Отиди на страница:
| Абе, адски ми е интересно, как се пише статия за съвременните български писатели, без да се спомене нито едно име??? Кажи барем две-три от тия "момчета", дето "не те изразяват"? Та да разберем какво си чела и какво не си. Апропо, момичетата май са повече. И пишат по-добре. Писна ми от хленчове и жалби, идващи все от некомпетентни хора. |
| "Съвременните млади български писатели всички пишат като Чарлс Буковски". Ох лелеееее, мъка, чак ме умили  Явно "съвременните млади български писатели" са Мартин Карбовски  Сам е, други няма! |
Хайде и аз да вдигна едно палче  !На предишната дискусия си казах каква българска проза искам да чета - съвременна, с главни герои съвсем обикновени хора. Казах го от позициите си на читател без специално образование, но все пак от четящите българи. Реакцията беше, че за такива профани като мене се полагало зоб, докато за разбиращите имало бутикови издания с 1000 броя тираж. При няколкото хиляди годишно издавани български заглавия това ме навежда на мисълта, че определен кръг пишещи пишат книги и си ги четат вътре в групата. Нищо лошо в това, стига да не обвиняват останалите в недостатъчна интелигентност за това, че не ги четат. |
| га глеам коментарите, май не само филоложката не обича да чете. но за дигане на пръсти -- кандидатен много |
| Книгите - на кого са нужни те? Ако става въпрос за образоващи книги - на всеки. Ако става въпрос за наука - на тези които си "блъскат главите" в решаването на различни проблеми. Но ако става дума за художествена литература - то тук няма определен отговор. От край време човек наред със задачите, които изпълнява, за да осигури материалната си среда, се нуждае и от нещо, което да го откъсне от ежедневието. Днес, това нещо може да придобие различни форми - гледане на филми, ровене из интернет, четене на всевъзможни печатни материали, разговори с близки и не толкова близки. И този контекст няма нищо осъдително човек да чете или да не чете - това е въпрос на стил на използване на т.нар. свободно време. И оттук за критиката на авторката - само тези, които плащат, за да купуват книгите на определени автори имат право на претенции към авторите. Другото е опит от страна на авторката за насочване на вниманието към себе си . |
| както винаги вредни свръхочаквания под небето ни на общност с ниска културност как ли щеше да я бъде, ако всеки ден се пишеха шедьоври:самото това бленуване издава мисловната недостатъчност на нашия човек |
| Момичето да беше оставило поне един тел. номер. Така би могла да откъсне поне един от нас от тягостната технологична самота на форума... |
| Принципно аз също смятам, че съвременните хора, с няколко изключения, са идиоти - както багеристите, така и писателите. Т.е. съгласен съм със скептичния тон на статията. Но съм съгласен и с хората, които смятат, че не може всичко да се слага под общия знаменател в статия, претендираща за серозност. На маса - да, всички го правим, а българите го правим повече от всички. Искам да задам някои въпроси на авторката на статията: 1. Тя е чела само БУКОВСКИ /бльох!_/, Еко, Браун, Роулингс през последните години, за да обяви тъй категорично, че романът бил мъртъв. Щото моите впечатления са други? 2. Каква точно е възрастовата граница м/у "млади" и "стари" писатели. Щото някой спомена например Д Енев като млад, а той не само че е от "старите", ами явно е и "жив класик"? 3. Колко "млади" и колко "стари" писатели познава тази "литературна експерт-счетоводителка", за да прави категорични изводи за каквото и да е. и много други въпроси, също толкова безсмислени като статията, а и като дискусията, с която ни занимават вече втора събота. |
| Господжа О'Вил, в това ранно утро се обръщам към тебе със зов за помощ: Хич абер си немам кои са тия индивиди Чарлз Буковски, Ролан Барт и Джон Фаулз. Може ли да ни просветиш? Причината, поради която се обръщам към тебе, е твойта приципна позиция по Лисабонския договор. Мерси. |
| е това анализиране на жеймс жойс дето правила авторката явно й се е отразило на мисловния просес и леко-леко се опитва да я кара в този стайлинг та самата потвърждава това за което пише в тоя ред на мисли само може да се радваме че не са ги карали у бг филология да прават разбор нпр. на макс фриш или че вече не наблегат на вазов та... й тече потока а той както знаем винаги се движи е в една посока. за разлика от мисълта. сори. м/у другото познавам ного качествени хора завършили същата спецялнос. |
| Ау, госпожа, аз пък си мислех, че си чела договора. Викам си - учена, културна особа, не ще да е ***** като Бенедикта, дай да питам. А то - Гугъл. Пардон. Редактирано от - Meto ot Interneto на 05/7/2008 г/ 15:30:29 |
| Момичето е завършило английска филология, не българска. Занимава се и с преводи и затова познава и българския език. Като бях студентка, по българо-английски превод често превеждахме Павел Вежинов. Винаги съм го харесвала като автор, ама като се заровихме в текста, установихме, че българският му на моменти някак си не е точен. И това е Вежинов, когото считаме за класик. Пък сегашните, да си призная, и за не съм ги чела много. Е, четох Георги Господинов, но това бе онзи негов сборник, как беше, Ние живяхме социализма, или нещо такова. Интересно четиво, защото ни връща във времето, ама то бяха спомени на най-различни хора. Не знам той самият обработвал ли ги е езиково. Започнах да чета Теодора Димова, не знам водят ли я млад писател. Ама доста бързо спрях и така и не дочетох романа. След такъв велик баща как се осмеляват някои да пишат, не знам. Кембълът, Бог да го прости, ми хареса как пише. |
| Мето, То и Брайън Кауън не го беше чел (той поне е бил длъжен да го направи!), ама това не му пречеше да бъде ЗА. |
| Г-жа Кодинова казва: " Няма примерно жена, доктор на науките, със стрии и целулит, но затова пък сложен и интересен образ. " А ето какво е казала тази скромна форумка в далечния 21.3.2006 г. в 12:59:10 ч.: "... Копнея да прочета нещо за физически и психически здрав човек с двустайно жилище (може и в непрестижен квартал) и Опел-Вектра, който ходи на работа от 9 до 17 и понякога му се случва и нещо хубаво. " При това сходство на мненията не мога да не се съглася с впечатленията на г-жа Кодинова. Само ще добавя, че статията е наистина много обобщаваща, както вече е отбелязано в някои мнения, макар че това може да се оправдае с ограниченото пространство. Вероятно силната й емоционалност е породена от някакво конкретно събитие или конкретен пишещ кръг (за всеки случай не използвам думата "литературен"  и лично за мен щеше да е много по-интригуващо ако бяха споменати конкретни работи на конкретни автори - макар и само като репери. Познавам статиите на г-жа Кодинова от времето й в Егоист и тя ми беше един от любимите автори там. След това изгубих следите й и се радвам, че я срещам отново. Надявам се, че това не е последна среща. |
| Zdraveite g-ja Kodinova, pozvoliavam si da Vi pisha po povod statiata Vi vav v. “Sega”, “Kogato pisatelite niamat harakter”. Ne sam filolog, ezikoved, jurnalist, riadko cheta hudojestvena literatura, ako izobshto cheta takava. Ne mi ostava vreme ot rabota. Principno sam saglasen s Vas za savremennia bulgarski avtor. No bih iskal da spodelia s Vas neshto, koeto moje bi shte Vi bade interesno da nauchite. Minalata godina mi popadna edna recenzia v “Neue Zuericher Zeitung” za “best-seller’a” na Vladimir Zarev “Razruha” (“Verrfall” na nemski). Kupih si ia v prevod na nemski ezik ot Muenchen. Vpechatli me obema i. No ot parvite redove me obze pognusa, sled 3tata stranica ia ostavih, Sled sedmica otnovo ia otvorih, otne mi dva meseca dokato stignah do poslednata stranica. Az jiveia v Austria i niamam neposredstven kontakt s bulgarskata deistvitelnost. Dochetoh vaprosnata kniga po-skoro na inat i se chuda za kakav best-seller stava duma!? Opitvah se da si predstavia, kak bi zvuchalo na bulgarski onova koeto cheta i bih spokoino zamenil zaglavieto s “Pognusa”. Ako tova e celial avtora, uspial e. Kazah si, che nishto ne sam zagubil s nepoznavaneto si na savremennata bulgarska literatura i jelanieto da ia opoznavam prikljuchi. No! Predi mesec edin kolega, nemec, me popita poznavam li Alec Popov, i toi bil rumanec kato men (taka i ne se nauchiha da praviat razlika mejdu Bulgaria i Romania). Prochel mu knigata “Die Hunde fliegen tief” i ostanal ocharovan. Az za prav pat chuh za Alec Popov. I poneje mi be preporachan ot kolega-nemec, vzeh che si porachah dvete mu knigi “Die Hunde fliegen tief” (“Kuchetata politat nadolu”, na bulgarski “Chernata kutia”) i “Mission:London”. Okaza se, che v Austria dosta hora sa chuvali za Alec Popov, imalo e specialno predavane po nacionalnoto radio, a i po televiziata, posveteno na nego i knigite mu. Az sam propusnal vsichko tova. V internet parvite 30 stranici mogat da se otpechatat i izvednaj pone 5 choveka me pomoliha da im dam knigata sled kato ia procheta. Oshte tolkova si ia kupiha. Az ne mojah da si obiasnia tozi interes u avstriici i nemci kam savremenen bulgarski avtor, i izobshto kam bulgarski avtor. Tova moje bi bilo po-interesno da se analizira. Tova e, koeto mi se iskashe da spodelia s Vas. Ne zashtoto ne ste prava za tova, koeto pishete, a za da Vi predstavia i druga gledna tochka, ne samo moiata. Moje bi bilo interesno, ako zapochnete da publikuvate na nemski ili angliiski v chujbina. Opredeleno rezultata shte e interesen za Vas samata. A inache kato si pomislia za bulgarskata literaturta- za kakvo da pishat pisatelite, ako ne za tova, koeto iskat da chetat chitatelite. I Goethe e bil pridvoren pisatel, i Kant e bil pridvoren filosof, i Mozart pridvoren kompozitor. Kakavto ti e “dvora”, takova ti e i izkustvoto. A ako Vi interesuva kakvo mi e obrazovanieto i professata – lekar sam, s medicinsko obrazovanie i s doktorat, t.e. zdraven rabotnik medik. Na koito kakto mu haresva. Ako ima pretencii, da se obarne kam Lekarskata Kamara, koiato mi e dala diplomata, ako si pozvolia da Vi perefraziram. Vie veroiatno ste uspeshna jurnalistka v Bulgaria, sadeiki po stila Vi na pisane. |
| До медицинския работник: Добре дошъл, но е полезно да знаеш, че тук във форума се разхожда един бездушен бот и от време на време трие всички постинги писани на латиница. За да не иде извън битието твоето иначе интересно мнение го запазвам за историята кирилизирано: Здравеите г-жа Кодинова, позволиавам си да Ви пиша по повод статиата Ви вав в. “Сега”, “Когато писателите ниамат характер”. Не сам филолог, езиковед, журналист, риадко чета художествена литература, ако изобщо чета такава. Не ми остава време от работа. Принципно сам сагласен с Вас за савременниа булгарски автор. Но бих искал да споделиа с Вас нещо, което може би ще Ви баде интересно да научите. Миналата година ми попадна една рецензиа в “Неуе Зуеричер Зеитунг” за “бест-селлер’а” на Владимир Зарев “Разруха” (“Веррфалл” на немски). Купих си иа в превод на немски език от Муенчен. Впечатли ме обема и. Но от парвите редове ме обзе погнуса, след 3тата страница иа оставих, След седмица отново иа отворих, отне ми два месеца докато стигнах до последната страница. Аз живеиа в Аустриа и ниамам непосредствен контакт с булгарската деиствителност. Дочетох вапросната книга по-скоро на инат и се чуда за какав бест-селлер става дума!? Опитвах се да си представиа, как би звучало на булгарски онова което чета и бих спокоино заменил заглавието с “Погнуса”. Ако това е целиал автора, успиал е. Казах си, че нищо не сам загубил с непознаването си на савременната булгарска литература и желанието да иа опознавам приклжучи. Но! Преди месец един колега, немец, ме попита познавам ли Алец Попов, и тои бил руманец като мен (така и не се научиха да правиат разлика между Булгариа и Романиа). Прочел му книгата “Дие Хунде флиеген тиеф” и останал очарован. Аз за прав пат чух за Алец Попов. И понеже ми бе препорачан от колега-немец, взех че си порачах двете му книги “Дие Хунде флиеген тиеф” (“Кучетата политат надолу”, на булгарски “Черната кутиа”) и “Миссион:Лондон”. Оказа се, че в Аустриа доста хора са чували за Алец Попов, имало е специално предаване по националното радио, а и по телевизиата, посветено на него и книгите му. Аз сам пропуснал всичко това. В интернет парвите 30 страници могат да се отпечатат и изведнаж поне 5 човека ме помолиха да им дам книгата след като иа прочета. Още толкова си иа купиха. Аз не можах да си обиасниа този интерес у австриици и немци кам савременен булгарски автор, и изобщо кам булгарски автор. Това може би било по-интересно да се анализира. Това е, което ми се искаше да споделиа с Вас. Не защото не сте права за това, което пишете, а за да Ви представиа и друга гледна точка, не само моиата. Може би било интересно, ако започнете да публикувате на немски или англииски в чужбина. Определено резултата ще е интересен за Вас самата. А иначе като си помислиа за булгарската литературта- за какво да пишат писателите, ако не за това, което искат да четат читателите. И Гоетхе е бил придворен писател, и Кант е бил придворен философ, и Мозарт придворен композитор. Какавто ти е “двора”, такова ти е и изкуството. А ако Ви интересува какво ми е образованието и профессата – лекар сам, с медицинско образование и с докторат, т.е. здравен работник медик. На които както му харесва. Ако има претенции, да се обарне кам Лекарската Камара, коиато ми е дала дипломата, ако си позволиа да Ви перефразирам. Вие вероиатно сте успешна журналистка в Булгариа, садеики по стила Ви на писане. ---- Е, не всичко е идеално, вероятно има и други по-прецизни програми... иначе тази адаптация я сторих с Натиснете тук |
| Тревожна е статията Някак не е задоволителна Какво всъщност се иска - литературата да отразява живота... Ами отазява Това е животът - анонимен, разглесен и подъл, глозен и гримиран. Такъв е. То не е нужна да си на 35 да за да не го виждаш Виждат го и 15 годишните, и 85 годишните И съвсем не с негодование Със завист Вери сори |