Седмото изкуство
Отиди на страница:
и нещо мнооо яко  Da uomo a uomo (1967) ...aka As Man to Man, ...aka Death Rides a Horse The gunmen who killed five defenseless people made one big mistake. They should have killed six! John Phillip Law lives for one purpose - to avenge the massacre of his family by the four bandits who occupy positions of authority in the new "civilised" West. Now, fifteen years later, he learns that one of the gang (Lee Van Cleef) is being released from prison and is seeking the men who framed him. Together they form an unholy alliance - a dynamic duo combining raw, untamed youth and the experience only a master gun-fighter can offer in the Wild West. ###### When Bill (John Phillip Law) was a young child he witnesses a gang kill his father, and rape and kill his mother and sister, while he was spared. Now Bill is a young man who is now intent on exacting revenge on those who were responsible for killing his family. He also meets a gunslinger/ex-con Ryan (Lee Van Cleef) who has just been released from jail and who's out to even the score with those exact outlaws, which betrayed him. So, now the two, tussle with each other to see who'll get to them first, but with the time they spend with each other, Bill also learns some valuable tips from Ryan. As a kid growing up I loved my Westerns, but they had to be Cowboys and Indians, if there were no Indians, I just didn't give a damn. But how have times changed. I have just started to get back into the genre (and no, I don't care if there ain't no Indians), and lately the spaghetti western sub-genre. I'm a big fan of Sergio Leone' s Dollar films, which people say are the catalyst for spaghetti westerns. I didn't know anything of this film and probably wouldn't have paid much attention to it, but since I read some positive comments about it on a thread (in the horror board, of all places), I thought it would definitely be worth a look. But, I didn't have to go out of my way to find it, as it pop up on TV a week or two later. Anyhow, I've babbled enough about my personal experience, back to the film. What gripping stuff! It surly was better, than I expected. A lively spaghetti western that had plenty of surprises along the way and it just wasn't a shoot-'em-up story with plenty of violence, but the cleverly laid out plot, builds on the revenge tale with some mystery and panache and kept the violence within the story's limits. Everything comes together rather perfectly with such a dark and macabre opening to its fitting finale. The story did kind of reminded me off Leone's "For A Few Dollars More", which Luciano Vincenzoni who penned this film, was also co-writer in the last two Dollar films. As for the script, there is lot spite, wit, but also it was rather standard and stiff dialogue. There probably could've been a bit more flair, especially from American actor John Phillip Law who was basically dead as wood in delivery and probably the film's weakest point. But the same can't be said of legendary actor Lee Van Cleef's performance. He brought a hard-boiled character that also added some dry humour and sizzling skills that ideally fitted in the overall tone. Combination between Cleef and Law goes down quite well and adds another dimension into the film (father and son figure). The rest (especially, the villains) gave your usual mean performances. Though, throughout the film, those Mexican outlaws seem to find the funny side of things, out of really nothing. I just find it rather amusing, especially because of the irony of it all. Ennio Morricone (also from the Dollar films) came up with a standout music score, which mixed some soothing Mexican music with an uplifting and rousing western score. The camera-work isn't that potent, but it still gets some flashy treatment. With its sharp and encroaching shots. It also captured the vastly desolated landscape that sprawls on the screen. Direction by Giulio Petroni keeps the film grounded and keeps a rather brisk pace. He creates some well-designed shootouts and sequences. One being the eerie opening and another an explosive showdown amongst an empty town during a dust storm. By the way, it's a great title isn't it? A must-see for any Western or Lee Van Cleef fan. Director: Giulio Petroni Writer: Luciano Vincenzoni (story) Cast: Lee Van Cleef, John Phillip Law, Mario Brega, Luigi Pistilli, Anthony Dawson, José Torres Release Date: 14 дек 1967  |
 информация за размишление ( от Замунда): #729679 от leoncho (Потребител) написано на 2007-02-19 18:00:45 GMT: Ееее това е класика!Свалих си го наскоро от датата, много е хубав филма.Бях го гледал поне 5-6 пъти преди това. Браво само така! #734815 от (блокиран) написано на 2007-02-20 22:45:35 GMТ: Те, тва е Кино, .. Преглеждания на торента: 8237 пъти Сваляния на торента: 2019 пъти  Редактирано от - Hauptmann на 30/12/2007 г/ 17:37:52 |
Death rides a horse - Theatrical Trailer Натиснете тук Death Rides A Horse U.S. Film Trailer Натиснете тук  ------------------------------------------ -------------- Felix qui potuit rerum conoscere causas! (Virgilio) |
 Добавено: 2007-12-24 в 03:32:33 ч. Информация: Преглеждания на торента: 125 561 пъти; Сваляния на торента: 21 537 пъти   Редактирано от - Hauptmann на 31/12/2007 г/ 16:29:16 |
| мимолетното отшумява - вечното остава: да отбележив годишнината от премиерата на Per qualche dollaro in più (1965) Also Known As: For a Few Dollars More Director: Sergio Leone Writers: Fulvio Morsella and Sergio Leone Cast: Clint Eastwood ... Monco, Lee Van Cleef ... Col. Douglas Mortimer, Gian Maria Volontè ... El Indio, Klaus Kinski ... Wild.  |
For a few Dollars more - Theatrical Trailer Натиснете тук For a few Dollars more - Spanish Intro (Opening Theme) Натиснете тук For a few dollars more - last scene Натиснете тук A few Dollars More Tribute Натиснете тук For A Few Dollars More Music Video Натиснете тук |
| Гласът на народа [във форума на Zamunda]: #1099654 от Bichoes (Потребител) написано на 2007-09-27 23:00:51 GMT: СЕРДЖО ЛЕОНЕ рулира... Клинт Истууд, Лий Ван Клийф и Жан Мария Волонте мачкат. Още уестърнииииии... #1100326 от furtunata (Супер потребител) написано на 2007-09-28 09:43:52 GMT: Обичам тези прекрасни филми.Те ме връщат назад във времето, в детството.Благодаря на ъплоудера! #1094268 от n1nja (Потребител) написано на 2007-09-26 07:53:06 GMT: Уникални уестърни... Серджио Леоне & Клинт Истууд ... Енио Мориконе.. просто скоро такива филми като тези няма да има... за съжаление #427960 от comodo (Супер потребител) написано на 2006-10-13 12:05:31 GMT: Просто дяволски добър...абсолютна класика гледал съм го много пъти и не ми омръзва, всичко си е на мястото. Актиорите са велики а пък Джан Мария Волонте като злодеят Индио е просто ненадминат #428214 от nikysilver (Супер потребител) написано на 2006-10-13 16:51:12 GMT: Велик уестърн! Няма друг такъв като този... е и като "Добрият, лошият и грозният". Гледайте, хора! Имало едно време едно старче в една колиба до влаковата линия... и един пеещ часовник. #428818 от Shining (King оf Zion) написано на 2006-10-13 23:52:30 GMT: Индио е добър, но Манко докато си дъвче пурата, смачква всички! Sergio Leone + Clint Eastwood = Наи-великите Spaghetti Western-и! Голямо 5 от мене! #896236 от idon (Супер потребител) написано на 2007-06-22 13:30:39 GMT: Дано по-младите намерят и харесат във филма това, което на нас ни е харесало и заради което не ни омръзва да го гледаме пак, и пак, и пак... Голямо 5 от мен! |
Мон капитен, и за теб специален поздрав с пепеляшките , и аз ги харесвам много, много  Натиснете тук |
  Специални поздрави на теб, Доктора и останалите, които се отбиват тъдява Poison - Every Rose Has Its Thorn Натиснете тук |
| Happy Birthday! Sir Ben Kingsley aka Krishna Bhanji , CBE Born : December 31, 1943 Редактирано от - Doctora на 31/12/2007 г/ 19:45:38 |
Да почетем Sergio Leone Born: 3-Jan-1929 Died: 30-Apr-1989 Бащата на спагети-уестърна: The Colossus of Rhodes (16-Jun-1961) A Fistful of Dollars (27-Aug-1964) For a Few Dollars More (18-Dec-1965) The Good, the Bad and the Ugly (23-Dec-1966) Once Upon a Time in the West (21-Dec-1968) A Fistful of Dynamite (29-Oct-1971) Once Upon a Time in America (17-Feb-1984) R.I.P. |
Happy Birthday! Mel Gibson aka Mel Columcille Gerard Gibson Born: January 3, 1956 Неговите награди и отличия : Australian Film Institute: Best Actor in a Lead Role, Tim (1979) Best Actor in a Lead Role, Gallipoli (1981) Global Achievement Award (2002) People's Choice Awards: Favorite Motion Picture Actor (1991) Favorite Motion Picture Actor (1997) Favorite Motion Picture Star in a Drama (2001) Favorite Motion Picture Actor (2001) Favorite Motion Picture Actor (2003) Favorite Motion Picture Actor (2004) MTV Movie Awards: Best Action Sequence, Lethal Weapon 3 (1993) Best On-Screen Duo, Lethal Weapon 3 (1993) - shared with Danny Glover  ShoWest Award: Male Star of the Year (1993) Director of the Year (1996) National Board of Review: Special Achievement in Filmmaking, Braveheart (1995) American Cinematheque Gala Tribute: American Cinematheque Award (1995) Broadcast Film Critics Association Awards: Best Director, Braveheart (1996) Golden Globe Awards: Best Director, Braveheart (1996) Academy Awards: Best Director, Braveheart (1996) Best Picture, Braveheart (1996)  Hasty Pudding Theatricals: Man of the Year (1997) Blockbuster Entertainment Awards: Favorite Actor - Suspense, Ransom (1997) Favorite Actor - Suspense, Conspiracy Theory (1998) Favorite Actor - Drama, The Patriot (2001)   Honorary Doctorate Recipient and Undergraduate Commencement Speaker, Loyola Marymount University (2003) Named as the world's most powerful celebrity by US business magazine Forbes (2004)   Редактирано от - Doctora на 03/1/2008 г/ 02:08:41 |
| филмите на Маестрото сред първите 100 според потребителите на imdb: Top 250 movies as voted by our users[/b] Rank - Rating - Title - Votes ......................................... ........................... 4. 8.9 Buono, il brutto, il cattivo, Il (1966) 80, 950 ............................ 20. 8.7 C'era una volta il West (1968) 41, 326 ............................ 97. 8.2 Once Upon a Time in America (1984) 42, 215 и в категорията уестърн: Top Rated "Western" Titles 1. 8.9 Buono, il brutto, il cattivo, Il (1966) 80, 950 ......................................... ......................... 3. 8.7 C'era una volta il West (1968) 41, 326 ......................................... .......................... 8. 8.2 Per qualche dollaro in più (1965) 22, 869 ......................................... ........................... 16. 7.9 Per un pugno di dollari (1964) 21, 616 ......................................... ........................... 37. 7.6 Giù la testa (1971) 4, 949 Редактирано от - Hauptmann на 03/1/2008 г/ 11:46:37 |
| Поради непреходната им значимост ще обнародваме подбрани фрагменти от Спомените на Серджо Леоне (Conversation avec Sergio Leone), публикувани през 1999 от “Кайе дьо синема”, Франция: От буратините към страстта на образа Роден съм на 3 януари 1929 в самото сърце на Рим - Палацо Лазерони, но родителите ми са от Неапол. Преди първата световна война този град е бил културен център на цяла Италия. Близки приятели на баща ми Винченцо Леоне бяха поетите Габриеле д‘Анунцио и Итало Брако. Естествено той познаваше и любимата на Д‘Анунцио - великата актриса Елеонора Дузе, която изигра съдбовна роля за фамилията ни. Баща ми се готвел да става адвокат и междувременно е играл в аматьорски театър. Веднъж обаче Дузе го гледала и му предложила да се присъедини към нейната професионална трупа, като подпише и петгодишен договор. Баща ми приел, сменил си името с Роберто Роберти и срещнал майка ми - Бисе Валериа, също актриса. После, през 1904, влязъл в киното благодарение на режисьора Джовани Пастроне и христоматийния му филм “Кабирия”. Не след дълго станал звезда в нямото кино. Той играе и в първия италиански уестърн “Индианката вампир”. А аз съм се появил като по чудо - след 14 години брак и изгубена надежда за дете. Режисьорът Марио Камерини ми е кръстник. В почит към родителите си аз подписах своя първи уестърн “За шепа долари” (1964) не като Серджо Леоне, а като Боб Робъртсън - тоест Боб, синът на Робърт. *** Като кинаджия баща ми бе натрупал доста добро състояние. В къщи имаше прекрасни вещи - оттогава обожавам и купувам антики. Те ми напомнят красотата в детството. Но всичко изгубихме по време на войната, за да можем да ядем. Когато бях на 13 години, бе времето на германската окупация. Всички се криехме и чакахме идването на американските войници. Тогава направих и първата си сделка без знанието на баща ми - продадох старите му обувки за 25 кг брашно. Когато Леоне-старши разбра на какъв риск съм се изложил, ми обърна гръб и… заплака. На всичко отгоре живеехме в еврейския квартал. Баща ми, за да спаси един познат от депортиране, бе подписал декларация, че човекът е негов племенник. А и името Леоне звучеше подозрително, макар че бяхме чистокръвни италианци и християни. Всъщност фамилията е дошла много отдавна от Испания и означава лъв. *** Ужасно ме впечатляват буратините - типичните неаполитански марионетки с имена Пулчинела и Арлекин. Когато ги видях за първи път като дете, стоях като омагьосан. Това бе шок от образа, дошъл от сцената, от природата на спектакъла. Винаги съм се старал да съхраня живота и динамиката на буратините във филмите си. Но иначе театърът не ме е привличал. С киното бе по-различно. Точно преди Втората световна война започнах да посещавам с тайфата си киносалоните. Луди бяхме по американското кино, по Чаплин, Ерол Флин и Гари Купър. (европейско кино започнах да гледам по-късно благодарение на кръстника ми Марио Камерини.) След прожекция изигравахме из улиците на Неапол току-що видяното. Най-харесвах епизодите от “Доктор Джекил и мистър Хайд”. Много по-късно, когато станах на 18 години, написах сценарий именно за тази игра. След време Федерико Фелини показа абсолютно същото нещо във филма си “Мамини синчета” (1953) и аз така и не реализирах моя текст. Другата ми детска любов бяха т.нар fumetti - комиксите. Като поотраснах пък, дойдоха книгите на Дашиъл Хамет, Реймънд Чандлър, Джеймс Кейн. *** Баща ми не искаше да се занимавам с кино, а с право. Като човек от началото на ХХ век, той много трудно понесе идването на звука на екрана и факта, че не е вече няма звезда. А аз се бях влюбил в киното - не толкова в уестърна, колкото в черния филм. Кумири ми бяха Хъмфри Богард и Хауард Хоукс, обожавах “Когато градът спи” на Джон Хюстън, филмите на Ернст Любич. Докато бях в гимназията, работех през ваканцията за джобни пари. Така станах асистент в киното, дълго време помагах на Марио Камерини. Благодарение на един приятел през 1946 се запознах с Виторио де Сика. Казах му, че съм синът на Роберто Роберти, и той ми предложи епизодична роля (единствената в живота ми) във филма, който снимаше, като ме предупреди, че не може да ми плати. Приех. По време на снимачния ден обаче здравата почнах да споря с него около костюма и поведението ми. Накрая снимките приключиха. Де Сика неочаквано ми плати и по-късно филмът излезе на екран. Това беше “Крадци на велосипеди” (1948)... Странен тип бе Де Сика. Бях до него, докато правеше и “Стационе Термини”. Един ден по време на снимки гледах Монтгомъри Клифт и се възхищавах на особената патетика, която се излъчваше от лицето му. Де Сика се наведе и ми прошепна на ухото: “Знаеш ли за какво мисли сега Клифт? Ще ти кажа. Мисли колко го болят краката.” Дали именно в това не се крие истинската магия на киното? |
Вдъхновения за шепа долари Още от първия си филм започнах особено красивата игра на “видимо-невидимо” в кадрите. По-късно тя се превърна за мен в основополагаща, внасяща специфична тънка ирония в цялото произведение. Винаги жонглирам с илюзията и зрителската фата моргана. И знаете ли откъде идва това? От Магрит. Обожавам го и изображението във филмите ми до голяма степен изразява почитта ми към него. Но също така сред останалите ми фаворити е и Де Кирико. Дори имам няколко негови платна вкъщи. Смятам, че ако не беше той, Салвадор Дали никога нямаше да съществува. Де Кирико драматично откъсва рисунъка от историята на изобразителното изкуство. Обичам и Макс Ернст, Виктор Браунер, Ван Гог, Гоген, Реноар и най-вече Дега, който внася толкова живот в композициите си. Представям си го като велик режисьор. Само погледнете балерините му - нито един от жестовете им не е академичен. Уважавам и мрачния, а не дворцовия Гоя. Презирам “Голата Маха”. А Гоя може така да си играе със светлината в картините. Много дълго съм го изследвал, особено в онези детайли, които изобразяват гърмежа на оръжията. Веднъж показах тези платна на оператора си Тонино Дели Коли и му казах: “Ей така искам да изглежда на екрана!” Раздразнен, той ми отвърна: “Да, ама тоя кучи син е поставил зад човешките фигури прожектор от 5000 вата! Само така е постигнал това уникално осветление!” Доста често започвам работата си по даден филм, като сядам заедно с Тонино и двамата анализираме определени картини. Например за “Имало едно време в Америка” използвахме творбите на Норман Коуел, Реджинъл Марч и Едуард Хопър. * * * Има и много писатели, които непрестанно ме вдъхновяват. И никога не съм преставал да чета. Ако трябва да спомена няколко имена, това са американците Дашиъл Хамет и Реймънд Чандлър. Скоба - винаги съм предпочитал и американския театър. На сцената у нас италианските актьори все ме отвращават, като бутафорно “тананикат” текста. По лошо даже - лаят. Докато американците на сцената играят. Да се върна на писателите. От французите обичам Жан Кокто и особено Луи-Фердинан Селин. Винаги съм искал по него да заснема филм. Но има и друго - не знам дали имам право да докосна шедьовър. Страх ме е. Когато ужасно обичам един автор, просто се задушавам от това чувство. А аз също съм автор, макар в киното, който трябва да измисля. Преди години имах намерението да адаптирам “Сто години самота” на Маркес. Но тук е различно - всичко е въпрос на въображение. И аз съм напълно свободен да правя с текста каквото си поискам. * * * От италианските писатели най-добре, и лично, познавам Пиер Паоло Пазолини. Той беше родом от Северна Италия, но Рим го вдъхновяваше неимоверно. Трябва да призная, че предпочитам романиста Пазолини пред режисьора Пазолини. Много интересна личност! За всяко нещо имаше твърда и ясна позиция. Затова го и изхвърлиха от комунистическата партия. Легендата разправя, че причината е неговият хомосексуализъм. Не е вярно това! Ама че шега! Толкова педали имаше... Всъщност Пиер Паоло не го търпяха, защото все спореше. Той бе един разочарован католик, който благодарение на своята култивираност и интелигентност много бързо разбра, че комунизмът не е идеология, a религия, която върви към слепотата. Пазолини си бе един тих анархист, който искаше да запази свободата на духа си и затова винаги се опъваше на доктрините. Никога няма да забравя следното: точно приключвах “Имало едно време… Революция” (1971), а вече имаше хора, които разправяха, че филмът е кръгла нула. Пазолини се изправи: “Но моля ви! Млъкнете! Леоне не може да направи лош филм. Опитва нещо по-специално. Може и да няма огромен зрителски успех, всичко се случва. Но “Имало едно време... Революция” ще бъде хубав филм. Серджо Леоне не греши!” Много се трогнах от тази защита. А Пазолини добре знаеше, че не съм почитател на киното му. Честен и открит човек. * * * След “Родоският колос” (1961) отказвах да снимам каквото и да било. Плюс това италианското кино бе в пълна криза. “Содом и Гомор” (1962) на Робърт Олдридж, където асистирах, и “Гепардът” на Висконти бяха изяли всички възможни пари. Така че никой от режисьорите не можеше да разчита на грандиозен бюджет. Малко по-късно, през 1964, киноагонията вече бе пълна. Дълго мислих какво да правя. Виждах, че адаптациите по Карл Май много добре вървят, и реших да се опитам да направя един уестърн. По същото време гледах и филма на Куросава “Седемте самураи” - това не е шедьовър, а прекрасно замаскиран Дашиъл Хамет. Ако трябва да сме коректни, първият уестърн въобще е измислен от Омир. Това са универсални истории, защото разказват за индивидуалността “Търсачите” на Джон Форд, “Мъжът със златния колт” на Едуард Дмитрик, “Уинчестър 73” на Антъни Ман, “Рио Браво” на Хауърд Хоукс - това са големите кинообразци на уестърна. Но аз не исках да ги имитирам. Пък и никога не разбирах това случайно и мигновено появяване на женските персонажи по прозорците. Например и до ден днешен се питам какво изобщо прави Ронда Флеминг в “Престрелката край О.К. Корал” на Джон Стърджис. Само Джон Форд успяваше логически да изведе женското присъствие в разказа. Защото бе оптимист - също като Франк Капра. * * * За пет дни заедно с Дучио Тесари измислихме сценария на новия ми филм - “За шепа долари” (1964). Той до последно нищо не разбираше и все ми казваше, че съм луд. Особено когато ставаше въпрос за актьорите. А аз си бях набелязал вече няколко вдъхновяващи имена. Хенри Фонда, Клинт Истууд, Джан-Мария Волонте... |