Отиди на страница:
| Ле-ле, ама тука било голям цирк, бе хапльовци. Всеки бълва помия срещу другия. Явно сте скучаещи ревльовци. Ама и тези, които ходят по улиците да стачкуват, викат и истерично да се клатят, не заслужават изобщо да ги обсъждате. Някакви госпожички и другарчетата им импотенти само безсмислено хихикат и се чудят как да си запълнят времето. |
| един главен асистент (произведен в качеството му на депутат от НДСВ в доцент) по право, натрупал състояние покрай сделки на мафията, се е наел да закрива българската наука - защо не - закрихме селското стопанство, закрихме индустрията, киното, културата - а сега е ред на науката, а пък и пустата му БАН, има такива апетитни имоти, как тъй ще останат неизпапкани от бизнес аверите на министра-доцент - че и "експертите" от Световната банка нали туй ни съветват - "науката да служи на бизнеса" - вместо институти - молове и казина тъй и Територията - бивша БГ - окончателно ще се очисти - който не му харесва, да ходи в чужбина - ей ги младите безродничета яничерчета във форума как добре са си научили урока по америките |
| Tози szsr трябва да е голяма работа. Я, колко бързо оправи нещата. То за такива е казано, че всички проблеми, за чука са пирони. Господ здраве да му дава. На магнума  |
| Фрактал, ти чувал ли си за Чуканов? Не си, предполагам. И светът няма скоро да чуе. Защото Големият брат му кльопна откритието и ще го ползва когато бъдат изпапани нефтените находища. |
| В повечето случаи се цитират имена, които по един или друг начин са станали популярни на широката публика. Има хиляди имена, които имат голям задграничен авторитет, но не са познати и обратно хора, които са направили открития не са толкова популярни - случая с Робев май беше такъв. Той има именна реакция, но когато беше предложен за член-кор се оказа, че имал само около 70 цитата. Наскоро разгледахме работата на един физикохимик, който не беше и професор, но имаше около 1200 цитата. Широката публика не знае например името на покойния акад Стефан Христов, който беше световно известен в своята област. Има много такива имена, които не се знаят. Иван Странски е прочут заради теорията си за кристалния строеж, но основно затова, че заедно с Хайзенберг и Ото Хан работи и допринася много за възраждането на немската наука след войната. Най-вече за това са кръстени 2-та института в Германия. В България също беше създадена силна световно призната школа от неговия ученик Каишев, главно в БАН, а друга силна школа по ръководството на акад. Шелудко, както и групата на проф. Иван Иванов в Софийския Университет. Разбира се в много други области има такива световно известни групи (в кръга на тяхната специфияна област), които, обаче не са известни на широката публика. Все пак уяените не са като естрадните звезди да се появяват през вечер на екрана полуголи. За тях се зува само ако вземат Нобелова награда, но до всеки Нобелов лауреат стошт стотици, много от които имат подобни постижениш, но по една или друга причина не са избрани. |
| Тъпанари като SZSR, Fl, Olo и прочие комплексари са част от факторите и простотията , които изкарват българските учени на протест. Добре , че много от тях утекоха зад граница и немили-недраги като емигранти им остана само да избиват комплекси по форумите. Ако тези тикви бяха направили само една рационализация, внедряване, откритие или какво и да е то при условията на демосрацията, която доведе до парад на опростачените и мутрите в сраната ни, до срив на моралните ценности и обезценка на труда на хората работещи със слово, наука и култура, то поне от малко щяха да разберат за какво иде реч. "Блажени са тъпанарите" / по Шкумбата, гл.12, "Демосратския нов завет"/ |
| Както е написал по разширено Mrx++ се вижда, че да се казва "учените нищо не правят, а искат пари" не е вярно. Но аз си мисля, че българските учени които работят в Западна Европа и САЩ са вече много на брой. Така че би трябвало да останат и някои в БГ. Също така е вярно, че институтите на БАН са на много добри места в София и даже се опитваха при физическите институти да реституират земя или някакви други претенции за земята там. |
| 137, магнум и другите доблестни форумци . фл-то и оIо ги оставете. Те мислят само с онази си работа - на втория/втората и ника е фалоски. |
Пишман учените трябва да се отучат да висят на врата на данъкоплатеца. Защото финансирането, за което са помъкнали тия тОрби по бул. "Витоша" идва от там. Въпросните "големи" учени, имената на които бяха споменати от някои форумци са комунистическа номенклатура от нАучия фронт на бае ви Тодор шумкарина. Добрите учени на България отдавна са се изнесли по Европа и Америка. На маршируващите по бул. "Витоша" бих им връчил по една дървена лъжица да бъркат лютеницата. Могат да преоткриват, рационализират и патентоват бъркането на лютеницата колкото си искат. Па и някоя статия могат да публикуват по въпроса.  [/quote] |
| Добре бе, Зевзек, а според теб как да се появят истинските учени у нас? (Щото според теб засега ги няма.) Може би да си правят открития у дома в кухнята и банята. Като открият нещо, да не го продават на запада, а родолюбиво да си останат тук. Ние пък за благодарност ще ги признаем. |
Извънредната ситуация в българската научна система и как да излезем от нея Николай К. Витанов, Златинка Димитрова, Стойчо Панчев Когато реже от един организъм, Природата никога не реже от мозъка му. Докладът анализира извънредната ситуация българската научно – технологична система. Обсъждат се 17 характеристики на тази ситуация. Пазарният детерминизъм е неспособен да реши възникналите проблеми и за решаването им е необходима масирана държавна намеса съчетана с управленски детерминизъм. Разглеждат се 3 варианта за развитие на българската научно – технологична система, водещи съответно към бантустанизация, колониална демокрация или общество, основано на знанието. Отправят се 9 препоръки към управляващата част на българския елит, която при наличие на желание би могла да превърне научно – технологичната система на България в основа за устойчивото развитие на българското общество. Лошото състояние на българската научно – технологична система и някои последствия от това Изправени сме пред извънредна ситуация - българската научно – технологична система е в тежка криза. Научно – технологичната система е като тристепенна ракета, която трябва успешно да извежда националните стоки на орбитата на икономическите пазари и така да допринася за благосъстоянието на обществото. Какво става с българската „ракета”? Първата степен – образователната система, вече ескплоадира. Язвите на разрухата там вече не могат да се прикриват. Втората степен – фундаменталната наука е оставена без гориво. След година – две ще стане много ясно, че тя е обезкървена и изтърбушена чрез недофинансиране. Третата степен – технологично – развойната дейност отдавна е корозирала. Поток от нови български технологии? Поток от нови български патенти? Няма ги. Липсата на технологии води до ниска производителност на труда и оттам до ниски доходи. „По делата им ще ги познаете” е казал един безспорен авторитет. Резултатът от делата дотук е очевиден – българската научно – технологична система бързо се насочва към състояние на кома. Виновни и отговорни за това разбира се няма. А кризата продължава. Тя води до ниска производителност на труда, до ниски заплати и до демотивация на българските граждани. Стотици хиляди емигрират. Интелектуалният капитал на България изтича зад граница. Над националната сигурност и над бъдещето на България е надвиснала чудовищна заплаха. Ако не се предприемат мерки, от България ще остане територия, населена предимно с нискоинтелигентни нископлатени надничари, купуващи стоки, резултат от прилагане на съвременни технологии в държави, управлявани от умели елити. Едва ли някой българин ще иска да живее в такава държава. За да не стига дотам българската държава, националната ни научно – технологична система трябва веднага да бъде изправена на крака. Политиката на непрекъснати „необходими” реформи, извършвани от „неуморни реформатори” трябва да бъде прекратена. Тази политика доведе българската научно – технологична система на ръба на колапса. Първото условие да се излезе от една извънредна ситуация е да се направи безмилостен анализ на ситуацията, да се очертаят варианти за развитие и де се формулират препоръки към хората, направляващи развитието на събитията. Това са целите на настоящия доклад. ---------------- за интересуващите се - целият текст е 6 стр |
Може би да си правят открития у дома в кухнята и банята. Като открият нещо, да не го продават на запада, а родолюбиво да си останат тук. Ние пък за благодарност ще ги признаем. Те не искат да ги признаваш, а да им платиш!  |
| И сте прави и не сте. Навсякъде по света пари се отпускат за проекти, така трябва да е и тук. Никой не отпуска пари просто така - тези които имат стойностни публикации и научни резултати участват в проекти и толкоз - между другото на тях им се предлага участие в проекти. Но наливане на финансови средства, щото някой световно непознат си е въобразил, че като е турил титлата си знайно как, пожизнено някой нещо му дължи - това и там, за където сме се запътили го няма. Отмина времето на притоплените манджи от стари изследвания или изплагиатстваните резултати. |
Добре бе, Зевзек, а според теб как да се появят истинските учени у нас? (Щото според теб засега ги няма.) Държавата е бюрокрация.Неясните области на наука, изкуство се използват в корумпирана България за лично забогатяване и политическо влияние. Тарикатските отрочета на "борците против фашизъма"са се настанали уютно и безгрижно в гнезденцето БАН.Не се отчитат на никого!Окопират се зад министерства, съюзи, ходят по митинги...Крадат от джоба ми Науката в цял свят се извършва главно от частни лица, институти, търговски компании..фармацевтични комуникации В Америка БАН няма.Има малки държавни институти за епидемиология и санитарство, метереология.НАСА за изследване на космоса.Всички те заедно едва ли правят 5% от изразходваното за наука в САЩ. |
| за припомняне на Госпожата/Господина? - говорители на МОН - по съществуващите проекти пари за заплати не се предвиждат същото е и в проектите, финансирани от ЕС - в които участват (в силна конкуренция) и доста учени от БГ така че младите учени си остават с 250 начална заплата и не е чудно , че си стягат куфарите за FL - БГ не е USA, но така или иначе, приложните институти в БГ бяха първите закрити (по съвети на чужди емисари), още в зората на демокрацията, за да не се пречкат на глобалните компании - останалите без работа талантливи инженери, компютърни и прочее специалисти, естествено си ги прибраха |
| Абе аланколувци коя наука създава нови материали, една две.Физика и химия. А философията например създава мислене на по-високи нива, ама като гледам има тъпаци дето още първосигнално мислят. Филологията какво прави, прави най-малкото речници и правила как да пишеш и говориш правилно но в днешна България тъи се миека и има толкова облякани хора дет ядът препекани фалии че лошо ми става.Ха печели от туй де, кои селяндур ще си купи речник . Он го знае скакауец е. Но зависта и тъпотата човешка край нямат. "Само вселената и човешката простотия са безкраини. За първото не знам със сигурност, но за второто гаранция." Алберт Айнщаин И друго какво остана в българия да добрува, трътляци държавни и общински служители, дето като отидеш да ги накараш да ти свършат работа за която са поставени там, те гледат накриво като че ли си им изял кампота на баба им с вилицата. Как тъй ще им разваляш рахатлъка, ше ги караш работа да вършат, че откъде накъде. И другите са разбойниците, и в парламента и извън него. |
| като споменеш на някои хора "БАН" -- стой и гледай сеир. Как им лъсва тъпоумието и примитивната, безсилна злоба, причинена от ужасни комплекси. За тях, обаче, не са учените от БАН виновни. нещастници  |
| още от доклада - следваща страница 17 характеристики на извънредната ситуация в българската научна система 1. Нивото на образованието и науката влияе върху способността на обществото да намира ресурси за развитието си. С други думи, източникът на силата на едно общество е в библиотеките му, а не в петролните му кладенци. В последните 18 години българското образовение бе доведено до състояние на непростима неефективност, а българската научна система систематечно бе разнебитвана. 2. За възхода на една държава е необходимо наличието на добре функционираща триада от: съвременни технологии, подготвени хора и ефективна организация на дейностите. България не генерира съвременни технологии, няма достатъчно квалифицирани кадри, които да прилагат такива технологии, а организацията на научно – технологичната система не води до ефективното и функциониране 3. За да функционира икономиката, тя трябва да се захранва не само с икономически капитал, но и с човешки капитал – хора с достатъчно знания и умения. Такива хора са демотивирани да остават в България 4. Броят на квалифицираните учени намалява застрашително бързо, няма достатъчно попълнения поради непривлекателността на професията – много работа и мизерно заплащане в сравнение с други професии с „огромно” национално значение като шофьори на автобуси например. 5. След Втората световна война въпреки тежката икономическа ситуация Тайван и Япония предприеха масивни мерки за развитието на висшето образование и науката. Хиляди студенти, докторанти и учени бяха изпратени на държавна издръжка (а не на издръжка от чужди държави) в престижните университети на САЩ и западна Европа. Резултатите днес са налице. У нас в последните 20-на години хиляди учени и инженери емигрираха в чужбина за поддържат в добро състояние научно – технологичните системи на други държави. Като резултат има недостиг на квалифицирани специалисти, образованието и науката западат. 6. Съществува долна граница на финансиране на образованието и науката – 4% от БВП за образование и 1% от БВП за наука. Под тази граница образованието и науката бързо губят способността си да играят ролята на ресурс за развитието на обществото. Българските образователна и научна системи са систематично недофинансирани. Наблюдава се класическо развитие в режим с изостряне. Този режим води до взривове в образователната и научната системи на българското общество 7. Образователно - научната система на Съединените щати ни се сочи като пример. Но нека се вгледаме по – добре със собствените си очи в тази система. Американската система има многоканално финансиране, което много добре я настройва към нуждите на пазарната икономика. Но структурите в тази система са дисипативни и съществуват благодарение на огромни потоци от хора, пари и информация. Ако искаме да копираме американската система, трябва да копираме и това. Но ние не можем да го направим защото: 8. Американската градска, а оттук и университетска система е мултицентрична – има много градове, които са големи индустриални и университетски центрове. Българската градска и оттук университетска система е моноцентрична – един град – София, доминира. В моноцентричните системи, науката се концентрира в доминантния град. Тогава никакви големи потоци на хора между университети от различни градове не са възможни. 9. В САЩ държавното и частното финансиране на образованието и науката са огромни. “Съветници” ни поучават, че държавното финансиране на българските наука и образование трябва да се намали. Частното финансиране почти няма, защото българските фирми нямат размерите на американските и не могат да отделят много средства за финансиране на наука и образование. 10. Огромните информационни потоци, необходими за равитието на науката не са налице. Българските учени и преподаватели отдавна са с орязан достъп до научните бази данни и съвременните книги и списания. Всеки е оставен да се спасява поединично и което е най – перверзно – за сметка на собствената си заплата. 11. Следователно опитите за имитация на американската образователно – научна система са обречени на крах. 12. Правило 1:10:100: Разходите за фундаментална наука, приложни изследвания и изработка на прототипи на стоки, които да бъдат пуснати на пазара са 1:10:100 (на 1 евро за фундаментални изследвания трябва да се дават 10 за приложни и 100 за подготовка на получената стока за пазарна консумация). Ако фундаменталните изследвания са двигателят, приложните – купето, а подготовката за пускането на стоката на пазара – колелата на една кола, то развитите икономика произвеждат мерцедеси, фордове или тойоти. На нас ни се обяснява как и едно магаренце е хубав двигател, а каросерията може и да е каручка, пък колелата може и да са от дърво. „Магарцедесът” на българската наука, технологии и икономика ни закотви на опашката на жизнения стандарт на Европейския съюз |
| Това беше една от (макар и второстепенните) цели на прехода - като се каже интелигент или учен, да следва водопад от храчки. Но за сметка на това Азис е титан. Апропо - на него от небето ли му падат парите? Или все пак са от нашите джобове? |