Отиди на страница:
| Много спорна статия, която поражда многото спорни въпроси под нея. Фундаменталният въпрос, все пак е - на какво да се осланя човек, на вътрешното си усещане за благосъстояние или на гонитбата за претворяване на умопостроенията си, вкарвайки се в капана на градските задръствания, висенето по 8 часа на ден на работа за 500 лева заплата и блянът, че един ден те ще станат 2000 евро, когато ще може да си позволи да отиде до Рим да види как румънските цигани хитро вадят монетите от Фонтана ди Треви. Или по-простичко казано - на сърцето си да се уповава или на разума? Този въпрос е крайъгълен камък и във философията и още повече в религията, като се започне от древноегипетската и тези преди нея, та се стигне до наши дни. Първият постулат на Хермес Трисмегист, най-мъдрият сред мъдрите е - вселената е ментална. Ако не искаме да губим време в живота да търсим отговор, можем да се доверим на великия мъдрец и да се ползваме от откритието му. В ролята на хора, които са сторили това, се оказват посочените с толкова присмех в статията доминиканци. Те, без и да са чували за Хермес, са послушали сърцето си и са се отдали на пачанга и сърфиране с делфини. Защото щом вселената е ментална, то и ние, като съдържащо се в нея, следва да сме някакво проявление на менталното. И като такова проявление, човекът е достатъчно съвършен и завършен продукт и преди всичко - духовно същество. Каквото и да се опитва да произведе, в лицето на достиженията на цивилизацията най-много да успее да създаде сам себе си чрез хипотетичните бъдещи достижения на медицината - или създанието да се превърне в създател на своето създание и така съвсем да скъса връзката си със Създателя. Дали това е задкулисната идея, която неведоми сили ни трасират? Но това го могат днес и доминиканците, можеме го и всички ние - достатъчни са бутилка ром и знойна доминканка, за да станем участници във великото дело на сътворението. Как и защо става - едва ли ни интересува. Трагедията е, че човекът, обаче, се интересува и иска да узнае това и ще прахоса всички ресурси, за да достигне до познанието. Накрая ще успее, но цената ще бъде опустошителна - полудял от бачкане и задоволяване на суетата си, ще се размножава по пътя на познанието, ще спре да ебе и ще погуби душата си. Естествено, ние сме далеч от тази сюжетна развръзка, но така или иначе сме на пътя към нея. И това, за което се милее в статията, са само щрихи по пътя към целта. Или, ако се обърнем към старозаветното писание - Адам беше изгонен от рая и осъден да съществува с кървава пот на чело, само защото бе опитал от забранения плод на познанието, с който акт позна и злото. И заразен с бацила на познанието, той щеше да отиде твърде далеч в опита си да си направи своя райска градина по образ на тази, от която бе натирен, т.к. в крайна сметка бе създаден за нея. Затова и пътят към ада е постлан с добри намерения, защото човекът продължава да живее с доброто намерение да построи своя Едем, който му бе отнет. И гид ще му бъде змията, която го изкуси, казано по-притчаво. |
| Нещо не съм съгласен със Спахийски в обощението, че при соца сме работили като доминиканци. Твърде преувеличено (опростено) е да се свързва соца с вицове от сорта на "те ни лъжат, че ни плащат, а ние - че работим" или "No underpayment may meet my underperformance..."  С две думи, и при соца се бачкаше яко, не всички, разбира се, но то и сега е така. Българинът е бил трудолюбив като цяло и преди соца, и след него. Няма нищо, ама нищо общо с латиносите и "Samba no, travajo si". "Залудо работи, залудо не стой" - ей това показва най-добре нашата "трудова етика". Може да не сме холандци, но не сме и доминиканци. (какво да чакаш от държава дето е кръстена на почивен ден). Носталгията по соца- поне за мене - е свързана с носталгията по младите години: през 1986 с два студенски купона за обяд отиваш в закусвалня Плиска и си купуваш бутилка водка Царевец и пакетче масло (да не ядеш сухи филиите) - ей такива работи. |
*****
Редактирано от - bot на 26/11/2007 г/ 11:18:06 |
*****
Редактирано от - bot на 26/11/2007 г/ 11:20:19 |
| "те ни лъжат, че ни плащат, а ние - че работим" Интересно , кой построи всичко това , което виждаме-от язовири , до собствен дом за всеки???? Още по интересно е друго-как изглежда това пропагандно клише днес и за годините на прехода.. Вероятно така? Лъжат ни за да работим , а ние не трябва да лъжем-че работим?? ----------------------------- ------------------------------------ Журналист взима интервю от директора на лудницата: - Как разбирате, дали пациентът е здрав, за да го изпишете? - Имаме стандартен тест. - отговаря директорът. - Пълним една вана с вода и слагаме чаена лъжичка и черпак до нея. А след това караме пациента да излее водата от ваната. Журналистът се усмихва и казва: - И нормалният човек взима черпака, нали? - Не - отговаря директорът. - Нормалният човек изважда тапата. |
| Според мен в един кратичък текст авторът синтезира смисъла на т. нар. си "работа": "От тази гледна точка е много важно какви точно въпроси задаваш, за да измериш усещанията на хората. Социологията може да изкара всякакъв резултат чрез умело боравене с материята (вярно е, че и медиите могат да изтълкуват всеки извод на социолозите както си пожелаят)." |
| Сасос! Не измествай въпроса. Не смятам, че има голяма разлика дали ще ме таквозят с истински или с гумен. Ама, казват, с гумен било по-прогресивно. |
| ***** Кое му е по-доброто сега на живота? Мани тоталитаризма, това е условно понятие. Мене да ми е пълен хладилника и да няма престъпност - друго какво ме интересува, ако ще всяка седмица да климбаря по манифестации? ***** Редактирано от - bot на 26/11/2007 г/ 11:44:19 |
Чоки и компания, Като беше толкова хубаво защо свърши? Свърши , защото както пише по книгите и вестниците, всичко хубаво си има край... И ние подчинени и вярващи в мита Прогрес , очакване да стане още по хубаво .. пък то не стана , но ще стане вярата в Прогреса е точно толкова пагубна , колкото и вярата , че надеждата умирала последна... , но ние хората сме си такива...Сънчо!  Редактирано от - kunert на 26/11/2007 г/ 11:52:56 |
| Климата в България е съвсем друг и зимата е трудния сезон. Не може да се сравняваме с тези бананови държави. Нямаме природен газ и затова сме зависими от доставчика (дали от Русия, дали от другаде). |
| Кунерт! Като е толкова хубаво, защо плачем? Ох, извинявай - нещо беше станало и видях само първия ред. Редактирано от - Сократ-май на 26/11/2007 г/ 11:46:55 |
| Манрико, Круела де Вил Чоки$$  Заключението е очевидно - който е прокопсал след 1989, не изпитва носталгия. Който не е - му се иска соцът да се върне. Г-н Хузхуз, дойде време да си го кажем открито: когато казвате "обедняхме след '89" или "положението ни се влоши след '89" - говорете от свое име. Това, че ТИ си обеднял след '89, не значи че всички са така. |
| Кой как пише?Защо едни се смеят , а други плачат? Това е едно и също , с вечният въпрос Кой-кого??? …да ……………… След Айнщайн всичко е относително Pеалността е въпрос на гледна точка… ------------------------- Гледната точка е въпрос на реалност …. -------------------------- Едни са стъпили на пачки и високомерно гледат в соца. Други са се насадили на пачи яйца и с носталгия си спомнят за соца. Колко са едните и другите.В това е квантификацията. Кой-кого???Това е вечният въпрос .Тези който се хилят , да не забравят , най силно се смеят не първите , а последните? |
| Динаин! Грешиш. Прокопсал съм. Имам за хляб и сирене (напоследък по-малко поради грижата на г-н Станишев). Ако беснея по този форум, то е по същата причина, поради която мразех комунизма - стремежът към справедливост. Някога американците се славеха с понятието underdog. Напоследък не срещам често тази типично американска някогашна черта. Просто освен за себе си мисля и за пенсионера, принуден да обикаля кофите за смет. Повярвай ми, не са само цигани - просто те се вреждат най-добре около кофите, защото бият българската конкуренция. |
| Що да е изместване на въпроса? Приемаме, че при социализма е било по-добре. Защо свърши това по-добре? Какво му е изместването? Може и по-друг начин да го запитам - след края на войната Гърция и България са относително на еднакво равнище. Приемаме, че ние сме живели до 1990 година по-добре. Как тогава изведнъж през 1990 година се оказа, че гърците са 2-3 пъти по-добре и ние трябваше да ходим да им берем маслините? |