Отиди на страница:
Всичко може да се преведе, наистина, но излиза някак стерилно и се загубва колоритността. Спомням си как в университета превеждахме българските класици с мадам Каменова, която също отпътува с небесния омнибус  и сегашните студенти-преводачи загубиха, а небесните студенти - преводачи спечелиха.Още си го спомням с усмивка това, останало ми е, не знам защо, точно то : "Не бъхти добичето, бай Марко !", което мадам Каменова без никакви колебания преведе така: " Tu ne vas pas battre la bonne bete, oncle Marko!" По-хубаво от това - здраве му кажи, защото такива възможности има френският език в случая, а френският е, както бил го нарекъл покойния крал на Мароко Хасан II : "la langue la plus belle au monde". Димитри знае, че преводът от роден на чужд е език е многократно по-труден отколкото обратното, защото въпросът опира до крайният продукт на езика, който е роден на читателите. Ако в него си неубедителен, преводът ти, разбира се, е провал. Що се отнася до идиомите, то е съвсем ясно - смешно е да бъдат превеждани буквално /то по принцип всеки бувален превод е смешен/, но особено при идиомите е задължително да бъде намерено съответствието им в чуждия език. Давам произволен пример взет от българо-френския речник / те и затова са толкова дебели, защото са претъпкани с преводи на идиоматични изрази/: Един бие тъпана, друг събира парсата , на което съответства френското: Avril produit les fleurs, mai en a l'honneur. Добре виждат франкофоните, че дори една дума в превод от единия на другия език не съвпада буквално. Между другото, по повод на статията на Димитри за преводачите в предишния брой се свързах по пощите с един много талантлив преводач франкофон, участник в нашия форум. Направил е страхотни преводи/както сама се уверих/ на един много труден френски автор, за което го поздравявам и искрено се радвам, че се запознахме. Хубаво нещо са форумите, няма защо да се лъжем. |
| Марко Ив. Тотев, Като гледам мoже и с "пътя" на BroodWar да се задоволиш. Въпрос на избор.  --- Абсолютно всичко може да се преведе, а и не е трудно, иска се малко смелост, а от страна на четящия се иска да няма прекалено много снобизъм и да е отворен за опознаване на дадена чужда култура. Преводите няма да изглеждат стерилни и да си загубват колоритността, ако тези на които им изглеждат такива не са тесногръди и обвързани тясно само с една философия и щампа по която да сравняват всяка чуждокултурна фльонга. Уви, високомерието и снобизма рушат много повече от колкото оръжията. Някои войни продължават и в мирно време.  |
Убу де, Натиснете тук, налейте си по едно и айде да си "Хараламбиме"  |
| Сибила, Понякога може да се превежда буквално дори, това дава наслада на някои хора. Но забелязвам, ще ми е трудно да убедя в това човек изповядваш заблудеността на един африкански монарх. Случайно съвпадение, не търси подценяване на Африка. Понякога поговорките имат аналози, а понякога хомолози в различните езици. Аз лично обичам да науча и аналога, а някои мои колеги съм забелязал също като мен да се кефят, когато им кажа някоя българска поговорка на български и после да им дам само буквалния превод дума по дума. А да оставя за тях насладата от свързването им в една логична структура. Но не знам дали и това ще разбереш. |
| Да бе знаел Тошо, че 10 години, след като той отпътува с небесния омнибус, just for the record ще бъде преведено не за протокола, а за рекорда, щеше да се развесели Не само той би се развеселил, а и аз искрено се развеселих, когато прочетох тази удивителна с наивността си интерпретация /другото име на преводача е интерпретатор/, сътворена от една форумна участничка, доколкото си спомням, изкушена от перото, аз, чийто английски вятър го вее на бяла кобила/идиом/. Но пък Димитри е бил, сигурна съм, доволен от форума тогава, смехът е здраве, нали? |
Амиииии, превеждай си буквално, и то винаги, Скаличански, че кой ти пречи? Не и аз, не и аз  Както вече споменах - смехът е здраве. |
| " книгите и учебниците се пишат и издават с цел да носят приходи (доходи) на своите писатели, респ. съставители." казва Сгуню от Централно Африканската Република! Кога пристигна, кога подивя?!! |
тъз изцепка за "рекорда" е пряко следствие на зацапването на езика с чуждици. Нямам нищо против употребата на чужди слова когато не може да се подходи по друг начин, но точно пък "книгата за рекордите" можеше да се преведе малко по удобничко. Какво лошо има в "постиженията" напр.  в случая ми е малко трудно да се засмея. |
| Виж ако писател ухапе куче... Хараламбене се превежда както Bumberying по Оскар Уайлд - The importance of being Earnest  |
| Кхъм-кхъм... следобедът кротко си преваля и, както си му е традиция, дискусията се пренася плавно от написаното от г-н ДИ към теми и отношения всякакви. Огряна от мекото октомврийско слънце и в един рьошерш дю там пердю, се върнах две седмици назад към тогавашното писмо от бул. България, под което между мен и Нели се бил завързал следният епистоларен обмен: Е. Ригби: "Джъст фор дъ рекорд (В името на рекорда) да кажа/припомня, че на 26 април т.г."... и т.н. Нели: "Елеонор, "Джъст фор дъ рекорд" в никакъв случай не значи "(В името на рекорда)". Е. Ригби: "Нели :-) макар и познанията ми по английски да са скромни, знам какво е джъст фор дър рекърд. В случая имах предвид една тв поредица, която вероятно се е излъчвала, когато вие вече не сте били в БГ. Оригиналното заглавие беше Just for the Record, а българският превод беше "В името на рекорда". Тук обменът приключва, след което едната участничка отива да спи, а другата - най-вероятно на работа. Тъй като всеизместната ми любознателност явно не е присъща всекиму, вероятно никой не е проявил интерес към въпросната тв поредица - австралийска, в която се представяха всякакви най-куриозни рекорди (нещо като Рекордите на Гинес, само че в Австралия). Така че преводът на оригиналното Just for The Record с "В името на рекорда" всъщност е едно много точно попадение, като се има предвид тематиката на поредицата, а от друга страна с буквализма си е приятна закачка с устойчивото словосъчетание със значение "За протокола" (т.е. "за да се знае, че е казано/направено"  . Оттогава този израз ми стана любим заради скритата си двуизмерност.Използвайки го, аз най-естествено и напълно съзнателно попадам в ситуацията на Били Батгейт (любезно пояснявам, че това е главният герой от романа "Били Батгейт" на Едгар Доктороу), който в аналогична ситуация си мисли следното: "Изнасях представление, в което бях едновременно изпълнител и единствена публика, защото никое от хлапетата, които ме гледаха, не можеше да оцени сложността на това привидно леко жонглиране с пет различни по тежест предмета". И като съм се заровила в скромното си кашонче с книги, нека отворя още една. Този път на небеизвестния поне като име проф. Никола Георгиев, който в "Цитиращият човек в литературата" разисква надълго и нашироко, че практиката на извадковото цитиране е практика много, много порочна. (Нещо като човешкото сърце, но това вече е от друга Книга). Ади, стига толкова просвета. |
| А откъде ли се пръкна "пангалактически гаргаробластер" (да каже Ел Мухадо) и как ли биха били евентуално преведени на английски "чичовите червенотиквеничета" и "бил съм се бил напил"? |
| Не се хаби Димитри, би трябвало да си спомняш и преводите на грамофонните плочи: "Ела заедно"!!! (Come Together), за осакатените преводи на 90 процента от английско-американската литература и липсващи на български неморални моменти, като целувки в едър план, пачки пари в джобовете, думите ерес "кредитни карти", "дебитни карти" (не са измислени у Булгария или СССР), които се заменяха със изтегляне на стотинки от джобовете и още какви ли не щуротии. Am I understood? |
| Сибила, Смеха наистина е здраве, макар понякога да издава и лудост. Също като скритата двуизмерност на един друг цитат по-горе. Освен това писах: "понякога", ама българка може ли да живее, без да се налага над мъжете?!  |
Като споменава тов. Ригби рекордите, сещам се за едно книжле по заглавие "Pride", в което идеше реч за гордост човешка и стадни отношения по лъвски. "Транслейт дет!", както викаме у наше село.  |
Ах, игрословиците, чудни неща се получават, когато играчите са от различна класа, в обща игра, но пък всеки един от тях с въображение и остроумие, което според собствената си ласкателна самооценка определя като толкова непостижимо превъзходни, че по тази причина представляват самотно и излишно хвърляне на бисери на прасетата .. Това го казвам, за да се предпазя от изкушението да цитирам Доктороу, макар да не съм толкова самонадеяна, че да смятам, че преразказвайки го вместо да го цитирам, ще поставя някакъв своеобразен словесно-остроумен рекорд в името на протокола  Професоре Никола Георгиев и учителю мой, не ми се сърдете. Та, играейки си с думите в трудната игра, която представлява преводът, цитирам ето това, което ми се стори интересно по въпроса за най-големите преводачески грешки, които обаче останали увековечени в историята, и то не само литературната. " Ърнест Хемингуей е нарекъл ранните си спомени "A Moveable Feast", което ще рече "Подвижен празник в календара", т.е. празник, който всяка година се пада на различна дата. Но това значение няма нищо общо с книгата, която внушава, че става дума за вечен и неуловим ПРАЗНИК НА ДУШАТА. Как да се преведе, как да се интерпретира това игрословие? На руски заглавието на Хемингуей е станало "Празник, който е винаги с тебе", на немски - "Празник за цял живот", а българският преводач се е задоволил с "Безкраен празник". Интерпретаторското умение на тълкувателите тук е различно, но то е задължително." Доколко авторът, философ и преводач, е прав в наблюденията и разсъжденията си - не смея да преценя, но поне за мен беше любопитно да прочета докъде и колко преводачът може да си позволи да импровизира и да тълкува оригинала - в името на ....истината, естествено. Натиснете тук Редактирано от - Сибила на 10/10/2007 г/ 18:00:53 |
| хехе, това с прайда не е чак толкоз зле. Я се опитай да преведеш това (заглавие на есе): The Fair of Tolerance иначе текста на есето не е чак такъв увъртян, ама...  Натиснете тук |
| Мумла ли си Мъмла ли си, няма държава, в която доходите от писане на художествена литература да са освободени от данъци!!!! И по-леко с квалификациите! |
| "Това впрочем се потвърди и от недоумението на софийската театрална публика, която преди няколко години можа да види в постановката на Вили Цанков един ДЕБЕЛ, ПОДПУХНАЛ И ТРОМАВ Хамлет в блестящо, но, уви, нетрадиционно изпълнение на Руси Чанев.)" Помня тази постановка от 83-та, театър София (старата му сграда Зад канала). Руси Чанев не беше дебел и тромав. Но наистина беше блестящ. |
| Накрая чух - "ВисОко, висОко, висО-око" изпято от ФСБ. Отнася се за Джимо. . Сякаш се върнах в детството си (четях страшно много), и си мисля, какви късметлии сме били да четем световна литература в превод и ПОДБОРКА (!!) на тези велики преводачи. Днес много рядко се попада на добър превод, колко тъжно, глобализацията ни докара глобална осерация... |