Бойко! |
Бях и емигрантка. Авторът е прав - човешки опит и нищо повече. Някои успяват , други пропадат, като в БеГето... |
Изненадан съм, че авторът, неволно, а по-вероятно съзнателно, приспива съзнанието ни за престъпното поведение на днешните властници-мафиоти, заради чието поведение нормалните българи ( тези, за които думите чест и достойнство все още не са изгубили смисъла си). ПРОБЛЕМЪТ С ЕМИГРАЦИЯТА НЕ Е ЧИСТО ИКОНОМИЧЕСКИ. НАЦИЯТА Е В ДУХОВНА КРИЗА. Само след 10-15 години тук ще има само турци, цигани и пенсионери. И мутри от най-ниска проба, защото по-богатите също ще са се изнесли. Жалко за г-н Ламбовски. Пълно разочарование. |
Ламбовски си е казал истината. Такава, каквато е. Consul, май не си забелязал, че статията не е за "проблема с емиграцията", а е за "проблемите на емиграцията". За такива като тебе, които искат да решат "проблема с емограциата" е само от полза. Като вденете за какво става въпрос, ще намерите по-вярно решение. А ти се сърдиш на вестоносеца. И то съвестен, разказал фактите без да украсява и изкривява. |
Като се сетя, у софийско изминавах 4км за 1:30. Тука за същото време изминавам 25км А с кола пада на 30мин даже.....еееех родина сине, родина, както се беше изразил татко глист |
За статията - за какво всъщност става дума? * За носталгията - успех и щастие са две различни неща. Носталгията маи се дължи на смесица от несигурност и липса на публика пред която носталгиращите да се правят на велики. Към носталгия се предразположени хора с определено ниво на интелигентност, които са живели добре и в България. Други пък използуват носталгията, като повод за да не рискуват. Предпочитат да си гният в блатото. * Каква носталгия може да изпита някои кандидат на науките, които едва е свързвал двата края, които е съзнавал липсата на перспективата и които е наблюдавал безнаказаното разграбване на "общонародната" собственост? * Никога не съм бил почитател на "таланта" на Кичка Бодурова. Ако въобще си спомням за нея, то е по-скоро заради съвпадението между качествата и и първото и име. Любопитно, не съм чувал за нея нито в БГ, нито в САЩ. Дали пък носталгията и не се дължи на загадъчния произход на плувния и басеин? |
Хубаво беше интервюто на завърналия се за постоянно в България Владимир Левчев за в. "Сега" В Америка станах по-голям патриот Натиснете тук Дали е Кичка Бодурова или е Левчев, какво значение има? Редактирано от - Сибила на 23/9/2008 г/ 00:31:56 |
От цялата статия разбрах само едно, че е бил платен агент на ДС и че иска всички досиета да бъдат изгорени Мда, наистина голям патриот |
Едиственото, което разбрах със сигурност от тази доста объркана статия е, че Ламбовски е приятел с автора на "Черната Кутия", книгата от която са цитатите. Голямо е постижението Ламбовско, че е приятел с един от най-четените български писатели в момента. А, че Алек си е велик - велик си е. |
България е вече нещо по-различно от географска, етническа и административна единица - тя е духовен архипелаг, генетична паяжина връз планетата, изплетена от език, памет и носталгия... Въх , туй попадение си е на Ламбовски . В чужбина си спомняш хубавите неща от България ( има много такива ). Сблъсъкът с реалното положение при гостуването в Родината ти избива носталгията за определен период. После пак от начало. |
Какво ли значи името Алек? От Алеко или от Олег? Не съм чел писателя А. Попов, но от чутото втора ръка преполагам, че е далече от Алеко. Ламбовски и той е бая далече - от самочувствието, с което Щастливеца описва Ню Йорк и Чикаго. Екзистенциалните трепети на социалистическите труженици, попаднали в глобалното село, са важно нещо, но не дотам забавно за четене. Извода за архипелага България обаче безспорно е правилен - архипелаг от интернет, евтини телефони, автобусни и самолетни билети. И от паспорти на граждани на ЕС. |
И ние имахме франкове. Казвха им волските езици. * Дядо ми, лека му пръст, казваше че където и да отидеш трябва да работиш, дупито ти да не зарасте. * А пък аз да не кажа, какво исках да счупя по време на жанвиденовата гладна зима - с дисертация, малко бебе в къщи и десетина долара заплата. И когато си рекох (както и много други сигурно) - ето, най-после изгонихме комунистите, се появи ИВанката Костов и каза, че приоритет на България е аграрният туризъм. Отказвах повече да си правят икономически експерименти с мене. * За другите не знам, ама аз не се махнах само от ниския жизнен стандарт. Аз се махнах от просташкото развитие на държавата, където мутри и лумпени демократи ми казваха, че мястото ми е да рина торта на кравите и да оправям леглата на чужденците. На мен, потомък на стари майстори занаятчии, известни по цяла България, потомък на индустриалци (избити по гулаците), първенец по математика, няколко пъти републикански шампион по моя спорт. Да ме наставляват желюжелевските тъпи банаджии?! Чалгаджиите да определят бъдещето на детето ми?! Няма как да стане. * Трябва да си много елемнтарен, за да дойдеш в САЩ и да не оцениш възможностите, които ти дава живота тук. Въпреки кусурите си, Америка е все още най-доброто място за развитие. * За тези, които не разбират Натиснете тук |
Емигрантството е "хазарт"! Горко на НЕуспелите емигранти! Блазе на успелите емигранти! Горко и на Нацията, която "ражда" емигранти/ особено, ако те са КАЧЕСТВЕНИ представители на тази Нация- защото в нея НЕкачествените й представители ще стават все повече и повече и тази Нация- и държавата й!- ще стават НЕобратимо все по-НЕкачествени!/! Горко на оставащите във все по-НЕкачествената държава на все по-НЕкачествената Нация! Блазе на Нацията, която привлича качествените имигранти! КАЗАХ! |
"Мисия Лондон" на Алек Попов е най-готиният роман на съвременната ни белетристика. Не го пропускайте за нищо на света. |
Другари, плачете на грешен гроб!!! Или както се казва, искате с чужда пита помен да направите!!! Айде, молим!!! Ами Гърция!!! Ама нали видяхте какво стана с Коце Мацето!! Емиграцията в България последните 60 години има една единствена причина и всички много добре знаят коя е!!!! |
Пак ще стане една..."марока про коварный зарубеж"...проблема ще бъде "класов", екзистенциален, расоФ, генетичен, дядавия и мамин- папин опит, глобалното село, реализацията, целите, идеите, виновния каманизъм и прочие, но света в никакъв случай не е паяжина и аз не се чувствувам в никакъв случай паяк, а вие гаспада ...?! Инък "опита за летене/ анализ/"по проблема на или за емигрантите на Бойко Ламбовски е интересен...За автора |
Много е дълго за обяснение, но според мене по-интелигентните българи тръгнаха по чужбина не толкова гонени от бедността (бедността се преживява за няколко години), а от безперспективността. Какво развитие може да се очаква от държава, доминирана от мутри и корумпирани и некомпетентни политици? И точно когато си стъпиш малко на краката с много труд, дойде на власт някой некадърник, изгорят парите в банката и трябва да започваш отначало. Да, сега вече има повече перспективи за младите в България. Но преди 10-15 години ситуацията беше друга, а това е много време от един човешки живот и пропуснеш ли си шанса да направиш нещо, после може да се окаже късно. Загубваш се като специалист, а след време кой би наел човек, работил нещо съвсем друго, с остарели знания и без опит в новите технологии? Познавам много инженери по диплома, които дори и при днешния глад за специалисти не биха могли да заемат техническа длъжност точно по тази причина. Може би това е идея за висшите училища да организират някакъв вид обучение и преподготовка за такива кадри. Все пак това е един потенциал, който поне засега не се използва достатъчно. Не всички заминали остават в чужбина, някои се връщат, на други децата им си идват ако намерят прилична реализация. После, днешният свят е динамичен, налага се хората да са гъвкави и мобилни и тези, които имат това качество печелят. Отговорността за успехите и неуспехите си я носиш сам. |
Круела, Не ще и дума, че който способен човек е емигрирал - добре е сторил. А покрай твоите думи се сетих как преди няколко години показваха по Дискавъри филм за руските ракетни конструктори. Американците бяха узнали за един изключителен ракетен двигател, разработван преди 40 години за руската лунна програма. Закупиха го, естествено, ползват го и сега. Но потресаваща беше гледката на някогашните конструктори, събрани за да работят отново - вече срещу американско заплащане. Това бяха хора, смачкани от живота. Ако зависеше от мен, бих направил филм за тях - хора, струващи теглото си в злато и изхвърлени за десетилетия на боклука. И наистина най-много бих се интересувал от въпроса дали някой от тях е успял да се възстанови като специалист. |