Отиди на страница:
| Не мисля така, Редник... И малки нации създават голяма литература. България - също. Въпросът не е само в езиковата и културна доминация, признанието и разпространението, Комшиите гърци - и те малка нация със специфичен език, колко нобелисти имат...Че и комшиите сърби. Аз съм от поколението, което сърба попарата на прехода с пълни шепи. За някои попарата бе по-добра, за други - не. Не е за това думата. Но мащаба на промените беше и е огромен. А в литературата - нищо извън булевардното. Романи за мутри ... |
| Всеки си има право на мнение, Бегемот. Без да подценявам чудесните образци на гръцка, сръбска и румънска литература, тя не е по-"велика" от българската, а по-награждавана, което далеч не е същото. Причините що е по-награждавана са ми, мисля, горе-долу ясни, но не виждам причина да ги коментирам. "Велика", казваш. Велика, ама къде? - ми в гърция, югославия и румъния. А и в българия считаме зорба гъркът за велика литература- с право, щото е балканец и го разбираме, и му се смеем, и му се радваме както никой извън Гърция и България не го разбирал - принадлежим към една и съща културна среда. Да не мислиш, че Казандзакис е популярен извън балканите по същия начин, както на Балканите. За да е популярен, трябва да има кой да го популяризира и извън езиковата му среда, която е тясна като българската - някой да цъка с език и да му се възхищава извън Гърция. В България е имало такива лит. критици и Каззанджакис е популяре, имало е, видимо и другаде - франция, америка и т.н. Популяризатори като елия казан например, които са го промотирали. Обаче редовия американец например не е чувал за казандзакис. Чувал е за Достоевски, чувал е за Пушкин, ако щеш, за Джойс и шекспир, за Омар Хаям, ама не и за Казандзакис. Не се и съмнявам, че същото е и навсякъде извън балканите. Казандзакис е "велик" само тука. Не ме разбирай погрешно - намирам го за страхотен и го предпочитам пред Джойс, Буковски и т.н.. Обаче ни Казандзакис, Ни Вазов ще станат "Велики" поради тясното разпространение на българската / гръцката култура и език. Докато всеки пършив латинорегионалист с лекота става велик, щото го четат (или е четяем от) един милиард души измежду които няколкостотин хиляди литературни критика, които реват в един глас "велик" е и се чува ехо на всички езици по цялата планета. Това ехо е важно - не се раждаме с литературен вкус, той се оформя. |
| Заговори ли се за литература, често се стига до топиковите заключения /впрочем правилни/, които Редника е развил по-горе. Опасявам се, че темата на статията не е за величието и разпространението на българската литература или неизтребимото в такива случаи питане "защо нямаме Нобел?" Темата е за творческата скопеност на днешните писателстващи. А тя е очевидна. Елена правилно е посочила някои от причините. Спор няма, че "Вюитон" made in China е по-разпространен и по-калпав от едноименния куфар от av. Montaigne. Въпросът е защо нашенското куфарче е изтърбушено и не задържа нищо. |
| Абе както казваше един приятел:-"Аман от недоклатени кучки!" Този писател който така е осакатил тази другарка трябва да бъде линчуван!! А това за топките е виц, умопомрачителната , твърда, продължителна ерекция не се нуждае от големи топки а от мотивация!!! |
| За питащия за Деян Енев: Натиснете тук Има и много други съвременни български автори там _______________________ And if I spend somebody else’s money on somebody else, I’m not concerned about how much it is, and I’m not concerned about what I get. And that’s government. Milton Friedman, Fox News interview (May 2004) |
| Не знам защо авторката държи да види точно себе си в роман. Има огледало. Разказите и романите са ми интересни, за да узная повече за другите. А иначе романът е вече черен лебед. Младежта се ужасява от вида на текст по-дълъг от есемес. Пък като възникне отнякъде, веднага предизвиква черна литературна глума - липсвал му бил характер и спрей за удължена ерекция. А това не е справедливо. При интимна среща с лирическото аз на Кодинова, с целия този букет от стрии и натурализми, кой роман не би преживял коитус интеруптус. Щадете романите и мъжете! |
Ако е мисловна конструкция на авторката, за "меките творчески ерекции" на младите литератори  Има в текста и редица съждения и преценки за същите, които също, заслужават положителна оценка. Но впечатлява и неадекватността на авторката на това четиво по отношение на собствената личност. Напълно излишно, пространствено и доста нескромно обяснява на читателите, защо е дошла на страниците на вестника. И колко голяма нужда има младата българска литература от точно такъв литературен експерт-счетоводител като нея. И дължност си е съчинила! Абе, щом предателят ЦРУ-шник Дими Паница я е оценил барабар с чичката, не се нуждая от повече референции за експертката. Някои форумци точно са отбелязали, че авторката уж критикува остро, но фактически никого. Много смело перо! Освен Чехов и Кронин лекари добри имного добри писатели има много. Като е велика англофилоложка, да беше ги знаела. Или ги знае, но умишлено ги слага редом с копирайтърите и сценичните работници. Но бък Буковци! Ах, Буковски! Ето затова й вдигат пръсти форумните мекерета на ционизма. Eleanor Rigby загатва (несъзнателно може би) за една реалистична хипотеза: "силната й емоционалност (на Кодинова) е породена от някакво конкретно събитие или конкретен пишещ кръг". Така е според мен, пустите му млади литератори или някакъв конкретен, но значим за нея, кръг от тях просто не са й отдали нужното значение, не са я коментирали в средите си ласкаво или, о ужас!, са се изказали пренебрежително за нея наградената от самия Паница. Та тя побързала да ги нацепи, но без конкретни имена, че да не могат да й отговорят същот така писмено и в същия обем. При това се е издала, защото не се е позовала на конкретен повод да пише, както вярно е забелязъл widenow. Много е показателно. Angel Kandiloto за репликата "Този писател който така е осакатил тази другарка трябва да бъде линчуван!!" |
| Тази статия е прекрасна илюстрация за жалкото състояние на съвременната млада българска журналистика. В редакционния вариант тя е една претенциозна глупост, а в авторския – претенциозна простотия. От цялото словесно кокетиране в нея разбираме само, че Е.К. претендира да бъде филолог, защото има диплома; тази диплома е държавен лиценз, който й дава правото да се изказва за литература; сега тя е решила да упражни това си право, като оповести, че на съвременните млади български писатели не им липсва талант, а характер. Нека проверим колко струват тези твърдения. |
Гледам, бая народ е изкоментирал и авторката покрай статията. Да не би да са го разрешили вече, а аз да съм пропуснал?  _______________________ And if I spend somebody else’s money on somebody else, I’m not concerned about how much it is, and I’m not concerned about what I get. And that’s government. Milton Friedman, Fox News interview (May 2004) |
Съвременната млада българска литература не ме изразява и се мори да копира Чарлз Буковски, който си го четем в оригинал „Съвременна българска литература” (независимо дали млада или стара) НЕ съществува. Няма и да се появи. Това отдавна бе прогласено и обяснено от безспорния филолог А. Кьосев („отсъства цялостната среда - онази ефективна сглобка от писатели, читатели, критици, език и традиция, без която литературата е невъзможна”) в няколко статии, сред които може да се види например „С помощта на чук”. Натиснете тук В нея са цитирани и много други филолози, които са на подобно мнение. Не може човек, претендиращ да е филолог, да тръгва да пише за „съвременна българска литература”, без да познава дискусиите около това понятие. Само журналист може да си позволи подобна самонадеяност. не ме изразява Никой писател не сяда да пише, за да изразява някого другиго освен себе си. При определени обстоятелства може да се окаже, че това себеизразяване дава израз и на страховете, радостите, разочарованията, надеждите, копнежите и т.н. на голям брой хора от дадено време. Тогава писателят, без да го е желал и търсил, става изразител на духа на времето. Тия пък, които съзнателно го търсят, почти винаги се провалят. Във всеки случай писателите днес нямат подобно задължение, това са представи от литературата на ХІХ в. който си го четем в оригинал Когото си четем в оригинал, все пак. Колкото и да е дребна тази грешка, един филолог не би я допуснал. Дори и зрелостниците и кандидат-гимназистите биха я забелязали, защото във всички тестове имаше задачи, които подлагат на проверка познаването на това правило. |
Наскоро се разхождах из една книжарница. Все ме теглеше към рафтовете със световна класика. Кодинова очевидно отдавна не е влизала в книжарница. Няма такива рафтове там. Съвсем малко заглавия от световната класика се издават и преиздават всяка година (по много причини), а когато това се прави, те все пак не се обособяват на отделни рафтове. Ясно е, че на Е. К. й е трябвала някаква встъпителна конструкция, но можеше и да не бъде толкова непохватна и съчинена. |
Защо всичките тези момчета, съвременните български писатели (защото те са предимно момчета без момичета, но за това ще стане въпрос малко по-късно), Това „момчета без момичета” звучи двусмислено. Може да се тълкува като мъже без жени до тях (приятелки, съпруги, любовници), което е абсурд (дори и да е така, Е.К. няма как да го знае), затова остава да го разчетем в смисъла „съвременните млади български писатели са главно мъже, женското присъствие е незабележимо и пренебрежимо”. Което пък е пълна глупост, защото жените са представени съвсем равностойно и има достатъчно известни имена, за които само „филологът” Е. К. не е чувала: Елена Алексиева, Теодора Димова, Емилия Дворянова, Кристин Димитрова, Вероника Азарова, Ина Вълчанова, Керана Ангелова, Албена Стамболова, Мария Станкова, Тодора Радева, Мая Кисьова, Антоанета Добрева и т.н., да не говорим пък за поетесите. По едно време във в. „Култура” през седмица рецензии за книги пишеха М. Кирова и А. Личева и ми беше писнало да чета само за „женското писане”. Но така или иначе те разполагаха с достатъчно книги, писани от жени, за да се упражняват всяка седмица по темата. |
защо се морят да пишат, след като вече преди тях са писали Толстой, Чехов, Фаулз, Виан? А колко хора днес четат Толстой, Гогол, Чехов, Дикенс, Флобер, Сервантес? В масовия случай читателите винаги са предпочитали книгите на съвременните писатели. Тия пък затова и пишат – знаят или поне се надяват, че някой очаква книгите им. |
Нямам емоционални причини да защитя и "старите кучета", но поколенческата ми принадлежност ми дава право да наругая връстниците си. Между нас си, хората от едно поколение – може. Прилично е да си го кажем, когато сме разсърдени и недоволни един от друг. Неприлично е да учим бащите си да правят деца. Само че спорът, тръгнал от страниците на „Еуропео” и пренесъл се във в. „Новинар” съвсем не е поколенчески. Това се вижда и без да си филолог, но за филолога е задължително да го види, за да удостовери умението си да тълкува текстове. В тоя спор, между другото, има много красиво писане, мощна реторика, но много слабо аналитично мислене, за което и двете страни в еднаква степен могат да бъдат наругани. |
Аз съм филолог. Добър, лош, учен, недоучен - филолог съм Разликата между добър и недоучен филолог е твърде голяма, а пък приликата между филолог по призвание и филолог по диплома е само едно „общо име” (по смисъла на теорията на Витгенщайн за езиковите игри). Накратко, недоучилият филолог, филологът по диплома не е никакъв филолог. Има хора, дето са завършили филология и се хвалят, че през цялото следване са прочели само една книга. Прочитането на Джойс само по себе си е завършване на университет. Нищо подобно, но това е очевидна илюзорна опора на самочувствието "аз съм филолог". |
Та имам държавен лиценз да се изказвам за литература поне в България. То всеки може да се изказва за литература, та дори и изобщо да си няма представа от нея. Тази дейност не е на лицензионен режим (това универсалните форумни гении добре го знаят и всекидневно се възползват от това си право, не само по отношение на литература). Дипломата дава само право да преподаваш съответния език, както и да превеждаш от и на него (при работа с агенции за преводи). Младата българска литература има нужда от точно такъв литературен експерт-счетоводител, който не е писател - като мен. Статията обаче в не потвърждава ни най-малка степен тази експертност, а на една гола диплома днес никой не вярва. Пък и има достатъчно подготвени литературни критици, та младата българска литература не жажда чак толкова да бъде обгрижвана точно от Е. К. |
но не разбира нищо от стилистика, синтаксис, тропи и литературни парадигми. Аз разбирам от последните четири неща и не разбирам първото. Това е просто трогателно с наивността си изявление, от което става ясно само, че Е. К. няма ни най-малка представа от съвременно литературознание, щом смята, че с познания по стилистика (тропите влизат тук) и синтаксис може да интерпретира литературни произведения. Дори и сложеният за застраховка неясен термин „литературни парадигми” не спасява положението, напротив – влошава го. |
| Аре пОчини малко, лекарю Тормозчян. Основното чувство на Кодинова намира отзвук - читател(к)ите искат да виждат и себе си в четеното, да се утешават, мечтаят, просто премислят живота си. Приведената фундаментална статия на Кьосев има доста интересни наблюдения, но не е последна инстанция на умността - просмукана е със соц носталгия - все му се ще "художествена цензура" и казионен олимп, приказва високомерно за "графоманите" (макар на едно място да проявява снизходителност) и "провинцията" (социалистическо понятие) и хабер си няма от силата на интернета като демократичен медиум за обмен и на "високи" мисли. Не е вярно също, че хората в развития свят нямали време да четат книги. Повечето хора на запад, като махнем малцинството с амбициозни кариери, и то по времето им на активно кариерстване, което е относително кратко, не са толкова заети. И левичарското му брътвене за симулакри и пр. превърнати форми малко додява. Хората днес живеят в досег с "реалността" поне не по-малко, отколкото в соца или в средновековието, дето виждали навсякъде небесно знамение. А всъщност сигурно доста повече. Затъпяването с видеоигри едва ли е повече от затъпяването с ашици в древността или домино сега за пуерториканците на възраст (табла за нашенци). Споделям казаното от Ели Ригби, също и от Лен за превода на бълг. на англ. Според мене трудността е, че често това, което звучи на бълг. солидно, при превода на англ. се оказва безсъдържателна патетика - ражда повторения и се иска малко игра на въображението да ги избегнеш. За наше успокоение - има и обратен проблем - неща, които на английски искат повече място и "вербиаж", на български могат да се кажат телеграфически. Очевидностите на двата езика са различни. |