Отиди на страница:
| "Пропадане" на Камю това е книгата. Стига с тези псевдо философски романчета - "Повелителя", "Параграф 22". Закачливи, лековати и уж дълбокомислени, а всъщност предназначени за масата да може да не и е скучно и да си мисли, че е много интелегентна като ги прочете. |
На това му викат "сатира", ама масата такива неща не знае и се боричка с "Под игото", че то е "сериозна" книга...  |
| Последния, не си прав. Забравяш, че литературата има за цел не само да учи, но и да забавлява. Романчета, както ти ги наричаш, от рода на "Параграф 22", "Певелителят на мухите" (мога да продължа в твоя дух: "Спасителят в ръжта", всичко на Стайнбек, Хемингуей и Фицджералд, и т.н.) забавляват, учейки и учат, забавлявайки. Нищо лошо срещу Камю, но той само учи. Трябва да има и такива, нали? |
| Разговорите между приятели на маса, и те са като видрици. Един ще каже нещо, друг ще подметне друго, трети ще се вклини с трето и разговорът не знаеш накъде ще литне, рее се волно и приятелите спорят, но задружно си казват "Наздраве!" и става хубаво. Димитри  |
| Отсекъде е видно, че Джимо недолюбва телевизията, снакса и биричката . И продължава да чете отживели времето си книжки и писмена от неговите два вагона книги. В които търси академично достойни аналогии и сравнения. А ние, тъпите копелета, мляскаме картофки, ръгаме биричка (к'вато Бог дал) и гледаме по "Дискавъри" филми за приматите. Tайно мечтаем да ги включат в изборна листа на някоя партия. Щото са видимо по-умни и достолепни от алитератите, които таковаха майката на територията Булгаристан. |
Знаех си, че някой така ще ми отговори  . Така разбирате живота - ваша си работа. За мен всички тези "майтапчета" олекотяват нещата и превръщат изкуството в псевдо такова. Един сурогат за по-широка маса от читатели.Къде са "майтапчетата" при Кафка и Ман, Камю и Сартр .... безспорно най-добрите образци на литературата за тревожни мозъци. |
Авторът на "Повелителят на мухите", чието име, простете, все не мога да напиша веднага, без да погледна книгата, не може да бъде сравняван с великата американска петорка - Хемингуей, Фокнър, Колдуел, Фицджералд и Стайнбек. Просто са различен калибър, и това не е само мое мнение, тоя път. Редактирано от - Сибила на 14/5/2008 г/ 16:51:25 |
Уилям Голдинг - дали е популярен по света? Твърде мисловен е, за да стане нашумял. Твърде надарен е, за да остане неизвестен. Димитри Иванов |
Камю и Сартр не само учат, но и дълбоко разстройват, защото са песимистични и, струва ми се, безнадеждни. При тях злото винаги побеждава, макар и формално да пропускат и по някой хепиенд. Атеисти. Но такива са били времената. За френските писатели-философи екзистенциалисти не ми се говори, понеже са ми специалност,  Редактирано от - Сибила на 14/5/2008 г/ 15:49:49 |
| "При тях злото винаги побеждава..". Нима в живота не е така? И не песимисти, а реалисти, истински отрезвители на самозабравилата се, ликуваща, глуповато хилеща се тълпа. Нека си припомним краят на "Чумата". |
Краят на "Чумата" не мога точно да си го припомня, но май че един плъх изпълзя отново след уж пълното им унищожение. "Чумата" е роман- метафора за войната и фашизма, аз лично най-харесвам "Чужденецът", там Камю е забележителен в майсторството да опише победата на злото. Редактирано от - Сибила на 14/5/2008 г/ 16:08:47 |
Критика към литература рядко чета. Разчитам на собствените си анализаторски способности, а най-вече на усета ми на читател - ветеран за истинските стойности в литераурата. Но виж, за френската литература не е така. Там, щях, не щях трябваше да чета и критика. Иначе можеше и да ми светнат някоя и друга двойка, ако не се съобразявах с вижданията на преподавателите по един или друг френски литературен въпрос, |
| "Видрицата" на поп Минчо е интересна книга. Огледало на нашенеца. Като "Записките" на Захари Стоянов. Някои ще я харесат, няки няма да я харесат. Баш циганска видрица. Вътре има и хубави неща и по-малко хубави неща. |
| Аз на Голдън харесах една книжчица - Златният храм. Много отдавна беше, дори не си спомням за кво се разказваше там, ама ми хареса. ** заб. Този тип амнезия е за предпочитане пред онази, дето не си спомнял автора, не си спомнял заглавието, ама книгата била много хубава. Така сме, тия, дето четем критика...  |