можал да си измисли подходящо и хубаво име за своята си страна.Условието включвало и да не се ползват реални имена , които харесват и на двамата. По-големия брат е имал повече фантазия, и това според мен е съвсем естественно. Общо прието е схващането, че фантазията е нещо характерно за децата и колкото порастват, фантазията изчезва и те стават реалисти.Тук мисля, че трябва да се разграничат фантазия и илюзии.Чувал съм и теории, че било полезно за децата да си фантазират, това отминавало със времето , но впоследствие им помагало в някой професии изискващи творчески подход.Аз смятам че по принцип нещата не седят точно така.Най-малките според мен нямат никави фантазии, и впечатленията им за окръжаващата ги действителност с които да фантазират са съвсем малко, те все още откриват заобикалящия ги свят , чрез своите сетива, стремят се да се наместят и свободно да се движат из него.С две думи стремежа за самоопознаване и миро опознаване, както и взаимодействието между тях през призмата на индивида е сякаш най-важната и всепоглъщаща грижа на най-малките.Колкото субекта пораства в него се развива и фантазията, и така най-силно развита е тя при най-възрастните.Просто колкото става по зрял човек се мъчи да я прикрива и да я облича в различни удобни за него факти. Пример за това е различните тълкувания на толкова много очевидни и прости неща.Честотото усложняване на проблеми до степен на нерешимост, по начин недостъпен за фантазията на никое дете.Извъртането на простите истини до такава степен , че те просто стават неузнаваеми. Вярването в толкова много добре тиражирани лъжи.Създаването на тези лъжи, създателите им естественно не са деца.То и ако бяха деца никой нямаше да им вярва , но това е друго нещо.Склонността на хората към хазарт, е донякъде именно форма на фантазия, и много още други. Виждал съм възрастни хора, които правят такива върховни еквилибристики със всевъзможни факти, с една единственна цел, да се оневинят за някакво деяние и да се изкарат невинни пред други хора.Художествената литература и киното изобилстват от примери за престъпници извършили престъпления по начин , които би трябвало максимално да прикрие деянията им, и да им гаранитира ненаказуемост от човешките закони.То и в реалния живот гъмжи от такива престъпници, мислещи си , че им се е разминало полагащото им се възмездие, поради липса на доказателства, ненадежна съдебна система и прочие. Има доста извършили престъпления за смъртен грях, но и тях Господ ги знае и ще им въздаде заслуженото, а то мисля е по-страшно и от най-страшната човешка фантазия. Щом ги знае , защо все още не ги е наказал, а ги е оставал спокойно да се движат между нас, да си вършат престъпленията и да ни се надсмиват над нас , дето имаме страх Божи?- може би ще запита някой. Неведоми са пътищата Божи, и може би защото във Великата си благост, и Любов към хората Господ им е оставил време и шанс да се покаят за деянията си, да си изкупят греховете и да се спасят и те.Защотото това може да направи само живия човек, мъртвия вече, само поколенията му могат да спасят със изкупуване на греховете му, и молитви за него.Та как са използвали даденото им Бога време на земята , различните хора си е тяхен личен проблем.Лошото е , че личния на някой проблем се превръща и в проблем на поколенията му. Да разтворена книга сме ние пред очите на Бога, и никой няма да може да избяга и се скрие от справедливия му гняв, и никой няма да остане пренебрегнат и не възнаграден за добрите си дела! Виждал съм и доста хора да попълват различни служебни и бюрократични документи, и така изкусно да нареждат нещата и подреждат фактите според изискаванията на системата и тяханата или нечия изгода, съдии да тълкуват доказателства според различни алинеи и параграфи, че за тази им фантазия би им завидяло всяко дете.Но те не наричат това фантазия, а занаят.Някой такива хора ги наричат дори експерти и добри професионалсти, но всъщност са срам за всички истински и стойностни експерти и добри професионалисти в различни области. Та Федър се възхищавал от фантазията на по-големия си и любим брат , той естественно бил и по-сръчен.Когато играели на футболно първенство и си правели футболни отбори от тапи за вино, с налепени хартиени екипи в различен цвят и номера на гърба, когато си правели конници, в които конете също били от тапи за вино, крата от малки гвоздейчета, а ездачите от пионки на „Не се сърди , човече”, когато си правели рали , колите в което изработвали от кибритени кутийки, лепели им хартиени спойлери и надписи и оцветявали с дамски лак за нокти, брат му винаги изработвал по-хубавите неща.Да такива игри играели, по това време нямало още компютри със всевъзможни игри. И понеже тези стари игри вече им били омръзнали, тези започнали тази нова игра със особен интерес и задоволство.Играели я по следния начин , всеки си набелязвал територии за завладяване и развитие на собствената си държава и определяли нужните битки.За да не става скучно се случвало, освен за тяхните си държави да играят , за други страни от тяхния измислен свят, като и на тях им определяли предполагаеми абиции и стремежи за развитие.Било малко лицемерно, защото уж ги развивали, а се знаело , че така или иначе един ден когато се изпречат на интересите им ще бъдат пожертвани , но какво да се прави , все пак трябвало да се подържа някакво световно равновесие.И все пак в един етап на играта тези страни се развивали горе долу равностойно за сметка естественно на други, които нямали този късмет.Войните се разигравали на партии шах. Който победи в дадена партия , той печели битката.Владетелят на Дибрандия, като по-голям и по-силен в шаха , бързо разширил границите си и образувал империята си. В резултат на тези игри обаче, Федър доста бързо напреднал в играта на шах и все повече започнал да побеждава по-големия си брат.Така се наложило, двамата братя да договарят интересите си в различните части на света им, и ако се налаголо според тези интереси и договорки единия умишлено да загубва партията, та да се постигне целта на договора им.Играта донякъде се упорочила и загубила своята красота, но за сметка на това пък двете им империи се развивали безпроблемно на картата.Тогава по-големия брат предложил да сменят начина на водене на битките, така не било достатъчно интересно, трябвало да има както във всяка реална война и известна доза шанс и късмет. Така вече изхода на битките се решавал с игра на табла.Хвърлените зарове и различните методи/ стратегии/ в обикновенната табла, тапата и гиобарата, правели битките доста по вълнуващи и интересни, с различни обрати и непредизвестен край. С други думи доста по-реалистични.Цялата работа стигнала до там , че естественно си разделили света на две по братски и забравили за тази игра. Чудех се дали, Федър би ми се разсърдил, че разказвам за тези им невинни детски игри. Но като наблюдавам , как по света разни хора, които се имат за велики политици, държавници или дипломати, си играят с милиони реални човешки съдби, съдби на цели държави, как променят и чертаят граници, изпълняват договорки, развиват едни страни за сметка други, като впоследствие и тези довчерашни съюзници които застанат срещу интересите им биват съсипвани, по абсолютно същия начин както Николай III и Федър са се забавлявали със тяхния измислен свят.Когато виждам как при тях е било невинната детска фантазия и игра, а при тези може да бъде реално ежедневие, начин живот, манталитет на поведение, причина за гордост и награди, стигнах до извода , че не би ми се сърдил. А Владетелят на Дибрандия вече, не може да се сърди!Нека Бог да приеме душата му и му прости греховете!Амин! 26.01.2008г. Варна Редактирано от - Пламен Кафадаров на 21/12/2010 г/ 07:50:05 |
| Кафиленд, Кенефландия и магарето Кучигъз "Защо белите имат такива хубава имена Джон, Хенри, Петко, а нашите такива смешни Седящия Бик, Пушещата лула, Виещия чакал- проплакало малкото индеанче на майка си. -Не плачи Кучи гъз и твойто име е хубава! -отвърналата майка му." Стар виц Имало някога някаква си страна, която някой някога наричал Кафиленд.Случайно или не в тази страна се случили някакви промени, които по-принцип били положителни, но все пак станало така , че все повече хора започнали да наричат тази страна Кенефландия, а и жителите й за сравнително кратко време направили всичко възможно, така че тя да си заслужи това име. Били като ги гледаш уж нормални хора, ама се оказало , пък и доказало, не съвсем.Какво било станало, как се случило, но изведнъж от нормални, морални, съзидателни и уравновесени хора /а може би изобщо никога не са били такива/, те пощурели и запонали да искат да консумират неконтролируемо. Консумирането във всеки един аспект на живота , се превърнал в основна движеща сила на обществото им. Естественно консумирането вървяло ръка за ръка с алчността и стремеж за обогатяване на всяка цена, без оглед на средствата, и възможните негативни последици от това деяние.Кой каквото можел, на различните нива в обществото привлачвал за себе си, и експлоатирал за своя собсрвенна сметка.Един нещо голямо, друг нещо дребно, ама всеки гледал да се облажи и да има какво да консумира.Дето се вика един заводче, друг картофче, важното било да си в далаверата.Политици крадели народа си, разузнавачи продавали държавата си, полицай ставали престъпници, данъчни крадели данъци, директори опустошавали предприятията си, банкери обирали банките си, счетоводители въртели далвери, месари крадели месото от колбасите, мандражии обирали млякото от сиренето и кашкавала, кравари крадели крави, овчари крадели овце, даже чух за някакъв селянин откраднал голям трактор и за да не го хванат го заровил в двора на къщата си, когато след няколко години го отровил целия бил ръждасял и негоден за нищо, предал го скрап на вторични суровини и бил доволен че все нещо е взел.Всичко това звучи много смешно от една страна , но както казват англичаните:”Би било много смешно ако не беше толкова жалко!” Нормален закон е след като си консумирал, да изхвърлиш екстременти, а като си консумирал много да изхвърлиш много екстременти, и като консумираш неконтролируемо да изхвърляш неконтролируемо екстременти. Както казахме жителите на Кенефландия били по принцип нормални хора и нормално приемали нормалните природните закони , т.е. не обръщали кой знае какво особенно внимание на случващото се около тях.Даже имало период , когато гледали със завист на тези дето консумирали най-много и изхвърляли най-много екстременти, пък и даже си думали, „ а аз да бях на тяхно място, какви по-големи екстременти щях да изхвърля”, демек че щели по-качественно да изконсумират нещата. Малко по малко, от долу на горе, започнали да намаляват нещата за консумиране.Тогава хората се поизхрили да изхвърлят повече екстременти отколкото били консумирали, като филисофски и научно разсъждавали така, след като е нормално когато си приел много да изхвърлиш много, и понеже природата вакум не търпи, и всяко действие има равно по големина и обратно по посока противодействие, в природата има равновесие, та затуй би трябвало след като си изхвърлил много, да дойде пак да консумираш много. След като не успели да направят този природен закон реверсивен, приложили друга тактика, изхвърляли екстрементите си при, врагове, опоненти пък и даже приятели, естественно станало едни да изхвърлят по други, и другите да изхвърлят на свой ред по първите.С две думи ситуацията стала :”Кой ми сра в гащите?”, но малцина гледали таака на нещата, а усвояването се привърнало в култ, и като всеки култ си имало свой правила и йерархия.Тези дето били ниско в йерархита повече се облизвали отколкото консунирали, но пък за сметка на това били готови на всичко за да достигнат до пълния казан, което пък горестоящите експлоатирали безпощадно.Тези дето се били наредили удобно около казана плющели здраво от него, та чак ушите им се мърдали, и благосклонно давали на подолностящите по някой и друг залък и щедри обещания. Естественно докато се търкулнел залъка надолу по стълбицата , най-долу падали няколко трохи за които неизменно се сборвали доста души.И за да не се карат били нарекли това конкуренция.Трохи , трохи , ама по-добре от нищо казвали си получателите, лапвали ги облизвали се дълго и се оглеждали за сгода да се докажат и издигнат нагоре, където падали повече трохи, и мечтаели за деня когато ще достигнат места по стълбицата , където имало и повече от трохи. „Интереса клати феса”, станало верую на мнозинството от хората в Кенефландия, та покрай интереса заобичали и феса.Феса и интереса станали символи на успялост и благополучие.даже не усещали, как покрай феса, щял да им стане символ и полумесеца със една звездичка.То не било истинска звездичка , а малко пентаграмче, символизиращо звезда.Та с такова пентаграмче, те били свикнали и не му обръщали много внимание, защото преди това доста години си го използвали и го слагали на щяло и нещяло, ама за полумесеца не щели и да чуят, щото били чували, че дедите им едва се отървали от него. За да бъдем коректни и искренни, трябва да признаем , че не всички жители на Кенефландия били обладани от това чудо.Едни се били оттеглили настрани и с погнуса и възмущение наблюдавали тази вакханалия.Други се спускали да променят нещата отвътре, но нали знаете :”Може ли агне да оцеле сред вълци?”-Не не може или ще го изядат, или трябва да стане вълк като тях!” Характерно за всяка обществен-политическа йерархия, като в тази в Кенефландия, обусловено от гравитацията и от милтипликационния ефект, тези които са най-горе в нея да консумират и изхвърлят най-много екстременти, отичането става по цялата верига и се натрупва най-отдолу , естественно е, че цялата система изхвърля според консумацията си и пак се натрупва най-отдолу.Колкото си по нагоре по системата толкова по-малко си оцапан и живееш по-комфортно.Най-отгоре поради в факта, че няма, кой да изхвърля върху тях екстременти, трудно си дават сметка за пораженията, които са нанесли на по-долустоящите, и понеже само усещат неприятната миризма, и като погледнат надолу виждат оцапаното множество, нормално приемат , че именно от това оцапано множество идва тази воня и то, и само то, си е виновно за нея, и положението в което живее .Понякога горко съжаляват , какъв насран народ им се е паднало да управляват, но бързо им минава като се сетят , че по добре първи на село отколкото последен в града.Колкото си по надолу по общественно-политическата пирамида, толкова си по изцапан и поставен в реалната действителност.Тези които са най-долу буквално плуват в екстрементите мултиплицирани върхутях от кенефландската система, и единствената им грижа е да се спасят и оцелеят и да не се удавят в морето от екстременти.Най-интересни били тези които са се хванали за долните етажи на системата, и са затънали само до шията в екстременти.Принадлежността към системата им гарантирала относително спокойствие, и им гарантирала да не им се налага да оцеляват чрез плуване, поради относително минималната вероятност да достигнат повече издигане по етажите на системата , където обикновенно ставали само рокади по по-високите етажи, но никога качественна промяна от по-долните етажи, та те си избивали комплексите като се подигравали на плуващите за оцеляване и ги наричали лузери.Това била нова вносна дума, показваща интелект и грамотност и означавала неуданици, макар и точния превод да бил губещи, но те предпочитали първото значение защото подсъзнателно усещали някаква обида и към самите тях от истинския превод думата.Та така се забавлявали и веселели тези хора, като само веселието и смеха им бивал заглушаван, ако случайно в морето от екстременти се надигнела някаква вълна и случайно им затъкнела устата.Тогава можело да ги чуеш , как ужасени плюели всичко което се окажало върху и около езика им. Както знаем нормална човешка практика е , човек да се движи и заобикаля със себеподобни, т.е. с хора , които му пасват по манталитет, характер, светойсещане, мисли, възпитание, постъпки и прочие.даже има народна поговорка:”Кажи ми кои са ти приятелите, за ди кажа какъв си ти!”. Та именно по тази причина убиеца дружи и се заобикаля със други убийци, крадеца дружи и харесва други крадци, предателя харесва и се заобикаля със други предатели, мръсника подлец дружи и се заобикаля с дриги мръсници подлеци и така нататък. С други думи казано:” Краставите магарета през девет планини се надушват!” Дали достойните се заобикалят със достойни, не знам , но предполагам , че би трябвало да е така, ако имат такава възможност естественно, защото по голяма част от времето си достойните прекарват в борба за запазване своето достоинство.Знам за много достойни използвани , като ракета носител за осъществяване целите и стремежите на сюрия недостойници и загубили голяма част от собственото си достоинство и себеуважение. Та както казах, понеже усвояването било издигнато в култ, никой не мислел за съзиданието.То искало влагане на средства, полагане на огромни усилия, период на развитие и инвестиране, а това значело намаляване на дневната консумационна норма и не било препочитано занимание.Но понеже не били прости хора, и съзнавали , че могат да консумират само от нешо създадено, приветствали всеки , който реши да се занимава с такава дейност, пък и били оттренирали вече доста добре мероприятието да застават на входа и на изхода на такъв вид дейност за да източват възможно най много и да усвояват максимална облага от дейноста му.Ако дейноста се сринела поради тази причина не се вживявали много, чакали следващия глупак от който да се облагодетелстват.Ще кажете паразити и лишей, не не сте прави.При лишейте има симбиоза, а тук няма никаква такава. По същата причина и спорта не се развивал особено в Кенефландия, защото изисквал влагане на усилия и средства, но ако някой ентусиаст покажел данни и талант, комбиниран с усилна работливост, и постигнел въпреки всичко достойни и впечатляващи резултати, веднага му се прикачвали и използвали за източник на консумиране. Спряла ли авантата, го изхвърляли като непотребна вещ на боклука. Така неописуемия стремеж към консумация и последвалото я изхвърляне на екстременти, направило Кенефландия в това което е! Следва |
Съвършенно вярно Кафа"  „Интереса клати феса”, станало верую на мнозинството от хората в Кенефландия, та покрай интереса заобичали и феса.Феса и интереса станали символи на успялост и благополучие.даже не усещали, как покрай феса, щял да им стане символ и полумесеца със една звездичка.То не било истинска звездичка , а малко пентаграмче, символизиращо звезда.Та с такова пентаграмче, те били свикнали и не му обръщали много внимание, защото преди това доста години си го използвали и го слагали на щяло и нещяло, ама за полумесеца не щели и да чуят, щото били чували, че дедите им едва се отървали от него." |
| Кафиленд, Кенефландия и магарето Кучигъз . II Та живеело някъде из Кенефландия едно осле. Хората там обаче го смятали за истинско магаре.Сигурно са били прави, защото обикновенно когато хората заговорят нещо обикновенно излиза , че е истина.та и поради такава причина обикновенно се полагат големи усилия за манипулиране на общественното мнение и дезинформация на обществото.та достигнало до ушите на разни Башове на Кенефландия, че това магаре сере златни лайна.Не за такова магаре вече е писано , та затух ще го променя. Та достигнало до ушите на Башовете, че това магаре на зададени въпроси , отговаря истини. Всъщност истини звучи много притенциозно, пък и в Кенефландия никой не ценял особенно истината , и всеки си имал своя собствена истина, ще го измисля по друг начин. Та достигнало до ушите на Башовете, че това магаре на зададени въпроси , отговаря правилности.Решили да проверят дали наистина е така.Понеже не му знаели името го нарекли Кучигъз, като решили ако нещо се объркат нещата , да му лепнат още няколко нелицеприятни имена та и то самото да не може да се познае.Проверката трябвало да стане деликатно, та даже и магарето да не разбере , че говори правилности, и да не се възгордее, и дори ползи да поиска да получава, заради тези си дарби.Това естественно било недопустимо за повечето хора та камо ли за едно магаре. Речено сторено.Кого да изпратят, решили да изпратят един мъж на име Петко, дето минавал за умен, вещ в тая работа, можело да му се има доверие, и да се разчита на конфиденциалност от негова страна, пък и бил вече бая възрастен и нямал , кой знае какви амбиции и не представлявал сериозна заплаха за власта на башовете. Наричали го Наш Петко. Почнал Наш Петко да изпълнява задачата си, питал , подпитвал, слушал, и подслушвал.Отговорите се мъчил да преразказва със свои думи, и се пробвал за анализатор, а башовете услужливо му предоставили трибуна за тази му дейност.Неусетно ден подир ден, седмица подир седмица, месец подир месец Наш Петко добил популярност на най-добрия и вещ анализитор, на общественно-политическия живот по света и у Кенефландия. Хората го гледали , възхищавали му се на акъла , радвали му се, та той започнал да си вярва и да се дуе като пуяк. Тея дето го познавали от преди, бая му се зачудили, от де са се появили тези му неочаквани качества и способност , подтискани кажи речи през по-голямата част от активния му живот, та почнали да ровят и шушукат.Наш Петко обаче на върха на вълната, толкова се харесал в новото си амплоа, убедил се в собствените си ново открите качества и способности, но все не можел да завърши задачата си с провеката на това истина ли е за магарето Кучигъз или не. Времето минавало и както се знае „Петима Петко не чакат!”, та дори бил и той, Наш Петко.Работата се поразчула та започнали да се нареждат и други на Наш Петковия клон.А той си получил , както се казва петминутната обществена слава. Едни искали Еврофутбол да познават, други власта да взимат, а бе всеки с нуждите и мераците си. А Кенефландия от мераклии не можела да се оплаче.Работата станала опасна , та се наложило Башовете да се намесят и въведат ред, и разпоредят кой може и при какви условия, тайно да се допитва до Кучигъз.Като едно от най-важните условия било магарето да не разбере за какво го използват. Най-брилянтната мисла и разпореждане родило се в брилянтните им глави било, да се прави всичко възможно на Кучигъз да се внуши, че не той е дал отговора на въпроса, а го е чул от този на когото го е казал.Най-странното е , че това брилянтно решение незнайно как, се получавало.А щом нещо се получава , за какво ти е да търсиш причините защо става, нали всичко е наред.В края на крайщата да не някаква философия да преметнеш едно глупава магаре, пък и било то особено. Та тоя Кучигъз бил наистина явно особенно магаре, толкова особенно , та разсъждавало така, за какво ми е на мен мъдрост, ако не може да се даде на хората или да достигне до тях, та евентуално да им помогне.Но въпреки това , цялата работа не му харесала, и макар успешно да оставил хората в заблуда, че не е разбрал какво става, започнал на един въпрос да отговаря с една правилност и три неправилности.Така решил да отсява и преценява тълпата от мераклии.Всеки възприемал за правилен този отговор, които вътрешно му импонирал, искал да бъде верен или смятал , че такъв според умствения си и духовен капацитет.Скоро мнозина от допуснатите за допитване мераклии пропищели и се жалвали на Башовете, от тоя глупав Кучигъз, дето изобщо не отговарял правилности , а напротив.Заради това отвратително магаре не спечелили от Еврофутбол, не спечелили избори и власт и прочие.Това естествевенно предизвикало назначаването на нова проверка, относно достоверноста на магарешките отговори, имали резон в тях или са си просто проява на обикновенна магария.Назначили Башовете новата проверка, ама без и да подозират , че вършат работата на по-големи от тях чуждестранни Башове, ама и да подозирали едва ли би се променило нещо , защото Башовете на Кенефландия се интересували само Големите световни Башове да ги оставят необезпокоявано да се разпореждат с Кенефландия, а те били склонни заради това да бъдат послушни и да бъдат предвидими. Проверката след дълга работа и актуализация във времето установила минимално 25% правилност в отговорите на въпросите., и това при много финно отчитане, по специална методика.Щото в началото като им допадали , харесвали и желалели все неправилни отговори резултатите си били направо 0%. Мислили , стрували, преценявали и накрая решили, 25 процента правилност, какво толкова , все е по-добре от нищо. Пък и ако си усъвършенстват методиките може и до сто процента да стигнат. Всъщност Кучигъз , като се подразнил от ставащото, и безпардонния стремеж да го използват, с безскрупулните методи да го манипулират, направил следното, започнал да им дава всъщност четири правилни отговора, но всеки правилен за определено стичане причинно-следствените вериги.Както се знае обстоятелствата, т.е. фактите са следствие на точно определени протичане на причини и следствия от тях. Преди да настъпи дадено събитие има различни вероятности, и възможности за настъпване на събития.Ако се задейства една причинно -следствена верига , резултата е един, а ако се задейства друга тя може да доведе до друг резултат, но винаги всеки факт и събитие са причинени от точно определена причинно-следствена верига и връзки.С други думи различните причинно-следствени връзки , могат да преместят една точка на различни места в пространството.В живота и в реалността се случва да се задейства само една причинно -следствена връзка , която закарва точката на това място в пространството , което й се полага и заслужава за тази причинно –следствена връзка. Магарето Кучигъз знаело , че няма по-голям ад за хората от от ада на пропуснатите възможности, и че каквото човек сам си направи, никой друг не може да му го причини, и избрало такова наказание за тези безскрупулни, алчни и нагли хора.! Варна 22.02.2009г. [/b] |
| КОЛКО СТРУВА ??? Колко струва пропиляната младост? Колко струват изгубените надежди? Колко струва загубената вяра в добрината на хората? Колко струват загубените приятелства? Колко струват прижевените мъки? Колко струват обидите и клеветите? Колко струват разкъсаните роднински връзки? Колко струват отнетите мечти? Колко струва здравето? Колко струват лъжите? Колко струват кражбите? Колко струва един нормален човешки живот? Колко струва Родината? Колко струва живота на предците ти? Колко струва постоянния стрес? Колко струва семейното благополучие? Колко струва радостта на децата ти? Колко струва човешката усмивка? Колко струват сълзите? Колко струват отнетите възможности? Колко струват загубените мигове? Колко струват..........., толкова много неща? 12.04.2005г. Варна |
| РАЗМИСЛИ РАЗКАЗИ ПОД РОЗОВИЯ ХРАСТ Седя на балкона, точно до розовия храст засаден в единия край пред него. Предният път, когато го видях, този храст се беше оплел в парапета и навлязал навътре , като заемаше част от вътрешото пространството и ми пречеше да си опъна спокойно краката на парапета.Никога не съм бил наясно , какво кара розовите храсти да растат на там , на където не им е мястото, но аз определено не знам много за тях, а и това , че ми пречеше, предоределяше да взема някакви мерки срещу него. Отне ми известно време и няколко убождания, за да го отпета от парапета и изкарам навън , за да расте на воля, и облагородява и разкрасява екстериора без да досажда на хората по балконите им. Не се сравих с тази задача блестящо , от гледна точка на храста. Докато го огъвах и отплитах от парапета , докато издърпвах и разделях един от друг клоните , някой по-дебели и по-стари се прекършиха или счупиха, поради простата причина , че по-старите и дебели клони не се толкова еластични и трудно се прегъват. Въпреки това от моя гледна точка резултата беше задоволителен, и естествено моята гледна точка , беше много по-важна от гледната точка на всички розови храсти по света. При сегашната ни среща, някой беше подрязал и оформил храста, повечето клони бяха млади, и най-важното, само два от тях бяха направили плах опит да окупират пространство, докато другите благоразумно си изпъняваха фунциите по разкразсяване на екстериора на градината.Внимателно и лесно насочих неблагоразумните към функциите им извън терасата, и за миг съжалих че храста няма никакъв цвят. Защото розов храст без цвят по него , е все пак само една бодлива зеленина. Седнах вече спокойно на стола. Отпивах на малки глътки от „Руское золото” налято в чаша за уиски с няколко бучки лед. Бяха ми донесли и препоръчали да опитам тази водка от Москва. Оказа се добра , мека и пивка , а хладното усещане в устата , се пренасяше в гърлото с прятна и пареща топлина. Нели седеше срещу мен , отпиваше от своя коктейл и двамата се насаждавахме на приятната прохладна вечер. Бях се замислилза нещо, и изведнъж от унеса ми ме извади забележката на Нели: -Недей да гориш листата на розата с цигарата си! Погледнах я неразбиращо, аз не горях листата на розовия храст със цигара. Това , което правех със цигарата е да изгоря остриетата на бодлите по стеблото. Естествено го правех превантивно и то само на бодлите на тези клони, които се намират в опасна близост до мен. Не , че е голям проблем да се убодеш на розови бодли , но не е особено приятно . А човек предпочита да асоциира розовите храсти с цвятята и красивите рози нацъфтяли по тях, с прекрасния аромат разнасящ се наоколо , с чудесните хора, на които би подарил тези рози и прочие. И почти винаги , в този контекст на мисли, забравя за наличието на бодлите по стъблото. Дори и да му го напомниш, прехласнатия човек казва, заради тази красота бих изтърпял много повече, от някакво си убождане . Но този розов храст нямаше , както вече казах, никакъв цвят, а за сметка на това бодлите му растяха в изобилие по него, имах чувствотото , че от едно място искат да изникнат три бодила наведнъж. Та както вече казах не е приятно да се убодеш, особено когато си се замисил за нещо странично, пък било то близко или далечно. Така правейки едно непремерено движение розовите бодли, могата да ти донесат неприятно усещане. Имах голям опит с такива розови бодли, когато са добре развити , най-добре е да ги хванеш здраво с нокти и изтръгнеш от стъблото, винаги са ми приличали на изтръгнат рог от носорог, и доста съм се забавлявал с такава дейност, а стъблото остава само с едва забележими следи, къде са стояли бодлите, и даже ми се струва , че изглежда облагородено. Но тези бодли бяха заначитено по-млади, тях беше трудно да ги изтръгнеш, или счупиш. Те се огъваха и кривяха във вички посоки и бе почти невъзможно, да им окажеш някакво механично въздействие.Поради тази причина явно бях решил да им изгоря върховете, та да не би при някое мое по импулсивно поведение да ми създадат проблем.Т.е. както уж си седят мирно и тихо отстрани мен , нещата да се завъртят така , че да ми причинят физически или психически дискомфорт. Като се замисля, любовта ми към превантивните действия, се дължи може би на откровенната ми нериязън към неприятните изненади, отразяващи се негативно на емоционалното ми равновесие. А емоциите, както казваше един мой приятел , са хубаво нещо, стига да можеш да си ги позволиш. - Недей да гориш листата, моля те!- повтори Нели и в гласът й се усещаше укор. Раздразних се.Наистина много се раздразних. Аз не горях листата на храста, но явно от нейната гледна точка нещата изглеждаха точно така. Застанала среу мен тя може би не виждаше от зашумените клони на храста , къде точно попада огненото острие на цигарата, не виждаше същността на действието. Раздразнението ми не беше всъщност към нея, а към това токова човешко поведение, да наблюдаваме нещата, да не ги разбираме, да си ги тълкуваме, оприличаваме, измисляме, пречупваме през вътрешната си призма, и след това компетентно изказвайки се да ги съдим, класифицираме, определяме и прочие, без да си даваме сметка, че не сме видяли или разбрали нищо, важното е да се докажем пред околните. Кой може да ни убеди в обратното, ако това не е станало в момента на действието, когато фактите са истински и реално ги има. А след време благодарение на тълуване и изопачаване, губят донякъде своята сила. Колко често се случва, нищо неразбралите да се бият в гърдите , как те били очевидци, и да разпространяват своите нямащи нищо общо с действителостта версии за случващи се събития.Натъквал съм се многократно на такива хора, и блаженното им и самодоволно невежество , допълнено с откровенната им глупост, определено ме дразни. Някой минават за авторитети и това гарантира на тяхните версии , разространение и приемане от повече хора. При срещите си с такива хора, винаги съм се стремял да проявявам разбиране, да се съобразявам с тяхната гледна точка, да ги оправдавам, че от там те не са можели да видят истинската същност на нещата, и е нормално да не ги разбират, а компететността и самодоволството при итерпритиране на фактите се дължи просто на стремежа към задоволяване на собственото им его. Но това определено не променя нещата, и фактите са такива каквито са, а всеки , който не ги разбира и интерпретира според собствените си способности и интереси е просто обикновен глупак. -Недей да гориш листата на розата!- скара ми се Нели. -Не горя листата на розата , а само върховете на бодлите! -Защо го правиш? -Понеже са млади и крехки и когато се помъча да ги изтръгна се огъват, и не се чупят, и понеже не искам да ме убодат, предпочитам да им притъпя остриетата, та да ми е мирна дето се вика главата!- отвърнах аз. -А добре, от тук не се вижда хубаво, и си помисих , че изгаряш листата на розата! -Радвам се , че изяснихме нещата и не се оказа в положението на очевидка, която не е видяла , какво се е случило, но е убедена, че нещо нямащо общо с действителността е станало пред очите й! Продължихме да се наслаждаваме на прохладната и спокойна вечер. 02.08.2009г. Св.Влас |
малиии, това само да го преврътим с мишоко ми утепа половин час, апа ако седнем и да го четим, че се пенционирам пред мониторо  |
| Das ist meine Welt -Всички така мислят, че като кажат нещо , не е лошо , но после излиза лошо!- каза ми Нели, докато си пиехме кафето на терасата до розовия храст. После добави: - Защо не пита за земетресението? Изобщо не разбрах за какво говори , за втория въпрос бавно схванах , че има предвид ланшния ми разговор по телефона, но пак не направих никаква връзка, явно бяха независими един от друг. Бяхме решили да изкараме една седмица без телевизия , радио и всякакви средства за масова „дезинформация“. Но понеже не бяхме съвсем изолирани новините нямаше как да не достигнат и до нас. Нищо не казах, исках да се съсредоточа в размисли от вчера . „Степени на искреност,“ това беше провокирано в един разговор, след забележка на мой събеседник. Ако говорим за дипломация, темата е съвсем уместна, но в реалния живот? Преди време , Федър ми беше казал : „Ако не искаш да те лъжат , недей да питаш!“. Не съм сигурен дали е удачно изобщо да се разсъждава върху това. Всъщност , може би не е сега момента, да се пише по този толкова интересен въпрос. - Защо пишеш?- ме попита моя нов приятел Викинга. - Това е моя свят!- отвърнах аз, със скромния си запас от немски думи, които изненадващо и за самия мен, успявах да си възстановя в главата.Бях изучавал немски в училище, след това в казармата го учих сам, но от дълги години не ми се беше налагало да го използвам, и бях забравил почти всичко. - Светът не е само твой- отвърна неразбиращо Викинга- светът е и на мен и на всички около нас- каза той, като посочваше останалите хора на масата. Не бях разбран явно, заради това се опитах да обясня по-многословно. - Това е моя свят , и с него мога да правя каквото си поискам! През масите на морския ресторант сякаш навлезе Били Айдъл и музиката ме отплесна от разговора. Замислих се над темата за светът, световете и на кого принадлежат. Христос е казал : „Мир Вам!“, а това не означава ли , че светът е на хората, че го е дал на тях. Но това означава, че в техните ръце освен неговото съществуване е и неговото опорочаване и погубване, все пак май съществува едно голямо, но! Хората сякаш живеят в различни светове, светът на един определено не е светът на други.Тази идея ми хареса, тя сякаш можеше да се докосне до истината, като разреже статичната представа за един глобален свят, бленуван от хората , сякаш от разрушаването на Вавилонската кула и разделението на човеците, и да го разпердушини на милиарди динамични светове, множества и подмножества от светове. Да явно всеки си има свой собствен свят и лична представа за него, създадена на база възпитание , манталитет , образование и не на последно място на база на това , което крие в себе си като вътрешен потенциал, който пък се определя на база на обикновенната генeтика. Интересното и може би феномена е , че в различните човешки йерархии, тези които са по-нагоре по обществената пирамида, се стремят да убедят тези , които са под тях в истинноста и правилноста на точно техния свят.Различните световни медии ни разказват за световете на техните господари и ние сякаш сме принудени да повярваме в тях, и ако не искаме да повярваме, всички на които им е промит вече мозъка, или са избрали безмозъчно , но за сметка на това спокойно и благодатно местенце, биха ни обвинили за глупави или луди. В защита на тяхните виждания, са впрегнати не само медиите.Видни специалисти от различни научни и ненаучни колективи и фондации, мъдро ни обясняват как стоят нещата, кое ги обуславя и как биха протекли те. Разни социолози , общественици, антрополози, интелектуалци и псевдотакива с удоволствие изливат върху нас словестната си бълвоч, удовлетворявайки жаждата си за красноречие, защитавайки господстващия житейски модел. Замазвайки общоизвестната истина, че резултатите са вследствие на извършените дела , а делата се извършват от конкретни хора. И когато няма как да се измъкнат и скрият в безличната маса , дълбокомислено и мъдро ни доказват как е извършено необходимото и възможното в дадената ситуация, а резултата макар и плачевен е най-доброто, каквото може някой да постигне при така стеклите се обстоятелства. - Чий свят е истинския , всеобхватния , правилния и общия? - Който плаща, той поръчва музиката!- чувам подпийнал клиент да се обяснява с дисководещия. Из ресторанта се разнесе Дейр Стрийтс с „Пари за нищо“. Покрай масите се носи сподавена глъч от разговорите на много хора, насядали на верандата покрай морето.Вечерта е приятна и прохладна, морския бриз набраздява морската повърхност, и ти създава илюзия, че лунната пътека сякаш , като ескалатор се движи към теб.И както във всяка илюзия не можеш да разбереш накъде се движи. Нагоре ли, надолу ли? Били Айдъл и Дейр Стрийтс, ми напомнят за нещо от преди доста време. Сещам се за Федър. - Нищо не е безплатно на този свят , приятелю!- обичаше да казва той- И по-добре да се плаща с пари, отколкото по други начини! И след това се спущаше да ми обяснява, как парите именно с тази цел са измислени, като разплащателно средство, как хората отдавна са забравили за това, как алчността им, скъперничеството, глупостта и преди всичко неутолимата им жажда за все повече блага, им играе възможно най-лошата шега, защото те плащат по стотици други начини, със здравето си, със децата си, а някой и с главите си, за да трупат нещо , което не могат да вземат със себе си един ден, когато напуснат тоя свят. Какъв беше светът на Федър? Спомням си какво пише във войнишкото му тефтерче:"......и докато служел в армията Федър зачерквал всеки ден прекарана служба във джобното си войнишко календарче.Ден след ден бивали зачертавани , но края й, все не се виждал.Казано по друг начин Алфата била дошла, но Омегата оставала забулена все още в тъма.Той обаче знаел, чя тя така или иначе ще дойде сравнително скоро.Стиснал зъби зачерквал отминалите дни, в измачканото войнишко календарче, на което независимо от годината най-отгоре, неизменно , освен зачеркнати дати, отдолу пишело : "Tot und blut!". -Този свят е мой!- казваше Федър, и след това добавяше: - Аз си плащам за всичко! Никога на никого няма да остана длъжник! - Нали казваше:“ Никога не казвай , никога!“? - Да така е, но това ми е обещано, а за мен обещаното и завещаното е все едно! - Между обещаното и завещаното има голяма разлика!-казах аз. - Да така е, но винаги зависи кой ти го е обещал!-усмихна се Федър, и лицето му се озари сякаш някакъв приятен спомен мина през главата му. Да , той имаше интересно чувство за хумор. Не разбирах обаче, как можеш да платиш за „добро“ или „зло“.Сетих се за поговорката :“ Чисти сметки , добри приятели!“ , но обратното възможно ли е : - Чисти врагове , добри врагове! Може и да е въможно, но тогава понятията „чисти“ и „добри“ биха имали коренно различно значение от нормално възприетите.Биха били изпразнени от положителния заряд заложен в тях , и натоварени с противоположен. Звучи абсурдно , едни и същи общоприети понятия си променят смисъла. Как би трябвало да бъде? Нищо не ми идва на ум. Разбирам , че аз изобщо нищо не зная, докато Федър знаеше всичко. Да Федър знаеше всичко, което му трябваше, или беше необходимо.Сякаш Върховната Библиотекарка му даваше достъп и напътствия за всяко човешко знание, от което би изпитал нужда по своя труден път. За „величието“ на някой, казват хората, можеш да съдиш по „величието“ на неговите приятели или врагове.В този ред на мисли Федър явно беше много „велик“, врагове му бяха най-високпоставените люде в нашия свят.Те панически се страхуваха от него, и понеже си мислеха, че той не познава своята същност, най-много се страхуваха от това което би станало , когато я разбере.А за тях това беше абсолютно недопустимо. Не разбираха , че докато се стремяха да скрият същността му от него, те не правеха нищо друго освен да показват пред всички останали , своята собствена същинска стойност. Да странно чувство за хумор имаше Федър. - Как ще се спасиш?- питах го аз- Та ти си сам и нямаш никакъв шанс, срещу целия свят! Ще те смачкат! В глобалното село , няма да имаш никъде да се скриеш, и да намериш подкрепа! КОСМОПОЛИТНОТО ОБЩЕСТВО може да се окаже по-опасно и от най-черната и мрачна диктатура, съществувала на света, ако в управлението му попаднат мръсници, и хора стремящи се да задоволяват само най-долните си властови и користни амбиции! - Не съм сам! - многозначително се усмихваше той, и след това добавяше- Не се притеснявай за мен, ОТ ВСЯКА ГОЛЯМА РИБА , ВИНАГИ ИМА ПО-ГОЛЯМА! И на неразбиращия ми поглед , отвръщаше: - Когато му дойде времето, за добро или зло , всеки ще си намери майстора! Вече след толкова много години, след толкова много перипетии, случки, събития и низ от детаили, вярвам , че наистина е бил прав.Защото както казваше Федър: - Само фактите и единствено фактите, имат реално значение, а останалото е само в сферата на добрите пожелания! -Аз промених света-често ми казваше Федър- и той трябва да стане едно по-добро място за живеене! -Сигурен ли си , че ще стане така- питах недоверчиво аз – могат ли хората да станат по-добри , от това което са в момента? Може ли да се промени човешкият манталитет и същност? Могат ли хората да престанат да се поддават и слугуват на злото? При условие , че първородния грях, а и пролятата невинна Христова кръв, тежат върху всички нас! А и още толкова много пролята невинна кръв, плаче за възмездие към Бога! - Аз не мога да направя това, но съм сигурен и абсолютно убеден , че всеки може да го направи сам за себе си!- каза Федър. - А ако не стане? - Това не е мой проблем! Важното е , че на всеки е даден шанс да го стори! А ако някой не го е направил или не е успял, проблема си е само негов! - Дис ис нот кемпинг! Дис ис приват! Айде чао! Айде чао!- чух да казва Викинга на някаква група туристи, опънала палатка и настанила се да купонясва на тревата пред неговия апартамент, за подръжката на която плащаше той. Освен това вдигаха такъв голям шум, че пречеха на семейството му да си почива. - Ю ис крейзи!- запротестира тръгвайки си един пиян турист, очевидно не разбиращ неуместното си поведение, и видимо раздразнен от развалянето на удоволствието му. - Дис ис нот кемпинг! Дис ис приват! Айде чао! Айде чао!- наложи се да повтори невъзмутимо Викинга. След това двамата се отправихме към бара. 5.08.2009 г. Св. Влас |
| Антропологията ли е яйцето ? Седях под розовия храст. Току що се бяхме разделили с Викинга , след сутрешно-обедното си кафе. На кафето , към нас се бяха присъединили още двама души и разговора се водеше на английски. Слабия ми английски определено ми определяше слушателска роля. Всъщност преди години изкарах един вечерен едномесечен курс по английски, и поназнайвам и нещичко от обща култура, та да разбирам донякъде какво се говори , но нямам почти никакъв тренинг в разговарянето на този език.По-лесно ми е даже когато чета, понеже, от различните латински езици , могат да се хванат повече думи, ако не знаеш думата на един , то по корена й да отгатнеш коя е , на друг. Винаги съм се чудил какви хора трябва да са били едновремешните англичани , та да създадат такъв ужасен и изкелиферчен диалект на латинския. И въпреки това днес латинския е мъртъв език, а с английски можеш да се оправиш в целия свят, каква ирония на съдбата.Чудил съм се дали за убиването на латинския език, не са виновни средновековните интелектуалци, за които признак за начетеност, умност и значителност е било именно владеенето и използването му. Стремежа ми им да скриват знания от масите, не доведе ли до закостенялост на техните разбирания и знания? Прогреса на хората , свързан неизменно със първородния грях, и обуславящ стремежа на човечеството към знания, сякаш е определила съдбата на латинския и никой не е можал , да го спаси, въпреки , че и днес се използува в някой области на науката и медицината.Останали са само много диалекти, кой по близък , кой по далечен , които са започнали нов живот , символизиращ стремежа на хората , които ги използват, за знания, общоност и по добър живот , различен от онзи , който им предлагали латински говорящите и всезнаещи самохвалковци.Така си мисля, че са се оформили езиците, но това разбира се е едно напълно повърхностно и посредствено обяснение.Макар че, понякога от повърхносттните и посредствени обяснения, хората могат да разберат много повече за живота, да усетят зрънцето в основата на нещата, което определя фактитете, от сложните и прецизни / доколкото могат да бъдат такива човешките дела/ обяснения, подплатени със фактологични анализи, някой от които изглеждат за непросветения наблюдател почти взаимно изключващи се, а някой дори наистина са такива , но обясняващия не може дори сам да си даде сметка за това. „Всичко е суета“ написал преди време Уйлям Текери, и го обяснил по начин непонятен за мнозина, но въпреки това тези , който са го разбрали са спечелили. Хвърлях по едно ухо, към това което се говореше, темите се сменяха постоянно, и с любопитство разглеждах новите си познати. Видяното и усетеното можеше да ми послужи евентуално за някакви си, мой антропологически наблюдения и съвпадения. Понякога се забавлявам по този начин. Любимия ми метод е да не ги гледам и слушам внимателно , а да се помъча някак интуитивно да ги усетя, докато седим заедно и разговаряме.Метода се оказа, поне за мен , доста ефективен , и изключва нормалния човешки стремеж да се представиш добре, пред някакви събеседници . Естественно не е 100%, не е дори и с 50% ефективеност, но дава някакви насоки, които след това се допълват и от фактите. Усещах някаво напрежение в главата. Явно английския ми беше дошъл в повече. Помъчих се да си събера мислите в някава тема, но не се получи. Не бях специалист по английски акцент, но ми се стори, че единия много заваляше думите, и те трудно се разбираха, докато другия явно полагаше усилия или беше ги научил добре и ги изговаряше по-отчетливо, поне за мен. „Завалящия думите“ се представи за ирландец работещ в Русия. Имаше сякаш нормандски черти. Винаги съм се чудил , кой е сложил това „р“ и „н“ в думата номадски, та се е превърнала в нормандски.Номадски звучи доста по-определено и обикновенно става ясно, за какво точно се говори. Той определено задоволяваше някакво свое „его“ , поне на мен така ми се стори.Когато казваше нещо, прикрита усмивка опъваше ъгълчетата на устните му, а очите радостно и доволно издайнически се озаряваха , всичко това демонстрираше някакво вътрешно самодоволство и самодостатъчност. Явно забеляза погледа ми си сложи слънчевите очила , макар и да сме на сянка. Другият ми приличаше на българин, макар и с нищо да не бе го показал това. Някакъв блед спомен , че съм го виждал преди да говори български се мъчеше да се провре в главата ми, но можеше и да греша. - Ти българин ли си!- попитах от упор аз, на български естествено. Премигна , смути се, кимна утвърдително с глава, след което каза: - Аз съм румънец! - Знам малко руски, и за това те разбрах, какво ме попита.- уточни на руски той , прочел явно изненада и неудомение в учите ми. - Приличаш ми на българин.- смутолевих аз. - Предполагам заради Балканите, и траките, всички си приличаме! „Завалящия думите“ се намеси на руски, тук не заваляше вече думите: -Румъния се е наричала преди Дачия , след това Римската империя я завладява. „Дачия“, първата асоциация , която направих за мен , беше автомобила произвеждан в Румъния по лиценз на френското Рено. Стана ми смешно от тази игра на асоциации, после ми направи впечатление, че румънеца предпочита да асоциира своите корени с траките, отколкото с нещо, което като кажеш днес, за повечето хора означава, автомобилна марка произвеждана по френски лиценз, не от най-престижния клас автомобили. Всъщност на български думата е „Дакия“, а племето живяло там се нарича Даки. Сетих се , че Федър ми бе говорил за тях. Бил гледал някакъв филм в детството си. Той по принцип имаше особено несъгласие със истинността за събитията в повечето филми, но тук фабулата и режисурата беше особено интерсна за него. Римляните били на границата със Даките, и тях ги очаквало да бъдат завладяни от Римските легиони. Даките направили едни военизирани индивидуални игри за всички млади мъже в племето, само младите трябвало да участват в игрите. Най-изкусен в тези игри се оказал един симпатичен младеж, който победил във всички състезания, борба, яздене, стрелба с лък, хвърляне на копие и прочие. Режисьорът на филма умело убеждавал и създавал впечатлението на зрителите в залата, че в това племе расте млад и силен войн, който може да ги поведе и спаси от връхлитащите римски пълчища. Но какво станало после, племенните старейшини решили да пренесат в жертва на божествата си , най-доброто с което разполаголо племето, та младата му и силна кръв да измоли пощада и милост от боговете, и те да ги спасят от връхлитащата ги опасност. Безброй копия се забили в тялото на младежа, чиято единствена вина била, че е най-добрия и умел сред себеподобните си. Макар от философска гледна точка , винаги е спорно , дали „най-добрия“ е толкова „добър“ или просто конкуренцията му е слаба. Режисьорът на филма бил добър режисьор. Залата реагирала с разбиране, чуждата глупост, чуждата жертва за благородна и високохуманна кауза винаги изглежда оправдана за хора, които не губят нищо. След това на екрана се завъртяли финалните кадри, последната битка, римляните разбили, избили и унищожили даките .Нямало пощада за никой. Хората излизали от залата объркани и подтиснати от неочаквания край.Режисьорът не показал , какво са си мислили старейшините на племето в сетния си час, би било глупаво, та кой се интересува , какво си мислят победените, интересни са само победителите и те са важните за филма и въобще. Федър бил дете, и бил шокиран, изплашен и неразбиращ видяната човешка глупост. Трябвало му време да осъзнае и проумее случката.Но я разбрал и проумял! - Това дори не беше „Руска рулетка“, - каза ми Федър -, нямаше избор, нямаше шанс. Беше си жива касапница. След това се сетих за Николае и Елена Чеушеску. Какво беше това? Съд, виновност, възмездие, наказуемост, „руска рулетка“ , житейски избор, демокрация , или нещо друго?А може би предупреждение към други , че „нежната революция“ може и да не толкова нежна. Но при всички обстоятелства, ако има антропологична връзка със случката във филма, явно с годините, критериите са се занижили значително, но стремежа да дадем кръвта на някой друг , за своето лично благоденствие е останал неизменен в човешкото поведение. Кадрите видяни по телевизията с каспницата и автоматите „Калашников“ са все още сякаш пред очите ми. 08.08.2009г Св. Влас [/b] |
| Руска рулетка „Отговорте са също тей важни, както това да ги търсиш!” Димитри Иванов Седях до розовия храст. Градинарят беше минал без да го забележа и беше подкастрил значително бодливата зелена маса.Светле беше го помолила, понеже беше прораснал значително и от тежеста си се извиваше , като зелена бодлива арка над мен, и ме скриваше от външните погледи, когато седях до него, но и ми пречеше да виждам реално, какво става отстрани мен, а когато ставах, имаше опасност тръните да се забият в главата ми.Това за сега не се беше случило, само на няколко пъти беше закачил блузата ми, но винаги съществуваше , като евентуална опасност.За храста това не беше проблем, от подрязаните стебла щяха да избият нови крехки розови стръкчета и свежи розови филизи, те щяха отново да пораснат, а ний щяхме отново да се надяваме на красиви рози и приятен аромат.Някаква неугасваща надежда сякаш беше закодирана в този храст , за предстояща и посетнешна радост на всички човешки сетива. Седях на пластмасовия стол с чаша кафе и гледах към басейна. Там тичаха малкия Виктор, следван от малката Никол. - Шматка , шматка ти си шматка!- викаше към някой , който аз не виждах, малката Никол и бягаше по петите на Виктор. „Шматка“, беше научила тази българска дума наскоро и я казваше с очарователен акцент, или може би без акцент , което беше най-забавното.Усмихнах се на случката , беше интерсно. После се замислих, ако едно малко дете се изтъпани пред някой възрастен и му каже :“- Шматка , шматка ти си шматка!“, как би реагирал възрастния. Единият вариант е да погледне с насмешка, над детските бръщолевения, и с убеденото чувство на превъзходството на възрастните над децата, да не обърне никакво внимание.Ако се замисли и се появи съмнение в правотата на детето, не би го отдал на логическо заключение , а на случайно налучкване, би се обидил, но въпреки всичко не би повярвал. За възрастния индивид , детската истина е истина само , ако съвпада с неговата лична. Макар и повечето случаи да е така, все пак има и изключения. - Вие все пак сте научили български език, но не сте го научили много добре!- разправяше Виктор на едно македонско семейство изтегнало се пред басейна, които се заливаха от смях на детската му логика. - А той, той научил ли е българския?- питаха те малкия Виктор и сочеха към малкия си син, с когото Виктор бе играл преди малко. - Да, той е научил по-добре българския от Вас, само малко не го е научил!- бе категоричен той, което предизвика нова вълна от веселие сред околните, които разбираха какво говори.Тези които не разбираха , само подозрително се огледаха , дали самите те не са източника и причината за смеха около тях. Замислих се над случката, това ако им го кажеше възрастен човек, може би биха се обидили люто, както обичат да се изразяват те, но в случая се забавляваха от сърце. Замислих се , какво кара хората да реагират по различен начин на едни и същи слова. Разликата в обществената йерархия ли обуславя това, понеже по принцип възрастните приемат , че са много по-по-най в сравнение с децата. Нямах конкретен отговор. Не знаех дори какво се крие под общото понятие хора, като цяло , разбира се , не в конкретен план. Сетих се за Федър. - Такива са хората – каза Федър - посредственността властва над всички останали, докато не не ги завладее и тях. Индивидуалност , талант това са само химерни добродетели, с уважението , на които посредственността иска да скрие истинското си лице. Посредственността като блато обгръща и бавно завлядява това , което се роди и израсне. И колкото е по-голяма , толкова се приема за по-нормална. Изродите приемат изродското за нормално, защото това е тяхната нормална същност, и няма от къде да знаят, че има и друго, казва Джон Стайнбек.Това зло , което могат да причинят на себе си и на околните , хората, просто няма кой друг да им го причини. - Не мога да се съглася с теб, - казвах аз – хората изобщо не са това , което казваш ти. Те просто имат нужда от знания и разбиране на окръжаващата ги действителност. Ако разберат действителността такава каквато е, те биха спрели да вярват на заблуди, и да робуват на безсмислени скрупули. Естествено имат нужда и от лидери, които да ги водят , но мисля , че е много важно , какъв е лидера, и каквъв заряд носи той в себе си. Виж например лидери , като Хитлер и Сталин , могат да извършат страхотно зло и могат да съсипят народите си. - Виж , аз прекалено малко знам за Хитлер и Сталин- каза Федър – и всичко което съм чел , не съм сигурен дали не е просто пропаганда. Мъртвите трудно могат да се защитят от думите на живите. - Разбери ме правилно – каза , явно видял неудомение в очите ми - Аз търся истинските неща, а не просто едностранните изявления на силните на деня. Мъча се да открия истината между редовете, не искам да бъда манипулиран глупак, повтарящ неща , които някой твърди , защото така му е изгодно. - Защо те интересува толкова истината , тя по принцип създава само проблеми, повечето пъти , като съм казвал истината в очите на хората, съм си създавал неприятности!- пламенно попитах аз. Федър се засмя покровителствено и ми каза: - Защото е казано: „ Истината ще Ви спаси!“, а Господ също е казал :“ Аз съм Пътят, Истината и Живота!“. Хората за пътят и живота, имат стремления, но когата стане въпрос за истината, там те имат особено мнение. Започват да обясняват, как всеки си имал собствена истина, как истината на един не е истина на друг и така нататък. Всичко това е с едничката цел да се оневинят и успокоят собствената си съвест, надяват се да прикрият деяния, чрез всевъзможни тълувания и искривявания на Истината. Както Бог един и всевластен господар над всичко, така и неговата Истина е една и всевластна, във всичките му владения. А това , че хората се крият зад свои си истини , си е тяхен проблем , и това с нищо не им помага. Не можеш да се стремиш към Бога, да казваш, че вървиш своя собствен кръстен път, искаш да имаш Вечен живот, и да си пренебрегвал Истината, като нещо ненужно, пречещо и относително. Това прави вярта в Господ лицемерна, а лицемерната вяра, е може би по-лоша и от невярата. Защото Искренноста , а не Лицемерието е добродетел. - Да съгласен съм с теб! Но ние говорихме за Лидерите, и сменихме темата. - В съвремения свят лидерите са марионетки и пионки. Вземи например Сталин. Какво по-голямо признание за собственото му безсилие, безпомощност и никаква реална власт, от признанието му :“ Кадрите решават всичко!“. Разбираш ли , той казва , няма никакво значение какво искам или казвам аз, реално ще стане , това което искат и могат да направят хората под мен. Не мислиш ли , че това е едно шокиращо признание за такъв „велик“ тиранин. - Не знам, сигурно си прав , не съм мислил по въпроса, но тази тема ми е неприятна и дълбаеното в нея, ще открие много човешка мерзост. За това не мислиш ли , че има и положителни лидери.- 0питах се да сменя темата аз. -Може би , сигурно има. Няма логика да не е така. Но човешката природа е устроена странно. Тя не се проминила нито на сантиметър, през векове и години, въпреки , че на хората не им се иска да е така , и трудно могат да си го признаят, предпочитат да мислят , че са нови и модерни хора , които коренно се различават от предните поколения, а не е така. Разликите са само , както се казва сега технологични, т.е. методите се променят, но същността остава. Например хората от векове знаят, че един ден ще бъдат съдени за делата им, а там където поради някави причини връзката с вярата е прекъсната, те интуитивно знаят и усещат , че е така. Искат да бъдат невинни, но трудно устояват безбройните съблазни и изкушения в живота. Винаги обаче се стремят да прехвърлят цялата вина и отговорност за техните действия на лидерите си, макар и лидерите им да са пряка функция на тях самите , защото именно те са ги избрали. Нали демократичността именно това дава, право на изборност, та нали за това именно беше Великата Френсака Революция. Логично е в такъв случай, лидера да бъде събирателен образ от качествата на обществото , което го е избрало. С други думи , ако хората и обществото , като цяло, са свестни и лидера е свестен, ако хората и обществото са подвластни на злото, то и лидера им е такъв. И „кадрите“ винаги изкарват, че лидера им , а в най-добрия случай и някой от неговите близки приближени са виновни за всичко случило се. А нима тези „кадри“ не са използвали облаги, наредени удобно в обществената пирамида, и са изпълнявали поставените цели и задачи и са си затваряли очите, ушите и устата за да запазят собственото си статукво, и ако може да го подобрят в личен план. Нали именно тези „кадри“ са правили всичко според силите и възможностите си, за осъществяване на необходимото. И когато се „обърне колата“, „кадрите“ казват , ние сме невинни, „Лидера“ е виновен, от него зависеше всичко, и той и само той е виновен. Разбираш ли, те си живуркат безпроблемно наредени на обществената трапеза , вземат колкото могат, облагодетелстват се от положението си, и накрая излизат „сухи от водата“. „Ние сме невинни!“-тръбят на всеусшлание те , и бедна ти е фантазията , ако се усъмниш в това и го съобщиш на всеослушание, какво могат да ти причинят, защото те или повечето от тях, пак ще се наредят на обществената софра с новия лидер. - Хайде , стига бе, ти изкарваш , че „лидерите“ са жертва на посредствената маса и едва ли не , са „жертвено агне“! Не мога да повярвам , че тези хора нямат вътрешен потенциал , кураж и стремеж да отстояват своята ценносттна система! - Така ли прозвуча? Не не исках да кажа това, съгласен съм с теб за това което казваш, но не знам, не знам как да ти го обясня, това което имам пред вид и искам да кажа. Ще трябва да поразсъждавам по въпроса. Вземи например Христос , но него не го е избрала демократичнопосредствената тълпа, там лидерствиото е по генетичен признак, т.е. по рождение. Но въпреки всичко, са го предали . Нима Петър не се отрече три пъти от него. -Да но това са го извършили евреите, под благосклонния поглед на римляните. Но не смесваме ли глобалното със локалното? - Този стремеж за „измиване на ръцете“, чийто синомим е „Пилат Понтийски“, не е ли живо доказателство на тезата ми. Та нали Исус е бил предаден , като човек, който бил юдейски цар. - Да де , ама римляните отдавна ги няма, а Христос е бил предаден от евреите.- не разбирайки нищо , машинално отвърнах аз. - Много жалко звучи, но мисля , че в която и човешка националност да беше се родил Исус, все щеше да бъде предаден. И хората вместо да мразят евреите , може би трябва да им бъдат благодарни. Не , големи глупости говоря. Трябва да бъдат благодарни на Бога, че не на тях е поднесъл тази „горчива чаша“, и ги е предпазил от извършването на такъв непростим грях. -Малко сложно ми едва, и не съм сигурен , дали разбирам всичко, все пак е станало преди толкова много години, сега живеем в други времена.- опитвах се да се измъкна. - Не човешката природа почти не се променя, променя се материалното битие , което ни създава фалшива илюзия , за промяна и развитие. Мислим си , че щом можем да управляваме автомобил със 100 коня, сме много по развити и духовно и интелектуално издигнати над оня, който е управлявал само един кон. А знаеш ли, , че Христос е влязъл в Йерусалим на магаре, но това е друга тема. Всъщност по принцип това няма никакво значение за интелекта, но е важно за посредственността, която чрез него открива някаква собствена самоизмислена стойност. Посредствеността никога не може да разбере , че единствения й смисъл е да осигурява биологичното разнообразие. Да джурка гените , дето се вика. - Малко като Ницше, ми звучи, а знаеш , че аз не го харесвам. - Защо?- зачуди се Федър. - Смятам , че аристократичните му теории са абсолютна глупост , и самия аз съм живото доказтелство за това. Федър ми се засмя сърдечно и не каза нищо повече. За да ми докаже нещата , за които ми беше говорил, ми обеща да направи едно риалити шоу. Казваше се „Руска рулетка“. Шоуто продължаваше три дни. В него участваха двама президенти , от силните на деня и един престолонаследник. Като всяка ролева игра и в него имаше някакви критерии , които трябваше да удовлетвориш за да станеш победител. Но победителят в крайна сметка можеше да бъде само един. Двама щяха да отпаднат на „Руска рулетка“. Шоуто беше истинско и вледеняващо кръвта в жилите по своята жестокост и абсурдност.Един направо брутален спектакъл. „Двама се карат, третия печели !“ това беше мотото на шоуто. Отвратително шоу, двама души щяха да си отидат нахалост, само заради едното „величие“. Няма да се получи , казах аз на Федър, това е глупост, и никой не би го допуснал .Но жестоко се лъжех, посредствените оставиха своите лидери, да треперят в тази абсурдна ситуация, насърчаваха ги , даваха им кураж. Знаейки , че самите те не рискуват нищо , организираха им лекарско наблюдение и всякаква материална и морална подкрепа, колкото да си „измият ръцете“, че са съпричастни с тяхната съдба и поетия риск. Предадоха ги! Поставиха ги , като жертвени животни на олтара на собствената си суета. Два дена един в Кремъл и двама в Белия дом трепереха за съдбата си. Защо са двама в Белия дом , бях попитал Федър, и аз не знам , за какво са домъкнали англичанина, явно очакват изненада и да покажат , че вече не се карат, всъщност не мислят особено за него, по им е важно да не победи случайно , онзи от Кремъл. Точно преди третия финален и фатален ден Федър прекрати шоуто. Това е в правомощията на режисьора, смееше се той. Беше годишнина от „войната на капитаните срещу генералите“. Врагът тогава нападнал от Запад. Но шоуто даде своя резултат. Доказа , че лидерите са самоедна фасада на посредствените, осигуряваща им подслон за собственото им благополучие, и осигуряващи максимална безнаказаност за действията им. Те използваха лидера, както паразитните растения използват дърветата, увиваха се около него ползваха го да се издигнат все по-нагоре, колкото повече се охранваха започваха да му пречат да вижда реално, какво се случва около него, както разлистения паразит пречи на листата на дървото да видят слънцето, той бе за тях само едно средство за достигане и консумиране на власта.Скривайки реалноста от него , той става зависим и лесно манипулируем от тях.Те са неговите очи, те са неговите уши, те са дори неговите мисли и речи. И когато стане нужно, биха го жертвали без да им мигне окото, и огледали за следващо дърво , което да използват за своите цели, естественно размахвайки някакъв логичен лозунг. - Това са хора, издигнати високо в обществената йерархия, как можеш да ги наричаш посредствени, ако нямаха качества биха ли били толкова издигнати в нея?- попитах плахо Федър. - Издигането в човешката йерархия, по принцип няма нищо общо с качествата, хората обикновенно биват поставяни там, а после им се вменяват качества , които да оправдават мястото, което заемат. Но аз определено не отричам притежанието на качества, на тези хора. Никой не оспорва това! Тук говорим за техните дела. Това са хора , които се облагодетелстват и живуркат спокойно, благодарение на своето положение в обществото, но се крият зад гърба на лидера. Това са хора които не искат да носят никава отговорност за делата си .Цялата отговорност прехвърлят други му, за да плаща единственно той, сам, макар и за техните дела. Това са хора които консумират властта пълноценно, но се стремят да се потопят в безликата маса, за да не могат да бъдат разпознати, идентифицирани, и обвинени в нищо. Може и да са хора с качества, но те сами са избрали и търсят посредственността. Това им осигурява анонимност и ненаказуемост.Това е техният избор! Вървяхме с Викинга към барчето покрай басейна.Сетих са за малката Никол и таз сутрешната случка.“ Шматкааааа, шматкиии !“ , прозвуча сякаш гласът й, а аз незнайно защо, се почувствах сконфузен. - Ще пия един „Джак Даниълс“ , харесвам го!- каза Викинга. - И аз го харесвам , харесвам бърбън изобщо- казах аз - но ще пия и едно кафе, обичам го силно и черно, като нощта. - Светът не черен ! - каза ми изнедаващо Викинга. Вече отдавна не вярвах в това, но въпреки всичко, ми стана някак приятно от думите му. 10.08.2009 г. Св. Влас |
| Сангрия Седях на верандата до подкастерения розов храст, наблюдавах го и мислено се сбогувах с него. На следващия ден щях да си заминавам . Отпуската беше към своя край. От храста бяха останали само няколко свежи клона, но и те изглеждаха така, сякаш нямаха никакво намерение да дадат някога цвят. За сметка на това бодлите им бяха напъпили много напористо.“ Абсолютен дивак!“- помислих си аз.“ Може би трябва да се ашладиса!“, но нямах никакво време, нито желание да се занимавам или мисля за това. - Светът не е черен!- беше казал моя приятел Викинга снощи. Каквъв е светът? Помислих си аз. „Червено и черно“ изплува в мислите ми. Не , това беше на Стендал. Тъма и кръв, любов и мъка, но любов и мъка могат да се обединят просто в една дума, например терзание. Но не е май съвсем точно.Любовта все пак е блян, копнеж, особен трепет на душата.А мъката, май не може да се опише с тези думи. “ Блаженни са мъчениците в мое име!“ е казал Христос. Е това , вече съвсем обърка неразсънения ми мозък. Някъде от спомените поляти с алкохол от предната вечер излезе една фраза измежду много други, за която нямах никакъв спомен, в какъв контекст е казана: - Моята кръв е синя!- беше казал Викинга, а можеше и да не го е казал. Черно, червено синьо. Цветове. Дифракция на светлината , уловена и възприета от зрителните органи на хората. Спектрограма. Не, там няма черно. Черното не е част от светлината. Черното всъщност не е компонент от същността на светлината, на колкото и части да я разделиш. Черното е липсата на светлина. Там , където не достига светлината има само тъма и непрогледност. Непрогледност! Значи, ако няма светлина не можеш да видиш тъмата. Абсолютната тъмнота е невидима и неуловима за човечките възприятия , и може да бъде видяна и усетена само при наличието на светлина. Малкото светлина пак разцепва мрака, и образува сумрак, видим и различим за човешките сензори. Ние не виждаме реалното , а само отражението на светлината от заобикалящата ни действителност , трансформирано от зрителните ни органи и анализирано от мозъка, който си е изградил илюзорни модели за определяне на настоящата действителност, казваше май някава философска школа. Много е сложно, ми се струва така казано.По-просто звучи, ако няма светлина, ние бихме били все едно слепи, и въпреки това си живеем с илюзията, че виждаме и знаем, какво става около нас! Ако умишлено се крием и не я искам, сами се обричаме на тъмнота и слепота. Светлината е живот , казват биолозите. При тях май , нещата изглеждат най-просто и ясно! Обектите са статични, а динамичното винаги обърква обяснението, доката почнеш, и хоп ТО се променило.Именно и затова хората толкова , много се стремят към статичните модели, динамичните модели по своята непредсказуемост и трудно осмисляне ги плашат.Такива са законите на Земята, казва физиката. Всяко тяло или система се стремят към покой. Кинетичната енергия се стреми да се превърна в Потенциална, скрита енергия. Все пак с достойнство трябва да признаем постижението на физиката, че е установила , че кинетичната и потенциалнита енергии са компонети, на едно цяло което се нарича Енергия.Но и това Общото , което се нарича Енергия, физиката емпирично не може да ни покаже.Показва опитно само неговита кинетична компонента.Но това не й пречи да обяснява законите със него!Нашите сетива не могат да доловят и усетят Енергията, а само нейните проявления. - Доброто и Злото , са реални и реално съществуващи категории от нашето Битие! Те не са абстракции за лимитиране на поведението на хората! Те са в непрестанна борба, но изхода на битката е обусловен. Светлината винаги побеждава тъмнината. Такава и е същността! - беше ми казал Федър. - Добре , казваш не са абстракции, но науката също търси истината и тя се стреми абсолютно научно да докаже законите, за да не изпадат хората в заблуди и да не се водят по акъла на разни шарлатани.Не мислиш ли, че тук , се сблъскват две истини, и за човек е трудно да разбере коя е правилната! - Да трудно е! Но такъв е живота! На никой не му е обещавано лесно! Търсенето на Бога и извървяването на Пътя към Истината е смисъла на всяко човешко духовно съществуване. Но не мисля , че между науката и теологията например , има някава разлика! - Това е смешно , което казваш, направо даже абсурдно!- засмях се аз. - Напротив , няма никакъв абсурд. Какво казва физиката например. Тя казва , видима е само кинетичната енергия, и всички тела в пространството естествено се стремят към покой, т.е. Видимата енергия се преобразува в потенциална невидима такава. Но и видимата и скритата енергии са части от една обща цялостна енергия. Какво казват теолозите. Те казват, че неведоми са пътищата божии , но видими за нас хората са техните проявления- т.е кинетичното. И че трябва да живеем така, че един ден душата ни да достигне до своя покой-т.е до потенциалното. И още всички сме чеда Божии- т.е. част от общото.Душата с нейния покой и самия Бог, ние не можем да видим , както не можем да видим потенциалната и общата енергии, но виждаме изпълнението на божиия промисъл, както виждаме проявлението на кинетичната енергия. Разбираш ли, те казват едно и също нещо с различни думи и не могат да разберат, че всъщност са на едно мнение. Разбира се и това има своето обяснение.Те използват различни методи на логиката. Науката по своето развитие и дейност използва индуктивния метод, от индивидуалните доказуеми факти тя изгражда своите общи закони, докато при теологията е обратния метод, там се използва дедукцията. От общте правила за всички, да се достигне до частните постъпки и правилните начини на поведение в човешкия живот. - Всичко това звучи много хубаво, и така обяснено изглежда сякаш много просто, но защо тогава света отива все на по-зле?- упорствах аз. - Виж това е доста сложен въпрос, и не знам дали ще мога да ти го изясня. Но в основата мисля , че се крие даденото право на свободна воля на човеците. Дадено им е правото да мислят , каквото си искат през живота си и да правят, каквото си искат с живота си. Другото основно мисля , че е какъв им е потенциала и кое ги ръководи в постъпките им. Виж например, света е живял хиляди години в аристократична йерархична система. Не казвам , че е била много свястна, не казвам например , че аристократите са били върха на слоделеда или черешката на тортата, но там се е генерирало нещо през значителен период от време. Изградили са се някави ценностни модели, които са достигнали може би своя апогей със фразата, „благородството задължава“. Разбираш ли, освен с привилегии те са били натоварени и с отговорности. Мъчили са се да надграждат своя ценностен модел и да го убогатяват, което неминуемо е водило и до развитието на обществото, благодарение на развитието на личностните им качества. Какво става сега, буржоазията за някави си двеста години , направи всичко възможно да скапи света. Буржоазията била тя капиталистическа или социалистическа , няма никакво ценностно верую, единственото , пред което се прекланя тя, е парите. Всичко при тях е подвластно на комерсиалното, и всяка разумна постъпка се обуславя със същите мотиви от тях. Няма област от човешкото знание и изкуство , което да не са превърнали в „печатница за пари“. А когато не може да стане, те нявмат никакъв интерес от него. Духовност , култура това са области пред които буржоазията се прекланя лицемерно, и естественно търси печалби от тях. Няма как да стане по-друг начин, разбираш ли? Не може за света едничката ценност да са парите и той да прокопса и да се спаси. Това противоричи на всякаква логика , но буржоазията няма потенциала да го разбере, а аристокрацията няма почти никави възможности да се намеси в днешно време и да промени нещата. Остана работническата класа и селяните като нейна съставна част, но те са толкова затормозени в собственото си оцеляване, и стремленията им обикновенно в повечето случаи достигат до висотата и положението на буржоазията, и няма ка да бъде по друг начин, защото да влезеш в класата на аристокрацията ти трябват гени и кръв, с пари не става или ако стане е просто един фарс. - При социализма няма класи и няма буржозаия, а при комунизма съвсем!- контрирах го аз. - Напротив от както свят светува е имало сякаш разделение между хората по кастов принцип, което именно е обособило образуването на класи. Като няма класи при социализма , защо се нарича диктатура на пролетариата. Нали това е работническата класа, т.е. класта на онези които работят и са пряко ангажирани с производството на материални блага. Буржоазия са всички различни от работническата класа и непринадлежащи към аристократичната класа, т.е. тези които по генитечен признак не отговарят на дадени условия. След като дадена част от работническата класа престане да се занимава пряко с производството на материални блага, а примерно поеме ръководни държавни функции, тя моментално се отцепва от работническата класа и мигновенно се превръща в буржоазия, независимо дали си го признава , или афишира, а още по-малко как го нарича самата тя. И дотук свършва с диктатурата на пролетариата, тя моментално се превръща в диктатура на буржоазията, и понеже , ако това го разбере самия пролетариат, би се почувствал излъган, и не се знае какви мерки би предприел, логично е този тип буржоазия , наречена „червена“ да го прикрива по всякакъв начин, с цел собствено спокойствие и запазване на властови позиции. Самата диктатура на пролетариата е безсмислено формирование и просто такава глупост, няма как да се получи. Тя служи като печеливша карта за малка част от пролетариата, заменила в държавната йерархия, бившата буржоазия или аристокрация. А комунизма няма как да се роди от нещо, което не може да съществува , и което противоричи на всяка нормална логика. Както не може да се изобрети „перпетум мобиле“ от втори род, така не може да има и комунизъм. Пошлата човешка природа и стремежа за благополучие на бедните, нормално обуславя временното раждане на социализма като диктатура на пролетариата, но по никакъв начин не дава предпоставки за достигането на химерния справедлив човешки строй, наречен комунизъм. Главния проблем е че този тип буржоазия научила се един път да осъществява диктатура и да се прикрива, никога не би приела друг тип управление освен диктатурата , като при това има създаден нужния инструментариум. По-скоро „червената“ буржоазия, би заменила старите социалистически с нови демократични дрехи, отколкото да позволи създаването на реална демокрация. А по-лошото е , че след като безнаказано си лъгал дълги години за едно хората , е нормално да си помислиш, че можеш отново да ги лъжеш за дълги години с друго. - Да сетих се за татко, той все разказваше, следната случка:“ Някакъв беден тяхен роднина бил станал от силните на деня , когато дошъл социализма.Прабаба ми го питала: - Абре Иване , сега вие как мислите да я управлявате тази държава , като нямате учени хора, ами всички сте галоши? - Спокойно , лельо Марийо, спокойно, ние сега ще станем като вас, а вие ще станете като нас!“ Викинга ме запозна с неговите сънародници, кръстих ги на шега Пипи, Аника и Томи, проявиха чудесно чувство за хумор и не се обидиха. И мистър Нилсън има , вметна умела шега мъжът до мен, като се потупа по гърдите и усмивка озари лицето му.. - Пипи е моята съпруга!- засмя се мистър Нилсън. Приятни хора, някаква доброномереност и откритост, сякаш по детски се излъчваше от тях, и може би това бе провокирало такава асоциация в мен, макар и за момент да ми се стори, че Аника е с перука, и е възможно да са се разменили с Пипи, но и това бе абсолютно в стила на Пипи дългото чорапче, макар и израснало вече.За мен това нямаше никакво значение, приказката си оставаше същата. Асен родителя на малкия Виктор, беше забъркал страхотна „Сангрия“ .Сервира я в две големи чаши с много сламки в тях и всички пиехме от общата чаша. - Никой да не връща от сламките!- вметна мистър Нилсън и закачливо ми намигна. -Имах рецептата на този коктейл в учебника по испански, и мислех да го покажа на Нели, като я изнедам някой ден! - Да ама не го направи никога, а аз го направих!- засмя се лъчезарно Викинга. Нощта , бенгалския огън летящ от двете големи и украсени с екзотични плодове чаши , компанията наредена в кръг и пиеща заедно от тъмната червена течност, обогатена с най-разнообразни и приятни аромати, ми навя някакви асоцииации. Имаше нещо много езическо или старозаветно в цялата случка, което въздейства на човешките сетива , но не може да бъде обяснено. Странно , но приятно беше усещането , и въпреки това трудно разпознаваемо и обяснимо.И това име на коктейла „сангрия“. Чувствах се някак неопределно , като замаян , но определено не беше от акохола.Ненадейно се сетих за баба ми. -Кръвта вода не става!- обичаше да казва тя. Сбогувах се сърдечно с всички, изратих ги и отидох на бара при Асен, поръчах си едно силно горчиво и черно кафе, без никаква захар и една газирана вода.Продължавах да се чувствам странно. Изведъж усетих , че Федър скоро ще се завърне пак .Зарадвах се , но безпокойството , като ледени тръпки премина по гърбът ми. Какво щеше да види , когато се върне онова момче. Щеше ли , да му хареса и да се зарадва? Не , определено този скапан свят , прецакан от буржоазията, неспазващ и незачитащ елементарните човешки свободи и права , подвластен на злото и правещ, всичко възможно за скриване на истината , заради безкрайната си алчност , не би се хареса на Федър.А той, когато нещо не му харесваше, винаги знаеше, какво трябва да се направи. Да , нямаше да хареса своя свят, а аз зачаках с нетърпение скорошната ни среща , имахме да си кажем токова много неща. Федър скоро щеше да се уволни и аз щях да го поздравя с: - Добре дошъл в цивилизацията, момче!- спомням си как се зарадвах, когато мен ме поздравиха така. Всъщност , като се замисля, май този поздрав не е подходящ, каква цивилизация, какви пет лева? Та тук всичко е бруталност, алчност, суета, неискреност и диващина, примитивизъм на „н”-та степен. Как да го поздравя? По-добре да оставя той, да поздрави както си знае! 14.08.2009 г. Варна |
| добре че вече граф... ъъъъ афторите пиша на кампютри, иначе досега да са заминали и амазонските гори за хартия |
| И един виц от фейсбука, вдъхновен от форума. Срещат се Ганкината кръчма, няколко човека: -Да знаете, Сергей Михалков починал да 90 и кусур години! Мир на душата му! Познавахме се още от времето, когато децата му , Андрей Михалков-Кончаловски и Никита Михалков, бяха световно неизвестни! -А бе тоя не ми го хвали, смени сумата й жени, даже последната май беше с 60 години по-млада от него!-обажда се някой. -Не знам за жените, ама уж от стар дворянски род бил , а все на болшевиките се подлагал.Написал три химна на СССР и сега новия на „демократична” Русия.-обажда се друг. -А бе , мир на праха му, то от всичките му химни файда няма, при последното преброяване около 2000-та година, се оказа, че нова народност, се появила и населява руските земи, за джадай се самопредили около 8% от жителите на Русия.Ако се запази тази тенденция, химна им трябва да стане саундтрака от филма на Джордж Лукас „Междузвездни войни”!- обадил се трети. -Не думайте момчета, ТО ако стане това, и държавния герб трябва на „светлинен меч” или на „Дарт Вейдър” да обърнат, вместо да използват фамилния герб на династията Романови, за държавен герб. -То ако туй е вярно, по-добре някой наследник на учителя Йода, или Хан Соло , в най-лошия случай, за патрирх да си намерят , вместо да възкачват , на светия престол на Православната си църква, полковник от КГБ!- обадил се Патриарх Филарет, който никой не бил забелязал в ъгъла. |
