Отиди на страница:
Още един в отбора на завърналите се. Между другото има и отбор на повторно завърнали се в Америка .Верни констатации като цяло. Не съм напълно съгласен с мнението, че в Америка е адски трудно да се пробие и да се направи име. Просто стандартите са различни и тукашните величия там рядко виреят, защото трябва да се доказваш непрекъснато. Летвата е на друго място и вместо да се вайкаш колко трудно се пробива в Америака, по-добре бързо изучи техните стандарти, приспособи се и се придържай максимално близко до тях. В противен случай ще си останеш с тъпото оправдание, колко тъпи били американците. |
| /:/ "...Но кои са левите тогава, не знам. Просто няма такива и затова се явяват някакви лумпени като партията на Волен Сидеров, които изземат това пространство, което би трябвало да бъде ляво..." ......................................... ......................................... .................................... Айде-е-е, и на тоя Сидеров и Партия "Атака" му ПРЕЧАТ?! Че и, гледай ти, "лява" била партия"Атака"?! Може би, защото иска ПРОМЯНА на Досегашното/ и на Досегашните!/- за разлика от "десните" партии, които, според Левчев-син, били "партии на статуквото"/на НЕпромяната, демек?!/ ?! Партия "Атака" НЕ е нито /крайно/ЛЯВА, нито /крайно/ДЯСНА! Партия "Атака" е КРАЙНО НЕОБХОДИМА!!! /:/ "...Но кои са левите тогава, не знам. Просто няма такива..."- това, пък, е върха на Глупостта! Може ли в една бедна държава да НЯМА "леви" хора, бе?! НЕ, не може! Може да НЯМА "леви" партии, но НЕ може да е БЕЗ "леви" хора! А в България НЯМА "леви" партии, защото при ВНОС на Демокрация НЯМА бонуси и екстри за "леви" партии! А българските "политици"-келепирджии, освен Келепира, друго НЕ ги интересува! А , че България е чудесна ТЕРИТОРИЯ- спор няма! Но "политиците" български ще съсипят и територията България, и държавата България и Народа български! УВИ! |
В Америка бързо разбираш, че нямаш голям шанс, ако правиш чисто естетски неща. Българин от комунистическа България учил "естетика" от Т Живков иска да "пробие" в Америка!...Абе тези комуняги съвсем са изперкали. В България този другар ще е по добре.Всичките влиятелни т.н.писатели, поети, вестникари са свързани с ДС и БКП.  |
Много вярна статия.  * Айдее, на партия Атака, В. Левчев и пречел. Параграфа обаче или не е схванал какво е казано, или му се иска да преиначи. Левчев не казва, че Атака е лява партия - казва че е "иззела" това пространство. Демек, тази ниша от множеството на избирателите е заела. Доказателство за този очевиден факт е самия параграф. Щом като се чувста толкова комфортно един убеден комунист, значи в лявото пространство ще трябва да се е разположил. Или се лъжа? Дори от позициите на един привърженик на дясната идея, Левчев изказва съжаление, че това място се е освободило и е заето от лумпени. Туй изобщо звучи не звучи като Атака да му е виновна. * И накрая, автора не пита за левите хора, БЕ!! Левите партии не ги вижда къде са. Левите хора къде са е казано ясно и точно - при лумпените в Атака, понеже няма къде другаде да идат.  |
| Много свястен пич. Много истини за Америка и за България. Очаквам много чиърлидъри да се заядат със агента че България е чудесно място просто защото откак са преплували водата заплатите не им стигат за обратно прелитане барем да я видят тая нова България и си карат на изуст, комунисти , много е зле... |
| Devil, FL ............. Комуняга в Америка не вирее.........  Трябва да можеш и нещо да правиш, освен да говориш. Тия с постоянно отворените усти, с две леви ръчички не успяват.............. |
| Твърде много драма в "заминах" и "върнах се". Времената са други и трябва да свикваме че това са нормални неща, т.е. проза. Редактирано от - Oraсle на 15/9/2007 г/ 07:02:21 |
| Като свърши доларите след некои и друг месец щте разбере колко се е преебал с това завръщане в България.Носталгия такава дума съществува само в речника на чужди думи за мен.На практика никога не ми се е случвало през живота. |
| Коментирам само това, с което не съм съгласен. "В Щатите, за съжаление, няма български писател, който да е известен, както да кажем, Орхан Памук или Иво Андрич, или Казандзакис, или Кадаре" Памук е известен сред четящото малцинство благодарение на многото неща, пускани в Ню Йоркър, и благодарение на всеотдайната си преводачка на английски Морийн Фрийли. Покрай Нобеловата награда и особено покрай процеса срещу него в Истанбул за очерняне на тюрклюка се появи на висно място и в Ню Йорк Таймс. Памук е идеален за "буржоазния" вкус - като кехлибарено цигаре или лула от меершаум от Капалъ чаршъ. Сам от буржоазен произход, със западна култура, естет, "narrates his country into existence" - т.е. вмъква я в менталната карта на читателите на Ню Йоркър. У нас комай няма писатели от буржоазен произход. Кадаре - книгите му са издадени и по едно време бяха по витрините на книжарниците, но не съм чул да се говори или пише за него или да е известен дори сред любителите на книгата (работя в издателство). Казандзакис - може да се е чул покрай филма с Антъни Куин, както и музиката на М. Теодоракис, но да е известен извън специалистите по новогръцка литература - няма такова нещо. Иво Андрич също е световно неизвестен извън академията, освен това след 1991 в университетските среди беше подложен на чистка (вж. статията за него в английската Уики). Образите на мюсюлманите му били стереотипни и ксенофобски, хърватите не го харесват, че бил сърбин (най-големия хърватски писател там се смята Мирослав Кърлежа), сърбите - че бил хърватин. Широко превеждан и печатан и е М. Кундера (дисидент емигрант от 1968), който става все по-банален, и разбира се, много млади - до 45 г. - руски писатели, повечето много добри. Лара Вапняр съм запомнил с хубави разкази. Никой от горните писатели не може да бъде ракета носител на неизвестен млад автор от тяхната страна. Васко Попа ми е абсолютно неизвестен. От всички балкански Нобелови лауреати като че сравнително най-жив интерес (като към особняк и полубританец) в САЩ има към Канети. "Нашата литература не е известна, но тя не е и превеждана добре." Издателство Славика има чудесен превод на Йовков, "The Inn at Antimovo and Legends of Stara Planina" (прев. John Burnip, 1990) с цитат от Томас Ман на гърба, че Йовков е worthy of a place alongside the greatest short story writers of the world. Подарявал съм го на западняци (обикновено заедно с диск на Теодоси Спасов) и много го харесват. Юлия Кръстева има куп критически и нон-фикшън книги в последните години и няколко романа (Самураят, Убийство във Византия и пр.) все от издателството на Колумбийски ун-т. Цветан Тодоров също има куп книги, вкл. и за България - Крехкостта на доброто (за спасяването на евреите) и Гласове от ГУЛаг. Превеждан и много благодарен според мене за студентите е Вапцаров. Багряна има преведени стихове (Пенелопа на 20 век). Един израелско-български автор за спасяването на евреите, Бар-Зохар, влезе в критическите колонки на списанията, а сред издателските кръгове се знае и Стефан Груев, дълго време редактор в Пари Мач. Шефа на нашата дистрибуторска фирма, стар издателски вълк, бил приятел на Груев - на всеки прием като дойде до нашата група завързва разговор за Груев, цар Борис и пр., явно не помни, че вече сме го говорили. Моите колеги американци са вече спецове по въпроса. Кой да превежда български автори - естествено, най-вече българските автори. Набоков дето е Набоков е превел на английски Евгений Онегин (лошо) о Слово о полку Игореве. Надявам се Вл. Левчев да е превел някой разказ на Йовков или Елин Пелин. За Хаджи Димитър знам, че е трудно. За да има успех някой български автор в Америка, обикновено трябва преди това да има успех у нас. Това също е доста трудно. Освен буржиазен произход и естетизъм, успелият български писател в САЩ сигурно ще трябва да спомене и музиката, и спасяването на евреите, и царския фарс. Както Памук разказва за персийската миниатюра, потайностите на Истанбул и драматичните отношения на турците с франките. Елизабет Костова не знам колко е популяризирала България в САЩ (колкото Брам Стокър с пътуването на Дракула от Варна до Лондон), но Хари Потър - положително да, с Виктор Крум. Но България присъства в масовата култура на САЩ отдавна. Българската традиционна музика специално се радва на голям интерес - звучи във всички холивудски картини за гръцката митология, извънземните, възкресението на Христа и т.н. Кристо е естрадно популярен, особено след проекта "Гейтс" - споменават го У. Алан, Ф. Рот, Дж. Францен ей тъй, между другото. Голямо разочарование за мене е, че Владигеров още не се свири по класическите радиа, а понякога (не често) слагат Енеску. (Чешки и унгарски композитори свирят постоянно, понякога и Виенявски - а руснаците са най-свирените.) Владигеров е великолепен композитор, в който може да се долови нещо българско, но общо взето е световна музика, модерна (писана в 20-те години в Берлин за театър най-вече, по Шекспир и подобни), прилича на Стравински, на Хачатурян. Трябва да свирят Българска рапсодия, Концерта за пиано #3, Дивертиментото за камерен оркестър и Хоро стакато - оркестрацията му по рум. цигански цигулар Динику - с която софийската филхармония покорила Букурещ в 1940. Ще купя няколко диска на Владигеров и ще ги подарявам на муз. редактори в радиата. Най-интересното - американците (обикновените) знаят вече, че България е приятел и съюзник - особено червеновратите. Тоя 24 май нашия нюйоркски детски хор пя в ООН - фоайето с махалото на Фуко. Изпълниха и "Върви, народе възродени" на български и английски (по моя скромен превод). Събраха се и много американски туристи от провинцията, които ходят из ООН. Едни консервативни тексаски старчоци с блейзери, панами и бастони се осведомиха какви са децата, казаха "а, вие сте ни съюзник, у вас има американски бази" и накрая, след "The Heart of America" се разразиха в неистови аплодисменти и крясъци "Well!" Накрая - не знам колко са известни в България големите американски писатели (живи) - Францен, Рот, Пол Остър. (Не говоря за Дан Браун, Ст. Кинг и Гришам.) Ако и тези не са известни, как да се оплакваме, че там не знаят кой е Георги Господинов. |
| Аман от "патриоти", де се сетат за майка България, чак га лъсне некадърността им. Я ви казах, нито гурбетчийството е героизъм, нито тва да не си гурбетчия. На тоа му са требели цели 13 лета, та да се усети колко голем патриот е бил станал. Поредният Алеков герой. |
| И аз съм от тия дето тръгнаха да си търсят късмета в САЩ. Никога не съм мислил да бягам и ако не бях спечелил зелена карта щях да си живея в БГ. Какво съм видял/разбрал откак живея в САЩ? Когато човек отоде да живее в чужбина, разбира по-добре себе си и околните. Какви са му ценностите, има ли идентичност на която да държи. Има много българи идвайки в САЩ започват опити да ди сменят на цяло идентичността. Сменят си имената (включително имената на децата си), не се срещат с българи и ли им обръщат гръб при случайна среща. Не съм видял някой ит тях да е успял прекалено много, защото за американците не е проблем да ги различат. Това са почти на 100% хора с много низко ниво на самооуважение, проклинащи лошия си късмет, че са се родили българи. Проклятието на тези хора е, че който не уважава себе си не може да уважава и другите. Така те живеят в една вечна (само)изолация. Тази категория „българи” при всеки повод говорят колко тъпи и първобитни са българите, колко са мързеливи и как няма смисъл някой да се занимава с тях. В тая група са и тези дето са лъгали, че са цигани или педерасти за да останат в САЩ. За радост има и други българи, които страдат за мъките, които преживявя България. Познавам доста хора, които казват „моите колеги или подчинени знаят, че България е велика държава”. Искам да подчертая дебело: БОРБАТА ЗА ОЦЕЛЯВАНЕТО И ПРОСПЕРИТЕТА НА БЪЛГАРИЯ ИМА МНОГО ФРОНТОВЕ. ЕДИН ОТ НАЙ-ВАЖНИТЕ Е В САЩ. Успехите на Полша, Ирландия, Италия и др. в много голяма част се дължат на техните лобита в САЩ. За Израел да не говорим. Само в една от фирмите където съм работил бяха виждали и работили с българи. Останалите не бяха виждали жив българин. Аз виждам и чувствам себе си като посланник на България в САЩ. Начина по който работя и изграждам отношенията си с колегите изгражда у тях представа за България. Почти всички първоначално имат пренебрежително отношение, но то се променя като им се покажат нещата история, моралните ценности, които носи всеки един българин (стига да не се е озападнячил прекалено). За някой от вас това може да звучи като пресилено или като майтап. Например американците нямат чувство за приятелство, признателност, лоялност към този, който ти помага. И 10 пъти да си го вадил от лайната пак няма гаранция, че няма да ти забие нож в гърба. Американците не знаят какво е това „държавен суверинитет”. Те не допускат, че другите държави могат да имат собствен интерес. За тях неамериканците се делят на съюзници и врагове. Обърнете внимание, не на приятели и врагове. От тук можете да сметнете какво имат в предвид когато говорят за „разпрстраняване (spreading) на свободата по света”. За тях „демокрация” значи удобен(послушен) режим. Ако хората искат нещо различно-това вече не е демократично. Някога ще се върна да живея в България. Има с какво да помогна. Натрупах доста познания. Един от изводите то който стигнах е, че за да е успешна България, трябва си промени имиджа в света и особенно в САЩ и Европа. Това не може да стане без разбиране на механизмите движещи световното общественно мнение. Като начало можем да спрем да навираме насраните си гащи в носа не всеки. Можем и да възприемем от американците нещо полезно: умението да правим бизнес с хора, които не харесваме и да се чувстваме добре. Кое е по-важно за вас? Успеха или „удоволствието” да оплюеш или да опикаеш на някого обувките. |
| А бе набързо нападнаате човека бре. Като се върнеш у Бг и те интеврвюират от национален вестник па какво да кажеш. Че простотията е навсякъде ли? Дайте му време. Че го поутупат студентите два пъти, ако не те, у пивницата. Че му оберат колата и апартамента 3 пъти, а от полицията ше му кажат че с дребни неща не се занимават, от университета че го изгонят оти не бил от тяхната "партия" и пр. и пр., вие по-добре ги знаете тези неща. Чекайте малко и човека па ше ви потърси за второ действие. Иначе за работата му в САЩ и за куража да се върне у БГ. Надявам се по-скоро Бг да стане привлекателна за ората дека завършват у Америка, ама не щото Америка ке стане по-непривлекателна де. |
| Отвори ни очите, браво! Едно от най-искрените, съдържателни и точнопопадащи мнения откакто форума изобщо го има. И заби в земята мнозина дето си мислят, че вършат някаква работа, а просто си вадят хляба по страниците. "...И 10 пъти да си го вадил от лайната пак няма гаранция, че няма да ти забие нож в гърба. Американците не знаят какво е това „държавен суверинитет”. Те не допускат, че другите държави могат да имат собствен интерес...." По-лаконично и добре трудно може да се намери. Като помисля, че вероятно 3/4 от подвизаващите се тук са убедени и ни надуват неспирно главите с това, че никой не разбирал по-добре от американците демокрация и човешки права, без тях такива благини просто нямало да има предложени за консумация. Една забележка само. Българския народ - иди дойди - ние си обичаче да се величаем. Но българската държава, особено в сегашния й вид и дередже - велика?! Кажи им на познатите си да не заблуждават американците - да не би, току виж, изненадващо и безпричинно да им смачкат самочувствието. |
| Оле затвори о4и е с чусесен ник. Направо ме накара да търкам очите си и да се чудя къде се намирам. * Аз па съм от тия дето отидоха без да спечелят лотарията. Даже и не съм правил опит. Отишъл съм не защото течението ме е завлякло, а защото така съм искал. Името си не съм сменил. Обаче ми е омръзнало да го спелвам и да обяснявам как на български момичетата и момчетата имат различни фамилии. Така че, този емигрантски елемент може и да е превземка или комплекс, но може и да е просто стремеж към удобство. Някои приемат името като най-достъпния начин да ги смятат за родолюбци, други обръщат внимание на по-различни фактори. * Самата идея, че националноя произход има каквото и да е значение в САЩ е повърхностна. Така е когато си решил да живееш в националната си общност, сред сходни по произход и манталитет души. Който иска да изпита удоволствието да живее по друг начин, трябва да се откъсне от тази среда. Ако Младост II се пренесе на 83-та улица в Куйнс, съответните печеливши от лотарията се заблуждават като обясняват как било там - те де факто са си в България. С негативния нюанс да се чудят кой повече го разпознавали американците и кой по-малко. Извън този вид национално обособени гета, въпроса не се поставя. В Австрия се поставя. В Германия се поставя. В Америка - не. На никой от моите познати няма да му хрумне мисълта да си прави извод за България според моите качества. Просто не е така.   |
| Дано да се е върнал в правилния момент. По времето на предишния премиер комсомолец имах двама преподаватели, които се бяха върнали по същите причини от USA. Лекциите и упражнията започваха с това, колко им струва парното и каква грешка са направили. |
| Поздрави на всички с една от причините да обичам Америка и нейиня дух. Enjoy!!! Натиснете тук |