"Каквато ни държавата - такъв ни и футбола "

Редактирано от - DILBER TANAS на 29/10/2007 г/ 20:33:25

Редактирано от - DILBER TANAS на 01/11/2007 г/ 12:08:47

Редактирано от - Артиста на 01/11/2007 г/ 12:35:50

---

Държавата, която плащаше на гражданите, за да гласуват

15:22 от А. Ничев


ПИСМА


"Време е държавата да "субсидира" политическата активност на българите", смята нашият читател А. Ничев. Ето и останалата част от неговото писмо...
Нежеланието на голямата част от българите да бъдат политически активни на местните избори 2007 придоби стряскащи измерения. Безхаберието и нежеланието на близо 2/3 от имащите право на глас да се ползват от това си право е парадоксално на фона на безбройните проблеми, които стоят пред държавата, както на местно, така и на национално ниво. Погледнато в перспектива, политическата апатия и неангажираност на българите ще постави под съмнение смисъла от изборите, като форма на делегиране на власт. Или с други думи ще постави под съмнение демокрацията изобщо.


„Няма за кого да гласувам” беше досега най-честото обяснение за пасуването в изборния ден. Този аргумент, обаче е несъстоятелен за сегашните избори. „Предлагането” на политически формации в т.ч. бизнес партии, желаещи участие в местното управление беше безпрецедентно голямо и диференцирано – десни, леви, центристи, сини, червени, жълти, зелени, националисти, огнени жени, нормални жени, офицери, спортисти и т.н.


Обещанията също бяха, за първи път, максимално конкретни и проблемно ориентирани. Независимо от това кандидат-кметовете не успяха да убедят гражданите, че си заслужава да се разходят до урните. „Няма да направят нищо за общината, в която живея” „Нищо няма да се промени” са само част от доводите, с които негласувалите обясняват пасивността си.


Изводът от подобно развитие е интересен и само на пръв поглед малко странен. Оказва се, че политическата система в България има проблем не с „предлагането”, а с „търсенето” на политически формации. Очевидно българинът не се интересува много от това- кой, защо и как ще управлява „общите части”, в които живее. Неспособността и нежеланието на днешните българи да се обединяват около каузи, да формулират общи интереси и цели, както и да изискват работещи и ефективни политики и решения срещу данъците, които са платили, обричат и техните деца и внуци на съществуване, вместо нормален живот.


Политическото следствие от подобна обществена „кома” е, че чрез негласуването пада зловещо „ цената” на един мандат - броя гласове необходими за влизане в общинския съвет. В такава среда, появата на „политически” формации желаещи и можещи да купят властта е само въпрос на време. Спечелването на изборите се превръща в най-обикновено бизнес- начинание. Инвестицията е нищожна съотнесена към очакваната възвръщаемост от управлението на общинските активи+парите от ЕС.


Политическата класа, макар и със закъснение, се усети, че някой й измъква баницата под носа и седна да променя правилата на играта – и правилото за уседналост и инкриминализирането на купуването на гласове са все действия в тази посока. Въпреки тези опити, единствената реална възможност за избягването на бъдеща „дефлация” на политическата система е високата избирателна активност. В същото време обаче е налице очевидна неспособност на системата да генерира сама импулс „отдолу” ( гореописаната липса на „търсене” на политически формации), което налага импулсът да дойде „отгоре”. С това стигам и до предложението, което макар и авангардно би могло да е стъпка в адаптирането на парламентарната демокрация за общества – бедни, неорганизирани и политически-мързеливи.


Държавна субсидия за всеки гражданин упражнил правото си на глас


Причините за повсеместната гражданска „депресия” са много и комплексни, но най-важната би могла да се синтезира така – липса на осъзнат икономически интерес в мнозинството от гласоподавателите. Без да има непосредствен, осезаем интерес, българинът в това число българският турчин и българският циганин, не ходи до урните. В тази връзка, идеята за въвеждане на задължителни избори също е обречена да се сблъска с пословичния инат на българина, когато трябва да прави нещо по задължение.


В ситуация, в която партиите не се борят за гласа на избирателя с идеи и програми, а с пари е очевидно, че политическия пазар е жестоко деформиран и промените в неговата регулация са повече от належащи. Идеята на авторът на това е писание е държавата, като основен регулатор на обществените взаимоотношения да се намеси на пазара на гласове само, че не като надзирател, а като купувач на гласове!!


Държавен монопол върху купуването на гласове


Нека се легализира купуването на гласове, като държавата единствена да има право да купува гласовете на гражданите си. С други думи, държавен монопол на пазара на гласове. Така на практика изборите стават платени и всеки гражданин, който упражни правото си на глас, независимо за коя партия, получава определена еднократна сума от държавния бюджет. По този начин ще се повиши избирателната активност, а заедно с нея и "цената" за мандат, която при слаба активност е смешно ниска. "Субсидирането" на гражданската активност на избирателите няма да реши проблемите на политическата ни действителност, като корупция, некомпетентност, неефективност, непрозрачност, но поне ще вдигне значително цената за "влизане" в политиката.


Също така, макар и само на хартия, ще се вдигне легитимността на избраните, като по този начин се избегне сегашната реалност, където малцинството гласували, де факто налага на мнозинството своя избор.


В заключение, един малко известен факт - всички партии участвали на избори имат право и ползват държавна субсидия. Като че ли дойде времето от такава да се ползват и всички граждани, участвали с гласа си в демократичния процес.

---