Отиди на страница:
| И параграфа е на грешен път за генетичната алчност на белите. Мравките (и други зверове) трупат имане не по-малко от белите. А са черни. |
| Как така Бойко Ламбовски се е загрижил за световното развитие на изостаналите и бедните, а е против образованието на българина? Имам предвид позициите му по повод учителската стачка. Точно такива като него объркват образованието и на африканците. |
| ЧИЧО ФИЧО, /:/ "И параграфа е на грешен път за генетичната алчност на белите. Мравките (и други зверове) трупат имане не по-малко от белите. А са черни" ......................................... ......................................... ..................................... Черният цвят на богатите мравки е камуфлаж/дегизировка/- да ги мислят другите за бедни ЧЕРНИ и да не ги ограбват!!!  |
| Чичка Фичка, почти всичко което си написал, не е вярно; не мога да насмогна с кое да почна. Езиците - далеч не са еднакви; по-примитивните имат думи само за два до три цвята, а за бройка - от 3 до 5. Да не говорим и че били еднакво експресивни - пълна щуротия. Всеки език е адекватен за условията при които живеят носителите му; нищо повече или по-малко. Доколкото си прав, че "Няма открит и расово специфичен набор от такива гени.", you miss the point че разликата между расите (абсолютно съществуваща и неоспорима, освен от политкоректни пишман-учени) не е на ниво качество, а на ниво количествено разпределение. Което означава, че ако хванеш по един случайно избран представител на които и да е две раси, не можеш предварително да кажеш кой от тях е по-силен, смел или сръчен,  докато за по 100 представителя вече не е така; средните параметри и разпределението са различни. В този смисъл, твоите познати от Бостън са извадили (засега) късмет с циганчето, но няма гаранция че в бъдеще няма да се проявят негативни наследствени черти, като склонност към престъпления да речем. Не преувеличавам - за все повече комплексни дейности има доказателства че са наследствени; има индикации че типът правописни грешки например е една от тяк. Или пък чувството за справедливост - прочети тук.Твоето заключение - че културата е основна - е абсолютно глупаво и погрешно. |
Ударил си верната струна , Бойко!  За разлика от старите ти цигански напеви, така по-може. Работа и отговорност му е майката, а където ги няма - работещо правосъдие - хем да работи, хем да е справедливо. |
Чичо Фичо, прав си за гените. Това, което съм разбрал от различни популярни материали по генетика, е че генетичното разнообразие у хората е много малко, монеже сме произлезли от около 4000 души преди повече от 50, 000 години някъде из Африка (виж, може да сме рода с тебе и el mojado  ). * От друга страна гените мутират под влияние на средата. Например, ако поколения наред живееш катунарски живот като мангалите, може да настъпят и генетични промени. * Съществуват и така наречените протогени, нещо като гени на далечни прадеди, които обаче са от друг вид. Например смята се, че един ден от кокошка може да се възстанови динозавър. Ако това е вярно, аз искам да ме превърнат в ламя.  |
| Не е от климата.Или точно заради него е.Африка би трябвало да просперира, тъй като, по цял ден нищо не правят и ядат банани.А бедните мизерници на север, се чудели как да оцелеят зимата.И затова започнали да развиват мозъчният мускул.Прав си е професора.Дай му на мангала да ти пее, да чука на едно барабанче цял ден, само не го карай да работи, да създава блага-за себе си най-вече. |
| Фичо, "акво ще стане, ако вземем здраво новородено горско африканче от Конго и го възпитаме в градско образовано мидъл-клас семейство" Правени са такива опити с бяло бебе и шимпанзе. Отглеждали са ги по еднакъв начин. Резултатът: до около 6 месеца няма никаква разлика. После започват да се появяват разлики, маумунчето изостава в интелектуално ниво. След няколко години, въпреки еднаквите условия на живот, си стават това, което са - маймуна и човек. Мисля даже че маймуната е умряла, като са я пуснали в гората, понеже не е била научена да се грижи за себе си. Та гените са нещо много важно. Не ми говорете че едно средно циганче има същите спсобности като средно бяло дете. Даже имаше едно изследване на една културна циганка - социоложка, която каза по ТВ: "Циганите са по-неспособни да учат от българите, но за сметка на това се развиват полово по-рано". |
| товарищМаузер, на въпроса за разликите м/у белите и черните може да се отговори така: Мускулите на човек са изградени от два вида мускулни влакна, общо казано - бели и червени. Белите спомагат за "експлозивната" сила, червените са по-издръжливи на натоварване. У Черните хора съотношението е Бели към червени м-ни влакна 40/60%, а при белите хора 60/40% - грубо казано (не претендирам за абсолютна достоверност в цифрите, да не ме погнат докторите... Ама важното е, че при едните белите влакна са повече, при другите обратно). Та затова и черните печелят в повечето спортове изискващи издръжливост, белите хора в спортовете изискващи повече "есплозивна" сила. А ленивноста на черните се обяснява с условията при които те живеят и при които тяхните предци са живели. Условия които ние обикновенно даже не работим. Жеги и влажност от порядъка на 40 градуса на сянка. Среда в която виреят такива болести при които дефакто правят човек изцяло нетрудоспособен, като: Schistosomiasis, Yellow Fever, Malaria. Забележете, те не винаги са смъртоностни, но практически носителят не може да работи и е постоянно зависим от грижите на ближният. Друг факт е, че тези 3 болести са повсеместни. Също така е невъзможно да се премахнат, защото климата способства за тяхното развитие. Имало е ресултати в борбата с маларията, след забраната на DDT, тя пак е номер едно, или вече две изместена от СПИН. |
| Чичо Фичо, за щастие науката не се интересува от политическа коректност. Виж полемиката на Стефан Гулд с Артър Дженсън, погледни и книгата на Дженсън "The g Factor: The Science of Mental Ability (1998) ", също по-старата "Гаусовата крива" на Мъри и Хернстейн. Гулд отрича реалността на генетичните разлики в когнитивните способности, от марксистки позиции. Смята се за ученик на Чомски. Дженсън е консервативен учен, според когото на науката никой не бива да се бърка, само трябва да се съобразяват с нейните открития - за да боли по-малко. g-factor, въведен от великия Пиърсън, описва способноста за абстрактно мислене, компонентата на интелекта, която е незавима от културния контекст, от образованието. Много добре определяема теоретично и практически величина. Много са опитвали да го елиминират от корелационната матрица, големият Търнтън например, за да стигнат накрая пак до него. В съвременните технологични общества g-factor има достоверна корелация със социалната реализация и успеха, отрицателна корелация с престъпността, наркоманията, дисфункционалните семейства. g-factor има коефициент на наследяемост 0.8, много висока стойност. Генетически определен. Афроамериканците имат g-factor с едно стандартно отклонение по-нисък от белите. При нормално разпределение едно стандартно отклонение е много. От друга страна, генетиците имат свои теории за различията между раси и даже народи, и те не са толкова гладки, както ги описваш. |
| Темелко, Инуитския език имал примерно 10 или може би 50-60 думи за бяло - различни отсенки. Турския и руския език имат по 2 думи за синьо, а ние - една. От което не следва, че инуитския или турския са по-"съвършени" от нашия. Което не пречи всеки текст да е принципно преводим на всеки друг език (разбира се, преводът винаги е "неопределен" - принципа на "indeterminacy of translation" на У.В.О. Куайн). Казвам го и като преводач. 85% от генетическите вариации на един ген, както показа R. Lewontin още в 70-те, се наблюдават в една популация, и само 15% - между популациите. Освен него прочети също поне и L.L. Cavalli-Sforza и Spencer Wells. Aко природата е определяща, както ти смяташ, значи не трябва белия човек да се хаби да възпитава небелите раси (както предлага Бойко), които генетически не могат да се научат - по-добре да им тури по един синджир на врата - или направо да ги кастрира доброволно, както предлагаше наскоро един наш философ. Опитите на южноафриканските биолози да създадат вирус само за черни обаче не се увенчаха с успех поради горното правило на Lewontin. |
| ХУ, Чети повече на английски - и то писаното след 1996-7 г. Може да почнеш с Уики. Не става дума за политкоректност. Генетиката не намира никаква част от генома, директно свързана с интелигентността (по материал от близо 2 хил. ДНК маркера). Генетиката не потвърждава психологическите теории за различната интелигентност на расите. Редактирано от - Чичо Фичо на 23/10/2007 г/ 05:39:33 |
| В 1906 г. в Бронкския зоопарк турили един черен африканец (пигмей) в клетка редом с орангутана с надпис "липсващото звено" - the missing link. В Лондон сложили в клетка една койсанска жена (хотентотската Венера) - да се дивят на изпъкналото й дупе. |
| Ей каква статийка ... едно изречение слага генетиката на место -- "нещо, което на битово ниво шества навсякъде. и изглежда непобедимо". Все едно четем статия от Лисенко. Нещата обаче не са толкова прости, *****. Сънди Таймс са спестили доста контекст, а авторът -- доста четене. Натиснете тук за мнението на самия Уотсън -- накратко скоро ще има възможност да се проследи евентуалното въздействие на отделни гени върху части от поведението на хора. Цел е лечението на болести, които може би са генетично базирани -- примерно шизофрения. Възможно е да има и други разлики в поведението и интелекта, които да са, общо казано, генетично базирани, макар че в момента няма факти за това. Науката (и обществото) трябва да гледат фактите при това четене на гени, за да не цъфтят вместо наука кретеноидни наукообразни популярни "теории" - каквато е статията по-горе. Според човека, опасността идва от догматични позиции и в двете посоки. Редактирано от - bot на 23/10/2007 г/ 12:41:41 |
| Чичо Фичо, На английски ги чета, Stephen Gould, Ch. Murray, Arthur Jensen. Направи си справка във Вики за тях. Звучиш като човек-еднокнижник. Цитирам за твое сведение от Вики: The accumulation of cognitive testing data and improvements in analytical techniques have preserved g's central role and led to the modern conception of g. A hierarchy of factors with g at its apex and group factors at successively lower levels, is espoused to be the most widely accepted model of cognitive ability... Current research suggests that broad-sense heritability of g is between 0.5 and 0.8, and narrow-sense heritability approximately 0.3, but the causal pathways are currently unknown. The heritability of most test performance is thus attributed to g... g positively correlates with conventional measures of success (income, academic achievement, job performance, career prestige) and negatively correlates with various social issues (school dropout, unplanned childbearing, poverty). IQ tests that measure a wide range of abilities do not predict much better than g. Scientific publishings of findings of differences in g between ethnic groups (see race and intelligence) have sparked public controversy...The abstraction of g stems from the observation that scores on all forms of cognitive tests correlate positively with one another. g can be derived as the principal factor from cognitive test scores using the method of principal components analysis or factor analysis. И т.н. можеш да си го дочетеш. 1800 генетически маркери, по точно, не са дали корелация с интелигентността. Ти като генетик любител, какви изводи правиш от този факт, които ти позволяват даже да оспорваш учен като Уотсън. Чети малко повече, Nature например. В генетиката стават феноменални неща. Уотсън не говори празни приказки. |
| ХУ, Tова са спорни психологически теории (отзвук от други остарели паранаучни и фолклорни антропологически и психологически теории), които не намират потвърждение в съвременната генетика. Симо е по-прав - наистина медицината познава специфични генетически заболявания у отделни популации - от дълго време. Но интелектът се определя от голям брой гени по много сложен начин под влиянието на средата и няма намерена ясна генетична обусловеност на интелекта на равнище популация. Например по отношение на ешкеназките евреи в Европа, живели в затворени общности от 9 до 20 в., са познати отдавна няколко специфични генетични заболявания, някои от които могат да имат и положителен ефект за развитието на мозъка при хетерозиготите (както примерно таласемията в Сардиния имала значение за устойчивостта с/у малария при хетерозиготите - затова тези гени продължавали да се срещат въпреки голямата детска смъртност от таласемия - май 10%). Но очевидно това не обяснява по-голямата книжовност на ешкеназите и по-високия им среден ИК (доколкото ИК показва нещо безотносително към културата) в сравнение с християнските им съседи в Европа. Обяснението е предимно културно, вкл. етическо - в средновековна Европа те били лишени от право да притежават земя, власт и т.н., и сред тях успявали най-предприемчивите и кадърните в математическото знание (търговци и лихвари), имали и шанс да оставят повече потомство - естествен отбор. Освен това най-високо сред тях по традиция се ценяло книжното знание (при това еврейската религиозна "наука" била значително по-безсъдържателна и елементарна примерно от гръко-римската, а и от християнската от 12 в. насам). Семействата им били сплотени, залягали много за образованието на децата (които не били генетически увредени). Ешкеназите минали и през няколко популационни "ботълнека", особено по време на Черната смърт в 14 в., при което ставал силен генетичен дрифт - оцелели най-хитрите. В 19 в. за пръв път били допуснати в християнските университети и веднага дали несъразмерно голям принос в европейската култура. В контекста на европейската култура. (Въпреки това и в 20 в. те не били само интелигенция - имало много селяни, работници, мистични секти, юродивци, криминални.) Нищо подобно не се срещало сред сефарадските евреи и мизрахим. Най-висок ИК според съвременните спецове по въпроса имат източноазиатците - и наистина елитните университети и гимназии в САЩ са пълни с китайчета, в Стайвъсънт Хай, гимназията на сина ми, бяха над 50%. Имаше около 3% хиспаник и фактически 0% черни. Немалко индийци. От белите - много източноевропейци. Университетите се чудят как по-политкоректно да намалят процента китайци, както в 20-те години се чудели пък за евреите. Но те чукат (по навик от оризищата на бащите) и изкарват най-висок САТ, поне по смятане. Въпреки това са общо взето по-малко креативни и - много важно - (момчетата) се смятат от белите си връстници за socially retarded Asian kids, uncool. Азиатските моми обаче си имат контингент бели поклонници. Не съм уверен в социологическото значение на ИК класациите по страни - в тях начело в света са китайските държавици - ХК (107 средно), Сингапур и Тайван, заедно със Северна, Южна Корея и Япония, следвани от КНР (100), Монголия, САЩ - 98, Русия - 96, ние - 93 заедно със сърбите, пред турците, гърците и хърватите, но след румънците (94) и молдовците. Според мене разликата м/у руснаците, румънците, унгарците и нас (не в наша полза) може да иде и от различните ни евреи Критиките към ИК са добре известни. ИК намалява на юг. Африканците са средно под 80, чак до 75-70. (Форест Гъмп имаше 75 и беше показан като бая тъпичък.) Ясно е обаче, че проблемите на Африка не идат от генетическа тъпота, а от неразвита култура и по-неблагоприятни природни условия. Редактирано от - Чичо Фичо на 23/10/2007 г/ 07:43:49 |
