А цената на труда защо не участва в тия гонки? И по-добре, че иначе тоя трудолюбив арменец ще пукне от глад. Особено, ако шеф му е Манрико. Много ми хареса логиката как цените да станат двойни. И колко ще се спечели от това. Но защо не се вдигнат четворно? 1 лев= 2 евро? И тогава...Ще се наложи да раздават шпайкове, че ще се пързаляме по мед и масло. |
А цената на труда защо не участва в тия гонки? Защо цената на твоя труд не участва, не знам. На повечето хора участва. _______________________ And if I spend somebody else’s money on somebody else, I’m not concerned about how much it is, and I’m not concerned about what I get. And that’s government. Milton Friedman, Fox News interview (May 2004) |
Това с цените нема как да стане щото требе и вал. резерви да се пипнат. Ама там нещата не стават с примери за пред студенти... |
Ако тази година икономиката произведе същия обем стоки и услуги, но цените им се повишат с 20%, Това са имоти. Имота е особен вид стока където цената й никога не пада, но и всяка година скача с дваесе % |
Манрико, пак представяш желано-тероретичното за реално. Слез малко от въртящата се люлка и виж пазарът какъв панаир е. Ценообразуване по "аз толкова искам" - "аз толкова давам" засега май има най-чисто при магистралките. Е, и при теб - нали все се хвалиш. |
Абе тия в редакцията не разбраха ли, че мнението на Гарабед без контратезата на Киркор нищо не струва?!? Майтап, майтап - интелигентни и балансирани тези! |
А цената на труда защо не участва в тия гонки? Та нали за това е статията. Цените на услугите включват и труда, т.е. участва. |
Така е - Цените на услугите включват и труда, т.е. участва. Обаче - на УСЛУГИТЕ! А труда на фермера? Как се определя като има монополни цени на изпувачите? Труда на полицая? Труда на лекаря? Труда на чиновника? Труда на министъра? Труда на компютърджията? В повечето случаи има единна таблица за заплатите. Липса обосновка на труда. Пример? Компютърджията завърта две болтчета, зарежда програмата, проверява - и "Дай толкова!". Та това труд ли е? А се оказва, че тук се плаща не труда като физическо понятие, а определени знания. Помня анекдот за Едисон ли беше, за кой ли. Трябвало да провери защо някаква турбина в някакъв завод не работела свястно. Седнал, изчислявал, казал какво да отрежат там. Те попитали колко струва. Рекъл им /примерно/ - "1 000 долара". Обаче счетоводителят поискал разбивка. И Едисон написал - "За изчисления с тебешир - 1 долар. За това, че знам какво да изчисля - 999 долара". Та - как се определя цената на труда на полицай, примерно? Мотае се по улицата, зяпа, пък изведнъж хване някого. Или - не хваща, ама присъствието му успокоява. Изобщо - това, дето пазарните талибани /не казвам имена / смятат елементарно "Аз искам толкова", "Не, токова давам" - и хоп, споразумение, наистина е за упражнения. Теоретични. Иначе е много по-сложно. Виж примера с днешните обяви за "европейски цени" на постригването /мен тази тема отдавна не ме вълнува !/. |
Мдааа, пак ще трябва да повтаряме "Пазарна икономика 101" или казано по нашенски "АБ на пазарната икономика". 1. Като говорим за "пазарна икономика", разбираме "свободна пазарна икономика", т.е. свободен пазар - с много участници, които се договарят повече или по-малко свободно. 2. Цената се определя от търсенето и предлагането, а не от представи, самочувствие, калкулации на себестойността или жалостиви мрънкания. За компютърджията сам си си отговорил с примера за Едисон - завива две болтчета само, но ако малко хора знаят как да завият точно тези болтчета, цената е висока. Ако всички го знаят, компютърджиите ходят гладни. 3. За държавните (и общински) служители пазарът не е свободен, защото има и неикономически фактори, а единият участник е монополист. Обаче има алтернативи, така че пак се получава пазар. Пример - шофьорите от градския транспорт имат добра пазарна алтернатива, значи за да ги задържат, трябва да им вдигнат заплатите. Друга група пък мрънкат, че им били малки заплатите, но не напускат, даже се натискат - значи техните заплати няма защо да се увеличават. 4. Колкото и да не е свободен и неистински пазарът на труда у нас, той е част от световния пазар, в частност на пазара в ЕС, а там вече сме почти свободно допуснати. Който не му харесва тук, може да се изнесе, стига да има кой да му предложи нещо добро другаде. За него по-добре, за колегите му също по-добре - намалява предлагането, цената се вдига. 5. Ако заплатата ти е малка, потърси по-голяма другаде. Ако никой не ти предлага нищо по-добро, се замисли защо никой няма нужда от теб! _______________________ And if I spend somebody else’s money on somebody else, I’m not concerned about how much it is, and I’m not concerned about what I get. And that’s government. Milton Friedman, Fox News interview (May 2004) |
Много хубаво ни съветва тука един другар. Значи, ако си учил 10 години за доктор, ако след това си специалицирал и трупал опит още 15 години, и не ти оценяват труда достойно тук в страната, тоя другар те съветва да станеш примерно митничар. Не става така, байно. Ако твоята професия е п*тка и парцали и можеш да я смениш ако не ти харесва, то има хора които са вложили половината си живот в професията и не е възможно ей така да се преквалифицила. Рийш. На теория винаги е като на маса, лесно и постижимо. |
Значи, ако си учил 10 години за доктор, ако след това си специалицирал и трупал опит още 15 години, и не ти оценяват труда достойно тук в страната, тоя другар те съветва да станеш примерно митничар. Значи има няколко възможности: 1. Въпреки всичкото учене не си станал добър доктор и не те търсят - ще ставаш митничар, хамалин или санитар. 2. Ако си добър доктор и специалността ти позволява частна практика или работа в частна клиника тук - отиваш там. 3. Ако си добър доктор, но специалността ти позволява да се реализираш само в голяма клиника, а пък тук не те оценяват (макар че казват, че кардиохирурзите например хич не били зле платени), няма как, единственият ти шанс е в чужбина. Угодия всекиму няма. _______________________ And if I spend somebody else’s money on somebody else, I’m not concerned about how much it is, and I’m not concerned about what I get. And that’s government. Milton Friedman, Fox News interview (May 2004) |
Е, кемпес, благодаря! Ти отговори на другаря-господин Манрико, налапал се с теория като пате с горещи ла*на. И при това - обърни внимание - колко удобно за себе си я обяснява. Ако има някакъв пазар - то е само за и около Манрико. Останалите - ами няма пазар. Примерът с труда на полицая небрежно подминава, както и с лекари, учители и т.н. Ами ако те послушат /което някои правим/ хора от тия браншове и си намерят по-добре платена работа - значи напуснатото място ще заемат други. Неминуемо по-лоши като работници /иначе и те ще напуснат!/. И става африкански пазар - с трици маймуни да ловиш. За мен не се безпокой - една от тия професии упражнявам като хоби /нещо интересно, за което не ти плащат/, а истинската заплата иде от другаде. Но се питам - ако напусна хобито /а вече ми натежава!/ - кой ще ме замести? Незаменими няма, ще кажеш. Правилно - твоят таварищ Сталин го е казал. Изобщо, Манрико, не всичко е пари, приятелю. И пазар не е да се продаваш, както ти ни агитираш. Иначе - най-добрите ти пазарни бизнес колежки са магистралките. Имат стока, продават я и пак имат. |
Изобщо, Манрико, не всичко е пари, приятелю. Точно така! Обаче заплатата обикновено е в пари. Така че когато говорим за заплати, ще си говорим за пари. А парите се подчиняват на пазарните закони. А и не знам защо, но обикновено в този форум все тези, които непрекъснато повтарят, че не всичко е пари, обикновено първи започват разговора за парите. _______________________ And if I spend somebody else’s money on somebody else, I’m not concerned about how much it is, and I’m not concerned about what I get. And that’s government. Milton Friedman, Fox News interview (May 2004) |
Прав си! Те започват за пари, "пазарните адепти" за морал...Кой каквото си няма - все за това говори. А твоята "пазарна" икономика се изчерпва с две илюстрации. Заврял си нож в гърлото на нуждаещия се и викаш: "Толкова искам, ако не щеш - нож ще ядеш!". И - Показваш спасителния пояс на давещия се и обясняваш: "Ами като имаш нужда - ще плащаш!". |
..г-н Кемпес.Убеден съм, че това което пишете е истина. Факт обаче е, дето никой няма право/основание да се сърди на другите щото е вложил 15 години в некво образование, а обществото не му е оценило усилията.И понеже наистина е тъпо да ставаш бакшиш след като си учил за дофтор, то тогава най-практичното действие е да смениш обществото/държавата/местообитанието вмест да се преквалифицираш. Неприятно е че държавата БГ и обществото и са мащеха за твърде много хора дето така и не се научиха да крадат!! |
Просвета - Но се съмнявам дали ще го види и разбере пазарно-икономическата мащеха или пак ще си пее в паничката. |
"И така, аз питам моите студенти - при положение че цените в България са 40% от тези в ЕС и БВП също е 40%, какво можем да направим, за да стопим това голямо изоставане, да настигнем по-бързо другите от ЕС." Това сигурно е журналистическа интерпретация, защото ако е истина, всички които не са студенти на този професор са щастливци. Ако българският БВП по номинал е 40% от този в ЕС и цените са 40% от аналогичните то значи имаме средния жизнен стандарт на ЕС и изобщо не е необходимо да се прави нещо за наваксване на изоставане (то и изоставане няма при такова положение). Тъжното е че "40% от БВП" са по паритетни пари които вече включват "40% от цените". Все пак е интересно кой би трябвало да търси изява на ново поприще от което разбира нещо - професори или медийни деятели. |
Заврял си нож в гърлото на нуждаещия се и викаш: "Толкова искам, ако не щеш - нож ще ядеш!". Те така тръгват градските легенди Вярно, че в момента у нас има дефицит за компютърджии, както е вярно и че по време на дот-ком кризата останахме без проекти, а някои и без работа - ама тогава никой не ни съжаляваше и съчувстваше. Обаче не сме стигнали чак дотам да се налагаме като с нож на чорбаджиите. И пак поради една пазарна причина. Чорбаджията смята и вика - "като си сметна и моя overhead и тукашните условия, от вас мога да изкарам не повече от 40-50% добавена стойност спрямо Западна Европа. Значи за повече от 30-40% от заплатите хич не си и отваряйте устата, че затварям дюкяна тук и си се прибирам у дома или отивам в Украйна за 20% от добавената стойност и 15% от заплатите." Пазар, какво да го правиш...._______________________ And if I spend somebody else’s money on somebody else, I’m not concerned about how much it is, and I’m not concerned about what I get. And that’s government. Milton Friedman, Fox News interview (May 2004) |
А Манрико пак го нападнали и оперушинили. Хайде не бъди такъв лош човек Манрико, вдигни най-накрая заплатите на хората та да престанат да недоволстват. Издаваш един декрет за вдигане на заплати и готово. |
Издаваш един декрет за вдигане на заплати и готово. Аз, Манрико, по форумна милост корифей и пророк на пазарната икономика, декретирам: 1. Всеки да си определя сам заплатата. 2. Като си я определи, да пита съгласен ли е някой да му я даде. 3. Ако намери съгласен, да си я взима и харчи със здраве. 4. Ако не намери, да помрънка малко, пък да се върне на т.1 _______________________ And if I spend somebody else’s money on somebody else, I’m not concerned about how much it is, and I’m not concerned about what I get. And that’s government. Milton Friedman, Fox News interview (May 2004) |