Отворете един чешки календар и ще видите подобни имена на месеците. Но докато чехите са ги били запазили и историческите им документи са датирани именно по този начин, то при нас е станало друго (каквото, изглежда, е станало в почти всички европейски езици). Аз спомням само латински имена на месеците от разни документи и спомени от времето на Възраждането. Предполагам, че културният слой - хора, образовани в Русия (най-вече), Франция, Австрия, са възприемали съвсем спокойно това обозначение. Старите народни имена на месеците сага са любопитни, но едва ли предизвикват някакво вълнение у нас. |
Да, чешкия пуризъм е по-силен, понеже немското влияние е било по-силно и много по-благотворно от новогръцкото у нас. Според мене думата влак е взета от чешки, както и летище. А влак е калка от трен. Името София е безспорно етимологически гръцко, но фонетически, с ударението си на О, е турско, Софя. И исторически е турско, понеже ромейците я наричали Триадица, а в западните карти се е използвало и Сардика (Сердика), известното място на Сардикийския събор. Средец е пославянчено от Сердика, както Пловдив (и другите му разновидности - Пулпудава, Пълдин...) е от Филипопол. Дунав, Бдин, Дръстър, Огоста, Искър, Янтра, Лом, Осъм са от древните имена, тракийски и латински. Имена като Пазарджик, Казанлък, Бургас, Ямбол, Кюстендил (Велбъжд!) е трябвало също да се сменят още навремето, както са били сменени Хаджиолу Пазарджък, Ески Джума и Осман пазар. Кърджали е изключение и трябва да си остане така. Сливен (от сливане на води, като Кобленц от лат. конфлуентес) май е единственото старо славянско име на град юг от Балкана. Загорите са мистифицирани и също турски по произход, в средновековието Загора е североизточна България, РоманЯ е югоизточна. Пример - Казанлък - Котелник, Ст. Загора - Железник, Ямбол - Дъбилин, Бургас - Блатен... |
Откъде се навъдиха тези оперени "европейчета", хехе? Хората по Европа държат на езика си и на идентичността си.А вие сте смешници.Разбира се че трябва да си припомним и славянските и българските думи.Да използваме по-често българските думи и да забравим турските, английските, френските.Когато говорим с на тези езици тогава ще ги използваме.Това го правят всички европейци и ни се присмиват като казваме "чао" и "мерси". |
>>><<< Последният месец е КОЛОЖЕГ, но също Никулденски, Божичев, мал голем месец, старобългарското студен, божич (българското име на християнския празник Коледа). Името е разпространено преди всичко в западните български земи. Обикновено се обяснява като време, през което е толкова студено, че се налага да се изгорят даже колелата на колите, за да се получи топлина в домовете. Обаче да, ама НЕ. Кол, коло, колода, (кръгла дебела греда-дънер също) идват от кръг..... в огнощето се слага КОЛОДА която гори цяла нощ. В новогодишната нощ тя е трябвало да пренесе символично огънят на слънцето в другата година, да не се за губи - оттам Коледа...а да се твърди че се горят колелата на колата могат само големи ***оти, особено ако някой знае като как, джанъм, се прави такова колело... |
славянски месеци Какво би значело "славянски". Славянски народ няма, славянски език няма. Какво тогава би значело "славянски". От къде се пръкнаха тези "славянски месеци", след като и в тогавашното далечно минало както и сега са си български. Насила се обезбългаряваме като се наричаме с какви ли не имена но не и българи и после тоз ни би виновен или онзи. Ние самите не се уважаваме а искаме други да ни уважават. |
предишните статии беха по-барутлии. тая е само драсни-пални-клечица ... аз предлагам да въведем арабски имена на месеците, както е в китай и япония, ама на български |
Брайтмане, Не си наясно по въпроса. У нас всички градове южно от Стара планина (освен Сливен) и доста на север след освобождението имали турски имена, и много от тях не са имали (или не са били известни) български по-стари. Някъде бълг. възрожденци наложили успоредна употреба на славянските нови форми като Пловдив. Селата в цялата страна на изток от ятовата граница били с турски имена. Напълно естествено били прекръстени - някои по-скоро, мнозинството в 1934 г. от звенарите. Имената на селата постепенно се наложили, макар че на местностите в тях обикновено не се наложили. Останали са имената Кърджали, Пазарджик, Ямбол, Бургас, Казанлък, двете Загори - повечето са нови градове, възникнали в турско. Хасково е побългарено от Хаскьой (Узунджа ова). Силистра е турско име, може би свързано с Истрос, гр. име на Дунава, но си има старо бълг. име Дръстър или Доростол. Ямбол и Ст. Загора имат стари бълг. имена. Кърджали е нов град и център на регион с голямо турско население. Разград е старобългарско име, от Хръз (като Хърсово). |
latinski srpski hrvatski znač enje 1 Ianuarius januar siječ anj mesec kada se seč e (drvo) 2 Februarius februar veljač a mesec promena (veljanja) 3 Martius mart ož ujak varljiv (laž ljiv) mesec 4 Aprilis april travanj mesec kada trava okopnjava i pojavljuje se ispod snega 5 Maius maj svibanj mesec kada pupe (svibe) pupoljci 6 Iunius jun lipanj mesec kada cvetaju lipe 7 Iulius jul srpanj mesec kada se kosi (srpom) 8 Augustus avgust kolovoz mesec kada se voze zaprež na kola (za vreme ž etve) 9 September septembar rujan mesec kada sve ruji (sazreva) i postaje crveno (rujno) 10 October oktobar listopad mesec kada opada liš ć e 11 November novembar studeni hladni (studeni) mesec 12 December decembar prosinac mesec kada sunce prosijava (poč inje da sija) |
Чичо Фичо- "Средец е пославянчено от Сердика" Средец си е чисто славянска дума и значи град по средата....Ако се погледнат тогавашните земи на полуострова, заселени от славяните, то се вижда , че Средец и по средата на тези славянски земи. Има и чисто фонетично сходство между Сердика и Средец. Това според мен е по-вероятно като възможност за името Средец. |
плямпало [/orange]Какво би значело "славянски". Славянски народ няма, славянски език няма. Какво тогава би значело "славянски". От къде се пръкнаха тези "славянски месеци", след като и в тогавашното далечно минало както и сега са си български.[/orange] Ето още един деформиран мозък от глупостите дето се продават по сергиите на "Славейков" и др. след 1989г. Абе момче талибанче, отвори Интернето и напиши на кирилица и латиница за Славянски език и виж какви групи има, какви езици и т.н. И чехския и полския и руския езици не са славянски, а български бе. То бива деформация от в главите на някои екземпляри от глупостите на някои псевдоисторици, ама чак пък толкова не бива. Нашияът език е от групата на южнославянските и е изключително близък до сърбо-хърватския, словенския и също поради исторически причини до руския и украинския (последния си е повече диалект на руския). Аз преминавайки през Сърбия и Хърватия спокойно си общувах с тамошните жители. Интересно е, че можех да общувам с една славянска група "сорби", живеещи в Източна Германия в една област, в която няма пътища а само канали. Там има музей, на който вместо "Музей на открито" пише на ллатиница "Музей под голом небо". Редактирано от - bot на 10/7/2008 г/ 13:01:35 |
Чичо Фичо, защо "Загорите са мистифицирани и също турски по произход"? През средновековието винаги е имало една област в източната част на сегашната Тракийска низина, което се е наричало Загоре . Загоре/а значи зад планината, защото исконната славянска дума за планина е "гора".И наистина по отношение на столицата , независимо дали е Плиска, Преслав или Велико Търново, тези земи са зад Стара планина...Загоре е била обект на постоянни сблъсъци с Византия и често е минавала или в границите на България или Византия. На това място сега са Загорите...Стара Загора, Нова Загора са си напълно ясни славянски наименования. |
"Според мен думата влак е взета от чешки" Слабо, Фичка, слабо ; влак, летище, самолет, училище, читалище и стотици други са чисто български думи, създадени от Богоров, Вазов, Балан, Казасов, П.Р. Славейков и др., и др. |
Сещам се за бивщи и настоящи министри и депутати, учили - недоучили как се опитваха и се опитват да променят кирилицата и названията на градове и села. Това е опасно, както казваше горкия Паисий. |
Айде почна се с мъдрите предложения.... А като как ще коментираме това твърдение: 1. Първият месец (януари) е Сечен, по народному Коложег. Названието Сечен се обяснява като производно от глагола “сеча” предполагайки, че това е най-подходящото време за сечене на дърветата, когато няма вегетация. Името Коложег съдържа две части: коло - Слънце и жег, жега – топлина (ватра). Названието означава, че Слънцето започва да грее по-силно след зимното слънцестоене. Линк Натиснете тук Рот Фронт! ЗКПЧ-др.Радул |
Вижте ся колеги. Да се поглежда така едностранчиво като Петрински на проблема е меко казано неуместно, защото тук си има специфика. Вярно, че чехите и поляците са си запазили славянските(или както там искате ги наричайте)имена на месецитe. Но това в много случаи не е повод за радост, а само досада, особено когато се налага да се превежда. Аз не съм учил нито полски, нито чешки, но в практиката ми често се налага да си превеждам текстове от техните езици и никак не е удобно всеки път да отваряш речника за да се подсещаш "листопад" например, ноември ли беше или октомври. Дaже съм си направил и табличка за по-бързи справки. След като в световната практика масово са възприети латино-гръцките наименования и това е така от стотици години, не виждам защо трябва да си усложняваме живота и да си измисляме нови. Ще кажете - да ама те не са нови, а исторически съществували и доказани. Дoбре, така да е, ама нека си останат в музеите и който желае да си ги чете и им се любува от патриотични чувства. В практиката обаче - едно голямo ТЦ! |
Otvrat, френските термидори бяха рожба на една политическа система и при смяната на властта си отидоха в историята. Но аз четох статията докрай. И още не мога да си отговоря - а защо? Фичо всезнаещи, думата "влак" е измислена от Иван Богоров - от влачи се. Негови рожби са куп други думи - вестник, например. |
Не само влачи се, а влачи. Изобщо Балан е смятал че най-важни в езика са глаголите, които трябва да изразяват динамика и сила. Казасов е свързан със самолет и летище. Вазов и Ботев са едни от първите радетели за чисто български думи. С две слова - черна точка за "енциклопедиста" Фичо. |
По този въпрос Киркор е категоричен като каза - България като държава е основния наследник на културните и религиозни постижения на Неа Рома - така наричаната от 17 век с прякора Византия. Имената на месеците са римски и на българите се пада културната чест да ги разпространят чрез грамотноста и религията към варварския север и изток. Тоест - римските имена на месеците се употребяват на българска територия отпреди близо 1700 години. Едва ли има по-дълго запазила се традиция в българската реч. |