Отиди на страница:
Малка забележчица  Когато споменаваме починалите ни близки - православни християни - е редно да кажем: Бог да го (я) прости, а не лека му (и) пръст... _____________________________________ _________________________________________ Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
| И като стана дума - имам чувството, че руснаците не са много приспособими в чужда страна, или във всеки случай значително отстъпват на българите по тази линия. Не знам дали съм прав. |
През 1990 г. прочетох "Задочни репортажи за България" на Георги Марков - беше куул някакси да четеш нещо доскоро заключено зад девет катинара от цензурата... Тогава не успях да разбера последното изречение от книгата - там Георги Марков обяснява личните си мотиви да избяга от Бг (през 1969 г.), при положение, че далеч не е страдал от недоимък или "липса на перспектива за реализация" (бил е на часове от получаването на Димитровска награда за сценария на "На всеки километър" , та той нарича основната причина за бягството си ЧУВСТВОТО ЗА НЕПОНОСИМОСТ към самия себе си...Честно казано, едва напоследък започнах да разбирам каквто точно е имал предвид - някакси нелепо звучи в днешна България пълна с молове, SUV-та и риалити-шоута по телевизията да седнеш да се оплакваш от недоимък ИЛИ липса на (икономическа) перспектива... по-скоро чувството за непоносимост идва от отвратителната структура на обществото и човешките взаимоотношения в него, чиято прекрасна еманация са арогантната нетолерантност по пътищата, циничното нежелание на държавата да въведе ред, дълбоката профанизация на обществените ценности...  |
Бойко си е Бойко!  Всеки приема различно нещата и "тук" и "оттатък" - според амбициите си, възможностите си, емоционалното си наследство ( както казваше Дубравка Угрешич), което е оставил в Родината, философията си и т.н. А иначе и там влаковете закъсняват, даже френското "те-же-ве"... |
| "Там се печели истински, хората са усмихнати и любезни, улиците са винаги чисти, а влаковете идват навреме." ........ Истина е! "Те плачеха за България... Носталгията е като рак - няма лекуване." .... И това е верно! |
| В подкрепа на Крюелия: Един мой познат, припомняйки си първите години след "революцията", често въздиша - "Каквото и да подхванеш тогава - вървеше!". При което аз винаги го поправям - "Каквато и търговийка (далаверка) да подхванеш тогава - вървеше!". Техническата интелигенция - инженери, биолози, химици, физици и т.н. - беше изправена пред избор. Да подхване търговийка, или да отиде там, където има условия за развитието й. Въпрос на оцеляване, нищо повече. |
| Прочетете Алек Попов и тогава слагайте нишани, писателите са затова - да се четат. *** Кичка Бодурова е свежо доказателство, че не е нуждо да си блондинка...някои неща са по рождение. ("Ти мамо гледай да ме родиш тъпа, а аз мога и сама да се изруся). Преди години в едно интервю (след като обсъдиха нашироко проблематиката Америка-България, емиграция, носталгия), попитаха Кичка "Е, сега като си тръгвате обратно за Америка, какво ще вземете от България?", на което Кичка простодушно отвърна "Обувки, вземам си две торби с обувки, щото са по-евтини"  |
| "Е, сега като си тръгвате обратно за..., какво ще вземете от България?" ...Здравец! Редактирано от - потребител,07 на 23/9/2008 г/ 11:14:45 |
| Сократе-май, руските ракетни инженери в споменатия от теб филм изглеждаха смачкани на пръв само поглед. Но се съмнявам че това е така що се отнася до личностите им. Трябва много "мая" да имаш в себе си за да продължиш напред, както са направили те при онези обстоятелства. Да дадеш най-добрите години от живота си за да сътвориш едно от най-големите до момента технологични постижения на човешката цивилизация (космическа ракета) и Хрушчовата измет да я нареже и да направи от нея свинарници за най-близкия колхоз (това се случило с въпросната ракетата Н-1) не е изпитание през което може да мине всеки. |
| Катана, Не споря, но ако задълбаем, пак ще трябва да си играем на дудуци и антидудуци, а това е вече много стара и скучна игра. Във всеки случай много ще се радвам, ако сега изплува от небитието и "Бор-4".  |
| Кичка Бодурова беше омъжена за някакъв бизнесмен от гръцки произход, та затова се радва на такъв охолен живот. Не си го е заработила сама. Защото ако беше, щеше да се чувства по друг начин. После, човек като се чуди какво да прави по цял ден ще му е тъпо, няма как! Носталгията е много по-силна при липсата на добра или дори още по-зле при липсата на каквато и да е работа. |
| Caravaggio, Доста от търговците от първите години се разориха, защото станаха много маймуни на клона. Едните ги попритиснаха борците, пък се и появиха вериги супермаркети, молове, специализирани магазини за дома и др. То само с търговийка не може. Една такава търговка, позабогатяла през първите години след промените ми се изтърси ненадейно да си търси работа, та ми разказа някаква такава история. |
| емиграцията (която си заслужава де) е 3 типа: 1.мързи ме да уча, но все пак по-добре да режа краставици (слагам дограма, продавам в мазегинче) в канада отколкото тука, щото ще имам достоен стандарт. 2.емигрирам(условно), но като средно и високо мениджърско ниво на добра позиция в някоя корпорация, след като тук съм постигнал нещо в тази фирма и просто вървя по йерархията 3.наистина съм мега-талант, човек-глас, професор по биохимия и т.н. и тук ми е тясно. само че тези от категория 3 са части от процента. Смешното (за мен, за някои - трагично) е че и последния селски ръб от категория1 се изживява като категория 3 и обяснява как си купил жилище и кола на третия месец (само дето не са негови а на банката) демек бил преуспял че и пари пращал!!! я сега си помислете тия виетнамчета от русе какво разправят на роднините си и как изглеждат в очите им... |
| Аз станах емигрант заради липсата на перспектива. Накратко - 1991 бях на 19 години, имах роднини във Франция, мислех, че само да ида при тях, и франковете сами ще ми се бутат в джобовете. Отидох, нищо не стана, роднините ми казаха, че е добре да помагам за оправянето на България, повярвах им и се върнах. 10 години "оправях страната", следвах, после работех по специалността си. Не само, че не оправих България, ами и затъвах все повече, не само финансово. 2001 се отвори възможност в чужбина за работа с перспектива, по специалността. И от тогава съм тук. Носталгия - имаше малко в началото. После мина. |
| Десет минути новини от родината, дуета Кънчеф Вучков и рекламен слоган на три в едно , са лек за всякаква носталгия. Патриотично-патетична, роднинско-патриархална, хранително-вкусово-ракиева и прочие. Моментален илач и държи дълго. И никакъв стрес от работа, финсови крахове и земни проблеми не могат да му излезат насреща  |
| Те т, ва е маймуните са много, а клоните малко...та тръгнаха да търсят клони по чужбина...за "доброволна скъпо платена експлоатация...Малий економисти, социолози, дал господ в този форум...Нейсе... |
| Форумът днес е особено интересен; няма злобни заяждания, дудуци и антидудуци, само съжаление . Съжаление по кончината на едно ОБЩЕСТВО, не държава. Държавата си я има, ама хората са вече други. даже един колега твърди че в последните години се променили лицата на хората. Аз лично се оправям финансово много добре в родината и въпреки това не изклювам възможността за емиграция. Щото не всичко е пари и домашна гроздова. Щото ежедневно ме залива с такава злоба и агресия от всички нива, не само ОНИЯ с мерцедесите. И най-вече щото ако искам да продължавам да живея и работя и аз трябва да съм паднал до това животинско ниво. Не съм оптимист, нещата няма да се оправят, не и с новото чалгамутренско възпитано поколение. Не че са виновни децата. Колкото и да не съм мислил че ще го кажа един ден, но ако има някаква надеждица за България то тя е именно в тия 1-2 млн емигранти може би незаразени от българското съвремие. |