Отиди на страница:
Любен Обретенов  |
| Разбирам патоса на автора, но трябва да го разочаровам - рецепта за лечението на тази болест в българския й вариант не съществува. Случаят е злокачествен. |
| 1. Пряко (мажоритарно) избиране на всички народни представители. Трябва да има ясен и лесен за задействане механизъм за отзоваването на който и да е от тях. (Затова е необходимо пряко избиране). 2. Наородното събрание се занимава най-вече с изготвяне на законите (изготвяне а не приемане). 3. Изготвеният закон отива до Висшия Съд за проверка на непротиворечимостта му спрямо Конституцията и спрямо другите вече в сила закони. 3. След като на един закон е подтвърдена правната изрядност, отива за одобрение от Президента. 4. Одобрения от Президента закон отива в списък от закони за всенародно гласуване на всеки 2 години. 5. Едва след като е приет на това всенародно гласуване закона влиза в сила. 6. Единствено изключение се допуска за закона за бюджета, който се изготвя от Министерския Съвет, одобрява се от Президента и се приема от Народното Събрание всяка година. Народното събрание пред кого и КАК отговаря за калпави закони? (въпрос от Шapkaн) 1. Всеки един народен представител подлежи на отзоваване за лоша работа в Народното Събрание, включително и за калпави закони (първа цедка). 2. Всеки един закон, включително и калпавият, подлежат на одобрение от Президента (втора цедка). (Президента също трябва да подлежи на отзоваване - ясен и лесен за задействане механизъм). 3. Всеки един закон подлежи на всенародно гласуване (трета цедка). Въпреки горните цедки, ако калпав закон се приеме от народа то: а. или такъв ни е народа; б. или ще трябва да си коригираме представата за калпав закон (в смисъл че ние сме калпави а не народа). |
| В България всяко добро начинание се проваля. Мажоритарният вот ще напълни парламента с мутри или подставени от мутри лица. Няма начин! Който твърди противното или е недобронамерен или е просто фантаст! |
Всяка партия издига свой кандидат в 240 едномандатни района и всички знаят за кого точно са гласували и от кого да търсят отговорност впоследствие.   ДОКОГА ще хрантутим 240 търтея барабар с братчедите и любовниците им ? По ДВА мандата от окръг + ПЕТ за София и БАСТА. |
Как политиците да работят на ползу роду, а не на ползу джобу Няма такива политици...  _____________________________________ _________________________________________ Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
| Мажоритарната система в чист вид е неотложна необходимост! Политиците треперят от нея! И има за какво... А ще работят на ползу роду, когато първо поработят на ползу "местата за изтърпяване на наказания" |
| Мнението ми за мажоритарната система у нас е горе-долу същото, така че за статията. Приказките за "мажоритарен елемент" в сегашната система са просто хвърляне на прах в очите, това практически не променя нищо. Това многократно беше обяснено от будни форумци тука. Абсурдно е, обаче, да се очаква сегашната политическа мафия да приема закони, които да ограничат собственото й присъствие във властта. Ако ние не я изметем в буквалния смисъл, спасение няма. |
Мажоритарния избор на депутати няма да реши абсолютно нищо. Това е такъв мит, че се не трае. Както казва и статията, кметовете се избират мажоритарно, но както показва пък практиката какво от това - резултат никакъв. Справка - трижди избрания Мафиянски, но далеч не само! Другото, което не се споменава, е че чисто мажоритарния вот води до поляризация и в крайна сметка до двупартийна система. Т.е. от него ще спечелят по-големите партии. Справка - Великобритания и САЩ. Друга част от мита за мажоритарните депутати е, че хората ще знаят за кого гласуват и от кого да търсят отговорност. Пълен въздух. Няма начин 30 (тридесет) хиляди човека (колкото се падат на един депутат) да познават и имат доверие на един човек. В реалността ще стане така, че 10-тина хиляди от тези 30, ще изберат депутата и то пак на партийно-медиен принцип. Всъщност, друг принцип за познаване на когото и да е, освен чрез медиите и партиите, в които членуват просто не съществува. И всякакви приказки, че хората познавали този или онзи са просто вятър и мъгла. Защото просто няма как някой да бъде познаван добре от хора извън обкръжението, в което работи. Факт. Факт. Факт. В крайна сметка, депутатите пак ще бъдат избрани от партиите, а трима-четирима независими (ако влязат и толкова) няма да окажат никакво влияние на системата. Затова аз казвам: няма абсолютно никакво значение как се избират депутатите (което далеч не значи, че не трябва да се избират изобщо). Важна е самата конструкция на системата и правомощията на отделните власти. Които правомощия трябва да са такива, че да позволяват независимост и контрол на всяка от властите от другите две. В независимостта и разделението на властите е ключа за бараката, а не в начина на избиране на депутатите. И ако е вярно твърдението, че щом политиците не искат мажоритарен вот, то значи това е хубаво, то значи, че президентска република е най-хубавото нещо защото ако за мажоритарния вот все пак говорят и спорят, то за президентска република (с по-добро разделение на властите) досега никой, даже и журналист не се е осмелил да повдигне въпрос. Факт! |
| Започнах да пиша и усетих, че се повтарям.За това реших да постна няколко стари писанки: За Властта и начините на управление: Твърде сложно за бедната ми мисъл е това дето го подмятате като " демокрация" и като така ми е по- лесно да дам думата на Сократ първи: "И царската власт, и тиранията Сократ приемаше като форми на управление, но смяташе, че те се различават помежду си. Властта, опираща се на свободната воля на хората и на установените от държавата закони, наричаше царска, - а властта, която не се съобразява с волята на народа и законите, а с волята на владетеля — тирания. Където в управлението се назначаваха граждани, съблюдаващи законите, такова държавно устройство Сократ наричаше аристокрация, където това се вършеше според имотния ценз — плутокрация, където пък всички имаха достъп до властта, смяташе за демокрация." -(Ксенофонт - Сократически съчинения) За капитала, корупцията и властвуващите: За частния капитал е свойствена тенденцията към концентрация в ръцете на малко хора. Това е свързано отчасти с това, че техническото развитие задълбочава разделението на труда и способствува за все по-крупни производствени единици за сметка на по- малките. В резултат на тези процеси се появява капиталистическа олигархия, чиято чудовищна власт, демократически организираното общество не може да ограничи. Това се получава поради това, че членовете на законодателните органи се избират от политическите партии, които на практика застават между електората и законодателната сфера. В резултат, народните представители в действителност недостатъчно защитават непривелигированите слоеве на населението. Освен това, при съществуващите условия частните капиталисти неизбежно контролират, пряко или косвено, основните источници за информация (преса, радио, образование).По такъв начин за отделния гражданин е извънредно трудно, а в повечето случаи и невъзможно да достигне до обективни изводи и разумно да използува своите политически права.” А.Айнщайн - "Monthy Review" И как е описал днешното състояние в държавата ни Монтескьо: Простъпките поради честолюбие са опасни в сената и между благородниците, но не са опасни сред народа, за който е свойствено да действува по влечение на страстите си. В държава където народа няма никакво участие в управлението, той може да се увлече по най-различни “актьори”, точно така както в други случаи би се увличал по държавните дела. Пълното отсъствие на честолюбиви стремления е голямо нещастие за републиката. То я застига тогава, когато народът е развратен от подкупи; той става равнодушен, пристрастява се към към парите, и вече не се интересува от държавните дела, не мисли нито за действията на правителството ни за неговите намерения и пребивава в тъпо спокойствие. Към основните закони на демокрацията принадлежи и този, по силата на който властта да издава закони задължително трябва да принадлежи на народа. Но има хиляди случаи, когато са необходими постановления на сената; често е полезно даже даден закон да бъде проверен на практика преди да бъде установен окончателно. Конституциите на Рим и Атина в това отношение са се отличавали с голяма мъдрост. Определенията на Сената там имали силата на закон в продължение на една година и се превръщали в постоянен закон само по волята на народа. Шарль Луи Монтескьo - ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ И накрая да дадем думата на оня вещ познавач на народната душевност - А.Константинов - И защо ще бутат опозицията - тя нека си дига гюрултия, кой я слуша. Нашите си сучат мустака, па им се подсмиват. Властта в ръцете им - не искат да знаят. И сега, когато толкова железници ще се правят, толкова дружества ще се калъпят, толкова пристанища ще се строят, ти тамам сега си му намерил времето да ме набедяваш, че съм бил уж опозиция. Недей прави тъй бе, братко. Дотам ли ти беше достлука? Завиждаш ли ми, или какво? Че санким ти по-малко ли кьораво си ударил от мене. Я си направи сметката, ти от колко места получаваш. А пък аз - какво ? Гледам си търговийката, и туйто. Па най-сетне нали знаеш, че тия работи със съгласие стават. Ако ми помогнеш да вляза и аз в някое предприятие по-тлъстичко, мигар мислиш, че няма да ти се отсрамя ? Зная си аз как му е реда. Па не стига другото, ами си взел, дяволе, че си извъртял писмото тъй, щото, като го чете челяк, ще помисли даже, че съм против Особата. Аз ли? За толкова ли верен човек ме имаш ти мене ? Нали си дадохме уж дума, че не му е времето. Разбирам да не беше властта в ръцете ни, да подсмърчахме отстрана - тогава хелбетя ще ти причерней и ще караш наред, с Особата барабар. Ама сега, когато сме допипали кокала с две ръце и когато тамам му е времето да се осигурим за стари години, да взема аз да кажа някоя права дума за Особата?... Нямам какво да добавя...  _________________________________________ _ _____________________________________ _________________________________________ Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> Редактирано от - Бармалей на 22/7/2008 г/ 10:28:37 |
| Статията - великолепна! . За спекулацията, че за кметове се избират личности, пък нямало ефект. Това е все едно да обясняваш на болния човек, че е болен, защото се е разболял. Първо - Кметът го издига една или няколко партии, дори когато се води независим. Когато някой наистина опита да играе сам - всикчи останали дружно го оплюват (пр.- Марешки във Варна). После - кмета го управлява общинския съвет, който се състои от партийни котерии. За всяко едно свое решение кмета балансира между натиск от разнообразни властови центрове, които у нас са маскирани като партии. А натискът е безличен, все от някой сив кардинал в сянка (който също реди и листите и финансира изборите). И в резултат той не може да управлява по съвест и според законите. Това е истината. Необходимо е партиите да се водят от публично приети личности, в условията на постоянна конкуренция. |
 Доста работа се налага да насторим , за да пристъпим към добрите намерения на г-н Автора ... Той отлично знае , че Фор-умът постоянно натяква за нея ... Странно иде , че още не излиза дописката за действително потребната ни "предварителност" ...   |
| За това дали 30 000 могат да познават един човек... Който се съмнява - просто няма достатъчно опит. Всеки от нас среща хиляди хора по жизнения си път, които го запомнят. Това е училище начално, средно, висше, по различните "рАботи" и т.н. А да не забравяме и роднинската мрежа. Навсякъде ние оставяме "следа". Когато се заявиш публично и влезеш в устата на хората тази цялата мрежа от контакти се събужда и информира останалите - в нарастваща прогресия. Разпостранява се абсолютно вярна осреднена оценка за личността. Пример - много умен и честен, но малко завеян. Или - голям дявол, ще те купи и продаде без да се усетиш, или - работещ, свястен човек, няма да те излъже, заслужава доверие. И т.н. . За тези, които обичат да правят компромиси с общоприетите норми, този механизъм е проклятие. Но за честния човек е верният път за избор. Това е механизма за избори от хилядолетия. Днес ни мамят с масмедиите. А те просто са излишни. |
| Не пропорционалната избирателна система, а ПОЖЕЛАТЕЛНОТО МИСЛЕНЕ, така добре демонстрирано от автора, ни яде главата. Пожелателното мислене е резултат от невземане предвид на всички основни фактори. Например: Авторът силно желае избранниците ни станат непослушни към партийните централи. Изпуснат е факторът алчност. Няма депутат, който да седи там за едната заплатица. Щом не слуша партийната централа, следователно ще слуша някой друг, който дава парички... |
| Друг неочакван от автора дефект на гоцевата система е, че ДПС ще увеличи и затвърди позициите си. В районите със смесено население българските гласове ще са равни на нула. Подкупният цигански вот ще стане решаващ в много български райони. Така небългарските партии БСП и ДПС ще придобият стабилност и ще продължават да пречат на нормалното развитие на България. |
| Било лесно да се купуват мажоритарните кандидати... и - на, пак лошо. Пълна лъжа. Ето защо - защото най-трудно се лъже общественото мнение. Принцип - народът винаги избира свястните, добри и можещи хора*. Ако някой успее да го излъже, като се представя за свястен - лошо няма. Обичам да ме лъжат професионално. Докато избранникът се държи като свястен - добре дошъл, нали така? . Защото в човешката природа е навика, уседналостта. Поради което ВСЕКИ иска да го изберат отново. За което трябва да се харесваш на обществото, а не на сивите кардинали. __________ *когато има възможност за избор, разбира се, а не както е сега... |
| Именно "предварителност" , Брайтман , Като съвкупност от реални процедури на радикалното в общата ни Идея за действителна Промяна ... Иначе , идеализираме процеса , като размиваме ангажиментите и отговорностите си в него ... Точните позиции в твоята теза , след такава "предварителност" ще са възможни ... |
| "Така небългарските партии БСП и ДПС ще..." Просто нямаше да ги има, в мажоритарна среда, просто нямаше да ги има. Още първия мажоритарно избран съдия ще ги отсвири. (разбира се, ако държавата му гарантира финансова и физическа сигурност. Което у нас не се прави именно по тази причина. За да са вечно гладни съдиите и да ги е страх) |
| Ок, Брайтман, давам назад - има значение как се избират депутатите. Като основен недостатък на мажоритарната система виждам тенденцията да води до поляризация и в крайна сметка до двупартийна система. Това е извън всякакво съмнение и който не вярва да погледне САЩ или Великобритания. Нека някой си сложи ръка на сърцето и каже, че там може да бъде избран независим депутат! Т.е. за можене - може ама просто не се случва. [/size=2]ФАКТ![/size=2] Което поставя всички приказки за качествата на хората и "познаването" им в празното пространство. А за президентска република и разделение на властите по "американски" образец, гласувам с две ръце (с изключение на начина на избор на депутатите. С оглед далеч по-добрата представителност и по-голямата конкуренция (между повече партии, не само две) смятам, че пропорционалната е по-добра). Редактирано от - bot на 22/7/2008 г/ 15:31:25 |