Отиди на страница:
| Сирена: "...Ами да ме опровергае и тогава ще се редактирам и ще се извиня..." Бе има едно такова понятие - презумпция за невиновност, що го забравяте все. Който обвинява, той трябва да доказва - не обратното. За да си спестя приказките: потърсих в Гугъля, жената е била в СОС от 1991 до 1995. Би следвало да се извиниш, повЕрвай ми... |
Молим, аз не съм била при Мафиянски. Аз бях при Янчулев. Но всички главни действащи лица, с изключение на пожарникаря, си действаха още тогава, свидетел съм на безспирния им възход. Моите колеги в заседанията, за които си спомням - Бакърко, Антоан Николов, Тошко Добрев (да, същия, същия!), Георги Василев (Бог да го прости), още Тодор Модев, Симеон Симеонов, ох, много бяха, все знакови фигури после, а, да, Тодор Кузманов (дето сега коландрисва топлосчетоводните фирми), още Николай Александров (сега фирма Форум, дето е към НДК), диригента-СДС депутат Борис Спасов, и други повече и по-малко знайни герои. А Софиянски ни идваше само на ешмедеметата (откровено название на творческите семинари по морето, в базите на Министерски съвет). Мил, скромен, усмихнат, какъвто си е и сега. Ма колко съм била проста, блеяла съм си тогаз, парета никакви, далавера хич, едни улици преименувах само...  , и то с отвращение. |
Ок Юмжагийн и Геновева, вервам Ви: Извинявай Геновева, че те взех за общински съветник от времето на Софиянски. Надявам се не си се засегнала особено, защото все пак си знаела, че не е истина и не те засяга. Юмжагийн, презумпцията за невинност за хора от този съвет не важи. Поне при мен. За този съвет важи точно обратната презумпция. Но дори и някой да успее да докаже, че е невинен, аз все пак ще го смятам за слабохарактерен човек, станал свидетел на грабежи, но не направил нищо... Което всъщност, май пак си е вина... Редактирано от - Сирена на 28/9/2008 г/ 17:35:05 |
| Геновева, твоето сърцеизлияние Ма колко съм била проста, блеяла съм си тогаз, ме подсети за един комикс в секс списание /или сръбско или кой знае чие беше, нейде от 80-те години/. Та - автобус, някакъв се лепнал за една, тя вика: "Ама оставете ме , господине, аз не съм такава..." После улицата, той я грабнал и я води, тя мърка: 'Ама, господине, казах Ви, че не съм такава, оставете ме...". После вода, тя отключва и казва: 'Ама недейте така, господине, чак в къщи ли ще ходим, аз не съм такава...". После...Абе, сещате се каква е сцената, а тя - гледайки тавана, вика: 'Ох, господине, давайте, давайте, таковайте, щом съм такава наивна...".  Абсолютно без намеци, защото в положението на тая сме всичките - и преди, и сега, чакайки ББ. Правим се "на честни", а пък наивно се надяваме да се случи случката /"случка" на руски е полов акт при животни  /.А после се оплакваме, че който не ни е целувАл - той не ни е...И се изживяваме като ученичка на първа среща - знае, че ще я минат, ама се надява да е с добро.  А ББ май се надява точно на това и затуй таргет са му жените! |
| Сирена, май ще се съглася с това слабохарактерен човек, станал свидетел на грабежи, но не направил нищо... Което всъщност, май пак си е вина... Обаче - ТО СЕ ОТНАСЯ ДО ВСИЧКИ НАС!!! Вярно, имаше един анекдот. Питали ...забравих кой, след Френската революция става - "Робеспиер съдеше, Дантон убиваше, Наполеон стана император, Фукие-Тенвил следеше, Фуше лъжеше - а ти какво прави?". И онзи отговорил: "Живях". Ха подсетете ме за кого ставаше дума. Както казваш - стар съм, склероза. |
| Геновева: "Ма колко съм била проста, блеяла съм си тогаз, парета никакви, далавера хич, едни улици преименувах само... , и то с отвращение." Геновева, с извинение, че ти се натрапвам отново след като не искаш да си играеш с мен, но просто ме съблазняваш да ти кажа, че на позиции във властта случайни хора не се допускат. Може би тогава на тези, които дърпат конците, си била необходима точно такава, каквато сега не се харесваш и те са те преценили правилно. |
Обаче - ТО СЕ ОТНАСЯ ДО ВСИЧКИ НАС!!! Извинявай Генек, ама много малко от нас са имали възможност да се разпореждат с държавно или общинско имущество или финанси. Или може би тогава пък вината ни ще бъде, че не сме направили необходимото за да имаме тази възможност... Прав си (отново) - всички сме виновни. |
| Щом стигнахме до такива поучителни вицове, да кажа и аз един и да ходя да върша работа: На един човек му откраднали посред бял ден колата. Тича той до близкото районно на милицията и, запъхтян, вика: "Помощ! Помощ! Откраднаха ми колата! Хванете ги!" "Чакайте малко, другарю" - учтиво му казва дежурният. - "Я първо седнете тук и опишете случилото се. Къде беше колата Ви, когато я откраднаха?" "Как къде беше - на улицата беше, абе какво има да разказвам - помощ, колата ми!" "Момент, момент. Значи казвате, на улицата. Така. Пазеше ли я някой колата, или я бяхте просто така оставили?" "Абе какво значи да я пази някой... ми на улицата си беше, паркирана... и я откраднаха. Бе давайте по-бързо, сигурно може да ги хванете все още..." "Да ги хванем, казвате... Я погледнете тук тази картина на стената и ми кажете какво виждате на нея?" "Ама моля Ви се, какви картини ще гледам, да не съм на изложба. Разбирате ли, колата ми ОТКРАДНАХА!" "Абе разбирам аз много добре, ама какво виждате на тази картина все пак?" "Какво виждам, какво виждам... Ми Ленин виждам, какво да виждам..." "А Ленин какво прави?" "Какво прави - ми говори на някакви хора, всички са го наобиколили". "Е като им говори и са го наобиколили, какви са му те?" "Ми откъде да знам... другари са му, сигурно." "А нещо така да Ви прави впечатление да държи Ленин в ръка?" "Ми каскета си държи, кво толкова да ми прави впечатление". "Е, в това Ви е проблемът. Ленин, заобиколен от ДРУГАРИ - ама си пази каскета и го стиска в ръка. А Вие - цяла кола оставяте на улицата ей така сред непознати - и се чудите като Ви я откраднат". |
| Генек: "Абсолютно без намеци, защото в положението на тая сме всичките - и преди, и сега, чакайки ББ. Правим се "на честни", а пък наивно се надяваме да се случи случката /"случка" на руски е полов акт при животни /." Генек, за цитирания анекдот  .За цитата от постинга ти, който съм дал отгоре - вярно, че доколкото ни липсва информация от първа ръка, често по принуда се оказваме в положението на тая. Нещо повече, ние сме в по-сложно положение, защото тая си имала работа с един, а ние обикновено си имаме работа минимум с двама - в случая ББ от една страна, противниците му от друга страна. За да сме по-малко в положението на тая, трябва да посрещаме с недоверие всяко общо твърдение, което не е подкрепено от факти за доказването му. За съжаление във форума има много епитети - балон, мухобойко, мутра, и т.н. и много малко конкретика. Същото разбира се се отнася и за Станишев например - няма да изброявам епитетите по негов адрес. Очевидно на някого е изгодно в медиите и във форумите да няма обсъждане на базата на факти, а да има употреба само на плюнкомети /не искам да употребя другия вид мети, които се употребяват тук/. Така водата става по-мътна за ловенето на електоралните риби. |
Ма колко съм била проста, блеяла съм си тогаз, парета никакви, далавера хич, едни улици преименувах само... Брех, таз работа не е за всеки май! От това изречение започвам да се чудя кой по-става за общинар - пожарникар или преводач?! Нещо ми подсказва, че и двамата може еднакво да (не) разбират за какво иде реч на такова място.  |
| Ама то още тогава си имаше схема, бе, то не става по характер или предприемчивост. Всичко се разпределяше по СДС линия, водач на листата - Бакърко, горецитираните лица - всичките десни му ръце. И какви сръдни бяха, като почваха разпределенията на управителните съвети на фирмите. Впрочем, моя наивна милост по-късно разбра, че УС и борд на директорите са две големи разлики - УС-то взимаше възнаграждение - половината от средната заплата на фирмата, а на Борда заплатата може да стига и до 5 (пет!) средни заплати. И тоз Николай Александров (Червенобузко му викахме, че беше един ячък левент с червени бузки) все плачеше по коридорите, че не му дали хубава фирма, искаше да вземе тогава приватизираното (или общинско, знам ли) СО МАТ. Еле, успокоиха го с тоз Форум. А най-големи апетити бяха за Столичната агенция по приватизация, а също и за някакви Хотели, но и Софийски имоти също тогава се учреди и там се уредиха само лица, много високо в партийната йерархия. За тъмносинята йерархия иде реч, аз бях от светлосините, затуй не се уредих, по правилата на играта, а не поради лично скромност. За Георги Василев ми е жал, дето го гръмнаха, на Паркингите шеф, много кротък и мил човек беше иначе в живота. На мен, както нееднократно съм разказвала, ми дадоха сам Чистота, в УС-то, представяте си средната заплата на таз фирма колко е и колко съм спечелила от това. С всички тези мили хора толкова кафета сме изпили заедно в кафенето на културен дом Средец, че чет нямат. А БСП-съветниците ме обожаваха, защото по лични свои причини и убеждения, когато се гласуваше решение за срутване на паметника на Съветската армия, аз демонстративно се преместих от страната на БСП съветниците и си гласувах с тях, против. Ма то пък като взеха решение да го срутят, та нещо се случи - тогава баш Жан беше на власт, ще го срутят, утре. Много ми топли сърцето тоз спомен, след тези дебати, как ме срещаха по коридорите БСП съветниците, оглеждаха се, дали има свидетели, да не ми повредят на реномето, и ми разтърсваха сърдечно ръката за гласуване по съвест с благодарности. Сега, искам да споделя едно наблюдение, че съветниците от БСП бяха много по-големи професионалисти в съответните си области и надвишаваха в компетентност с няколко нива децата на революцията, издигнати по политически причини. С това съветничество ми свърши политическия период в живота, че точно тогава почнаха европейските проекти и си рекох, че си имам добра работа и реализация и няма какво да си губя времето с обществена дейност (да се отбележи, че и заседанията в СОС не се плащаха). Впрочем, отношенията на другарите съветници към мен бяха много добри - и от двете страни на спектъра, ний, центристите, сме така. И още две години, след като вече Мафиянски беше кмет, ме държаха в УС-то на Чистота-та, щото готин човек, нали...  И чак като го преобразуваха дружеството, вече нямаше УС, та си отидох по естествен начин. Имам един мил спомен - като закъсах и лежах сума ти месеци в Пирогов и ме чакаше тежка операция, бях непрекъснато посещавана от двама тамошни лекари - видни представители на двата полюса в СОС в болничната ми стая - единият д-р Момчилов, БСП, след това милия, пострада доста, бяха го сложили в един бурен период директор на Пирогов, та го сваляха подкрепаджиите със стачки и митинги, а другата - Лили Радева, дето беше после заместник-кмет по здравеопазването. И седят те от двете страни на леглото ми и се кикотим дружно, а лекари, дето влизат в стаята, викат - ама как пък сте се събрали вий двамата тук. А те отговарят - ами това ни е центъра, ние си го къткаме. Та и анестезията ми беше уж с голема протекция, от главния анестезиолог на Пирогов лично провеждана, та си издрайфах червата после, никога не съм се чувствала толкоз зле след операция. Ма мързи ме да сканирам сега, да ви пусна групова снимка от екскурзия (не престой, забележете!) в Евксиноград, да ми повярвате. Впрочем, аз не видях обида към мен, някаква лична, ако е имало някаква обида, тя е била за групова вина, а ние вината ги поемаме с мезетата, нали знаете, така че, няма страшно. И извинете за офф топика, но споделих картинки от времето, когато се наливаха основите ... на банковите сметки. Да, сега прочетох забележката за преводачите - съветници. Това вече е обида. Никога не съм била професионален преводач, не че е обидно, но не е вярно. Второ - точно професионалната биография на сините съветници варираше в диапазон от безработен до съвсем случаен. Антоан Николов бе издигнат за съветник като едно младо момче, от партийната организация в Бояна, съдържател на ресторант. Един от шефовете на комисията по образованието бе възпитател в някакъв техникум. Гореспоменатите от мен съветници поне бяха доктори. Да не говорим за професионализъм, ще е най-добре, че историята знае много такива примери за последните двайсет години. Редактирано от - Геновева на 28/9/2008 г/ 18:11:13 |
Също така, ми се набива подозрението, че общинския съвет на Янчулев може да е бил по-добър от този на Софиянски. Ето - дали са преименуването на улиците на правилния човек - на преводач! Лошо, че той пък с отвращение работел. Що така, не знам. Трябва да се е почувствал подценен. |
Впрочем, моя наивна милост по-късно разбра, че УС и борд на директорите са две големи разлики - УС-то взимаше възнаграждение - половината от средната заплата на фирмата, а на Борда заплатата може да стига и до 5 (пет!) средни заплати. Надявам се Геновева, да си успяла да разбереш и каква е разликата във функциите им, а не само в заплатите им? Или прекалено много очаквам от един преводач? |
| Сирена, може професионално и в компетентност по общинските дела да си пет нива над мен, но ъгъла на оценката на нещата, особено тук, ни е доста различен, така че, моля ти се, престани да ме обиждаш, като ме наричаш преводач. Не че ми пука, на мен и журналист са ми викали, и все ми е тая, но се повтаряш... а ако искаш да ме използваш да си остриш перото с моите цитати, карай, аз съм цитирана доста (не само тук). Добър ми е citation index-а, е, в сравнение с колегите ми, де, не по абсолютна стойност. |
Не знаех каква си и заради въпроса на Калина Малина сметнах, че си преводач. Ако ме осветлиш за професията си, ще се поправя моментално. |
| Геновева: " Сирена, може професионално и в компетентност по общинските дела да си пет нива над мен, но ъгъла на оценката на нещата, особено тук, ни е доста различен, така че, моля ти се, престани да ме обиждаш, като ме наричаш преводач." Геновева, ако някой за да те обиди те нарече преводач, ти не се обиждай. Няма обидна професия, щом е полезна за обществото. И аз съм преводач и ако някой ми каже за да ме обиди, че съм преводач, няма да ми стане обидно, а ще ми стане жал за този, който мисли, че по този начин обижда. Впрочем, аз не останах с чувството, че Сирена искаше да те обиди, но може да греша. |