Отиди на страница:
| "Пуснаха" е неправилен глагол, понеже предполага докладване (по телефон) от мястото на събитието докато количеството още не е изчерпано. Правилно е да се казва "пуснали са" , "бяха пуснали" , "щели били да пускат" и "очакват да получат" Тия с растежите са пъргавите котки. Фърлят триширани числа в една тенджера, почват да ги джуркат и по едно време като изскочи отвътре един рекорден растеж го премерват на калпак и почват да куфеят. |
| Култ към личността Чуждо на марксизма-ленинизма възвеличаване ролята на един човек, на когото се приписват свръхестествени качества и определящо влияние върху историческото развитие, чиито действителни творци на историята са не бележити личности, „герои“, а народът, трудещите се маси. Култът към личността води до догматизъм, зубрачество, цитатничество и фелдфебелщина.  |
| Водопроводчиците и елтехниците в САЩ, Марксе, не взимат повече от учените на редовна работа. Повечето са мексиканци и често - нелегални. В САЩ може да взимаш законно "повече" само ако седиш зад бюро. Маккибен иска да се преразгледа икономическия идеал за "повече" (More), който според него идват от самото понятие за БНП като икономическо мерило (това е скорошно понятие, от 30-те години, и заслуга за него има руския емигрант и икономист нобелист Саймън Кузнец). От гл. на БНП идеалът ни бил, казва Маккибен, болния от рак, който си разбива колата (totals his car, от total loss) на път от химиотерапията за бракоразводния си адвокат. Сега КНР - работилницата на света - била станала истинския храм на "More", и там ставало ясно колко пагубен е тоя принцип за природата, за бедните страни (другите, на които КНР отнема поминъка) и за самите развити страни, които помпят КНР. Зевзек, Кругман показва, че скъсяването разликата между богатите и бедните, увеличаването на броя на средната класа с пъти и издигането жизненото равнище на работниците (и социалната им сигурност) в резултат на Ню Дийла на Ф.Д. Рузевелт и Труман, Втората св. война и годините след нея (1932-52) не само не намалили ефикасността на икономиката, но родили най-големия икономически бум в историята, засвидетелстван и с голям народен оптимизъм и с бейби бума (1945-64). Причината за бума била политическа - силна воля за промяна след Голямата депресия и образуването на политическа коалиция, годна да остане на власт достатъчно, за да направи промените необратими. В 1952 Айзенхауер вече смятал републиканците, които искали да унищожат Ню Дийла, за ретроградни кукувци. Тогава разликите между партиите били станали малки и даже Никсън в 70-те вдигал данъци и искал всеобщо здравно осигуряване. Разпадането на коалицията, направила възможен Ню Дийла, Кругман вижда като резултат на това, че демократите (от някога южняшка партия против Линкън) станаха партията на гражданските права (в 60-те при Кенеди и Джонсън, и в 70-те при Картър) и загубиха подкрепата на бедните бели от юга. Всъщност основния - едва ли не единствен важен - източник на засилването на републиканците след 70-те той вижда в почервеняването (републиканизирането) на юга блаогдарение на расовия въпрос, и така се обясняват и такива странни феномени като засилването на религиозната десница и прекаленото наблягане на "ценностите", а не на икономическите интереси. Кругман смята, че Рейгън и сега Буш II успяха да минават за народни хора въпреки явно елитистката си икономическа политика, вредна за бедните и за мнозинството, главно благодарение на завоалирания си расизъм и гъделичкане на носталгията на южняците (Рейгън давал примери за вредите от "държавата на благоденствието" с една многодетна самотна "уелфеър куийн", царицата на социала, от Детройт, която си купила кадилак със соц. помощи за децата - не казвал каква й е расата, но нямало съмнение). Гъделичкането на милитаризма и патриотизма според Кругман имали вторично значение за републиканците. Буш нападнал Ирак изключително с вътрешнополитически цели, да поддържа патриотичния подем след 9/11. Много либерали като Том Фридман и моя скромност тогава искаха да вярват, че Ирак може да стане арабската Германия в 1945. Но разбирахме добре и тогава, че Буш не е ФДР и неоконсерваторите не са Ню дийлърите. По отношение на расовия въпрос, който често се забравя - много пъти съм писал, че смъртното наказание в САЩ (в 38 щата) е директен психологически остатък от робството. Такива са и суровите закони срещу наркотиците. много либерали смятат, че неспособността на черните да създават здрави семейства (с бащи) - което се сочи за причина за бедността и престъпността - идела от робството с разделянето на семействата и потъпкването на семейните ценности, които знаем от Чичо Томовата колиба. Кругман сега добавя и липсата на национална здравноосигурителна система - уникално явление сред развитите страни - като резултат от расовия въпрос. В 1948 Труман не успял да я наложи по две причини - съпротивата на лекарското съсловие и съпротивата на южните щати (от коалицията), които не искали десегрегация на болниците, с основание смятано за неизбежно, ако се въведе общо осигуряване. За бедните бели от юга било по-лошо да ходят в една болница с черните, отколкото да нямат осигуровка. (В 1973 г. Никсън не успял, понеже фармацията и здравното застраховане били станали вече голям бизнес и големи лобистки сили - а в 1948 още нямало и помен от тях). Кругман смята националната здравна система за основен въпрос на предстоящите "леви" реформи в САЩ, както в 1932 са били социалното осигуряване и застраховката за безработица, а след ВСВ - Медикейд и Медикеър (фед. програми за мед. осигуряване на бедните и хората над 65 г.). Хилари и останалите дем. кандидати вече излязоха с планове, по-обтекаеми от тоя на Бил и Хилари Клинтън в 1994, който беше разбит от Нют Гингрич и даде сигнал за завладяването на конгреса от червените, засилена партизанщина (изразена в яростните нападки срещу Клинтън) и опити да се премахнат някои от институциите на Ню Дийла за бедните - например опита на Буш за приватизира социалната сигурност (пропаднал поради съпротивата и на неговите иначе поддръжници от юга). Забравих да кажа, че Райх е икономист в УК Бъркли и бивш Клинтънов висш чиновник, Кругман е икономист в Принстън и колумнист в НЙ Таймс, смятан е от някои хора за най-влиятелния полит. коментатор в Америка. Маккибен е журналист. Редактирано от - Чичо Фичо на 05/11/2007 г/ 18:31:15 |
| Според мен некои от теоретичните проблеми, поставени в статията намират отговор единствено в хармоничните идеи Фън Шуй, както днес може да се прочете във "Фокус": Натиснете тук Очевидно първата дума е английска, а втората - черковнославянска (макар и началната буква да е сменена за благозвучие). Редактирано от - Meto ot Interneto на 05/11/2007 г/ 18:34:47 |
| Американската тежка индустрия в момента изнемогва под тежестта на здравните и пенсионните си задължения, поемани към работниците и пенсионерите в 40-те и 50-те - в съвсем други икономически условия - на фактически монопол на пазара. Сега една кола Форд по тази причина струва на производителя 1000 дол. повече от една Тойота, също направена в САЩ. Предлагането на здравна осигуровка от работодателя, а не от държавата, се наложило през ВСВ с военното (държавно) замразяване на заплатите. Това е друг силен аргумент за национално здравно осигуряване. |
| Значи докато западна Европа (Сарко) неизбежно ще става по-малко соц. и по-подобна на Америка, за да е по-динамична и ефективна, Америка пък ще става по-соц. и по-подобна на западна Европа, за да е по-малко тревожна и недоволна от разпределението на плодовете на прогреса. Конвергенция ли му викаха едно време? Ние като че ли сме по-подобни на САЩ в момента, макар че страдаме повече от остатъците от комунизма, отколкото от капитализма пер се. |
Чичо Фичо Значи докато западна Европа (Сарко) неизбежно ще става по-малко соц. и по-подобна на Америка, за да е по-динамична и ефективна, Америка пък ще става по-соц. и по-подобна на западна Европа, за да е по-малко тревожна и недоволна от разпределението на плодовете на прогреса. Напротив, все повече се наблюдава европейските икономики да заемат първи линии в скалата на ефективно развиващите се икономики в света, а за Сарко съм писал по-горе така: Дори консерватора Саркоси си назначи социален министър от опозицията-Социалистическата партия, за да гарантира непипането на социалната сфера. Прилагане от Сарко на либерализацията на икономиката с превес на малката и средна фирма(с държавно подпомагане на старта й, както е в целия ЕС) съвсем не значи, че Франция става по малко соц . Редактирано от - ritorno на 05/11/2007 г/ 19:00:42 |
| Във Франция, от Социалистическата партия е не социалният министър, ами министърът на външните работи - Бернар Кушнер. |
ritorno, първото нещо, което направи Сарко, е да либерализира френските авиолинии.Виж само как "Сарко air" процъфтява. [/b] |
| Чавдар Маринов, прав сте, асоциацията ми дойде от неговите речи, в които няколко пъти наблегна, че няма да пипа социалната сфера. Е пипна ли я?Вие ще кажете... Мето, "либерализацията" на Франс еър , ако имаш предвид много преди Сарко е факт... |
| "Неограничената конкуренция води към чудовищно разхищение на труда и заедно с това към осакатяване социалното съзнание на отделната личност, за което вече говорих.Това осакатяване на личността аз считам за най- голямото зло на капитализма.Цялата наша образователна система страда от това зло.В нашите учащи се се насажда стремеж към конкуренцията; в подготовката им за кариера, тях ги учат да се покланят на успехите в придобиването. Аз съм убеден, че има само един способ да се избавим от тези злини, а именно това е пътят на създаване на социалистическа икономика със съотвтствуваща на нея система на образование, която би била насочена за достигане на обществените цели.В такава икономика средствата за производство принадлежат на цялото общество и се използват планово" _________________________________________ _ Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
| Чичо Фичо, Тоя пусти либерализъм да не вземе да ти изиграе някой лош номер на стари години когато дойде време да потропаш на вратата на социалната сигурност. Току-виж ти казали: "О-о-о, сър. Сори, но мъни". А иначе гуд лък с Ню Дийла на Хиларката. Ако нещо не потръгне Дийла й в краен случай ще си дойдеш в БГ и оттук ще го бутаме либерализма с лозунга: "Долу печалбарския капитализъм! Да живее народния капитализъм" |
АААА сега вклйчих Мето, тук сте много прав -Сарко еър лети с бързината на френска космическа совалка...  |
| “За частния капитал е свойствена тенденцията към концентрация в ръцете на малко хора.Това е свързано отчасти с това, че техническото развитие задълбочава разделението на труда и способствува за все по-крупни производствени еденици за сметка на по- малките. В резултат на тези процеси се появява капиталистическа олигархия, чиято чудовищна власт, демократически организираното общество не може да ограничи. Това се получава поради това, че членовете на законодателните органи се избират от политическите партии, които самите те на практика застават между електората и законодателната сфера.В резултат, народните представители в действителност недостатъчно защитават непривелигированите слоеве на населението. Освен това, при съществуващите условия частните капиталисти неизбежно контролират, пряко или косвено, основните источници за информация (преса, радио, образование).По такъв начин за отделният гражданин е извънредно трудно, а в повечето случаи и невъзможно да достигне до обективни изводи и разумно да използува своите политически права.” _________________________________________ _ Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
От доста време няма разлика между капитализъм и развит социализъм ма някой чак ся сгряха.  А други дори още чувстват приятна топлина като жабата в кофата нагрявана бавно на огъня. Един пример от развития соц. е златния парашут на СЕО-то на Мерил Линч било $160 милона за дето ги награбил със фалшиви ипотеки, напоследък назовавани structured investment vehicles. Трябва си някоя Диляна Грозданова да му изкарва кирливите ризи на капа както на соца ама няма. Няма.  |