Отиди на страница:
| Да бе интересни неща се оформиха в дискусията Къде си литератор, къде си писател- тук или там Или по-точно къде ти продават труда Е това още Зимел го открои безкрайно окончателно Толково, колкото-парите За кого се пише литературата - ето това въпросът, освен че за продан. Но не е срамно и за продан - на кого продава и къде.. Може и да съм пропуснал, но от романтиците насам, само те са рискували и са дали отговор ...за универсума, за духа, а иначе, за никой Отам и нататъка все има за кого и от кого Духът почива Та за кого пишат БЪЛГАРСКИТЕ писатели? |
| Проблема ми се види като да не е литературен. Това е определен вид манталитет ... който не подминава и пишещите .. само че, те го изливат на хартия. И са нещастни, неразбрани ... нормално, когат самооценката се разминава много с оценката на околните ... щот критерийте по които съдим хората са различни ... зависи от бекграунда ... Слава богу хората са различни, и авторите също, така че избор все пак има. |
| Бай Вълчане, и на мен така ми се струва. А авторката е много права, и не е необходимо да цитира имена на "писатели", за които става дума в статията, по простата причина, че те всички отговарят на характеристиката драскачи. |
| БРАВО за Кодинова ! Само такива като нея ще го събудят тоя заспал народ. А иначe, български писатели одавна няма.Това си го знаем. |
| Да бе интересни неща се оформиха в дискусията Къде си литератор, къде си писател- тук или там Или по-точно къде ти продават труда Е това още Зимел го открои безкрайно окончателно Толково, колкото-парите За кого се пише литературата - ето това въпросът, освен че за продан. Но не е срамно и за продан - на кого продава и къде.. Може и да съм пропуснал, но от романтиците насам, само те са рискували и са дали отговор ...за универсума, за духа, а иначе, за никой Отам и нататъка все има за кого и от кого Духът почива Та за кого пишат БЪЛГАРСКИТЕ писатели? |
| Четивото е маниерно и кухо, точно като темата, която обсъжда. Нарича се облайване. Претенциозен булшит ала списание за 7 кинта за псевдоинтелектулна гмеж. Върнете ми 5те минути от живота, които загубих, Кодинова. |
| Писателите ни били шушумиги. Е, голем праз! Не са титани като щангистите, докторите, архитектите, журналистите, юристите и депутатите. Ами за такъв народ - такива писатели. Те поне са наистина демократично избрани от хората - не с далавера, а също както големите звезди на "турбо-поп фолка"- с упражнение на личен избор . Людете предпочитат "фалос" пред Фаулз. Даааа! Редактирано от - widenow на 06/7/2008 г/ 00:19:14 |
в Съвремен.ник.
Минувача, много пъти  Г-ва Кодинова, аз, верно, не съм филолог, обаче Джойс например не го харесвам особено (без едно-две малки парченца). Поназнайвам обаче достатъчно за да ви кажа, че не съм единствения - Джойс първоначално никой не го е харесвал, и така е щяло да си остане, ако не е попаднал на един американски лит. агент, свързан с езра паунд и едно от теченията на американската литература, който решава, че джойс е интересен и може да бъде лице на това течение в европа. Следва една много скъпа и дългогодишна вестникарска кампания в полза на Джойс, продължила 30-тина години, организирана и финансирана от агента му. Десетки критици като Вас в десетки специализирани издания "откриват" Джойс и "хубостиите" му, за да го превърнат в крайна сметка в литературен еталон за следващите поколения. И в маркетингов продукт. Има абсолютни гении, които са си останали непопулярни поради липсата на интерес от страна на литературните бизнесмени към идеите им - като David Lindsay например, живял по същото време като Джойс. Та за кого, казвате, пишат писателите, и какво е "добър" писател. Джойс, ако не е бил агента му, вместо пример за поколения критици като Вас и писателки като не знам си кой е щял да остане известен единствено в медицинската литература - като най обикновен извратеняк - далеч по-извратен от тия, мекичките, от които се възмущавате, и с право. Та за кого е писал Джойс? За литературните критици, които де факто формират вкусовете? За Читателите? За идните поколения? За да задоволи нагона си за писане? А? |
| Липсва в статията конкретният повод за написванетo и! - Да посочи точно госпожата, кой е тоя, с меката ерекция, за да го накажем и му отнемем званието "български писател"!!! Редактирано от - widenow на 06/7/2008 г/ 00:50:59 |
Ааа, интересна гледна точка на г-н widenow по въпроса: Добър писател е този, който е*бе добре. Останалите изобщо да не си правят труда да пишат.  Това ли е? |
| В тоя ред на мисли, а какво е тогава добър литературен критик А добра писателка Щото тя по дефиниция не би могла да го докара до подходяща ерекция, нещо друго ще да е критерия |
| "нереални същества мечти, нещо като манга-образи, ефирни, трофейни, манекеноподобни, но пак атрибут на трагичното неразбрано величие на главния герой. Няма примерно жена, доктор на науките, със стрии и целулит, но затова пък сложен и интересен образ". Навремето предшествениците на госпожата критикуваха съвременния роман, заради това, че в него отсъства образа на работничката, плътна и земна, с груби, но ласкави ръце и богата душевност. По-късно подобен род упреци секнаха, защото дори тоталитарните надзорници вденаха, че художественият изказ е малко повече от снимка на реалността или както там си представят романа Никита Сергеевич Хрушчов и Елена Намкояси Кодинова. Цяло поколение е израснало и остаряло с мисълта, че този примитивен фетишизъм е недопустим и няма да се върне. И не щеш ли, около 40 години след преодоляването на догмите на соцреализма, плюс падането на самия социализъм, се появява нова секира от Пловдив, за да възкликне - къде ми е типичната съвременна страдаща от пълнота и неоценена от мъжете интелектуалка, дайте си ми новата знатна доярка на прехода! И има още да навиква младите български романисти, за чието възникване, между другото, сега научаваме, задето не спазват каноните на капиталистическия реализъм, чийто пазител е, познайте кой? Елена. Когато ми посочи състаряваща докторка на науките с целулит и наднормено тегло в романите на Чарлз Буковски, ще й повярвам. |
| Еееех, едно време какви писатели имаше! Това Крум Кюлявков, Георги Джагаров, Орлин Орлинов , ехехееее.... |
| Поздравления за автора! Много смислено четиво. ..Не търсете кусури в това, че госпожата много обобщавала, пък трябвало да пише конкретно, с имена, адреси и ЕГН-та на пишещите братя. Ако вземе да конкретизира и да анализира всеки пишман пистел, целия вестник няма да и стигне. Но! Задавам си един въпрос - последните 20-на години са години на велики потресения - душевни, социални, всякакви. И нищо велико в бългаската литература ( поне на мен извесно), което да е сравнимо с мащаба на промените, добри или лоши. |
| Бегемот, България е малка 7 милионна държавица. Български се говори само в България, за разлика от английски, руски, испански, арабски и т.н., което ограничава популярността на авторите до територийката ни. Българския език и тясното му разпространение изключва появата на литературни "величия" - величието в случая е функция на разпространението на езика. Наш'те хора са си регионални и дори локални по дефиниция. А г-жата е напълно права за едноизмерността на образите в литературата ни - поне според мене. |