Отиди на страница:
| Тези "17 характеристики на извънредната ситуация в българската научна система ", от които виждаме 12, наистина звучат интересно, но и поставят въпроси: 1. Като се говори за наука, се поставя въпрос и за подготовка на кадри. Университетите са едно, БАН - друго. Като правило БАН подготвя кадри само за себе си, не за реалната икономика. Ако ще е за подготовка на кадри, по-уместно е да говорим за висшето образование - което също е зле. 2. Все говорим за проценти от БВП, но у нас май се смята че тези пари трябва да са парите от бюджета, пък каквото е отгоре - берекет версин, за нас си е, няма да го отчитаме. Пък Лисабонската стратегия май казваше науката да привлече финансиране от частния сектор. 3. Финансирането от частния сектор пък се разбира като "фирмите да налеят пари от родолюбие, пък ние да си правим каквото си знаем". Да, ама не. Интересно колко учени са отишли с предложения за проекти в частния сектор. Ако българските фирми са недостойни за тях, да идат в други фирми от ЕС, бре. Моите наблюдения са, че частният сектор плаща дори и у нас, и то плаща добре, но иска срещу парите си продукт. А "добре" означава, че консултантски човекоден се заплаща 2-3 пъти по-евтино от ЕС - вместо 600 евро - 400-600лв. И поради тази по-ниска цена за почти същото качество нашите консултантски услуги са много търсени и тук и в чужбина - има недостиг на консултанти и даване на акъл. Къде са учените на този пазар? Ако ги няма, що ги няма? Ако ги има, що се оплакват от ниски доходи? _______________________ And if I spend somebody else’s money on somebody else, I’m not concerned about how much it is, and I’m not concerned about what I get. And that’s government. Milton Friedman, Fox News interview (May 2004) |
| Манрико, ти за какви консултанти и за кой частен бизнес по-точно говориш. Българският бизнес, а също и чуждият бизнес у нас под консултант разбира "оправяч" - някой който оправя положението, когато съвсем се скапе системата. Предполага се, че "оправячът" има добри "контакти" с някой от: данъчни, банки, ХЕИ, Инспекция по труда и добре разработени методи за заобикаляне на закона. Търсенето на консултанти по физика и химия е адски ниско, дори и в областта на земеделието е същото. Ако някой все пак иска технологичен съвет, той търси да си наеме технолог, а не да плаща на БАН за единични разработки. Въобще никой не си прави труда да плаща за разработки, ценят се копирани от някъде рецепти как се прави еди какво си на запад и как да го правим у нас, по възможност направо човекът да почне да го прави, а не да "дава акъли". Патентите и разработките у нас са абсолютна забравена територия, защото няма нито една фирма, която да произвежда нови продукти и да търси някакви иновации. Държавата би трябвало да се грижи за потенциала си, да се грижи за условията на бизнеса. Ако имаше силни институти, с добре платени и целенасочено ръководени учени, които да са в час с всички новости на световния научен "пазар", то би имало основа те да бъдат стимулирани чрез тематични конкурси за проекти да създават и технологични и т.н. иновации. Ако имаше такива иновации, вероятно биха се намерили и фирми, които да ги пазаруват и да печелят от тях. Но сега няма нищо такова, и не се вижда откъде ще дойде ресурс за него. С техника от 70-80, заплати от по 250 - 500 лв., липса на достъп до най-новата научна информация и т.н., и т.н. няма вариант българските учени да създадат нещо свястно. |
| Странни са мераците, бизнесът с неговия си бакалски аршин да измерва и оценява научните постижения. Успехът на научните теории не се определя от научния мениджмънт, а от жизнеспособността им. А жизнеспособността им се определя, от това дали се възприемат от съответните научни общности, а не от недоучени бизнесмени. Бизнесмените имат други качества, но те са пригодни най-малко в науката и слава богу. А Лисабонската стратегия препоръчва определени проценти. Вярно е, че и в ЕС са далеч от тях. Но в Бг положението е трагично - 0.47% от БВП, в ЕС - 2%. И като преминем в абсолютните числа, нещата стават завършени. Така, че приказките за "хаплювците", "тарикатите" и т.н., са като да биеш вързан човек. |
Аз съм виждал да се търсят сериозни и добре платени консултации и разработки и в моята конкретн област - ИТ, и в общи фирмени въпроси - организация, процеси, управление, колкото и да е странно и по-хуманитарни области - например психология и интеркултурни отношения - от време на време ме натрисат на такива обучения, някои неща са полезни, да не повярва човек.  Когато може да се намери български консултант или преподавател, взима се, ако не - докарва се от чужбина, което струва много по-скъпо - което показва, че няма кой български учен да предложи нещо. Но се плаща за конкретни неща. Ама и на запад съм виждал това - професор по психология консултира фирма по конкретни проблеми на човешките ресурси и отношенията между хората, изкарва пари, с които си финансира и фундаменталните изследвания, които пък му носят репутацията, за да е търсен и добре платен. А пари за "бог да прости" фирмите рядко дават. _______________________ And if I spend somebody else’s money on somebody else, I’m not concerned about how much it is, and I’m not concerned about what I get. And that’s government. Milton Friedman, Fox News interview (May 2004) |
| НЕ знам дали правилно ще се изразя- НЕ съм навътре в тази област "Науката"!- но считам, че има два вида Науки: фундаментални и НЕфундаментални. "Фундаментални" са Науките, които имат за Задача и целят ОТКРИВАНЕ на Закономерности/Природни закони/ в дадена Област на Познанието! НЕфундаменталните Науки имат з Задача и да ТЪРСЯТ и НАМЕРЯТ прякото ПРИЛОЖЕНИЕ на вече открити /от Фундаменталните Науки!/закономерности- преди всичко, приложение в Производството на Стоки и Услуги! Първият вид Науки/фундаменталните/ НЕ са свързани ПРЯКО с Производството на Стоки и Услуги, НЕ водят до бърза Печалба чрез Иновации- и, по тази причина, НЕ предствляват интерес за Инвестиции в тях от страна на ЧАСТНИЯ Капитал! Ерго, Фундаменталните Науки могат да се развиват и да постигат Целите си чрез ДЪРЖАВНА подкрепа- преди всичко и най-вече! Но БЕЗ развитие и постижения на Фундаменталните Науки НЕ може да има развитие и постижения на НЕфундаменталните Науки- това е толкоз просто и логично! Да, но типично за Капитала/частния/, той се "прави на разсеян" и НЕ инвестира охотно/или въобще НЕ инвестира/ във Фундаменталните Науки- естествено, понеже това НЕ му носи БЪРЗА Печалба! И, още по-естествено, Капиталът/частният/ "благородно" отстъпва на Държавата/разбирай, Данъкоплатците-ВСИЧКИ!/ грижата за подпомагането на Фундаменталните Науки! От което СЛЕДВА, че бедните държави са обречени да НЕ развиват фундаментални науки! От което, пък, следва, че и Капиталът/частният/ в бедните държави НЕ може да ползва НАЦИОНАЛНИ постижения на Фундаментални Науки! В резултат, Капиталът/частният/ в бедните държави ИЗОСТАВА и ще ИЗОСТАВА и занапред лавинообразно в Иновациите- и, разбира се, в Конкуренцията с Капитала/частния/ в богатите държави! От което, пък, следва, че Капиталът/частния/ в бедните държави ПРИ ГЛОБАЛИЗЦИЯТА е ОБРЕЧЕН да бъде ОТВЯТ от Конкуренцията на Капитала/частния/ в богатите държави! Е, ми, така е! Демокрацията /и Глобализацията/ е МАЙКА за Богатите и МАЩЕХА за Бедните! "Да живее Демокрацията!" пропагандират Богатите- те си знаят защо! И АЗ ЗНАМ!!! П.П. Дано съм предложил Обяснение/причините/ за състоянието на Науката в днешната БЕДНА, НЕнародна/след 1989 г./ ДЕМОКРАТИЧНА Република България?! Както и какво я очаква вбъдеще БЪЛГАРСКАТА Наука и българските научни люде!? |
Странни са мераците, бизнесът с неговия си бакалски аршин да измерва и оценява научните постижения. От бизнеса не се очаква да оценява научните постижения, а да плаща за нещо, което му е полезно, пък тези пари да подпомогнат и фундаменталната наука. А подхождане към бизнеса с думи като "бакалски аршин" обикновено говори за лош маркетинг и ПР и съответно води до ниски приходи. Като искаш от някого пари, поне не трябва да го плюеш в лицето, нали?_______________________ And if I spend somebody else’s money on somebody else, I’m not concerned about how much it is, and I’m not concerned about what I get. And that’s government. Milton Friedman, Fox News interview (May 2004) |
Точно обратното, Параграфе. Постиженията във фундаменталните науки се публикуват и са общодостъпни. Значи, грубо казано, ако някоя богата страна е финансирала един математик и той е разработил нова теория, тя се публикува и е достъпна и за богати и за бедни страни безплатно - ако знаят какво да правят с нея, разбира се. Ей например, постиженията на тазгодишните нобелови лауреати по физика са били публикувани и достъпни. Имат приложение за правенето на магнитни дискове (компютърни) с голям капацитет. Кой могъл, възползвал се, спечелил. Не се възползвали Зимбабве и Венецуела, възползвали се японски и сащски фирми - късмет _______________________ And if I spend somebody else’s money on somebody else, I’m not concerned about how much it is, and I’m not concerned about what I get. And that’s government. Milton Friedman, Fox News interview (May 2004) |
| "Тъкмо такава истерична ненавист към всеки интелигент имах предвид". И кого драги ми Смехурко наричаш интелигент-и. Истерично хилещите се лелки, които стачкуваха по улиците, великите и незаменими "учени" или една от участничките във форума "gabito", която нарече всички олигофрени. Да, явно сме такива, след като позволяваме неудовлетворени и импотентни гъзли като нея да пишат където им падне. |
| преданието гласи, че това са българите, които сваляли шапка на даскал, на поп и на кмет българинът се кланя не на ум, а на мотика  |
| Сезесере! Благодаря. Моля те, престани да сквернословиш. Доказа моята теза, стига толкова. Обясни ми какво е интелигент според теб, после ще говорим. |
| Манрико, това не е много сериозно. Знаеш ли колко струва да се разработи и провери експериментално и изобщо емпирично една сериозна теоретична разработка в психологията? Просто не можеш да си представиш. Дори да апробираш качествено един обикновен тест от чужбина за условията на България струва хиляди. Ти говориш за еднин крайно ограничен периметър на науката, който изобщо не може да работи пълноценно без останалите. IT в сегашния им вид са стъпили на невероятно тежки и теоретични разработки във физиката, химията, инжинерните науки, логиката, психологията, лингвистиката. Оттам до патентите, въвеждането в практиката и "консултациите" има цяло море от научен труд, който не се върши безплатно, а е добре финансиран от държавни и частни инстутуции навсякъде в развития свят - от Япония, Сингапур, Тайван и Китай през цяла Европа, та до Канада и САЩ. От резултатите на теоретичния умствен труд вероятно една хилядна стига до бизнеса и практическата реализация. Но така се става силна нация...При това говорим за IT, която е най-бурно развиващият се и с най-широко разпространение отрасъл. Какво да говорим за останалите? |
| "Интелигент" обкновено се нарича човек, който има ум повече от способностите си, знания повече от ума си и амбиции повече от всичко това, взето заедно? _______________________ And if I spend somebody else’s money on somebody else, I’m not concerned about how much it is, and I’m not concerned about what I get. And that’s government. Milton Friedman, Fox News interview (May 2004) |
Знаеш ли колко струва да се разработи и провери експериментално и изобщо емпирично една сериозна теоретична разработка в психологията? Просто не можеш да си представиш. Дори да апробираш качествено един обикновен тест от чужбина за условията на България струва хиляди. Не знам, но знам, че се плащат хиляди за 2-3 дневен семинар на 15-20 мениджъри с 2-3 психолози. Като направят 10-20 такива семинара за половин година, сигурно ще им остане някой лев и за нещо по-фундаментално._______________________ And if I spend somebody else’s money on somebody else, I’m not concerned about how much it is, and I’m not concerned about what I get. And that’s government. Milton Friedman, Fox News interview (May 2004) |
| Случайно съм запознат с един френско-български проект, който е точно в областта на чисто физическата страна на информационните технологии. Стотици хиляди страници литература, години на експерименти и т.н. и т.н., за съвсем евентуално и съвсем малко подобрение в някакво физическо качество на процесорите. Цялото това нещо закъса, когато докторантът приключи работата във Франция и се върна у нас, защото не можа да си намери шест месеца необходимия измервателен уред. Уредът струва 100 евро... |
| Една вметка само...Мисля 4е интелектът е онова с което предполагаме /но само ПРЕДПОЛАГАМЕ !!!!/ 4е е пълна главата на стоящия срещу нас |
| Бизнесът е готов да плаща за внедряване, а не за научни изследвания. Научните изследвания не са с гарантиран успешен резултат. Може нищо да не се получи, но това не означава, че хората са си клатили краката. Всъщност, това "нищо" в много случаи е също толкова ценно, колкото и някакво "нещо", примерно защото предупреждава останалите да не си губят времето, или пък има и някаква информативност. По-важното е, че няма как да искаме, бизнесът да финансира целия фронт на науката. Не мога да си представя, че в Бг има някаква фирма, за която е от жизнена важност да инвестира в модерни научни изследвания. Тя няма какво да ги прави - най-малкото няма подготвени кадри. А защо? Очевидно е. Изобщо не става дума за фундаментални изследвания. Даже в една тясна приложна техническа дисциплина се финансират конкретни решения на неща с тривиална трудност и не пораждащи някакви нови принципни проблеми. Което поставя методологическия въпрос: "кое движи науката - умозрителните, на пръв поглед самоцелни изследвания, или практиката?" Моят честен отговор е: първото. Другото е алъш-вериш. |
| MANRICO, Дай, Боже, да си прав, че, както твърдиш, постиженията на Фундаменталните Науки са ОБЩОДОСТЪПНИ! Стига, май, да НЯМАТ гриф "Секретно! - в интерес на националната сигурност/разбирай, в интерес на ЧАСТНИЯ Капитал при Капитализма! Ми , тогава, ти даваш ОСНОВАТЕЛНА причина да се закрият секциите в БАН, които се занимават с Фундаментална Наука- достатъчно е една дузина учени хора/заради терминологията, де!/ да четат научните публикации на чужди учени, нали, и България ще разцъфти?! Или?!  |
| Ти се запъна като магаре на мост. Видял си, че някой платил. Това масова практика ли е у нас, много ли се търсят такива консултанти? А физици-консултанти търсят ли се? Примерно в областта на ядрата и частиците? В Америка например се търсят добри учени в тази област(не за консултанти). В Европа също се търсят, в Япония се търсят, дори в Русия се търсят... |
| popangelov, никой не твърди, че у нас науката е добре финансирана. Ясно е, че е катастрофално недофинансирана. Ясно е и че не може да е финансирана като в богатите държави. Обаче се пита: 1. Трябва ли да се финансира на калпак или проектно? 2. Трябва ли да има несвързана с висшето образование фундаментална наука - БАН? 3. Като се искат пари от бизнеса, това не трябва ли да е пак проектно и учените да поемат инициативата и да предложат проекти с пряк ефект? _______________________ And if I spend somebody else’s money on somebody else, I’m not concerned about how much it is, and I’m not concerned about what I get. And that’s government. Milton Friedman, Fox News interview (May 2004) |