Че е болестст - болест е, че имаме тук един Пациент - имаме, ама защо няма закони, в тоз' щат Ню Йорк и на тоз' остров Манхатън, за принудително лечение на решетка и катинар, питам аз.... |
Рано-рано ме споходи музата и, вместо да ме топли под одеалото още час-два, взе че се изля тук: От доста години у нас има създадени електронни форуми, , даващи възможност за изява на всички желаещи. Отначало бяха специализирани – за изказване на мнения по даден журналистически материал, а сетне някои се обособиха като самостоятелни форуми за коментари и обсъждане на всякакви мнения. Дори се специализираха тематично. Понякога се изродяват до чат-площади, място, където няколко човека си разменят дребни информацийки и се забавляват. Кой както може. Посетителите са два вида. Едните са млади – търсещи само някаква комуникация за убиване на времето, опитващи се да заемат „своето” място в карнавала на измислицата. Другите са хора на възраст, често емигранти. Те се „срещат”, общуват, обсъждат всякакви въпроси и проблеми. И често изявите им са близки до тези на пубертетната публика – представяне на образ не реално, а като желаното, оплюване на миналото и родината – някаква садистично-мазохистична реакция на желанието да се върнат, понякога откровено идеологически пропаганди с надеждата да им се обърне внимание . От когото трябва. Защо се получава така? На първо място сред причините е анонимността. В една среда, където почти всички са анонимни, е трудно да се търси искреност и истина. Психологически форумния човек е беглец. Понякога два пъти. Той бяга от ежедневието, бяга от утвърдения си образ, бяга от средата и заобикалящите го. Физически срещи между форумците се избягват. Тяхната истина не е в откритата беседа в реалния свят, а в лежерните забавни подмятания, които си разменят форумните им образи. Тази психология, повтарям, не е само на младите. Техните наивни лъжи – кльощав пубер се представя за културист, пъпчива пуберка за красавица – са просто фантазия, типична за възрастта. По-сложно е с възрастните. Те са емигранти. И като такива се опитват да построят нов, собствен свят. Като най-важното в него е да избягнат грешките от реалността. Ето защо форумците избягват сложните проблеми на времето или ги заобикалят – къде с елегантен, къде с груб хумор. В този нов свят те не се чувстват сигурни. Защото самата природа на интернет дава възможност всеки да влезе в териториите, които те са си запазили. Или поне им се иска да са запазили. Именно затова всеки новодошъл е посрещан с предубеждение, понякога на нож. Търсещи нови светове, форумците попадат в капана на тривиалността – не желаят промени в новия си свят. Още по-дразнещо за тях е, когато новаците не желаят да спазват правилата на вече застиналия форум. Първите се изживяват като стари войници в казармата, изискват /или поне се опитват да изискат!/ от новаците мълчание, съгласие, скромност в изявите. Така форумите се самокапсулират. И човекът, опитващ се да избяга от баналността на реалната си среда, създава друга – втора – подобна. С познати околни, с неизменни форми на общуване, с непроменяеми правила. И се пита тогава човек – а защо не промените истинския свят според вижданията си, а пренасяте тривиалността в новия? Може би всичко опира до умение и желание. ------------------- Това мнение разпени някои люде "зад оградата" и ги накара да опъват веригата с яростното желание да изкажат критиката си. Редактирано от - генек на 07/10/2008 г/ 06:49:29 |
Само е пропуснала (1) анонимното мърсуване в интернет - поединично и в глутница и (2) интернетната шизофрения, сменянето на различни персони, с понякога едновременно пребиваване и в двете. Особено заболяване е и (3) обсе(б)сията с друго форумно лице, която виждаме по-горе. Второто и третото заболяване са психопатични и се нуждаят от медицинска помощ. Първото е социопатия, лечима с цивилизовани правила. Когато човек пише, и здрав да е, винаги е по-различен отколкото наяве, създава нова личност. Така е и с хартиените писма. Общуването с писане, особено за екстровертите, е по-пълноценно от говоренето. Писането повдига общуването на степен. |
Хм, май донякъде Генек е прав. Когато си дойда в България мигом ми се изпарява всякакво желание да влизам във Форума. Да си призная, пиша чат-пат и в други форуми, но много рядко. Сигурно за мене Форумът заменя контактите с българи, въпреки че с приятелите и близките редовно си пишем и се чуваме. Познавам лично някои форумци, дори и от другата част на спектъра. Истината е, че повечето от нас са напълно нормални интелигентни хора, стига разговорът да не е на политически теми. При личен контакт никога, ама никога не се обсъждат трети лица, защото не е почтено. Относно раздвоението на личността - е, не страдам от такова. Защо ми е да се представям за някой друг, по-красив или по-успял? За по-умен няма как, де... Много пъти съм мислила да се откажа от Форума, правила съм го за кратко... но после пак като алкохолиците се връщам към старите си навици. Утешавам се, че има и много по-опасни пристрастявания, това все пак е безобидно. Единствената лоша последица е, че когато започна да споря с някого не мога да спра. А това при срещи с приятели е лошо. |
Не мога да започна работа сутвин, ако не наобиколя форума... нещо като сутрешното кафе... А си имам куп задачи за решаване! Обаче ми харесва. Мога да работя за заплатат си и вечер - аз съм програмист. |
А тук некой рано-рано е опънал корените (снимка: натиснете тук) |
съдържателят на квартално магазинче - бизнесмен. портиерът на посолството - дипломат, компютърният техник - интернет бос, миячът на чинии в Чикаго - бизнесмен... |
Всеки във форумите бяга от всекидневието и скуката, от заобикалящите го. Тук той намира анонимност, която му дарява свобода и безотговорност за мненията, които пише, и отношението към другите. Тъкмо анонимността и безотговорността опияняват най-много форумеца. Това, че някои създават целенасочено нов образ, е безобидно, защото не вреди на останалите. Въпросът е какво печели притежателят на "нов образ"....може би единствено нови емоции, може би повече самочувствие...но всичко това си остава само в рамките на форума. В реалността той пак си е грозното пате. Редактирано от - Benedicta на 07/10/2008 г/ 13:14:40 |
Айде пак драма Тези постоянни страхове от "болести" - модерни, стари и т.н. си е признак на някаква хипохондрия. Какво лошо има в това, че си разширила кръга от контакти невъобразимо много влизайки във форума? Може ли да си общуваш така интензивно с хора като теб, които са в Рим, Париж, Брюксел, Лондон, Каспичан..Другпичан? Не. Ама било пристрастяване...Дрън-дрън, ако желанието да споделяш мислите си с хората е "болест", то отчуждението, самоизолацията и пълната себедостатъчност какво е? Освен това форумите не са интернет живота, а част от него, при това доста персонифициран. Сама знаеш, че хората там си пишат с години и се опознават лека полека, така че домакинята-амазонка и пухльото-плейбой е друг филм. Затова в един момент дали ще си Ема или Елена е все тая. Форумците те знаят коя си, на къв акъл си и какво да очакват от теб. Не случайно се казва "клуб Едикво си". Стремежът на хората да се обединяват по някакъв признак не е от вчера. Така, че не плаши народа - никакво пристрастяване, никаква болест не е това. |
Ако сутрин със ставането включваш компютъра не е толкова страшно. Страшно става ако, като станеш през нощта да пикаеш - си проверяваш електронната поща... |
Гадничка дисекция, при това с недобронамерени обобщения. Истината е, че страхът е завладял обществото и стремежът му е за тотален контрол върху всичко. А защо е така, вярвам, че всеки има собствен отговор. И той непременно ще е в контекста "комунисти и демократи" А интернет не е първата мрежа, в която съм общувал по този начин. В ученическите ми години имаше един период, когато набереш краткия номер на автоматичните услуги като "Точно време", "Програма на кината" след като записът с информация свърши, линията не се прекъсваше и се получаваше конферентна връзка между много участници.Всеки, който искаше да се включи трябваше само да набере краткия номер на някоя от тези услуги и след като изслуша записа вече е на линия. Това беше през далечната 1966 г. Бяхме кръстили тази мрежа "Веселата линия". Там също всички бяхме с псевдоними, също се организираха срещи на живо, завързваха се приятелства. Тази линия просъществува няколко месеца, след което проблемът явно е бил отстранен и връзката прекъсна. Но много от приятелствата и познанствата останаха и до днес. П.П. А и прекрасният разказ на Александър Грин за живеещата собствен живот световна телефонна мрежа и телефоните в изоставената сграда... |
BraveBG Че е пристраствяне , пристрастяване е, ама чак пък болест. Те, братята американци, много обичат да измислят болести - едно буйно и здраво дете дето не го свърта на едно място, нещо съвсем нормално като етап от растежа, се обявява, за какво беше, някакъв синдром на хиперактивност и какви ли не други такива "измислени болести" има. Та оттук тенденцията всяко пристрастяване към нещо да му се лепне етикет на някаква модерна болест. Хайде сега. Форумите са си предизвикателство и кеф. А иначе, мен лично ме смущава това, което ми се е случвало често. Използвам Скайп най-вече за контакти с приятели и близки. Дето се вика, телефонът го изхвърляме вече, когато сме си у дома пред компа. Та често ми се е случвало да ми се включи някой младеж, който започва със дежурното емотиконче за здрасти и веднага следва въпроса: ти на колко си? И аз понеже съм си нормална жена, с дух на 20 годишна, ама не съм на толкоз, за съжаление, и не си падам по изчанчени интернет флиртове, отговарям: на доста повече от тебе. Младежът продължава да проявява интерес, казвам на колко съм години, хич не си ги крия, и после питам - абе, момче, ти що не си на дискотека или в кафене, ами си виснал на тоя компютър. Така няма лесно да си намериш гадже. Ей за такива младежи ми е жал. Щото при тях определено има проблеми - неспособност за реално общуване, комплекси и какво ли не. Направо си е изкривяване. А форумите са място, където да си почешеш крастата и да ти стане хубаво, като общуваш с интелигентни хора, неинтелигентните не ги четеш. Със здраве на всички. |
Свалката си е свалка, независимо дали е в дискотека или на скайпа. Просто новото време идва с нови инструменти. Преди години ще се "пробваш" на 1-2-5..айде 10 мацки в някоя дискотека, а сега 10-20...и повече в скайпа. А, нали знаеш стария лаф - на колкото повече врати почукаш, толкова по-голям е шанса една да ти се отвори Да не ти припомням също преди години за колко родители думата "дискотека" беше направо мръсна )) Иначе казано човешкото същество е гладно за комуникации със себеподобните си. Животът ни вкарва в малки кутийки, а ние се дърпаме навън по всички възможни начини. Приеми така интернет-живота и ще ти е по-гот |
Май си прав Брейв, ама като че ли повече за мъжете. Те са самците и и пробвайки сред много, белким се уредят някъде. Интернет is fun, така си е. |
Борован, Портиери в посолствата нямаше, но се срещаха ченгета, получаваха по-големи заплати от дипломатите и ги гледаха отвисоко. Действително повечето форумци са нормални хора навън, но в условията на анонимност някои (не са много) оставят нормалността на прага. Срещите в реалността са приятни за хората, които в интернет са това, което и навън. Пренасянето на приятелства отвън обаче често пречи на интернета. |
Не е така len! На теб "ти се пускат" мъже, на мен жени (слава Богу около моята възраст - не хлапетии. Но аз съм си обявил възрастта в Скайпе за да не стават грешки ). Прав е BraveBG като говори за жаждата на човека за комуникация с други човеци. Това е отдавна известен психологичен факт, който при това не зависи от възрастта. Прав е и като казва, че новото време влачи със себе си и нови инструменти - "стъргалото" в някогашните градове отдавна не съществува. Но причината е една - омразата ни към самотата. За да не сме самотни сме готови на какво ли не! Има си хас да не използваме лесното... Редактирано от - Пламен Пенев на 07/10/2008 г/ 14:50:37 |
Абе, комплексарска история си е това писането по форумите . както и да го въртиш , каквито и благородни пориви да му приписваме си е комплексарщина . Къде повече , къде по- малко.Лошо няма, обаче докато комплексите ни избиват във виртуалното простронство...като излязат навън нещата стават доста шибани и неприятни...Инак аз съм за писането по форумите , защото съм комплексар. |
При някои дългогодишни участници във форуми наистина се наблюдават доста нелицеприятни, да си го кажем направо, отклонения от нормалното поведение, развитие на всякакви видове психопатии и паранои, изразяващи се в агресия към други участници, не на базата на обективна оценка за това, което въпросните агресирани реално говорят и вършат в дадена форумна дискусия, а на базата на предположенията на агресора за тяхната въображаема личност с въображаеми намерения и въображаеми постъпки, съществуващи само в обърканите глави на въпросните психически нездрави хора. Има и една група участници с манталитет на хейтъри. Те мразят всичко и всеки, който не им играе по свирката, все някой винаги за нещо им е крив, но те самите вина в себе си никога за нищо не виждат. Арогантни кресливци, грубияни и самодоволници, които влизат във форум единствено, за да обиждат и да се гаврят с някого. Най-често проектират собствените си комплекси върху друг и му приписват собствените си неостатъци и личностни деформации. Един такъв /или група от подобни/ неадекватен човек, твърде често смогва да привлече и съмишленици, които дават ухо на, по същество клеветническите му и интригантски твърдения, и ето ти я атмосферата във форума вече развалена. От място за обмяна на мнения и нормални контакти, той се превръща в арена за разчистване на лични сметки със взети на въоръжение /според наличието или липсата на възпитание и самоконтрол у участниците/ обиди към личността - простащини, разюзданост, цинизми и вулгаризми. Доколкото един форум е контролиран, то той е в състояние да отстрани най-неадекватните участници чрез публикувани правила, равни за всички, защото в края на краищата никой форум не съществува заради удовоствието на няколко човека - болни или просто зли, да безчинстват в него извън рамките на общоприети норми на поведение. Ако не е - това вече е трагедия за всеки, който не лае в някаква безстопанствена глутница, сформирана на база на лични познанства, неформални контакти - разговори, насъсквания и одумвания на тоя или оня форумец, когото глутницата третира като враг. Някога, когато започнах участието си във форума, бях абсолютно против личните срещи и контакти между форумци. Някак си съм имала усещането, че това ще провали непосредствеността, естествеността и непоквареността на форум, в който не знаете нищо един за друг, никой не ви въздейства на личното, придобито единствено от форумните му изяви мнение за някого, не сте привлечен към някоя група със съмнителни интереси и всички учавствате в една обща, забавна компания без никакви задни мисли и предубеждения. За съжаление това не се случи - почти няма форумец, който не се е опитал да се свърже с мен лично /никога аз самата не съм била инициатор/ и да ми обяснява разни работи зат оя или оня, които изобщо не са ме интересували и не съм изисквала. Няколко такива форумини приятели ми останаха /проверени и със сродни на моя характери или манталитет/. Тях си ги пазя като зеницата на окото, наистина са редки бисери; с другите прекъснах връзки - с някои защото просто нямаме какво да си казваме извън форума, с други - защото се оказаха извънредно непочтени и недостойни хора. Но форумът отдавна не е това, което беше и то по причина не на нови, а на стари и извънредно самомнителни форумци, които си представят, че някой им дължи някаква извънредна почит поради старшинство или някаква мнима високопоставеност, каквото привилигировано положение всъщност те самите с никакви лични качества и деяния не са заслужавали никога. При старите форумци се наблюдава едно наистина пристрастяване, форма на наркоманна форумна зависимост, почти няма ден да липсват за дълги часове от форума с някой от никовете си, а това създава, предполагам, проблем най-вече на тях и на техните близки. Може би е необходимо и самото общество със специалисти в областта, доколкото ги има вече, да се занимае с тези пристрастени и зависими хора, докато не е станало извънредно късно. |
Интересни мнения /всичките/ под интересна статия /с малкото доуточнение, че вярвам, в цитата Затова присъствието ни там се налага да бъде дефинирано и контролирано не се има предвид някакъв централизиран официален контролиращ орган, а модератор на конкретния сайт. |
Мисля, че е по-скоро нездравословно да се "измисляш" като личност в Интернет, много по-терапевтично психологически е да си си ти, защото в реалността не винаги можем да сме себе си. Тук имаме една такава удобна възможност. Е, известна доза "разкрасяване" е като грима в другия живот. Често и красиви жени го използват. |