Всъщност запознаването ми с религията започна още от детските години. В библиотеката на дядо ми (пенсиониран учител, уволнен след 9.9. като неблагонадежден) имаше всичко: като се започне от учебници от преди войната, Библията, "Война и мир" на староруски, предсказанията на Нострадамус, книги за сексуално просвещение и се свърши с периодични списания, Алфонс Доде на френски, "Повест за истинския човек" и поредицата книги на Дюма. Между другите учебници намерих "Вероучение" за отделенията и "Богослужение" за по-горните класове. Изчетох ги много внимателно от кора до кора, но да си призная историите вътре ми се видяха много странни и някак си сюрреалистични. Точно по същото време четях и "Старогръцки митове и легенди", та усещането беше почти същото. Да си призная много по-интересен се оказа "забраненият плод". Баба ми изпадна в ужас когато ме видя, че чета някаква книга за млади семейни двойки, в която подробно се описваха "нещата от живота". Същата моментално изчезна някъде, но вместо нея намерих "Сексуалната неволя на нашата младеж" от американски автор и самостоятелно се допросветих по въпросите за секса. След 1-2 години майка ми тържествено ми връчи "Книга за девойката" от чешка авторка. Та да си дойдем на думата. Самообучението нито ме направи религиозна, нито ме разврати, сигурно беше от нормалната среда в която живеех. Та думата ми е, че когато едно дете живее в нормална семейна среда то израства с нормална нравственост и морал... независимо дали е религиозно или не. |
Cruella de Vil [Златен] от Bulgaria Общо мнения: 5803 Та да си дойдем на думата. Самообучението нито ме направи религиозна, нито ме разврати, сигурно беше от нормалната среда в която живеех. Та думата ми е, че когато едно дете живее в нормална семейна среда то израства с нормална нравственост и морал... независимо дали е религиозно или не. ' ' |
Уважаеми Дартанян, Посочих книгата на фон Балтазар само за да докажа с възможно най-голям авторитет, че името "Религиозна естетика" е съвсем правомерно от теоретична гледна точка. Но в МОН очевидно имат предвид нещо доста по-различно - учениците да се запознаят с Красивото в религиозната култура - храмове, музика, статуи, икони... Което е ценно и вярвам интересно за самите деца. Особено когато се представи адекватно за възрастта. --- Уважаема Круела, Тезата на МОН не е "Без религия няма морал" Тезата е: "Религията може да усили морала". Не винаги - не става въпрос за природен закон, а за влияние, което най-често е благотворно. Защото - коя днес е основата на морала? Пазарната икономика? Либерализмът? Или някое име от философията? --- Затова се вика на помощ най-дълготрайната основа на морала - религията в нейните главни форми - 3-те аврамитски религии. -- Просто трябва да се прочете Концепцията на МОН на сайта на МОН |
"самостоятелно се допросветих по въпросите за секса" .............................. Не ни навеждай на грешни мисли по време на един толкова свят разговор! ....................................... А сега сериозно: когато едно дете живее в нормална семейна среда то израства с нормална нравственост и морал... .............................. Проблемът е, че точно нормалната семейна среда сега е труднопостижим лукс. И то не поради липсата на религиозно възпитание. Иначе не би била лукс и в места, където религиозното възпитание винаги е било норма. |
Дъртанян [Напреднал] от Bulgaria Общо мнения: 173 Проблемът е, че точно нормалната семейна среда сега е труднопостижим лукс. И то не поради липсата на религиозно възпитание. Иначе не би била лукс и в места, където религиозното възпитание винаги е било норма. ' ' Тезата, че силно религиозният човек има висок морал е априори погрешна. |
Куза (ще пропусна протоколните обръщения), репликата ми имаше по-друг смисъл: че министерството впряга каруцата пред коня. Което при Вълчев е правило, а не изключение. Нищо лошо да бъде изучавано всичко това. Но първо трябва да се въведе предмет "Естетика" и този предмет не бива да е посветен изцяло на религиозната естетика. Защото нормите на красивото в собствената ни култура са формирани много преди да има християнска религия. Защото не всички големи творци на изкуството са били религиозни. ......................................... . Педагогиката е изкуство на дозирането. Трудно изкуство. Необходимите знания в точна пропорция в точната възраст. Когато ще обслужат развитето на личността, а не вкарването й в идеологически (религиозни) калъпи, не осакатяването й. Допускам, че някои от вас са безкористни и наистина си вярват. Но именно те разкриват огромно непознаване на всичко, за което стана дума по-горе. И вероятно ще направят не по-мало бели от извратеняците. ................................. Там, където наистина съществува успешно образование, осъществявано от църквата, то е по-старо от светското и традицията застрахова от фатални грешки. (Уважения към Сибила, на която една приятелка казала, колко хубаво нещо е "Вероучението".) При нас подобна традиция просто не се е развила. А да осакатим малкото останали деца в България, за да разберете за какво става дума и да се научите да го правите - това никой не може да си го позволи. Така че - почнете с малкото, с опита на сестра Друмева, и когато станете наистина добри, хората сами ще ви повикат. |
Cusa, Мисля, че отговорих на въпроса - родителите, семейната среда. Сега живея с католическа държава - Ирландия. Когато дойдох тук се заинтересувах повечко от религията и мястото й в обществото. Това, което установих беше, че независимо от сравнително големия процент вярващи децата от "проблемните семейства" са най-застрашени да бъдат въвлечени в криминална дейност, наркотици или пък да не могат да си намерят място в живота. |
Дартанян, Съгласен съм с теб, че педагогиката може да се нарече и "изкуство на дозирането". Но "Религиозна естетика" е предвидено за Избираем предмет - СИП. И никак не е трудно във въведението на де каже, че има и друга "естетика" - то и самият предикат го подсказва. А и децата от ежедневието имат някаква представа за естетика - дизайн и т.н. По литература също има анализи на "естетически идеи" на този или онзи писател. Така че нито е на празно място, нито е трудно да се започне, според моето скромно мнение. А храмът, фугата и пасакалиите, иконата, мозайката - са достатъчно убедителни, за да трябва да бъдат атрактивирани допълнително. Просто ще се обяснява - кое какъв смисъл има и т.н. |
Дартанян, Съгласен съм с теб, че педагогиката може да се нарече и "изкуство на дозирането". Но "Религиозна естетика" е предвидено за Избираем предмет - СИП. И никак не е трудно във въведението на се каже, че има и друга "естетика" - то и самият предикат го подсказва. А и децата от ежедневието имат някаква представа за естетика - дизайн и т.н. По литература също има анализи на "естетически идеи" на този или онзи писател. Така че нито е на празно място, нито е трудно да се започне, според моето скромно мнение. А храмът, фугата и пасакалиите, иконата, мозайката - са достатъчно убедителни, за да трябва да бъдат атрактивирани допълнително. Просто ще се обяснява - кое какъв смисъл има и т.н. |
Круела, моите уважения към твоето семейство. Но това не може да е ЕДИНСТВЕНАТА опора за морала м обществото - би било чудесно, но не е достатъчно, когато става въпрос за ЦАЛОТО общество. Защото другото име на твоята позиция е: "кой каквото му е било писано", "всекиму неговото". --- Държавата има ангажимент към гражданите си като цяло. Тя трябва да полага основи на някакви минимални ценностни стандарти - не само с правото. А и с цялото образование. -- Другата представа е крайно Либерална - държавата е само нощен пазач за бизнеса или рефер в мача на гражданските отбори. |
Куза, и "История на БКП" започваше по този начин - с кратко въведение към историята на България в съответния период (при това - въведение към всяка глава). При подобна ситуация "Религиозната естетика" напълно ще измести Естетиката - като по-универсална дисциплина. Частното ще замени общото. Виж, ако от всички ученици се изучава "Естетика", а се открият и СИП-ове върху религиозната естетика ... ? |
Виж ся Дартаняне - морала е нещо относително, което се мени във времето. И не съм съгласен, че " И най-извратените секти имат морал, който съответства на вярванията им.". Може би трябва да си изясним що е морал, религия, вяра, възпитание, нормална семейна среда и други понятия, преди да спорим. |
"Защото - коя днес е основата на морала?" Ей тук е заровено кучето. Cusa търси "основата" - единствената основа на морала, което и дава основание на форумците за упрека в идеологизация на моралното образование. Е няма една основа моралът и всяко образование е длъжно да обоснове необходимостта от един свободен и осмислен избор на ценности. Да не говорим, че живеем в епоха на културна дестандартизация с изобоилие от стилове на живот и много по-индивидуализирани личности. Та въпросът е не че липсва религиозно образование, а как се осъществява моралното образование. Що се отнася до естетитиката - ами изучава се само в специализирани училища, в тези по изкуство и в хуманитарните гимназии. |
"...Що се отнася до естетитиката - ами изучава се само в специализирани училища, в тези по изкуство и в хуманитарните гимназии..." Да направим ли абсурдното заключение, че изучаващите естетика стават естети, или не? |
Основа не е равно на клетка, пранги или други строго фиксирани метафори. Основа е онова, на което можеш да стъпиш без да се боиш, че ще паднеш. А след това може да тръгнеш наляво или надясно, да се върнеш, да подскачаш или да правиш всякакви движения, но все пак ще знаеш, че при всякакви персонни траектории винаги има нещо, което е (било) основа за теб. Земята е твърда феноменологична основа за нас, въпреки че се върти и че под нея няма слон, а над нея няма кристален похлупак. --- Земя, дом, храм - това са елементите от хилядолетна ценностна основа, това са все опори, без които никой постмодерен акробат не може да се засили дори. И ако (когато) падне, да има къде да се освести :-))) |
rki, естествено че ти няма да признаеш това, тяхното, за морал. Но - трудно ще ги убедиш, че не е, нещо повече - че не е най-добрият морал. А иначе - и аз не съм релативист в нравствените си убеждения. Просто картината е прекалено сложна, за да се изтъпани някой и да реве: "Това е моралът, ние сме критерия, и сега вие ще то следвате тоя морал, защото вижте докъде се докарахте!?" |
При нещастен случай умрели пет монахини. Наредили се те на опашка пред рая. Излязъл св. Петър и се обърнал към първата: -Ти, сестро някога мъжки полов орган виждала ли си? -Да, отче. -А пипала ли си? - продължил светията. -Никога. -Влизай тогава! Влязла тя, а св.Петър се обърнал към следващата: -Ами ти чадо мое? -Аз само веднъж с едно пръстче... -Топни си тогава пръстчето в ей тая съдинка със светена вода и влизай. Топнала го тя и влязла, а св. Петър питал и следващата: -А ти чадо пипала ли си? -Ами, аз съм хващала веднъж с ръка, ама само толкова... -Измий си тогава ръчичката в светената вода и влизай! Тогава петата монахиня се обърнала към светията: -Извинете ме отче, но мога ли да предредя четвъртата, защото тя ще си мие гъза, а аз после трябва да си правя гаргара ?... |
Caravaggio - май наистина аз ще трябва да отговарям. Не, разбира се, освен в добрия смисъл на думата. Но тези, чието образование беше изцяло подчинено на марксистката идеология, и досега биха били марксисти, ако вече 20 години животът не ги подлагаше на опровержение чрез бой. А на някои дори и това не помогна. Една идеология е тотална. Тя или изцяло подчинява мисленето ти, или изобщо не се възприема. Но последното е възможно единствено ако си се сблъскал с нея в зряла интелектуална възраст. А от двете идеологии, които се сражават в главите на многоуважаемите ни църковници християнсттво и марксизъм, християнската действително е по-тоталната. И много по-нетърпяща инакомислие. |