Отиди на страница:
Любимото ми определение за ИИ е: "Способността за вземане на решения." Верно, това определение не отразява количествени характеристики, но за тях си има IQ скала.  |
| Сократ-май, Има два ДЪБА в ИИ. Т.нар. bottom-up и top-down подходи. Bottom-up подхода е (по-)инжинерния и (по-)практичния. При него се започва от най-най минималните проблемчета, които могат да се решат/автоматизират, като постепенно те се усложняват. Използват се най-различни техники да се опрости задачата с цел да намалее сложността й, като например ограничаване работната среда на робота/компютъра и модифицирането й за да е по-лесно оперирането в нея. Или например да се откажеш да решиш 10% от случаите в задачата, за да спестиш 90% от сметките и/или усилията, които трябва да направиш. Средата се ограничава , за да не се налага робота да се справя с непредвидени фактори - например автомобилните роботи и т.н. Типично за този подход е, че всеки робот/интелект се прави за да решава точно определена и ясно дефинирана задача. В твоя пример: На робота няма да му се наложи ей-така безцелно да разпознава дърво от храсти. Ще има някаква цел - да върши някаква работа. И е много вероятно дърветата да се маркират по някакъв начин, за да може да ги разпознае. top-down Подхода е философския и мечтателския подход. Тука повече се философства и се мечта. Общо взето се тръгва от човека и нещата, които той прави се разцепват на части и всяка от тях се разглежда по отделно и/или рацепва и т.н. Много хора интуитивно, като чуят ИИ си представят готов човек, който да е 1 към 1 с хората. Това е наивно. Роботиката/ИИ-то е инжинерна и бизнес задача. Там има ясно определени цели и т.н. Не може да съществува робот, който да не е проектиран да реши някаква задача. |
Що се отнася до разпознаване на дърветата от храстите, Сократе-май, помниш ли с коя програма е пробвано това? (Малка шегичка  ) |
| Абадабчо, Несъмнено си прав и вероятно си доста навътре във въпроса. Моето мнение на лаик е, че най-вероятно ИИ коренно ще се различава от човешкия интелект. Не знам дали съм прав, но от собствените си мисловни напъни съм стигнал до извода, че комай човешкият интелект не е алгоритмичен. Може и да бъркам, де. Сирена, Не помня. Лаик съм и се интересувам от темата като любител и автор на фантастика. Това за дърветата ихрастите го четох в някакво научно-популярно списание и ме впечатли най-вече защото беше изложено просто и разбираемо. Редактирано от - Сократ-май на 18/2/2008 г/ 11:34:27 |
| Определено няма да е като човешкия на 100%. Любима аналогия, която дават от ИИ-то е, че ние сме се научили да летим, като сме гледали птиците, no самолетите не махат с крила. Ползват други техники и начини. Аналогично ще е и с ИИ-то. Някой задачи, ще се решават нечовешки, докато други, където има повече взаимодействие с човека, и където, например, ИИ-то ще трябва да се обяснява по начин разбираем от хората, ще е по човешко. |
| Сократе, не бъркаш! Айнщайн си отиде от тоя свят, без да успее да формулира именно алгоритъма на универсализма. Казано е: - "Философскио камък го нема, ама вий си продължавайте да го търсите"  Редактирано от - OLDMAD на 18/2/2008 г/ 11:39:34 |
Аз пък не виждам пречка и съм сигурна, че ще може да се направи и 100% като човешки. Па ако трябва за целта да се използват и био-неврнонни мрежи, а не електронни техни имитации. (И признавам, че според горната класификация спадам към групата на философско-мечтателния подход.) И едно малко допъленение - любимото ми определение за естествен интелект е: "Способността за вземане на решения". За количествените характеристики - същата скала. |
Между другото, на любителите на фантастиката горещо препоръчвам трилогията на Ричард Морган "Суперкомандос", "Сразените ангели" (или май беше "повалените" и "Разбудени фурии".Великолепно разработено виждане за един свят, където ИИ и дигитализирането на личността са всекидневие. Всичко това комбинирано с чудесен криминален сюжет и герой от типа на Марлоу в двайсет и осми век. |
| Сократ-май На мен любимата от футуристичните със ИИ-та е "Играчът на Играчите" на Йеин М.Бенкс. Е ако някой се чуди как ще е бъдещото общество там е описано. |
Изкуствени интелекти имаме и сега - изпращат ги по чужбинско и ни ги връщат обработени. Туй Гейчо, Никито Василев, самия Саймън Сакса, че Фичо, оло, ФЛ и други мутанти с изкуствен интелект, специалисти по всички проблеми. |
| Киркор спомена веднага - Да видите колко бе прав царя като ви каза че ще се наложи да си сменяте чиповете ама пусти дървени глави -немат никаква полупроводност, да не мечтаем за проводност. |
| Какво значи интелект? Трябва ли задължително да прилича на човешкия? Може ли самолетът да лети? Може и то доста добре, макар да не маха с крила като птица. Човекът е полетял когото е спрял да имитира движението на птиците! Машината може да има интелигентно поведение макар не като човешкото, но то не е необходимо. Машината трябва да върши работа. Има задачи който е трудно да бъдат решени от машина и развитието на хардуера не може да помогне по никакъв начин. Другаде трябва да се насочат усилията |
| sharp007, Посочи ми такива задачи, които трудно биха се решили от машина и развитието на хардуера няма да помогне. После, така на око, се опитай да прецениш колко % от всичките задачи, които ежедневно решава човечеството, и колко от работата, която ежедневно която трябва да се извърши, представляват тези "нерешими от ИИ" проблеми. Щото аз мога да ти кажа, че над 99% от дейносттите, които извършват хората в момента, са автоматизируеми, а само останалите под 1% не са. В дългосрочен (над 20 години) план. |
| Оп! Засега ИИ все още няма, но отделни наченки са разработени - поне от типа на усъвършенстван Тюрингов модел. Много характерно (доколкото знам) за този модел е отвръщането на въпроса с въпрос. И не знам защо ме мъчат съмненията, че и в нашия форум се мяркат подобни. Особено с шпионски никове. Но не ми обръщайте внимание, аз съм си склонен към параноя. |
| Абадабчо не съм съгласен , че проблемът е хардуеъра, напротив -проблемът е точно софтуеър- може да е елементарен, като за начало да смята 2+2 , но ако има способност да се самообучава, да учи- демек кодът да се развива без чужда помощ-безгранично или в някакви широки граници- това вече е интелект. |
| chown Абе при задачите, които се решават в фрагментирана/походова/прекъсната среда, като шах, табла, доказване на теореми, смятане и т.н. нещата са мнооого напред със самообучението. Програмата по табла, дето никой не може да я бие от над 25 години, са я пуснали да играе срещу себе си за 1 милион игри и след това е станала непобедима. Обаче. Стане ли нужда да се ходи в реалния свят, който е непрекъснат, има други учасници в него и т.н. нещата стават кошмарни. Например едно ИИ дето ти управлява автомобила да кара само, като в на DARPA Grand Challenge. Налага му се да събира информация от десетки сензори и камери в реално време, да я обработва и да преценя. Преди да го накараш да се самообучава ти трябва мощен хардуер дори и върви само на зададени програми. Намесено ли е реагиране в реално време, визуална информация и т.н. Нещата стават брутални. Нуждата от симулации на взетото решение в комбинация с огромните изчисления, нужни само да опростиш входната информация до изпозлваема от модула за взимане на решения, налага много изчисления. За 2+2 да . там е ясно. От 2+2 =4 и 2+3 =5 ще изведем 3+3 = 6. Неа проблеми. Но в реалния свят входната информация е огромна. |