Преводачески бисери
Отиди на страница:
| Днес в агенция Фокус попаднах на един преводен материал от le Monde – „Западът и руската дипломация на отрицанието“. Натиснете тук Чудесен повод, казах си, я да прехвърлим по диагонала и да видим как са преводачите там. Оригиналът се намира в сайта на le Monde без проблем: http://www.lemonde.fr/europe/article/2008/09/25/les-occidentaux-confrontes-a-la-diplomatie-russe-du-niet-dans-les-instances-internationales_1099410_3214.html]Натиснете тук Target=_Blank id=url>Натиснете тук. Диагоналното прочитане на превода не поднася такива перли, като намерените от Ruslana в бележката от news.bg. Това добре! Но на места се забелязват малки “подскоци” на фантазията на преводача. Пасажът “Elle a suspendu certaines coopé rations avec l'Alliance atlantique pré vues dans le Conseil OTAN-Russie” е преведен като “Отложи някои от планираните в сътрудничество с Алианса дейности, които бяха съгласувани от нея и НАТО”. Сега, “ suspendu“ е по-скоро отменяне, а не отлагане – макар че може и така да се разглежда в по-философски аспект, нека не спорим. Но за нормалния български читател не ще да е ясно кой е тоя Алианс. На френски l'Alliance atlantique е просто “несъкратеното име” на НАТО, това, на което на български му казваме “Атлантически съюз” – и , следователно, би трябвало да се преведе и тук по този начин. Има лека боза и нататък, така че вместо “ планираните в сътрудничество с Алианса дейности, които бяха съгласувани от нея и НАТО ” ще е по-скоро “някои дейности за сътрудничество с Атлантическия съюз, предвидени в Съвета НАТО-Русия”. Добре де, нищо драматично все пак дотук. Стигаме до “ la ré action trè s é motive de l'Ouest”, което ще рече “твърде емоционалната реакция на Запада”. Според преводача на Фокус обаче - “твърде мотивираната реакция на Запада”. Е, това е малко в повече. Пасажът “ Selon un ambassadeur europé en auprè s de l'ONU” (което ще рече буквално “според един европейски посланик в ООН”, т.е. – посланик на неназована европейска страна), въпросният посланик бива “повишен” от преводача и става “ Според посланика на Европейския съюз в ООН”. Мощно... Но, както вече отбелязах – нещата са все пак в рамките на нормалното. Към края на текста и в този превод сме зарадвани с думата “инвазия”, която почва да се настанява в трайно в преводите напоследък. Лично аз бих употребил “нахлуване” – ама “инвазия” си звучи къде-къде по-фатално... и си е просто много по-cool ... абе въобще, изобщо... |
| Не очаквам кой знае какъв превод на филмите по online видео, но пък от сръбски "Църни" (прозвището на един главните герои в "Ъндърграунд" ) да го преведат на български като "Блеки" ми се стори голямо достижение. Редактирано от - wwwe на 27/9/2008 г/ 21:01:41 |
за есето.....Целденбал, не знам защо винаги ми се случва, че един от линковете ти при мен не се отваря, тоя път е линкът в "Монд", та се наложи да търся статията по заглавие с търсачката на "Монд". Преводачът в общи лини се е справил много добре, е, ако започнем да се взираме с лупата във всяко изречение и дума, пропуски има, но не са фатални, въпрос са на преводачеси избор, а всеки преводач превежда различно и уникално, така че почеркът му винаги се чувства и го отличава от друг преводач. Les Occidentaux confronté s à la diplomatie russe du "niet" dans les instances internationales преведено като: Западът и руската дипломация на отрицанието Най-спорен е преводът на заглавието, в началото помислих, че преводачът умишлено е "посъбрал"/  / типичната му френска "бъбривост", за която говорех по-горе, но после ми се стори, че преводът на " Западът се сблъсква с политката на руското "нет" е трябвало да бъде оставено, каква е тая дипломация на отрицанието? В случая е почти задължително "дипломация" да се замени с "политика", а много по-категоричното руско "нет" / в оригинала/ не бива да бъде замествано с някакво неясно и обобщено "отрицание" на..... на какво точно, никой не знае.Руското "нет" може да бъде заменено с руски отказ, но не и с "отрицание", според мен. И се получава: Западът се сблъсква с политиката на руското "нет" по международни проблеми. Сега - instances се превежда и като "настойчиви молби", "настоятелност" за разрешаването на неотложни, в случая, международни проблеми, но и като международни инстанции, аз избрах първото, но е възможно да греша. Още един проблем: On les sent partagé s, dit-il, ils savent que les difficulté s de leurs marché s financiers, à Moscou, ne sont pas seulement lié es à la crise mondiale, mais aussi à l'impact de l'affaire gé orgienne." преведено като: Те се чувстват разделени, знаят, че затрудненията, които срещат на финансовите си пазари в Москва, не са свързани единствено със световната криза, но и с последиците от грузинската афера.” Френската конструкция е друга : " Чувства се че те.... са...", тоест: "На нас ни изглеждат разделени /?/". Но от какво и от кого разделени, един от друг ли, от "нас" ли , в смисъл на "изолирани" от "нас"? Не, не е това. Смисълът, според мен, е : "Те са /partagé s/ раздвоени, разколебани, несигурни......." защото знаят, че /преразказвам/. Elle a suspendu certaines coopé rations avec l'Alliance atlantique pré vues dans le Conseil OTAN-Russie. suspendu, правилно - отложен, точното му значение е спуснат - който виси, висящ. И накрая е останал цял, непреведен изобщо абзац, който ми се струва доста съществен като извод: L'analyste amé ricain Cliff Kupchan, du groupe Eurasia, estime que "Poutine va miser, probablement avec succè s, sur la vieille Europe (Allemagne, France, Italie en tê te) contre les Etats-Unis". "Avec les Europé ens, la relation reviendra peu à peu à une certaine normalité d'ici à six mois", pré dit-il. "Avec les Etats-Unis, quel que soit le vainqueur de l'é lection amé ricaine, le froid va durer plus longtemps", ajoute-t-il.. Трудна работа е преводът, една от най-сложните дейности на мозъка, да не му придиряме толкова на Негово страдалчество преводачът, шегувам се, но съм и сериозна. |
| Сибила: "...Целденбал, не знам защо винаги ми се случва, че един от линковете ти при мен не се отваря, тоя път е линкът в "Монд", та се наложи да търся статията по заглавие с търсачката на "Монд"..." За "винаги" - не знам, ама за случая с "Монд" съм аз крив - нещо не съм доизкусурил на линка, така че - sorry. За разлика от мен ти си "оглозгала" текста; аз го минах по диагонал и отбелязах най-набиващи се в очи неща. Ми браво, аз немАх толкова търпение, още повече че преводът е наистина сносен - както и ти отбелязваш. За заглавието - да, има разлика в оригиналното и в преведеното (то се установява още при търсенето на оригинала). Но тук има един културен проблем - нашето възприятие на руското "нет" е коренно различно от западното - и ние нямаме аналог на това възприятие. Нямаме го, защото на Запад десетилетия наред външният министър на СССР Громико носи прякора "Mr. Nyet" (или Mr. Niet). И оттук цялата школа на съветската дипломация го отнася като "Niet-diplomatie" или "Nyet-Diplomacy". И когато, да речем, The Economist публикува напоследък статия "The return of Mr Nyet", никой на Запад не се чуди за какво става дума; докато я си представи превода на български като "Завръщането на г-н Нет" - съвсем точно е, ама какво от това. Така че избраното заглавие е за мен в случая резултат от един приемлив компромис (съгласен съм обаче за "отказ" вместо "отрицание" - по-стилно би било). Колкото до липсващия абзац - да, отбелязах го и аз, но орязването на текста при превода (при това без да се посочи където и да било) е, както забелязвам, много честа практика - порочна, но практика - в нашите издания от различен род. Така че тук - за един абзац само съкратен - направо с мед можеш да ги храниш. Редактирано от - Юмжагийн Целденбал на 28/9/2008 г/ 22:25:12 |
Ооо, за мен беше удоволствие, десет минути ми бяха достатъчни, за да изчета двата текста и да ги сравня. През дългите години на моята работа на щат като преводач / и то на отговорно място, нема лабаво / /през главата и ръцете ми са минали хиляди и хиляди страници превод, обикновено спешен, та дори съм си носила и за вечерта, не съм спала по цели нощи, за да мога да го приготвя - гладък и смилаем. Защото когато не разполагаш с време, а преводът е голям и спешен, има моменти когато зацикляш, чуждият език те повлича и увлича по течението на, както казах, интонациите си, и когато мине време, та отлежи в главата ти, виждаш че е имало и много, много по-добри варианти.Сега превеждам вече само за удоволствие, когато много ме помолят и който превод си избера, ако съм сигурна, че ще го направя блестящ. И така.  Е, понякога превеждам и във форума, много набързо и на прима виста, за мен не е никакъв проблем и е удоволствие. Господин "Нет" е хитро,  защо не, нещо като доктор "Ох Боли", читателят е интелигентен и веднага ще схване закачката, която се съдържа в характеристиката, нещо като второ име, нещо като прякор, разпознаваемо, а господин/госпожа Йес ? Спомням си нещо такова и по нашите вестници.Редактирано от - Сибила на 28/9/2008 г/ 23:57:06 |
| Сибила: "...Ооо, за мен беше удоволствие, десет минути ми бяха достатъчни, за да изчета двата текста и да ги сравня..." Това е ясно - при такива текстове ти трябва и по-малко време, за да прочетеш, сравниш и евентуално да теглиш по една майна на особено грубо сгрешените места. Но да го опишеш адекватно във форума - ето тук се иска търпение и постоянство. И двете често не ми достигат. |
Е, и аз не съм била много търпелива, сега видях, че съм пропуснала това: la ré action trè s é motive de l'Ouest Преводът не е точно " твърде емоционалната реакция на Запада", защото емоциите могат да бъдат / и в повечето случаи са/ и приятни. Emotif/ve, а не emotionnel/le, е нюанс за свръхчувствителен, избухлив, кибритлия. Бих предложила: " Нервната реакция на Запада". Но такъв превод, разбира се, е въпрос на преводаческо виждане. |
| Има един много особен вид "преводачески бисери", който е доста различен от това, което си приказвахме дотук. Дотук ставаше дума за грешки - къде от бързане, къде от незнание, къде от прекалено самомнение. Има обаче и една категория преводи, при които никъде не се отбелязва дори и с една думичка, че става дума за превод - и, което е по-наглото, като автор на материала бива посочено някакво име, което не е името на автора на оригиналната статия. Иначе казано, това си е най-обикновено плагиатство - когато се пишеш за автор на текст, който в действителност не е твой, защото е създаден от някой друг. Е, този "някой друг" го е създал на друг език - но с превода му ти не ставаш автор на произведението, а автор на превода. Това е толкова банално, че даже не си струва да се обяснява. Добре де, но баналността на плагиатството не пречи то да си вирее там, където може да мине. Ето пресен пример от днешния брой на Сега - статията в "НАБЛЮДАТЕЛ" - "Евреите губят бизнеса с диаманти в Антверпен". За автор на статията е посочено лицето СВЕТОСЛАВ АБРОСИМОВ. Натиснете тук. Добре де, но такава статия аз съм чел, и то наскоро - и не си спомнях авторът и да се казва така, макар и да не бях запомнил името му. "Я да видим тази работа" - казах си, и след минута, с помощта на Google, оригиналът беше пред мен: "Jews lose hold on Antwerp diamond trade" от Duncan Bartlett, BBC News, 18 September 2008 Натиснете тук. Който си направи труда да отиде и да свери текстовете, ще се убеди, че става дума за един и същ материал - само че в случая на СЕГА - с лице, посочило се за автор. Честно си признавам, че ми е абсолютно през оная работа дали така направеният превод е добър или лош. Даже би било някак си по-справедливо, ако е лош и неграмотен - макар че "добър" или "лош" минават тук вече извън категорията "качества на превода", и опират до едни по-други човешки качества. В съседна статия в същия брой Бойко Ламбовски се съкрушава по принцип как имало днес "криза на морала" и "дефицит на авторитетни ориентири", как "институтите на вярата, и медиите не показаха добър пример... не дадоха възможност за ред и вяра в главите на младежта ни..." Ми вместо да дудне по принцип, ето му един конкретен пример как точно медията не дава "възможност за ред и вяра". Само че то е така - пълно е с анализатори "по принцип", а конкретните примери в това време си цъфтят необезпокоявани под носа на анализатора... Редактирано от - Юмжагийн Целденбал на 30/9/2008 г/ 12:27:19 |
К`ъф празник ве ? Да не празнувате Еврейската Нова Година ? Че те пият шира и ядът ябълки с мед на тоз празник ! А , и една рибешка глава се блещи на масата ! И сладки рибни кифтета с моркови...  |
| OLDMAD: "...Честит празник и наздраве. Останалото ше си доде на мястото..." Тъй де, днес е Международен ден на преводача. Значи - и празник на тази тема. Наздраве. Иначе - не е речено, че всички, които влизат тук са преводачи - ама то е като в устава на едновремешния "Клуб на русенците, живеещи в София" - като членове се приемаха "Лица, родени в Русе; лица, живели в Русе; лица, свързани с Русе по родствена линия; лица, интересуващи се от историята, настоящето и бъдащето на град Русе". Редактирано от - Юмжагийн Целденбал на 30/9/2008 г/ 17:42:02 |
Ето още една перла, отново от news.bg: Намерих речта на Майкъл Хейдън в оригинал Натиснете тук Търсих, гледах, четох, но не открих нищо, което да наподобява тази фраза: Основните задачи на ЦРУ обаче включват също и разпространението на ядрено оръжие – предимно в страни, като Иран, Северна Корея и напоследък Сирия, каза още той Е, аз все пак не съм преводач и не претендирам да знам перфектно английския, затова, ако може някой да ми каже, наистина ли Хейдън е казал нещо такова или просто преводачката, някоя си Росица Талева, се е "загубила в превода"?  |