Виждам, че дискусията плавно и по традиция се е прехвърлила от темата на статията върху личността на авторката. Което безспорно вдига адреналина и допринася за форумното оживление. Но понеже сексуалните шегички (които в някои постинги прехвърлят сериозно рамките на добрия тон) не ми се нравят твърде, искам да поясня, че под "конкретно събитие или пишещ кръг" имах предвид публичната братска прегръдка между бърза литература и литература-диктатура. Разбира се, може и да греша, но ми се струва, че по-скоро не. Бързата литература намери подслон и благосклонен издател в лицето на Жанет-45, а "диктатура"-та достатъчно бързо и много хитро реши, че съюзът е по-добрата тактика от опозицията и така две малки групички от пишещи хора плеснаха с ръце и се прегърнаха и огласиха пространството на литературния пи-ар с взаимните си славословения. Предполагам, че върху тези събития гради г-жа Кодинова генералната си теза "Писане има, убедителност няма". Което не я обезсилва, само я прави по-изкусителна за оборване. |
Статията на Кьосев е нагледна илюстрация защо несъстоялите се писатели стават критици. Убийствена скука и банализъм. Началната теза обаче е правилно формулирана. Могъл е да спре след третия ред. |
Могъл е да спре след третия ред. Дали той е могъл, не знам, но аз при "игровият радикализъм на манифестното унищожение" спрях _______________________ And if I spend somebody else’s money on somebody else, I’m not concerned about how much it is, and I’m not concerned about what I get. And that’s government. Milton Friedman, Fox News interview (May 2004) |
Съвременните млади български писатели са като излезли изпод индиго Те всичките до един пишат като Чарлз Буковски. Всеки има правото да оценява както си иска Емил Андреев, Момчил Николов, Георги Господинов, Алек Попов, Петър Денчев, Евгени Черепов, Ангел Игов, Людмил Станев, Тихомир Димитров, Роджър Доч, Петър Чухов, Палми Ранчев, Стефан Кисьов и т.н., но ако твърди, че всички те пишат еднотипно, ще трябва все с някакви аргументи да го докаже. Съмнявам се да успее. |
В книгите на съвременните български писатели мен ме няма. Там има два вида жени. Няма примерно жена, доктор на науките, със стрии и целулит, но затова пък сложен и интересен образ. Всички типове и видове жени ги има в книгите на съвременните български писатели. Особено пък жени, които се представят за това, което не са. Само че познанията на Кодинова се изчерпват с прочитането на някой и друг разказ. До романите тя изобщо не е стигнала, ни най-малко не подозира колко много излизат всяка година. Никой не успява да ги прочете, така че всеки, който почне да се заигрва с подобни големи обобщения, просто лъже. |
Няма я истинската телесност в техните произведения, макар че претендират да шокират чрез прекаляване с телесността. Но тяхната телесност е лишена от еротика. Има и телесност, и еротика, благодарение на която по-сръчните от тях успяват да продадат доста добри тиражи. Да вземе да прочете например „Стъклената река” на Емил Андреев, който след като спечели наградата „ВИК”, продаде към десетина хиляди екземпляра. И не заради богомилската загадка, ами заради еротичните сцени на студентката нимфоманка Марица (все още не доктор на науките, затова вероятно без целулит) и няколко от героите, сред които изпъква надареният козар Методи Недин (а.к.а. Мето Пръча). |
Д-р Тормозчиян, дай най-после и ти един пример :-) Г-жа Кодинова представя себе си като 39 годишна жена с висше филологическо образование, живееща с столичния град, работеща, с добро професионално самочувствие. Коя според теб е героинята в литературната продукция от последните 10 години, която се доближава най-много до този образ? Ще ми е интересно да прочета мнението ти. Забележка: във въпроса ми няма заяждане, само желание да получа искреното ти конкретно мнение. |
Съвременният млад български писател не ми казва нищо за новото технологично време, в което всички живеем. Точно в момента се боря с една зловеща пристрастност към интернет общуването. Това е моя лична драма, да, но е драма и на огромна част от моите връстници, които са заобиколени единствено от виртуални приятелства, т.е. от пренаселена интернет самота. Кога ще ми разкажете за това? И като разкаже, та какво? Това си е психотерапевтичен проблем, изисква съответни терапии, литературата тук нищо не може да помогне. Разделението на обществения труд все пак е основният фактор за развитието на човешкия род. |
След прочитане на статията разбрах, че е загуба на време да чета млади български автори. От д-р Тормозчиян разбрах, че "пишели различно". И тъй като докторът спира дотук, ще приема нещо средно от двете твърдения- т.е. че младите писатели копират РАЗЛИЧНО Чарлз Буковски по темите- секс, дефекация, наркотици. При ограниченото ми време и при безкрайният избор от четива, едва ли бих седнал да чета дори самия Буковски. Само единият хомосексуализъм липсва за да се затвори кръгът на простотията. Но логиката в спиралата на развитието натам води. |
Ако трябва да се обобщи, статията е един претенциозен словесен напън, дело на човек, който няма никакво понятие не само от български автори, но изобщо от световната литература на последните 30-40 години. (Доказателствата са пълната липса на имена на български автори и безумното твърдение, че романът бил умрял и само горкият Еко още се опитвал да пише в този жанр). Публикацията на този напън пък доказва, че в днешно време всеки глупак може да реши да се изказва по въпросите на литературата и глупостта му да бъде публикувана в пресата. (В тази връзка се сещам за един стар даскалски лаф: "Имената на глупците висят по стените" - горе-долу такъв е случаят и тук). Иначе, както можеше и да се предвиди, статията се хареса много на три типа хора: 1. Хората, които не обичат да четат книги; 2. Хората, които по свои си причини ненавиждат българските писатели; 3. Хората, които си умират от кеф, когато някой някого плюе, независимо кой кого и за какво. |
В следващ брой на "Сега" очаквайте следните материали: 1. "Когато ядрените физици мълчат" - Юлиан Вучков прави на пух и прах Института по ядрена физика при БАН; 2. "Когато артистите не могат да уцелят топката" - коментар на Христо Стоичков върху плачевното състояние на българския театър; 3. "Когато Путин и Буш имат запек" - бляскав анализ на Азис за международното положение. |
Добре, да речем, ерата на романа като изкуство свърши, последните големи творци в този жанр се изказаха около средата на ХХ век и оттогава - нищо ново под слънцето. Само един самотен Умберто Еко, който като че ли се е объркал кога да се роди. Щом по света е така, представете си колко по-трагично е положението в провинциално място като България. Това е една от най-големите глупости в статията, плод пак на съчетанието от невежество и самонадеяност. Всяка година излизат повече хубави романи, отколкото който и да било от нас може да си позволи да прочете. По въпроса за кризата на романа вж. например статията на Вл. Трендафилов Кризата, която обнадеждава: романът Натиснете тук |
Обаче само талант не стига. Трябва и характер. Може, обаче аз от цялата статия не разбрах в какво точно се изразява липсата на характер. Това впрочем не е и вярно. Това, което им липсва, е нормална държава с поносим жизнен стандарт (читатели, които не се борят за оцеляване, а вече търсят качество на живота) и, в частност, нормална инфраструктура на литературния процес – професионално работещи издателства, прилагащи принципите на съвременния маркетинг; литературни агенти; литературна критика, която да ориентира масовия читател; нормална книгоразпространителска мрежа. Всичко в тая сфера в момента е пълна импровизация. |
Всяка година излизат повече хубави романи, отколкото който и да било от нас може да си позволи да прочете. Добре известно е на почтеното форумство, че аз съм един прост компютърджия, на който при това му се налага да работи много. Въпреки това успявам да прочета поне 50 страници дневно (литература, техническото четиво е отделно) - вярно, половината е в градския транспорт, та по принуда е нещо по-леко. Значи за година стават поне 15 000 страници. А пък истински четящата публика сигурно чете поне двойно, че и тройно. Та викаш, на година излизат поне 15 000, а може би и 30 000 страници стойностни български романи? Ашколсун!_______________________ And if I spend somebody else’s money on somebody else, I’m not concerned about how much it is, and I’m not concerned about what I get. And that’s government. Milton Friedman, Fox News interview (May 2004) |
Чети по-внимателно, Манрико. Тя говори за световна криза на романа. Аз твърдя, че в света всяка година излизат повече заслужаващи да бъдат прочетени романи, отколкото всеки от нас би могъл да прочете (дори ако чете само романи). Немалка част от тях излизат и на български. Да го кажем така: на български език всяка година излизат повече качествени романи, отколкото всеки от нас би могъл да прочете. Доста хора вече четат и в оригинал (на ангилйски, френски, руски), та изборът пред тях е още по-голям. |
Колеги, що се Абите? Така или иначе тази статия е излязла на хартия, прочели са я няколко души. И кво? На върха й са накиприли някаква дума - "дискусия". Един вид, да се сещаме, че всеки си има право да си говори каквото ще. Само че то с дискусии нищо не става - нито писане, нито ГДП. Щото ако ставаше, форумът на Сега щеше да е основна единица в държавния бюджет. А иначе е ясно, че у нас всеки може да се изкаже неподготвен по всякакъв въпрос, така е. Очакваме още включвания в "дискусията". Сега е наред някой, който да се самовзриви в редиците на старите писателски кучета. |
A, за целия свят е вярно, разбира се! _______________________ And if I spend somebody else’s money on somebody else, I’m not concerned about how much it is, and I’m not concerned about what I get. And that’s government. Milton Friedman, Fox News interview (May 2004) |
Подсетих се от ремарката на Манрико за нещо, което забелязах преди време в една доста напреднала, а също и бездуховна страна. В метрото сума ти хора си четяха книжки. И тогава ме осени идеята, че у нас ще се чете повече, ако книжлетата почнат да се печатат във формата на едновремешната библиотека "Галактика" - за да могат да се държат лесно с една ръка и да се събират и в най-кокетната дамска чантичка. Освен това, по този начин ще падне напрежението върху родните автори да продуцират заветните 300 страници - щото вече е ясно, че те, милите, повече обичат да дискутират за литература, отколкото да седят часове наред пред клавиатурата в безплодни опити да прелъстят музата си. И най-вече, с намалението на обема и натъпканите в него авторски мъки , цената на отделното книжле ще стане нормална и поносима за нормалните хора. И не ви ща благодарностите за идеята, драги издатели Редактирано от - цуцурко на 06/7/2008 г/ 19:25:00 |
Интересна работа било филологстването на журналистическото поприще. Ако беше жив Алеко, вероятно би дарил с лиценз за изказвания по литературни теми прословутия си герой в журналистическия му период . |
И тогава ме осени идеята, че у нас ще се чете повече, ако книжлетата почнат да се печатат във формата на едновремешната библиотека "Галактика" - за да могат да се държат лесно с една ръка и да се събират и в най-кокетната дамска чантичка. Е, и техничарството може да е полезно за това. Един смартфон или джобно PC с екран поне 2, 8" (3 или 3, 5 е по-добре), книги от интернет колкото искаш, и безплатни, и платени и си носиш в джоба или дамската чантичка няколко десетки книги и си четеш с една ръка. От поне 3 години така чета в транспорта. Само в самолет по време на излитане и кацане не дават, а за останалото време трябва да обясняваш на стюардесата, че е във flight mode P.S. Вече се продават и специализирани book readers, които са по-удобни за четене (по-голям екран, оптимизиран за текст), но пък трябва да носиш няколко устройства със себе си. Въпрос на вкус, аз предпочитам all-in-one подхода. _______________________ And if I spend somebody else’s money on somebody else, I’m not concerned about how much it is, and I’m not concerned about what I get. And that’s government. Milton Friedman, Fox News interview (May 2004) Редактирано от - Manrico на 06/7/2008 г/ 19:05:10 |