Отиди на страница:
| Бармалей, Според мен пробива ще е в управляемия термоядрен синтез. Един билюк развити държави ще строят първата експериментална термоядрена централа във Франция (голяма битка падна дали да е там или в Япония). Като изключим безплатната енергия от Слънцето, това е източник, който може да реши енергийните и отчасти екологическите проблеми на човечеството - горивото е в изобилие, никакви праникови газове (ако пренебрегнем малкото водна пара), никакви радиоактивни отпадъци... |
| Това за Е= мс² го разбрах, но не разбрах къде "отиват" дупките...и трябва ли да разбирам, че те също могат да "изчезнат", което е в противоречие с всичко казано до сега? _________________________________________ _ Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
| Единствено с хулиганска цел искам да спомена тук една щура теория, според която нашите познания променят света. Казано образно - че светът наистина е бил плосък, преди да приемем другото. И че атоми не са съществували преди да повярваме в тяхното съществуване. Звучи невероятно, но и онази история с котката не е за вярване... |
psg, това за "Токамаците" е "евъргрийн"...като прибавим и риска при магнитната бутилка и разходите, все ми се струва, че свърхпроводниците стоят зад "ъгъла"...но честно - пълен лаик съм в тази област... както каза ти - да видим сметката на времето  _________________________________________ _ Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
| Бармалей, моето ненаучно мнение е, че ще се превърнат в лъчиста енергия, т.е. ще изчезнат и масата им ще се трансформира в енергия на фотоните. |
| Абе стигнем ли до границата, когато ако експерименталните данни противоречат на теорията, толкова по зле за експеримента - пиши го бегало. Моето скромно мнение е, че в момента учените (и най-паче теоретиците) се опитват да слязат под хоризонта на познанието. Може би част от вселенета е просто непознаваема по какъвто и да е начин и усилията да я опишем и дефинираме изцяло е да се опитваме да таковаме дявола в полет. Това за онаа проклета котка на Шрьодингер не мога да го повярвам и те това е. |
| Малко почесване на езика, за съдбата на дупките: Не знам дали знаеш Бармалей, но това че не пропадаш през стола, не се дължи на производителя, а на електромагнитните сили. Атомът, както ни е известно представлява ядро, което съдържа масата му и електронен облак от щуро мятащи се по орбиталите си електрони. Ако изобщо можем да говорим за размери при елементарните частици, електронът е неизмеримо по-малък от протона или неутрона (поне е 2000 пъти по-лек). Отношението на размера на ядрото към размера на атома е приблизително 1 към 10000 или по-нагледно ако ядрото е с големина на ябълка (10см диаметър), то атомът ще бъде голям 1 км. Да те е страх да си помислиш колко рядък въздух сме в действителност. Същото е и при стола. Ти си седиш спокойно само защото електроните на атомите на гащите ти и задника ти (с извинение), бидейки с отрицателен заряд се отблъскват от електроните на атомите на стола. Тази сила намалява с куба на разстоянието между зарядите. Същото е и при гравитацията. Ако навлезем в ядрото, там протоните и неутроните се състоят от кварки с дробни заряди. Тъй като разстоянията между тях са много малки електромагнитните сили са доста дебелшки, но тях ги борят силните сили, които имат свойството да увеличават интензитета си до огромни стойностти с увеличение на разстоянието, но само в рамките на някакви си фемпто метри. Така протоните и неутроните имат размерите, които имат. Същата силна сила е отговорна да държи протоните и неутроните заедно в ядрото. Като ако няма достатъчно неутрони, електромагнитните сили на отблъскване стават много големи и ядрото се разпада (радиоактивност). Когато масата е огромна, налягането предизвикано от гравитацията преодолява електромагнитното взаимодействие между електрони и протони и смачква атомите. Тогава се намесва слабата сила (която не е чак толкова слаба) и от елекрон и протон прави неутрон и анти-неутрино. Така и се получава неутронната звезда. Ако масата е все още много голяма, тя преодолява и електромагнитното отблъскване между кварките и тогава звездата се свива до обем 0, което се нарича сингулярност. Това тяло се нарича черна дупка, която е с размери някакви си десетки километри (слънцето е с размер 700, 000 км). Въпреки че, черната дупка няма размер (обем 0 ), външния и размер е така наречения радиус на Шварцшилд, при който всяко нещо попаднало в пределите му (дори и фотонът) се лепва веднага на нулевия обем на черната дупка. По ирония на съдбата, колкото по-масивна е черната дупка, толкова по-силни гравитационни вълни излъчва и толкова "по-бързо" се стовява. Ако доживеем достатъчно дълго можем да сме свидетели на превръщането на черна дупка обратно в неутронна звезда, поради загуба на маса. Та на твоя въпрос Бармалей, би трябвало материята вътре в едната дупка да анихилира в материята на другата дупка и от загуба на маса, двете да изчезнат в гигантски взрив. |
| Едни от по-достъпните четива за стринговата теория са на Brian Greene. Brightman, чел ли си нещо, което да е близко до твойта теза или ти си пионер  ? Питам без ирония. |
| Така е. В един момент средствата само на науката не стигат. Тогава трябва да намесим и религия, вяра, въображение - който както иска да го нарече. Няма нищо лошо в това, прави живота ни по-интересен... |
| Сигурно не съм задал въпроса си добре: Става въпрос за две дупки - еднакви по маса , но с противоположен знак. Ако допуснем, че има дупка в която енергията, респективно масата е с знак +и тя се "срещне" с абсолютно същата по размери и маса дупка със знак - двете би трябвало да си взаимодействат - според написаното до тук...Въпросите ми са два - Ако се получи дупка с двойно по големи размери - какъв знак ще има тя, щом може да има дупки само с положителен и само с отрицателен знак? Ако пък изчезнат при "срещата" си (превърнат се в енергия) това ще означава, че твърдението за колапс, който само "получава" от вън не е верен. П.П. Отговорът, че в дупката няма материя, респективно енергия, а има нещо -не знам какво - ми намирисва определено на шаманизъм. Със същият успех може да се твърди, че вътре има "тъмна сила "или да питаме Пития..._________________________________________ _ Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
| Изирайдър, точно този автор имах предвид - книгата му за елегантната вселена, струните и т.н. Интересна занимавка за ума. Натиснете тук |
| Точно по този въпрос се разминаваме с доктор Барух, Бармалей. Аз не смятам че в черната дупка няма материя, а че материята се намира в непознато "агрегатно" състояние, но може да бъде изведена от там, ако условията позволят. |
| Черните дупки в класическата теория се характеризират с маса, ъглов момент и заряд... Въпреки, че за мен е малко странно как нещо, пропаднало отвъд хоризонта на събитията, може да има каквито и да е свойства... |
| Сега вече наистина се разбрахме...Всичките ми "питанки" и въпроси целеха това - в началото го написах - че в науката няма аксиоми... П.П. Разредих си междуатомното пространство на стола ( намалих атомите) и намалих триенето...да запазя гащите... _________________________________________ _ Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
| Изирайдър, доколкото съм слушал и чел спорове на учени за струнната теория, едната страна недоволства от факта, че теорията предрича съществуване на безброй вселени едновременно, с безброй комбинации на физическите закони там. Тезата им е - що за теория е това, която позволява такова огромно разнообразие. От друга страна, наскоро, след анализа на радиационния фон, са открити празни места (сравнително ниска температура), които не могат да се обяснят със стандартния модел. Там на помощ идва струнната теория с обяснението, че това се дължи на друга вселена опираща се в нашата и създаваща отрицателна гравитация, което от своя страна раздухва галактиките. Или както казва Йезуита, струнната теория идва на помощ с иглата с дяволите (ангелите)... |
| Специалната теорията на относителността е изградена само върху две аксиоми: 1. Скоростта на светлината във вакуум е константа. 2. Физическите закони са същите независимо от избраната координатна система, ако тя е в покой или се движи равномерно праволинейно спрямо друга отправна такава. А за гащите, внимавай да не закачиш някое ядро, че ще събираш електрони по пода |