Отиди на страница:
| РЕЧТА НА ИСТИНАТА Е ПРОСТА- цитат от Сенека. Тук авторът ни занимава с невероятни глупости, като се започне от "Плодородието на жътвата през лятото на 1877 год. беше твърде изобилно .......за да докаже колко сме били щастливи при Османците, колко хармонично е било нашето съжителствуване. Майната им на всичките жертви, на всичките Велики Българи. заливай сегашната рая с помия до пълното и обезличаване. Господи какво скудоумие, каква продажност. |
| "Политиката разделя, не обединява." Абе нас само ни разделя, другите ги и обединява. Ама то нас какво ли не ни разделя... А националната държава е политическо образувание, няма как да се избяга от политическото. Редактирано от - Calina Malina на 03/3/2008 г/ 18:21:45 |
Иванов, той първо, цитира чужд текст. Второ, дава му оценка, различна от "ръкоплещенето" или "ууу-кането". Трето, това е реалността - един уседнал и проспериращ човек мрази промените. Героите наистина са малцинство сред останалото човечество. Четвърто, в навечерието на освобождението ни, българите наистина бележат икономически разцвет - предприемчиви са били. Това е исторически факт. И последно, пето, "плодородието на жътвата" изобщо не е зависело от султана, та привеждайки този ЦИТАТ, да го славослови. Вместо да виеш като двупородно куче от дъното на кладенец, понапрегни си малко мозъчната клетка. Няма да дефектира. Аз знам, че скандирането замества мисленето, ама едно нещо, като го заместваш непрекъснато, става излишно. Атрофира, демек.  |
| Докато си честитим да коментираме и това: Става дума за Тържествения концерт в зала 1 на НДК в навечерието на 3 март. Актьор поднесе стихотворението "На прощаване" на Христо Ботев така орязано, както е орязано българското самосъзнание на "нашите" "управляващи". Емблематичното за българското революционно движение и силата на българския горд дух стихотворение, бе поднесено така: Не плачи, майко, не тъжи, че станах ази хайдутин, хайдутин, майко, бунтовник, та тебе клета оставих за първо чедо да жалиш! ........................ Аз зная, майко, мил съм ти, че може млад да загина, ах, утре като премина през тиха бяла Дунава! ....................... Ах, мале - майко юнашка! Прости ме и веч прощавай! Аз вече пушка нарамих и на глас тичам народен срещу врагът си безверни. Там аз за мило, за драго, за теб, за баща, за братя, за него ще се заловя, пък... каквото сабя покаже и честта, майко, юнашка! А ти, 'га чуеш, майнольо, че куршум пропей над село и момци вече наскачат, ти излез, майко - питай ги, де ти е чедо остало? Ако ти кажат, че азе паднал съм с куршум пронизан, и тогаз, майко, не плачи, нито пък слушай хората, дето ще кажат за мене "Нехранимайка излезе", но иди, майко, у дома и с сърце сичко разкажи на мойте братя невръстни, да помнят и те да знаят, че и те брат са имали, но брат им падна, загина, затуй, че клетник не трая пред турци глава да скланя, сюрмашко тегло да гледа! / и останалото до края на стихотворението./ Там, където съм поставила многоточие, бяха пропуснати, според мен, поръчково, следните стихове: "Но кълни, майко, проклинай таз турска черна прокуда, дето нас млади пропъди по тази тежка чужбина - да ходим да се скитаме немили, клети, недраги!..." "Но кажи какво да правя, кат си ме, майко, родила със сърце мъжко, юнашко, та сърце, майко, не трае да гледа турчин, че бесней над бащино ми огнище: там, дето аз съм пораснал и първо мляко засукал, там, дето либе хубаво черни си очи вдигнеше и с онази тиха усмивка в скръбно ги сърце впиеше, там дето баща и братя черни чернеят за мене!..." Моля Ви, коментирайте това, нека се предизвика обществен дебат за посланието, което се съдържа в такова башибузушко орязване на изконна българска светиня - поезията на Христо Ботев!!! Ако не бе поднесено стихотворение на Ботев е едно послание. Но поднасянето на стихотворението, орязано точно от стиховете, илюстриращи турския гнет, вече е посланиe за специална политика на държавния апарат . Безропотен свидетел на позора бе президентът на Република България – Г.П. И още. На финала на концерта по случай Националния ни празник - Освобождението на България от турско робство, когато в залата зазвуча "Многая лета", зад грейналите стотина деца в български носии на сцената, на видео-стена се показаха не снимки или кадри, свързани с българското национално достойноство, а кадри от дружески прегръдки на другаря Първанов с другаря Путин. Посланието и тук е ясно ………………… Преди време в един форум прочетох, че от Величието на България не е останало нито следа – „тук всичко е просто един руско-турски кенеф”……….. Не искам да чета такива мнения! Не искам, защото оставам да живея тук. Поне засега….. Честит празник! |
| Вследствие руско-турската война около една четвърт от България е освободена. За съжаление това е мечешка услуга. Поне половината България завинаги става чужбина. Освобожденинието на българския народ е било неизбежно, просто ни е трябвало още малко време за да приключи процесът на национално самоосъзнаване. Никой народ не остана неосвободен. По-късно, за услугата която са ни направили да освободят една четвърт и да ни лишат от половината България, руснаците ни задължиха да сме им вечно признателни, ограбиха националната ни история, измислиха ни фалшива история и ни смачкаха националното самочувствие. Още българите не знаят какви са и от къде произхождат. Това е причината в момента България да загива. Който се съмнява, че България загива, да изчака още малко. |
| Дъртанян-не, това е точно технологията на манипулирането, един пусне някакъв фалшификат и " независимите" медии го подхващат в хор и когато една лъжа се повтори сто пъти тя става истина. В техниката на манипулирането цитирането е масова практика. Като си толкова умен и прозорлив как не ти прави впечатление, че нашата преса не цитира НИКОГА независими медии, НИКОГА. Че ако цитира най- реакционните Щатски вестничета, нима това е истината??? И в най- скапания съд се изслушват мненията на обвиняемия и на подсъдимия. Виж кой е собственика на една медия и сам си дай отговор колко е пристрастна. |
| Съединението и Независимостта трябва да са големи национални празници заедно с Освобождението. И Илинден да стане празник от техния ранг като празник на българщината в третата България. Да са неприсъствени дни и да има държавни церемонии. (Да се компенсират с по-малко почивни дни за първи май.) Но все пак поддържам 24 май за празник номер едно. Септември ще навява на по-старите хора асоциации с девети септември и септемврийското въстание - разделящи българите събития. Май е и по-хубав месец. |
| Дъртанян, това дето има някой делящи са на терсене за 3-ти, то си е техен проблем. Сега се делят за това, преди същите както някой горе отбеляза пък се деляха на терсене vs кирилицата. Повредата е в техния телевизор. |
Иванов, каква независима преса? Той цитира източник от 1884! Пък и - не знам на чие въображение е плод този нонсенс - "независима преса", но такова нещо просто не съществува и не е съществувало никога! За резкия тон - извинявай. Ама ти наистина се беше разскандирал - трябваше да ти кресна, за да спреш, защото се беше опулил и не чуваше, и не виждаше. И последно: за много умен - не съм.  Редактирано от - Дъртанян на 03/3/2008 г/ 18:46:09 |
| Това нещо, дето чета тука (напр. последната страница) е уникално, нещо като българското клатене на главата "да-не". Не вервам некъде по света да се обсъжда национален празник по такъв начин. И то такъв достоен национален празник като нашия Трети март. Всички наопаки, БГ - терсене. Например, това, което съобщава Velina направо ми скри шайбата. Гадост. За неколко читака дето дерибействуват, въртят обръчи и рапортуват на Анкара, трият Ботев на офицален рецитал. До каква степен се е изродил манталитета на некои в БГ за нема двайсет години. Мърша  Иначе, Хауптман показва как познаването на факти му помага да превъзмогва антируската си шизофрения. Обаче Гонзо е неспасяем. Требе да го командироват некъде при 20-те милиона кюрди, които от сто години се опитват сами да се освободят от Турция. |
| Специално за ФЛ: http://vbox7.com/play:ad5dea94 |
| И аз, и ти, господин Памукчиев, сме от Северна България. Ти - от Севлиевско, аз - от Горна Оряховица и Лясковец. Там нямаме хубави жени, а в Тракия те са били милиони в всички те са били потурчени, откарани в харемите. Това е първото изтребление на българите. Второто идва с еничарите, третото - с походите. След всеки поход българското население е обеднявало с по сто, по двеста хиляди млади мъже. Защото турската армия е водела със себе си роби, да им носят багажа, оръжието, да им готвят, да им бъдат любовници - позорна професия. Но това е робството. Затова ние трябва да целуваме винаги краката на Ру¬сия и на руснаците, защото ако не бяха те да дадат 200 000 жертви , сега щяхме да веем фесовете и да пеем „Ла иляхин аллах" и „Олелям-селям" и "Аллах акбер" (Един е Аллах), Българинът, който и да е той, види ли руснак, трябва да му сваля шапка. Аз не обичам болшевиките, не. Обичам руснаците и Русия. Защото ако не бяха те, сега щяхме да варим пилаф, като слуги, а ние си пием винцето и приказваме. . . Абе, има красота в този живот и в чашата вино, господин Памукчиев, стига човек да умее да го цени. Атанас Буров Честит празник!Лека вечер! |
| ..прав си, FL, свестните беаме на митинг на Атака.. има нема петнаесе-дваесе иляди ... можеше и повече, ама софянците ги немаше.. срещнахме ги по пътя надвечер га се прибираа от село |
| Мето, един национален празник става "достоен" само когато всички са единодушни. Разделена ли е нацията, празникът не е толкова достоен. |
| Бъркаш понятията, Гонзо. Нацията не е разделена. Мършата не е част от нацията. Никога и никъде не е била. Мършата не влиза в нацията. |
| За първи път празникът се чества на 19 февруари 1880 г. /3 март по нов стил/. От 1888 г. се празнува като Ден на Освобождението на България. Под това име се утвърждава със Закона за празничните дни на Княжество България от 1900 г., както и със заменилия го Закон за празниците и неделната почивка от 1911 г. /в сила до октомври 1951 г, когато е отменен с Кодекса на труда/. За първи път се чества по нов стил на 3 март 1917 г. На 5 март 1990 г. на първото заседание на 15-ата сесия на ІХ Народно събрание денят е утвърден за национален празник. Въпреки че са се джавкали не малко по най-различни теми, предците ни май повече са разбирали от достойнство, отколкото ние днес. |
