Отиди на страница:
| Разговорите между приятели на маса, и те са като видрици. Един ще каже нещо, друг ще подметне друго, трети ще се вклини с трето и разговорът не знаеш накъде ще литне, рее се волно и приятелите спорят, но задружно си казват "Наздраве!" и става хубаво. Наистина стана хубаво около масата и Димитри е причина за това. Геновева, и аз си спомням, че ми хареса Златния храм, за какво ли се разказваше, ей да имаше някой да припомни, май имаше някаква несполучила любов, но ето това е - дори не си спомням, че е от този автор. Защо ли не е така с курабийките на Пруст?  Редактирано от - Сибила на 14/5/2008 г/ 17:01:03 |
А, има и майтапчета, но не са от рода на "Целият ви гръб е бял. Хо, хо!"  Странно, и аз го помня тоя "Златен храм", но за какво ставаше въпрос, да ме убиеш, не се сещам. Ерго, не си е заслужавало да се чете Редактирано от - Caravaggio на 14/5/2008 г/ 17:02:59 |
 Именно.Стигайки до края на "Чумата", разбираш, че край няма и не може да има. При Голдинг е същото. И при Димитрий. Да е жив и здрав!  |
| Хм, хм. Некои специалисти май бъркат Уилям Голдинг с Уилям Голдън. Ма това на самочувствието не пречи! |
| по-малкият брат гледаше късно вечер как по-големият му брат върви по улицата с приятелката си. гледаше как спираха да се целунат. преди да се целунат, и двамата си сваляха очилата. после по-големият брат загина при катастрофа, мисля че се опитваше да спаси малкия, а малкият се тровеше заради една мома. на края малкият заведе момата на гроба на брат си. |
| има и "златният храм" на юкио мисима, може да бъркам някоя буква в името. но май не става въпрос за него. |
Аз лично, най-чистосърдечно си признах, че не съм специалист по, както се оказа, и двамата. Макар да ми се стори странно, че тая любовна история би могла да е написана от, хайде да го кажа най-накрая - Голдинг. |
| Няма проблем, Сибила - Нобеловите награди за литература са (с малки изключения) като утешителна награда за участие |
| reporter, точно това беше историята. Започваше с детството на едно малко момче с очила, което май си контатуваше с едни рибки в аквариум, поради липса на контакти със строгите си и незаинтересувани от него родители. Редактирано от - Сибила на 14/5/2008 г/ 18:06:18 |
, трогната съм. Аз бих ви препоръчал Травел - "Корабът на мъртвите". И Жоржи Амаду със земната му философия без философски напъни. Фокнър не го харесвам от момента, когато прочето /май беше в "Изгорелите хамбари"/ че "жената е като пеперудите - лети от цвят на цвят и накрая каца на най-голямото лайно". А едно време си виках за бъдещата жена: "Ти ще ми кацнеш!". Но оттогава поглеждам под вежди личната си жена и си мисля: "Кацна, а!".  "Видрица" е за всекиго по нещо. Има страхотни истории - като тая за турчина, дето искал всяка млада булка в селото да спи с него. И един брат обещал на сестра си, че няма да позволи. Вечерта, нагизден с було, отишъл в къщата на оня. И казал - "Има поверие, че ако те ритна отзад, децата ще са ми мъжки". Агата се надупил, а нашият го хванал и...Болката, казват, е малка, ама срамът голям. Та оттогава турчинът не посмял да погледне дори мома. Разказвам по памет, де. А сухата информация е още по-интересна. Имена на хора, отдавна заминали си от тоя свят, а срещу им написано кой какво е дарил, примерно, за нова черква. Олдмад, Дал е голям писател. Но не пренебрегвайте и Тери Пратчет. Колко пъти съм откривал в уж детската литература неща, които и със стогодишен жизнен опит не сме усетили! Просто всяка книга носи в себе си нещо. Дори отрицателният резултат е резултат, казват ония, които са си за 4-ти километър. Продължавайте разбора - удоволствие е да чете човек. Особено, когато политкомисарите оставиха темата на нормалните средстатистически хуманитари. |