Хищните идеи на века.
Отиди на страница:
| Те ти булка спасовден. Отдавна се подозираше, че има тясна връзка между произхода на славяните и индоиранските племена от халколита и бронзовата епоха (3000-1000 г. пр.н.е.) скити, сармати, алани, памирци, протоидоиранци и т.н. First successful assay of Y-SNP typing by SNaPshot minisequencing on ancient DNA. Bouakaze C, Keyser C, Amory S, Crubé zy E, Ludes B. In the present study, a set of 13 Y-chromosomal single nucleotide polymorphisms (Y-SNPs) selected for the identification of the most frequent Asian Y-haplogroups was included in an allele-specific primer extension assay. Single nucleotide polymorphism (SNP) genotyping was accomplished by co-amplification of these 13 DNA fragments within 2 multiplex PCRs followed by detection with 1 minisequencing reaction using the SNaPshottrade mark Multiplex kit and analysis of extension products by capillary electrophoresis. First developed on modern samples, the assay was optimized for the analysis of 11 ancient DNA (aDNA) samples from the Krasnoyarsk region (southern Siberia) that were dated from 5, 500-1, 800 years before present (YBP). SNP typing was successful for most of them, which were all assigned to Y-haplogroup R1a1 except one. These results show that SNPs are well-suited for the analysis of aged and degraded DNA samples. Moreover, we found that the SNaPshot minisequencing methodology is a convenient, robust, and efficient method for SNP typing. To our knowledge, this study reports the first successful investigation of Y-SNPs on aDNA samples. The potential use of Y-SNPs in both evolutionary and forensic fields is also discussed |
Изследваните скелети са от така наречената Andronovo Culture, чийто пик е 2200-1800 г. пр. н.е и първите и центрове са непосредствено под урал, в района м/у урал и каспийско море. Ташаци. Славяните са генетично свързани с хората от андроново, които са откриватели и са дали на света неща като бойната колестница, колелото със спици....напиването/дрогирането преди битка и се явават генетичен предшественик на славяните и индо-иранската група на ИЕ.  Около 15 процента от българите са потомци на същата ирано-славянска генетична линия като хората от Андроново - R1A1. При руснаците, поляците, украинците и таджиките процента надхвърля 50. Карта на културата андроново около 1800 г.пр. н.е. (малко преди да изчезне, или по-скоро да се разнесе)  Редактирано от - Rednik South O.Z. на 27/8/2008 г/ 06:21:29 |
| Тотемния знак/любимата птица на хората от Andronovo Culture - двуглавия орел , предмета е брадвичка, открита от руските археолози през 1990-те и датирана около 2000 г. пр. н. е. Видима в брадвичката е връзката м/у това, което по-късно ще се превърне в три различни култури -индийска, скито-сарматска и славянска. Тука трите култури са все още една. Редактирано от - Rednik South O.Z. на 27/8/2008 г/ 06:47:53 |
Колелото на най-старата бойна колесница в света -Андроново, 2500 г. пр.н. е. предхождаща с векове колесниците на шумер и с близо хилядолетие - първите колесници от древен египет |
| Радвам му се аз на Редничето, като го чета. Напоследък чукча повече читатель, отколкото писатель, но все пак, развълнува се старото ми сърце само при големи геополитически трусове, тогава в тарапаната усещам лъха на стари времена и на стари битки, онези, галантните, а не кръвожадните. Редник, щурмуваш ли върховете или си се поспрял да си отдъхнеш по пътя, да се насладиш на гледката и да вкусиш малко от плодовете, настрани от шосето?  |
| Колко е хубаво човек да прочете дори две думи от приятели.... де да беше цялото формуно общуване такова - ехеййй..... ** Геновева, от година върховете съм ги оставил да ги щурмува друг човек от семейството ми, по-амбициозен. Но, нова година - нов късмет. Излишно е да казвам какво удоволствие е било да общувам с тебе през годините. |
| Поздрави за темата, и за пишещите тук! Ще си позволя да взема отношение по един ситат тука ...Хиляда пъти бих предпочел да имам за комшия човек, изповядващ каквато и да е религия - мюсюлманин, християнин или евреин - напълно ми е все тая, просто човек, който следва някакъв религиозен код, дори светски код, пред това да имам за комшия атеист... Много си зле Южен... Викай Кайли на помощ, тя ще те светне и ще ти разкаже Правилата на Играта. Вкл. до G-точката, с достигане състоянието на пълна вътрешна хармония. Без майтап, колежката е "баш-майстор" в сектора! (без да се броят научните и титли) Съгласен съм с втората част, но не съм съгласен с първата не само защото въпреки приятелите ми евреи, не отчитам високо егоистичността и студенината на моралната стълбичка на евреите (макар че браво заради наистина доброто възпитание което дават на десата си) По въпроса за ... атеистите .... не приемам, защото АТЕИЗМЪТ също е една религия. Докато религиозните ВЯРВАТ в този, или онзи Бог, атеистите...НЕ ВЯРВАТ че има такива! Което обаче ни доказва единствено че.... АТЕИЗМЪТ Е МНОГО ОПАСНА И ЛИШЕНА ОТ МОРАЛНИ СТОЙНОСТИ РЕЛИГИЯ !!! |
| Land of Bear, Land of Eagle. Културата андроново е дъщерна на по-стара култура - Шрубная. Шрубная се състои от няколко селища между притока на волга, самара, и западните склонове на урал. На картата селищата на андроново са защриховани в жълто, а на шрубная - в кафяво. Има археологически места, находките от които показват елементи и на двете култури.  Картата е направена от Дейвид Антъни и по някое време може да се изпари. Индоиранската група и славяните изглежда са (лингвистични) потомци на хората, населявали поселенията, маркирани в жълто. Германските, гръцките и келто-италийските групи са лингвистични потомци на хората, населявали поселенията в кафяво. Първоизточникът и на двете подгрупи обаче е един и същ - 4-5 селища по поречието на река самара. Най старото е от 5500 г. пр. н. е. Първите съобщения за откриването му са публикувани в съветското сп. "Наука" през 1970. Западняците научават подробности за шрубная и андроново чак през 90-те. Редактирано от - Rednik South O.Z. на 16/11/2008 г/ 08:47:23 |
Някои от келтската група (маркирана в кафяво) обаче са поели не на запад, а на изток - чак в до басейна на река тарим в сегашен северозападен китай. Сухият и студен климат е съхранил ръкописите на тези хоро, които наричат себе си tocharians, а езикът от ръкописите на точарианците има дискретна връзка с келтите, но според някои и с тракийския.... Държавата, която създали, просъществувала около 2000 години, преди китайците след хилядолетни усилия да и видят сметката. Сухият пустинен климат обаче е мумифицирал някои от телата на мъртъвците им, и тези тела могат да ни дадат някаква идея как са изглеждали лингвистичните ни предшественици: Мумията по-долу е с никнейм снежната принцеса:  А тва е възстановка на НГ как е изглеждала на живо:  Най-известната точарианска мумия, "красавицата от Лулан:  Дали някои от мумиите са в агония, т.е. погребвани живи, и дали точарианците са правели човешки жертвоприношения, е отворен въпрос. Редактирано от - Rednik South O.Z. на 16/11/2008 г/ 10:07:58 |
В рамките на хиляда години протоиндоевропейската култура се разпространява от китай до британия и от сибир до сирия и индия. Носена на гърбовете на конете, които протоиндоевропейците от шрубная опитомяват около 5 хиляди години пр. н.е., В някои случаи конете са впрегнати в каруци които хората от шрубная изобретяват преди около 4000 г. пр. н.е. а семействата им- натоварени във фургони, изобретени по същото време. От този момент нататък разстоянията не са проблем; в други случаи конете са впрегнати в бойни колесници (2400 г. пр. н.е.) Хиляда години след откриването на колелото картата на разпространението на индоевропейците изглежда по следния начин: А ето как изглежда още хиляда години по-късно, след изобретяването на бойната колесница. Точарианските мумии са горе долу от тази епоха:  |
| Дребно уточнение: тохари - Тохаристан - тохарска езикова група Племената "юечжи" мигрират на югозапад след претърпяно от хуните поражение. Част от тях завоюват Тохаристан, който китайските извори бележат като "Tou-ho-lo/Tu-ho-lo". Д. Табаков свързва това с името на българския владетел от "Именника" Авитохол и титлата "кан/кана" с легендарната династия "Кава". В заключение смята, че българите са решението на Тохарския проблем [Тохарская проблема, ВДИ, кн. 3-4/1940 г.] като ги определя за "тохари" в географския, а не в етническия смисъл на думата. Тази теза вероятно е мотивирана и от опитите на Ст. Ваклинов да търси аналози между древните българи и кушаните, идентифицирани с "да-юечжи". Территория: восточный Туркестан, или Синьцзян (Северо-запад Китая: Синьцзян-Уйгурский автономный район). [Может быть, прочитать из Гумилёва?] Это загадочная страна: там реки, стекая с гор, уходят в пески и потом где-нибудь далеко выходят наверх. Реки и озёра там путешествуют. Самая большая река — Тарим — не имеет ни истока, ни устья. В многоводные годы она впадает в озеро Лобнор — очень большое, но постоянно меняющее место и размер, а иногда — пересыхающее. Народ, проживавший там в I тысячелетии н. э., создал среди пустыни цветущие города-оазисы со своей развитой культурой. Оазисы эти жили за счёт Великого шелкового пути. А ещё народ этой страны несколько раз менял своё название и свой язык. Фактически у этого народа нет названия (может, оно и было, но оно нам неизвестно). Их южные соседи — тибетцы — называли их tha-gar ‘белая голова’ ® отсюда то название, как мы их называем сейчас: тохары. А может быть даже, что тохарами звали не их, а их соседей — иранцев. Поэтому некоторые учёные называют их «тохарами» в кавычках или псевдотохарами (и, соответственно, их языки — псевдотохарскими). В 8—9 веках (?) н. э. туда пришли древние тюрки-уйгурцы. Местное население их ассимилировало, но переняло их язык. А потом, в последнем десятилетии 19 века русский консул в городе Кашгар Н. С. Петровский обнаружил (первым) текст на неизвестном языке, выполненный особой разновидностью письма брахми [это какое? индийское]. В 1904 году в других городах этого региона французская и немецкая экспедиции обнаружили и множество других текстов этой письменности. Исследованиями этих языков занялись Эмиль Зиг (1866—1951) и Вильгельм Зиглинг (1880—1946). В 1908 году они опубликовали первые результаты исследования. (Исследование тохарских языков продолжается и до сих пор.) Оказалось, что в этой письменности представлены 2 языка, составляющие особую группу индоевропейских диалектов. Итак, Тохарские языки Тохарский А (восточно-тохарский, карашарский, агнеанский) ß условные названия по à наименованию оазисов, где на этих языках говорили Тохарский Б (западно-тохарский, кучанский) Памятники 5—8 веков н. э. Ко времени составления текстов тохарский А был уже мёртвым, использовался только в качестве литературного письменного языка буддийской миссии. Население говорило на уйгурском (древнеуйгурском) (древнетюркском) и тохарском Б. Основная масса текстов на этих языках — переводы с санскрита буддийских религиозных текстов. На тохарском А — только переводы; на тохарском Б — также оригинальные буддийские тексты религиозного содержания, деловые и любовные письма, надписи на стенах и рисунках, а также караванные пропуска на деревянных табличках, и, кроме этого, манизейский гимн с параллельным древнеуйгурским текстом. Тохарские языки среди других индоевропейских языков. Хотя это самая восточная окраина индоевропейского ареала, тохарские языки наиболее близко родственны, как ни странно, самым западным — итало-кельтским, а также анатолийским. Носители тохарских языков оторвались от носителей итало-кельтских и мигрировали на восток. Наблюдаются следы контактов с германскими и балто-славянскими языками; с финно-угорскими языками (общетохарская фонологическая система практически совпадает с раннеобщеугорской; в морфологии — система падежей также напоминает финно-угорскую); и, конечно, есть следы контактов с восточно-иранскими языками. Фонетика и графика. Письмо брахми, потому латинская транслитерация такая же, как для древнеиндийских языков. 1 отличие (в графике): есть также особый гласный — переднего ряда ä . Письменность фонетически точная (в отличие, например, от анатолийской). Особенность фонетики: морфологизированное противопоставление согласных по твёрдости — мягкости (как в русском языке). Неразличение звонких и глухих согласных (шумные — только глухие). Грамматика. Очень развитая морфология. 9 падежей (с разделением на первичные и вторичные падежи, как в финно-угорских языках). Агглютинация падежных окончаний. Развитая глагольная система (3 времени, 4 наклонения, 3 лица, 3 числа, 2 залога + каузативное (вторичное) спряжение). Тохарский Б — более архаичный. |
| Може и да има някаква връзка м/у тохарианците и прабългарите. Когато кубрат основава прабългарската държава в приазовието, тохарианската все още съществува на хиляди мили на изток. Само че тохарианците по това време са будисти (има запазена кореспонденция м/у една от тохарианските кралици и...самия Буда...) докато българите изповядват старата религия на степта, така, както са я изповядвали протоиндоевропейците от шрубная преди пет хиляди години. Последното - тоя религиозен континуитет от 5000 години е повече от странен. Географски обаче прабългарите са тохарианци. Има една по-скоро зловеща легенда, записана от Херодот разказана му от херсонски скит през 5 в. пр.н.е.. Скитите, за разлика от медитеранските народи, и подобно на европейците днес, били в състояние да пият мляко и след излизане от пеленачество - кобилско, краве и т.н., което им давало витално предимство за оцеляване в условията южносибирската степ. За да пазят на сухо и топло безценния си добитък, скитите и тохарианците изградили подземни "фабрики" за мляко, където прибирали, през нощите и през студените зими, десетки хиляди глави добитък. За доячи и чистачи на подземните обори скитите държали хиляди роби, пленени измежду мъжете-еленовъди и ловци на елени от съседните сибирски племена. Тъй като робите бягали при всяка възможност, на един от скитските царе у хрумнало да им счупи краката.и да ги превърне в неподвижен придатък на кравите, овцете и конете си. Един ден скитските племена влезли във война с медите от (БМАК), която продължила 20 години и завършила с победа на скитите. Докато скитите водили войната си, която ги отвеждала все-подалеч от дома (в предна азия), загорелите им жени освободили робите и ги използвали не по предназначение. Когато скитската армия се върнала в южен сибир, била посрещната от порасналите деца, които жените им родили на осакатените роби. Скитската армия била разгромена от смесеното потомство и въпреки, че според разказвачът в крайна сметка скитите върнали изгубените територии, повечето напуснали завинаги района и мигрирали по посока европа, и така се озовали в причерноморието. А смесеното потомство на скитските жени и бившите роби останало да управлява южен сибир. Легендата си е легенда. Мит. Кой знае какво значи и какво отразява. Както и да е, легендата по един зловещ начин кореспондира с погребалните ритуали на прабългарите. В прабългарските гробове телата на мъртите са със счупени крака. Чупенето на краката на мъртъвците и поставянето на камъни върху тях е част от прабългарската погребална ритуалистика. Скитската легенда има още по-зловеща кореспонденция с ансестралните митове на тюрко-монголските шамани, но ще отидем извън темата. Кой знае... |
| Land of Bear, Land of Eagle Както е казал класикът, ледът се пука, господа съдебни заседатели. Преди около месец ПНАК публикува резултатите от изследванията на античните гробове в Еулау, Източна германия, датирани 2600 г.пр.н.е. и афилиирани с археологическата култура Corded Ware. Досега тази култура се считаше за протокелтска или протогерманска. Да, ама не. Културата е протославянска. И четирите изследвани останки на хора принадлежат на генетичната група R1a - и това не е най куриозното - най куриозното е, че имат оцелели кръвни роднини - 2-ма в Тамбов, Русия, и един в Полша....Още веднъж - хората от приуралието (Афанасиево и Шрубная) изобретатели на колелото, спиците и бойните колесници, опитомителите на конете, от същия период, (2100 г. пр. н.е.) принадлежат на същата ансестрална линия - R1а, като хората от Еулау, като поне някои от тях имат своите кръвни, директни наследници измежду хората в Русия и Полша..... Откритието е БЕЗКРАЙНО важно за индоевропеистиката и носи едно странно съобщение: Западноевропейците НЕ СА директни (кръвни) потомци на индоевропейците (защото принадлежат на друга генетична линия - R1b). Генетични потомци на индоевропейците са славяните и скитосарматските групи..... Абстракт: In 2005 four outstanding multiple burials were discovered near Eulau, Germany. The 4, 600-year-old graves contained groups of adults and children buried facing each other. Skeletal and artifactual evidence and the simultaneous interment of the individuals suggest the supposed families fell victim to a violent event. In a multidisciplinary approach, archaeological, anthropological, geochemical (radiogenic isotopes), and molecular genetic (ancient DNA) methods were applied to these unique burials. Using autosomal, mitochondrial, and Y-chromosomal markers, we identified genetic kinship among the individuals. A direct child-parent relationship was detected in one burial, providing the oldest molecular genetic evidence of a nuclear family. Strontium isotope analyses point to different origins for males and children versus females. By this approach, we gain insight into a Late Stone Age society, which appears to have been exogamous and patrilocal, and in which genetic kinship seems to be a focal point of social organization. Ydna results: Three men all of them R1a The consensus haplotype of the three individuals (based on most complete profile) gave two exact matches in in an European population sample of 11, 213 haplotypes in a set of 100 populations (as of July 2008, Release ‘‘23’’ from 2008–01-15 14:44:25): one individual from Poland (1/939 from Gdansk) and one from Russia (1/48 from Tambov). |
| Откритието в Еулау няма да бъде прието добре от германската археология и историография и въобще от западноевропейската, макар археолозите, извършили откритието, да са германци. Първите негативни отзиви вече са факт (в Лайв Сайънс например). Еулау се счита за гордостта на протогерманската/протокелтската култура, на която германците се изкарват потомци. Сега се оказва, че районът всъщност е твърдина на протославяните. Доказателсвото е категорично и недвусмислено - хората от Еулау имат своите живи потомци в района на тамбов и в района на Гданск - недвусмислени славяни...експедицията всъщност е била по следите на протогерманците, но единственото , което доказва е, че там протогерманци няма (германците пронадлежат масирано на две други генетични линии - R1b и I). Славянската историография досега също приемаше, че културата в еулау е протокелтска... |
| Елбау беше германокелтската гордост заради няколко предмета, открити в района през 2001: Най важният от тях е Дискът от Небра - първта карта на звездното небе, изработка от злато, сребро и бронз, с изключителни астрономически и металургични познания - намерен е на 50-тина километра от гробовете и е датиран от същата епоха. Предхожда халдейските звездобройци с 2 хилядолетия.... Ето го:  |
Пак снимка на дискът от небра (от сайта на дойче веле) държан от развълнуваните ръце на германски археолог; сега се оказва, че няма защо да се вълнува толкова, защото дискът е протославянски... На още 50-тина километра на югоизток през 2001-ва германците откриха най-древната в света астрономическа обсерватория..... поглед отгоре:  поглед отвътре:  Двойка изключително изработени мечове намерени заедно с диска от небра (за сравнение по това време в древен египет и Шумер още се бият с боздугани, защото не са стигнали до концепцията за хладното оръжие - египтяните, мирни хора, така и не стигат до нея)  Редактирано от - Rednik South O.Z. на 14/12/2008 г/ 03:42:56 |
| Дисклеймър: Хитлер е бил малограмотен безумец. Цялата расова глорификация на "арийците" е бълнуване на луд - отгоре до долу. Индоевропейците от андроново не са "расов" тип и никога са били русокосите, синеоки лордове от бълнуванията на германските фашисти; напротив - от самото си обособяване като етнос в подножието на урал, протоиндоевропейците са смесен народ - от изследваните 12 скелета на Андроново 11 принадлежат на хаплогрупата R1a, но 12-тия принадлежи на хаплогрупата N, която днес се среща при тюркомонголските народи от далечния изток и при финоугрите от северен урал - т.е. от самото си начало индоевропейците имат много капки далекоизточна кръв, което е и естествено, като се има предвид, че етногенезисът им се осъществява на границата м/у Европа и Азия, в Урал. Измежду мумиите на Точарианците има русокоси хора, но има и червенокоси, има кафявокоси, но има и чернокоси; Арийското бълнуване на хитлер си е - бълнуване. Протоиндоевропейската култура е смесена, протоиндоевропейците са граничен етнос. Няма етнос, който да е етинчески наследник на индоевропейците, с изключение донякъде на таджики, руснаци и поляци. Генетичният сигнал на индоевропейците при останалите европейски народи е изгубен до голяма степен, а в най западните части на Европа- англия, франция, и испания - отсъства напълно. Съвременните европейски народи са "метиси" - по подобие на метисите от латинска америка са смесициа от локалните генетични линии + непрекъснато намаляващо малцинство от генетичните линии на колонизаторите си. Т.е. русокосите, синеоки европейци всъщност не са потомци на индоевропейците, а на местното, палеолитно население на северна европа, въру което е минала (и заминала, претопена) вълната на индоевропейското завоевание, което му е оставило езика си така, както завоевателите испанци са оставили испанския език на завоюваните индианци, но са се претопили в тях. Моите подозрения са, че "оригиналните" носители на индоевропейския език не са се отличавали особено физически от днешното население на Южен Урал. |
| Това, което е отличавало протоиндоевропейците от останалите не е "расата" им, а изумителния им технологичен гений. Като се има предвид, че оригиналните им поселения са в свръхбогатия на леснодостъпна руда и минерали Урал, всъщност не е за чудене. Както не е зачудене и че са ВЕРОЯТНО първите хора, които започват да използват желязото и черната металургия при изработката на оръжията и обковите на колесниците си и вкарват човечеството в желязната епоха. Не е по-различна и ситуацията и с бронза - макар първите бронзови атрефакти да са от Балканите, предмети, изработени от уралски бронз са открити от китай чак до атлантика, барабар с технологичните иновации. Според Антъни индоевропейците стават майстори на бронза и желязото покрай опитите да направят бойните си колесници и фургоните по здраво, тъй като подвижните им части се чупят в условията на степта, ако са направени от дърво. Не е и за чудене и че са хората, открили колесния модел на превозните средства - най старите колесни средства (фургони с четири колела) са на цели 6 хиляди години...2000 години трябват на фургона и колелото да слезе от степите на приуралието, през кавказ и платата на близкия изток, до благодатната шумерска земя в месопотамия. На бойната колесница и трябва по-малко време - от изобретяването и в Андроново от протославяните/протоиранците, до появата и в близкия изток, египет и китай минават само 500 години. Карта на разпространението на бойната колесница със спици според датировките на откритите от археолозите колесници:  |