"Не е нужно непременно да сме под един юрган с Русия, за да се харесаме отново и да усетим близостта си, но като уважаващи се субекти..." Това е казано от човек, който няколко реда по-нагоре е нарекъл двама от приятелите си инфантилни. Приятелите си!!! Е, какво да обсъждаме недоеманципираните?! Проблем, разбира се, е предпоставянето на омразата към някого като условие за любовта към другиго. Обаче по-голям проблем е да се пишеш нравствен коректив и българофил, при условие, че не цениш дори тия, с които си пиеш ракията. Човекът със стойност ще заяви нещо подобно като това на Айнщайн: "Пред всяка слава бих предпочел да съм написал "Братя Карамазови"(Достоевски). |
В защита на автора, трябва да уточним възрастта на приятелите, преди да даваме израз на справедлив гняв. |
В текущия си брой сп. ТАЙМ прави интересен опит да профилира американската нация, където, между другото, има това: "The vast majority of Americans believe in God, and more than 90% own a Bible, but only half can name a single Gospel, and 10% think Joan of Arc was Noah’s wife." Ще кажете, какво общо. Само на пръв поглед, всъщност добра илюстрация на сляпата вяра. А тази дискусия опира имено до това - емоционално заредената любов/омраза, основана единствено на сляпа вяра. Кой викаше, че цаката му е не да вярваш, а да разбереш. Не беше ли оня "комуняка" Бертранд Ръсел. |
Няма как да станем "гето на общността" ако преди това не сме били гето. Нито смятам че сме гето, нито че ще се превърнем в такова. |
Мдааа, определено Ламбовски разлая кучетата днес. Темата защо СССР ни обяви война е интересна. Защо наистина? Те виж САЩ и Англия без да ни се обясняват много-много сринаха половин София по време на операция "Пойнт бланк". В тоя случай обаче има един по-интересен въпрос - А защо аджеба нашата българска армия - 400 000 редовна армия, към 300 танка, между които и "Пантери", с висока боеготовност (само Германия и Япония са били по-подготвени от нас), залостена отвъд противотанковия ров Дунав, разполагайки с пространство за маневриране и удобен релеф за водене на отбрана (Стара Планина) и освен това с традиции в дармона на руснаци (да си спомним децимацията на руските кавалерийски полкове през 1916), та защо тази армия не вгорчи живота на руснаците? Още повече момента е повече от удобен - руснаците са изтощени от тежките боеве в Румъния, идва есен освен това неизбежното разтягане на комуникациите е факт. Като нищо щяхме да дадем още три-четири месеца време на великия си съюзник с мустачето. ФъЛъ-то казва че са ни обявили война. Е добре ние защо не се бихме тогава? Едва ли държавата е била толкова разпадната че шепа кашкавалджии да вземат властта при положение че само няколко месеца преди това ловните дружинки са ги гонели като зайци из гората? Май тогавашните политици, които отнюд не са комуняги са клекнали пред товарища грузинского произхождения. Един вид днешните комуняги са следствие не причина. П.С. От гледна точка на здравия разум да се съпротивляваш на СССР през 1944 е било по-безмислено дори от това да го нападнеш с 3000 танка и да разчиташ че ще приключиш войната за 3 месеца. |
леле какъв купон се вихри, а аз да го пропусна! а душето е двоичен ФИЛ -- русофил и кита... китаефил?... кинезофил...? как се казва? |
Да видим какво е казал Симеон Радев по повод идеализма на верующите в искреността на матушката : " Между тия въпроси на първо място стоеше окупационният дълг спрямо Русия. Княз Александър претендираше, че покойният цар Освободител бе му обещал, че ще опрости тоя дълг на младото княжество, но не се намери в руските архиви никакъв документ, който да отбелязва това намерение на императора. Докато царят бе жив, наистина никакво напомване не биде направено в София от страна на руското правителство, но може би то чакаше, щото българските министри да се сетят сами. На 19 ноември 1881 г. руският дипломатически агент подаде за пръв път на българското правителство една нота, с която го канеше да се занимае с въпроса за обезщетението, за което една комисия в Петербург бе вече приготвила документите. Тази нота остана без отговор. Два месеца по-късно, на 14 януари, Хитрово поднови своите постъпки; тоя път българското правителство му отговори, че само камарата е компетентна да се занимава с въпроси от финансов характер. Камарата се свика и залисана в други работи, не помисли за дълга спрямо Русия. През време на своето пребиваване в Русия Соболев реши сега да свърши тоя въпрос, както той го разбираше. Управляющият Министерството на външните работи Кирияк Цанков, нарочно повикан в Петербург, подписа конвенцията. Соболев излага в Русская старинаc употреблението, което той искаше за сумите от окупационния фонд. Ако бъде сключена конвенция, съгласно с моето предложение, разсъждаваше той, Русия в течение на 12½ год. ще получава от България по 2 милиона лева годишно. То ще бъде една сила в ръцете на руското правителство. То ще бъде един материален възел, който ще съединява до известна степен взаимните интереси на Русия и България. Сетне ще дойде редът на Източна Румелия. Когато Румелия се слее с България, руското правителство ще предяви ново искане от 25 милиона, тъй щото всъщност това правителство ще разполага ежегодно в течение на 25 години с два милиона лева. Това ще бъде материална сила в неговите ръце. Тая сила може да се употреби, за да се закрепят връзките на България с Русия. Ще бъде възможно да се учредят в София добри висши училища за момчета и девойки и да се подготви цяло поколение в руски или по-вярно в общославянски дух. Ще може да се развие руското и българското параходство по Дунава и да се ослаби германизацията на бреговете на тази река. Може най-сетне за тия нужди да се похарчат всичко 15 милиона, а останалите 35 милиона да се употребят за флота в Черно море – с една дума, за създаването на могъществото ни близо до Босфора. Руският историк Татищев говори с възхищение за тоя план на Соболева. Идеята бе наистина много умна от руско гледище. "Има основание да се мисли, пише Татищев, че генералът имаше предвид и други гаранции от чисто политическо естество, осъществението на които би послужило за надеждна гаранция за това, че България в никакъв случай няма да се отклони занапред от пътя, посочен ней, колкото от признателността към Русия, толкова и от истинското й разбиране на собствените й нужди и ползи. При съществуването на означените гаранции самият въпрос за личните предпочитания на княза щеше да стане въпрос второстепенен и не би могъл да влияе на характера на взаимните отношения между Русия и България." В какво се състояха тия гаранции, Татищев не казва. Но от неговите заключения се вижда, че те щяха да поставят княза под един организиран руски контрол, нещо като протекторат. Натиснете тук |
А защо в България няма германофили и германофоби? Респективно англо, холандо, швейцаро и др. Има сащофоби, но не бих ги локализирал на Позитано, а най-паче из между форумните "модератори". Но има русо - фили и фоби! Осветлете ме о, гениални /гериални форумци... Милости прошемь |
Фили, фоби! Нема такива работи. Има цивилизовани хора и руски дудуци! Руските дудуци се делят на червени флигорни и кремълски подлоги. Флигорните са недоеманципирани, кандидат-дудуци - кандидат дудушких наук! |
Не ще да е било толкова безсмислено, тов.Маузер - човекът с мустачките е очаквал друго развитие на събитията. Не е проумял (или не е искал да проумее), че му е достатъчно да затегне блокадата на островчето за необходимото време. Поне касапницата, за която знаем, нямаше да се състои. И сега щяхме да пеем съвсем други песнички. Редактирано от - Caravaggio на 20/11/2007 г/ 18:29:04 |
mercury ви го е сдъвкал . Русия ВИНАГИ е разглеждала България като трамплин към Босфора. Цялата и политика се е изграждала върху този крайъгълен камък. Интерсесите на всички народи по трасето Москва - Цариград не се вземат под внимание. За Руската империя не сме били нищо по-различно от всеки друг ВЛИЗАЩ в съставът и народ. Нищо лично.Така че каквото и да прави Русия в изпълнение на тези свои амбиции си е разбираемо. Не е разбираемо как могат да се наричат български патриоти хора , които подкрепят политиката на чужда държава дори когато влиза в конфликт с националните ни интереси.Защото наличието на независима Българска държава несъмнено е в НАШ национален интерес и в противоречие с руския такъв. |
Воци, направо си открил Индия.Разглеждай го така:Великобритания винаги се е стремяла да контролира моретата, което е осигурявало могъществото и.Следователно винаги е държала на крака Турция за сметка на христианското население на Балканите.Нищо лично-просто интереси-какво тук значат някакви си кирливи българи.И затова собствената ти страна е така окълцана и орязана че да няма никакво стратегическо значение.Люшкаме се между този и онзи защото ни е отнета възможноста да имаме собствена тежест, братле.И за това не е виновна Русия. |
Има много вицове за това как един и същ факт може да се интерпретира по противоположни начини и то строго логично. VOCI е избрал един начин и пъзелът му се нарежда. Други, избират за изходна позиция "да освободим братята славяни", имат си аргументи и техния пъзел също се подрежда. И тогава за да се реши спора, кое е вярното не е лошо да видим руската политика на Балканите днес, доколкото държавата Русия едва ли си е променила намерението да играе и днес основна роля поне в Европа. Т.е. целите й имат стационарен характер. И така, днес е актуална независимостта на Косово. Там Босфор няма. Не знам каква част от българите са против тази независимост. Мисля, че не е малка. И аргументите са ясни и разбираеми. Аз самият съм против. Къде е надеждата ни, че на това безумие може да се противодейства? В ЕС, Америка? Не, разбира се, те са родителите на проблема. Отговорът е очевиден: Русия. Защо? Какви коварни помисли ще измудрите? Любопитно е. |
Също така има една стара арабска поговорка: Срещу съседа се съюзявам с братовчеда!Срещу братовчеда се съюзявам с брата! Просто и ясно.А иначе както казва Дарт Вейдър:Good is a point of view.And the Jedi point of view is not the only valid one. |
Къде е надеждата ни, че на това безумие може да се противодейства? В ЕС, Америка? Не, разбира се, те са родителите на проблема. Отговорът е очевиден: Русия. Защо? Какви коварни помисли ще измудрите? Любопитно е. hamel, прочети още веднъж какво пише KlientZ, Пък няма да е лошо да прочетеши "Строители на съвременна България" на Симеон Радев. След като "надеждата4ти за спасение е в Русия, лубопитно е как ще комементираш поведението на същата тази Русия по времето на Заверата 1825г. Любопинто е също така защо, според теб, същага тази Русия не прави нищо за братятя българи при сключването на Одринския мирен договор в 1828г. Именно тогава за пръв път се появява явлението "недоверие" към Русия, наречено от Ламбовски - русоФОБИЯ. Тогава започва голямото разслоение в българското общество. На фанатиците, поставящи Русия над всичко и на реалистите, които са дълбоко разочаровани от поведението на същата тази Русия. Точно тогава любимата ти Русия организира преселение на българи в Бесарабия (това е историята на бесарабските българи, поинтересувай се малко поне от нея). Разбира се обратно в Турция (тогавашна България) се изселват черкезите. За техните зулуми по нашите земи, надявам се, нама нужда да се говори. Да споменавам ли името на Георги Мамарчев, който в началото на руско-турската война от 1827-28г организира и предвожда отряд българи в редиците на руската придунавска армия. След приключване на войната той е арестуван, а голяма част от неговите посредоватери са изпратени на заточение. Не! не в Диарбекир, а в Сибир. Редактирано от - Федя на 20/11/2007 г/ 21:43:08 |
русофилите - опълченци, хайдути, комитаджии, хашове, отечественнофронтовци, партизани и т.д. Всичките тия бяха надъхани от руснаците и все още са. Колко зли са Турците т.е. това което е характерно за тях, го показваха като Турско. |
Войната 1828-29 не е много успешна за Русия и въпросният Одрински договор показва именно това и той е лош договор не само за нас, а и за Молдова и за самата Русия. Какви са причините? Може би скорошните войни с Наполеон? Не знам. Но за случая това не е важно. Даже да приемем, че политиката на Русия на Балканите е лишена от всякаква сантименталност, не е ли същественото тук, че Руският интерес в повечето случаи ако не съвпада с българския национален интерес, то е много близко да него. И не става дума за моделиран от Русия, български национален интерес. Така е в 1828-29, така е и 1877-78. Първия път не се е получило, втория път почти стана. За да е почти, а не изцяло, вината не е в Русия, както добре знаем. Така е и сега: нашият национален интерес е Косово да не получава независимост и моята надежда е в Русия. Не е в Америка, не е в ЕС. Какво да направя? Освен да констатирам, че Америка и ЕС имат интереси много далеч от интересите на Бг така, както аз ги разбирам. |