Преводачеството е важен занаят. В началото на филма "Snatch" има едно хубаво разсъждение по въпроса: Натиснете тук Но горното е било отдавна, wenn ueberhaupt... Та си помислих, че не е лошо да отворя една темичка, в която да се уважават преводаческите бисери от съвремието. Признавам си, че ме подтикна един пасаж от преводна статия във в-к "Култура". |
И така, "Култура" Брой 30 (2513), 10 септември 2008 г., Ричард Хаас, "Foreign Affairs", май/юни 2008, Превод от английски Михаела Паунова Натиснете тук Статия "Ерата на неполярността" от Ричард Хаас. Четем следния откъс:
Бах мау, викам си, ква е тази фирма "Фортуна 500"? Не става ли дума за списъка на сп. Fortune, известен като "Fortune 500" - класация на първите 500 фирми с най-голям оборот? Потърсих в Google за статията - намерих я бързо Натиснете тук и какво пише там:
Та така. Може би по-точно би било да се напише "свободен преразказ на текста", отколкото "превод от английски"... |
Svetlina: "...Де го пасажа, де..." ...leave that for a couple of minutes to stew... and you have it... right before your eyes... Редактирано от - Юмжагийн Целденбал на 13/9/2008 г/ 15:03:30 |
Може би не е излишно да добавя, че се концентрирам тук САМО върху бисерите на превода, т.е. - пасажи, в които неумението или неразбирането на преводача ражда безумия. Оставям настрана такива дреболии, като превод от рода на "актьори", или че "having a near monopoly on power" означавало " да имаш пряк монопол върху властта" - просто за пример. Дотам сме обръгнали, че подобни неща ги преглъщаме, но си има граници като в стария еврейски виц:
|
Е , Михаелчето от юни до септември, голем зор си е дала за превода явно... Да'н го е превеждала на некоя яхта по морето ... Необходима тема, шъ я следим. |
Любимият ми бисер е излязъл доста отдавна. Става дума за френския фантастичен роман "Какво сънуват псиборгите", отпечатан в някогашната поредица "Галактика" Почти в самото начало на романа героят преминава интензивна подготовка за предстоящата космическа мисия и по някое време се появява следният текст: ... съблазнителни сирени ми даваха аванси дори и в най-простия от уредите. Изразът ме озадачи и се постарах да го разгадая по дедуктивния метод на Шерлок Холмс. Тъй като знам френски сравнително добре, припомних си, че на този език думата appareil има две значения: "апарат", "уред"... или "премяна". Тогава си припомних и френския израз "най-простата премяна", който на български може да се преведе като "евино облекло". От там нататък текстът стана пределно ясен. В уредите нямаше никакви съблазнителни сирени. |
Юмжагийн Целденбал : Преводачеството е важен занаят. Вярно, голям проблем ми е! От 15 години се опитвам, когато превеждам нещо на съпруга ми , да съм максимално точна, но не винаги успявам. Например, когато искам да му кажа: Хайде, че трябва да тръгваме Komm, wir gehen ! . Хайде, ела, да тръгваме! В друг случай искам да се разделя с него и пак по навик: Хайде, чао...Какъв превод следва?! PS. Първо се тривнах, за да не изглеждам глупава, ама после се окуражих.. и пак го пуснах . |
Един от принципите на метода за борба с престъпността в Ню Йорк, получил името "Zero tolerance", е при наличие на едно нарушение (макар и малко) да се проверява веднага досието на нарушителя. Методът се оказва прост и надежден - хващат някого, да речем, че пикае в метрото, задържат го - и се оказва, че той е търсен вече за няколко обира, съучастие в изнасилване и т.н. Просто и ефикасно (и, естествено, можем да претендираме за авторство - народната поговорка казва открай време, че "който у дома пърди, той и в черква ще пръдне". Та воден от подобен принцип, си рекох, че ще е интересно да се види дали само преводачите от англиски в "Култура" имат навика "да пикаят в метрото", или проблемът е по-общ. Какъв е резултатът? Взех произволно статия от същия брой - този път превод от френски: "Какво се промени през август 2008", 3 септември 2008, в. Libé ration - Бернар Гета Натиснете тук. Този път преводачът е пожелал да остане анонимен. В превода има един такъв пасаж:
Без особено затруднение намираме оригинала на статията Натиснете тук и четем съответния пасаж в оригинал:
Да оставим настрана другите особености на превода и да се концентрираме върху израза "с едно чуждо на нас балканско извъртане". В оригинала е "par un é trange dé tour balkanique" - преди всичко, няма и намек за това "нас" (поредполага се, че под "нас" преводачът намеква за "европейците", от чието име се пише този анализ). От превода в този му вид остава впечатлението за неква поредна чужда за европееца "балканска шашма", която би могла да бъде изиграна оттук нататък. Звучи сочно - но нещата в реалността са по-сиви и банални. Следващият абзац на текста, в който се говори за възможността Сърбия да се обърне към Международния съд в Хага, за да оспори признаването на Косово, дава ключ към истината - "par un é trange dé tour balkanique" ще се преведе, да речем, като "по един странен обиколен балкански път". "Странното" тук произлиза не от някаква вродена "странност" на Балканите - а е свързано със странността на лансираната от автора хипотеза за връщане чрез евентуални бъдещи решения на съда в Хага на статуквото преди войната в Грузия и преди самообявената "независимост" на Косово... Та така с чуждите за нас балкански извъртания... Редактирано от - Юмжагийн Целденбал на 13/9/2008 г/ 21:20:27 |
svetulka: "...Хайде, чао...Какъв превод следва?..." Тук следва не да превеждаме, а да си припомним отколешния въпрос: "Каква е разликата между българите и италианците?" Ми разликата била, че италианците казвали само "Чао", а ние - "Хайде, чао". Други разлики нямало... Аз съм обучил по този принцип редица немскоговорящи швейцарци да казват "Здрасти" - и те го казват (е, някои го докарват повече към "Цдрасти", но съвършенството е блян, както знаем) . Та идеята ми е, че най-хладнокръвно може и ТРЯБВА да се казва "Хайде, чао" на къвто и да е език - защото "Хайде, чао" е български израз и следва да се пропагандира като такъв. По същия начин, по който швейцарецът най-хладнокръвно ти казва "мЕрси" (с ударението на Е) - което си е едно много учтиво швейцарско "благодаря" - а това, че французите му слагат ударението другаде, си е тяхна работа. И за да е приликата с нашето "хайде, чао" пълна - швейцарците казват "мЕрси филмол", което ще рече "много (vielmal) благодаря". Но всичко това са закачки в частния живот. Когато говорим за преводи като тези в "Култура", нещата са други. Там закачките отстъпват на такъв заден план, че чак изчезват. И не е работата там, че съм се заял нещо с "Култура". Никак даже. Този вестник ми харесва много - и точно затова ми е доста небезразлично, когато установя, че при него се случват подобни неща. Last but not least - след като в "Култура" нещата са така, как ли ще да са на останалите места? Досега отговорът ми беше a priori ясен: ми както си ги знаем. Вече бих се коригирал: нещата са вероятно по-зле, отколкото предполагаме. Както в стария виц за песимиста, който пъшкал - "По-зле от това не може да бъде", докато оптимистът му отговарял - "Аааа, може, може". |
Германия и през тази година ще запази световната си шампионска титла по отношения на износа. За пръв път зад граница ще бъдат продадени стоки на стойност над един милиард евро. Натиснете тук |
Но, опасявайки се, че американските власти ще ги обвинят в опит за контролиране на новия пазар Ай Би Ем прехвърли Дисковата оперативна система (DOS) на една дребна нова компания, която никой не смяташе за опасност - "Майкрософт". Натиснете тук |
Тормозчиян явно не критикува превода на думата Exportweltmeister, а на цифрата един милиард. Всъщност ето го оригинала на статията, там става въпрос за 1027 милиарда евро. Натиснете тук Има известна разлика между европейския и оттатъкокеанския билион... |
steppenwolf: "...Има известна разлика между европейския и оттатъкокеанския билион..." ... но пък за България пространството отвъд милиарда е покрито с мъгла. Казват, че древните българи броели така: 1, 2, 3, много*. Сегашните пък броят в областта на големите числа така: хиляда, милион, милиард, много различни названия (според вкуса на пишещия). Преди известно време в сайта Dnes.bg имаше една изцепка: "Във всеки човешки организъм живеят около един билиард бактерии.". Междувременно, гледам, е оправено - дори и в кеша на Google пише вече "Във всеки човешки организъм живеят около един трилион бактерии.", и само гневните коментари по-долу напомнят за славния момент на билиарда. Натиснете тук Но затова пък расте поколение, което се учи по учебниците, а там пише: Това е от учебника по математика за V клас на Паскалева, Паскалев и Алашки. Примерът е от една дискусия по въпроса в bglog.net Натиснете тук. Поучително е да се прочете. ------- * понеже, както знаем от този форум, германците (готи и други) са си българи, забелязваме в техния език отглас от онуй броене: 1, 2, 3, vier - което е изкривена във времето форма на viel (много). Думата viel е очевидно прабългарска и остатъчно се намира в езика ни и досега - срв. броенето 1, 2 , 3 фиуууу... много, demeque. Редактирано от - Юмжагийн Целденбал на 15/9/2008 г/ 08:23:32 |
Таз Паскалева да не е една известна Паскалева...? Ма тази е по-скоро по компютърната лингвистика, не ми се вярва да е седнала да пише учебник по математика. Па макар и за 5-ти клас.... |
steppenwolf: "... Таз Паскалева да не е една известна Паскалева...?" Е, хайде сега. Всеки е известен в определени кръгове. Понякога кръговете могат и да се припокриват - което в случая не е баш така - Здравка Паскалева е авторката. Освен това - не знаем как са си делили материала, може творението да е на някой от съавторите... |
Винаги напомням, че буквалният превод е смешен, добрият преводач трябва да се грижи най-вече правилно да предаде смисъла на текста, като се се стреми максимално да остане верен на оригинала чрез намиране на най-точните еквиваленти, защото, всички знаем, на различните езици доста често едни и същи понятия се изразяват с различни думи. Освен това, всяка дума е зависима от контекста, в който е употребена, както и от обвързването си с околни думи /при френския език например предлозите/, с които образува отделна информационна единица с различни значения. В случая с превода от "Либерасион", преводачът е останал излишно верен както на френския словоред, така и на френските интонации; също така и на/ казвам го без никакво намерение да обиждам този прекрасен език/ по-голямата му натруфеност в сравнение с тази на българския. Французите използват много повече думи, за да изразят едно и също нещо, може би и затова говорят /доказано е/ с най-голямата бързина от всички жители на света. Не казвам, че преводът не е добър, напротив, личи си обаче, че преводачът е бързал и е нямал време добре да го обмисли и изглади, така че да не звучи изкуствено на българския читател. На всеки се случва. За спорното изречение с наистина несполучливо избраното значение на думата "detour"/ завой/ като "извъртане"/има и такова, както и още много/, с оглед на контекста, който се изяснява с прочитане на текста докрай, предлагам следния вариант: ...... mais le droit, par un é trange dé tour balkanique, pourrait bientô t venir au secours de la diplomatie. ....изглежда странно, но е възможно скоро правото да дойде на помощ на дипломацията по един обиколен път през Балканите. Така, с известно разместване при употребата на думите, но без никак да се променят намеренията на автора да изрази един или друг нюанс, съм избегнала тежкото и неестествено " по един странен/?/ обиколен път", с "възможно" съм предала условността, съдържаща се в conditionnel present на глагола "pouvoir" и без да спазвам задължителното при френския език съгласуване на времената, съм употребила различно от френското глаголно време, което българският език охотно приема. Е, за балканско извъртане и шикалкавене, и въпрос не става изобщо, но, пак повтарям, преводът в "Култура" не е никак лош. |
Сибила: "...Винаги напомням, че буквалният превод е смешен, добрият преводач трябва да се грижи най-вече правилно да предаде смисъла на текста..." Точно за това става дума в моите бележки: за смисъла на текста. Когато - в резултат на неудачен превод, - смисълът няма нищо общо с това, което казва съответният пасаж в оригиналния текст... тогава преводът просто не го бива. Могат веднага да се приведат аргументи в защита на преводача от рода на "преводачът е бързал и е нямал време добре да го обмисли и изглади", "на всеки се случва" или класическото "traduttore - traditore". Въпрос на вкус; аз лично предпочитам един друг италиански лаф, който се отнася не само за преводачеството: Quando faccio qualcosa, mi piache farla bene. И не съм склонен заради това, че в един текст "само" един пасаж е, да кажем - претупан, - да кажа " преводът не е никак лош". При това, както вече подчертах горе, изборът на френската статия беше просто случаен - статия от същия брой, в който беше безумието с превода от английски; целта ми беше да видя дали при прочитане "по диагонал" ще попадна на пасаж с променен смисъл. Е, попаднах... и в този смисъл за мен се оформи неприятното чувство, че не става дума за изолиран случай. Нямах намерение да се ровя повече в тази насока, но след горния постинг си рекох - може пък наистина да съм много черноглед. Я да взема пак произволен текст от някой предишен брой - може пък там всичко да си е съвсем ок? Е, взех. "Култура", Брой 29 (2512), 03 септември 2008 г. - статия от Le Figaro: Да сменим гледната точка към Русия. Натиснете тук. Оригиналът се намира лесно: Натиснете тук. Започваме да четем българския текст отгоре-отгоре и попадаме на следния пасаж: "Без съмнение, колкото и малка страна да е, Грузия е свободна в своята външна политика.Само че, за разлика от всички останали, тя не е лишена от чувство за умереност.. На мен това ми звучи доста неясно и подозирам неверен превод. Обръщам се към оригинала, и там пише: "Sans doute la Gé orgie, mê me petite, est-elle libre de sa politique exté rieure.Elle n'est cependant pas, comme tout le monde, dispensé e du devoir de modé ration Ми, без да е върховна дивотия, преводът и на този пасаж ни праща за зелен хайвер. С което моето черногледство по-скоро се потвърждава... или и тук, поради натруфеността на прекрасния език, се е получило едно излишно придържане към френския словоред? Оставям на по-любознателни форумци при желание да намерят кои думи и в какви значения са преведени евентуално несполучливо в горния пасаж и да дадат свой вариант... струва ми се, че тук дори контекст не е е необходимо да се привлича особено, нито да се чете цялата статия докрай... |