Отиди на страница:
Българинът, като излезе от България, веднага забравя, че е българин. И навсякъде, където отидат, идеално се вписват и не щат да чуят за България. Сега, мога да говоря от свои набюдения тъй като както и друг път съм споменавал, емиграцията е като един дом в който живееш.Можеш да направиш дома си много показен, можеш да го направиш приличен, спретнат и уютен и можеш да го направиш истинска клоака. Лично моите наблюдения са, че емигрантите българи първо поколение доста трудно се вписват в западния начин на живот.Много от хората емигрират но искат да вземат със себе си по някакъв начин и българския начин на живот.С нищоправенето, с висенето по кафенетата и клюкаренето за този и онзи, със спонтантите "визити" (ходенето на гости без предупреждение и завършващо в малките часове с високи градуси и децибели), с чалга дискотеките и щракащите пръсти, с мадамите облечени (или съблечени - въпрос на гледна точка) като любимите си фолк величия (с големите клепки, прически като на Чюй-Бака, и моливите около устните), с карането като Шумахер (въртенето на гуми,"хапането" на светофара, дрането и бълването на псувни и епитети през прозореца и ръката перманентно на клаксона), пушенето навсякъде и хвърлянето на фасове, отглеждането на 50-60 килограмови злобни песове серящи навсякъде и т.н. Другото което липсва на много хора тук е "надпърдването".Кой е купил най-новият "Голф", кой има най-голямата уредба в колата си, кой е с най-новият мобилен телефон или лаптоп, и естествено - кой най-много дръняи със златния клозетен синджир около врата си или с гривните си.Тук каквото и да купиш не можеш да впечатлиш никого.Ти си част от пейзажа независимо дали караш "Бентли" или 10 годишна "Хонда-Сивик" на никой не му дреме.Тези хора си мечтаят за момента в който ще се приберат в България и ще се "разпърчат" както трябва "наказвайки" всички балъци наоколо.Липсват и разговорите в които "лирическия герой" (говорещият) описва своите подвизи и далавери в които е нещо между Крали Марко и Батман. Западният начин на живот е по-затворен и много обърнат навътре - към собствената личност, семейството и близките.В повечето български семейства с 10 или повече годишен брак партньорите просто не могат да се траят и бракът се движи по инерцията "ох, ами какво да правя, ами къде да ходя с тия две деца и без пари" и т.н. Много от българите дошли тук се развеждат защото обстоятелствата и инерцията които са "съхранявали" този брак вече ги няма. Та, мисълта ми беше, че българинът не се вписва толкова идеално в чужбина.... |
| Митев, Посипвам си главата с пепел, ако е така. Но Фичко не е написал Бившият мъж на д-р Мутафчиева, писателят Атанас Славов, "емигрант" и "безродник", каза а, Бившият мъж на д-р Мутафчиева, писателят Атанас Славов, емигрант и безродник, каза т.е. няма ги кавичките, които да ми подскажат иронията му от първият му постинг. Иначе съм съгласен. |
Не съм на 60 като Мишо Константинов, само на 45 съм  , но съм съгласна с него и с Real Life - или си човек, или си доносник.ДС се опитваше да вербува хората не само до 1989, драги ми Мишо, но и след нея, в ранните 90-те, за после не знам. Използваха факта, например, че си млад, с две малки деца, живеещ под наем без перспектива за жилеще при държавна заплата, но работиш за Права на човек във Външно. Веднага се появява дружелюбен човек (и то не веднъж - сакън, да не би да не си ги разбрал), който ти обяснява как "правата на човека" са "права на българите" (в смисъл чистите, останалите етноси в държавата България да го духат) и че ако си сговорчив, ще се сдобиеш с апартамент, например.  Нищо злокобно, бе. Просто пробват, някой са готови да се продадат за какви ли не обещания, що да не опитат младите и нуждаещите се? Няма да започвам въпроса защо младите при комунизма все бяха нуждаещи се и безпарични. И пак да се върна на мнението на Real Life. Или си човек (някога това значеше без много пари, без кариерни подпирания, но човек), или си доносник. Мразя доносниците. Вера Мутафчиева поне не е била вицепрезидент на България след "освобождението" в 1989 като селфконцентрираната, и жадна за власт и митингова слава, Блага Димитрова. Предполагам и поради това много вярно нещо в интервюто й:
Блага Димитрова беше избрала главно поезията, Вера Мутафчиева - белетристиката. Редактирано от - Нели на 11/10/2008 г/ 21:02:30 |
| Смятах да не се намесвам, но уви, като прочетох постингите - ме убедихте. Та първо : Ако някой казва нещо, с което не сте съгласни или не ви оттърва като теза, следва да пробвате да го оборите с контратеза, а не да се опитвате да обясните на всички, че казаното от този човек не може да бъде вярно защото на него му миришат краката или вие сте спали със сестра му. Второ: Част от хората които пишат във форума, не живеят в България - имам предвид не само в буквалния смисъл, поради което преценката им за българина е изпълнена с носталгично-патриотичен патос, който обаче, уверявам ви, е излишен и никога не е водел до нищо добро. Основното от което има нужда българинът е повече трезво чувство за самооценка, повече реализъм - все неща до които не може да достигне, ако остава глух за критиките на свои, а охотно следва критичните доклади на чуждите. Трето: Защо ли имам чувството, че част от тези които се възмущават от чуждото агентурно минало са изписали бая кофи мастило в явочните квартири ?..... И последно: Относно агентите - много е любопитно да влезете в сайта на Комисиято по досиетата и да прочетете биографичните данни на членовете й- там е пълно с бивши комсомолски и партийни деятели /изключвам Екатерина Бончева/. Ха останете си със здраве. |
работиш за Права на човек във Външно Едно време изобщо нямахме проблеми с тях (правата) - просто такива нямаше  |
| Пък след туй се оказаха много доходен бизнес. Правата на човека. А за агентурното минало. Що не излезе някой да каже ей на аз съм пострадал от Вера Мутафчиева, съсипа ми кариерата, съсипа ми живота. Айде бе. Щото за един Коритаров кви сърцераздирателни защити се писаха - разкаял се бил, пък и интелигентен, я сега колко правилно говорел. А че наистина е вредил и се знае на кого и как, и защо - тва му се опрости, щот нали ... Пък че някои тукашни писали до работата на една вече покойница, тва не е донос, тва е тяхната видите ли борба... Да ви имам морала, да ви имам представите за справедливост. И за стаичката на Босфора не разбрали - османско било. Боже, боже... ми пролив е това, светът минава по него, а тя не може да ходи по света...и е красота, и умиротворение... Здраве, колкото е възможно за Вера Мутафчиева. И да й даде господ стаичка на Босфора... и някой да седи край нея и да записва... Че борци за кво ли не много, а мъдреците ни на пръстите на едната ръка се броят... и си отиват един след друг.... Редактирано от - Simplified Solutions на 11/10/2008 г/ 17:27:16 |
Пък след туй се оказаха много доходен бизнес. Правата на човека. Което си е отново предателство. Нали за това става дума? За мен човещинката е по-важна; тя идва на първо място. Колко си велик поет, писател и мъдрец - вкусове различни. Редактирано от - Real Life на 11/10/2008 г/ 18:17:42 |
| Имаше в един емигрантски форум тема: "Да разлаем кучетата"... Та и аз сега: ЗАЩО трябва да обичам България??Дайте ми причини.... |
Митко Новков, щото съм го виждала и го познавам от студентските ни години, го разбирам, и жаля, в прекаленото му боготворене на Вера Мутафчиева. Това по-долу, драги ми Митко, е плещене на човек, който не е осъзнал колко много всъщност е остарял, и колко нерефлективен е за страната в която се е родила:
Това е...донос. Това е лъжа. Това е, ако щеш, презрение към околните. Нито един родител от децата от неделното ни училище и хор "Гергана" в Манхатън не се вписва в горната "сентенция". Ако бяха забравили, че са българи щяха ли да прекарват неделите си в чакане на децата си да им завършат репетициите и българското училище на 62 улица? Ако аз самата бях забравила България щях ли от 4 години да прекарвам неделите си в обучение на техните деца на български език и литература? Щях ли всяка нощ да водя кореспонденцията на българска неправителствена организация на болните от рак и да правя десетки други неща за тези хора? Щях ли да ходя на български концерти, театри, чествания тук? Това е лъжа и за всеки един от истинските емигранти (изиключвам онези, които тук играят ролята на такива) в този форум. Протестирам! Агенцията за работа с българите в чужбина, начело на която е била Вера Мутафчиева в края на 20 век, е казионна соц. органзиация в която често стават и "преврати". Макар да работя и с тях (работя с удоволствие с всеки, който е за българската кауза) това, което лъха все още от агенцията са комсомолските нрави от преди 1989. BTW, тази агенция захранва с кадри и хора на "Атака". За мен беше шок да науча, че жената с която активно работех повече от година по имейл (имаше срещи, конкурс "Стефан Дичев" в което неделното ни училище участваше) се е преместила на работа в телевизия "Скат" и искаше от мен интервю за съботното си предаване на 10 май. Написах й откровено какво мисля за Атака и специално за Болен Сидеров. До тогава не бяхме говорили на политически теми, и с това връзката ни се прекрати. Не съм искала да я обидя, просто й казах, че не мога да се появя в студиото на телевизия открито свързана с чалга национализма на полуграмотни хора с кафяви души. Редактирано от - Нели на 11/10/2008 г/ 18:06:23 |
| Несериозен: "Основното от което има нужда българинът е повече трезво чувство за самооценка, повече реализъм - все неща до които не може да достигне, ако остава глух за критиките на свои, а охотно следва критичните доклади на чуждите." Българинът като такъв е абстракция, както е абстракция например и кучето като такова. Няма българин въобще, както няма и куче въобще. Има българин Иван, Драган, Мария и т.н., както и куче дог, мастиф, овчарка и т.н. Общото няма начин да се прояви в чист вид като такова, а се проявява винаги в някаква конкретна форма. Някой може ли да ми покаже българин като такъв, българин в чист вид? Българинът е общото, което съществува в няколко милиона души, от определена гледна точка - език, гражданство и т.н. В някои насоки употребата на това понятие има своето място. Но когато става въпрос например за политически възгледи, за поведение, навици и т.н. слагането на всички под един знаменател - българин, е неправомерно, защото пренебрегва съществуващите различия. Нека се говори, че повечето/по-малкото от българите са такива или онакива, но без категорично доказателство не бива всички да се слагат в един кюп. Категорично възразявам срещу твърдения от рода на това, че БЪЛГАРИНЪТ остава глух за критиките на свои, а охотно следва критичните доклади на чуждите. Това просто не отговаря на истината, освен ако не приемем, че граждани на България, които не са глухи за критиките на своите и т.н. не са българи. /това е само един от безброй много примери, които могат да бъдат срещнати в медиите и по форумите./ Призовавам за по-внимателно използване на събирателното понятие българин. |
| Да, Евичка, това си беше развитие. Вече имаше отдел "Права на човека" във Външно. След 1898. Но кадрите от ДС не се бяха развили, нито бяха изчезнали. Те си бродеха из Външно (и не само там) и си вършеха рутинната работа и след 10 ноември 1989. Проверяваха кой е човек и кой е доносник с характера на ..Вера Мутафчиева. И дали кариеризмът надделяваше над етиката му. Още веднъж, за неразбралите, онези, които не се съгласяваха да стават част от ДС не бяха хвърляни в затвори. Поне не по наше време, аз съм от родените в 60-те. Просто и се пречеше на битово устройване и кариерата. Ерго, избор е имало. Човек или се продава на Мефисто, или не. И не ми се ще някак си, някой който се е продал по каквато и да е причнина да раздава претенциозни кфалификации какъв бил българина. |
| Родината обичам! Обичам България ! Много я обичам, когато съм на хилядо и петстотин километра /минимум/ от нея.. Какъв лайт мотив, се разлива из форума.... Некой каже ли лошо за нази - нека тогава трамвай да го гази! Нека пишещите тук, които живеят в NY, осведомят всинца ни къде в този мегаполис не намира малката София или Булгерия таун ? И ако няма квартали с компактно българско емигратско население да пояснят поради каква причина. |
Малките медалисти на голямата емиграция Средните резултати от изпитите по математика за влизане в гимназиите и университетите от година на година стават по-ниски. От 1959 до 1988 г. България е изпратила 21 момичета на Международната олимпиада по математика, а САЩ - само 3 (виж стр. 7). Това сочи проучване на "Ню Йорк таймс", публикувано вчера. Само през юли и август 2008-а българските ученици са взели над 20 медала от международни състезания по математика и информатика. Това са те - малките медалисти на голямата емиграция. Тъжното е, че тази статистика освен лесносмилаема храна за поддържане на псевдонационална гордост дава нов повод за черна равносметка. Няма да я правя. Защото е ясно, че тези от гениалните ни математици, които са останали в България, работят за 500-600 лева в някоя гимназия или в най-добрия случай в БАН. Други мият чинии в чужди държави и само една малка част от умните ни българчета правят наука или бизнес в компании и институти на ниво. А американците може и да не могат да си подготвят малчуганите за математици, но за съжаление знаят как, имат с какво и могат лесно да "купят" нашите интелигентни знаещи деца. Натиснете тук |
| "....викам си: "За мен сега най-важното е, че не могат да ме убият в мазето." Като напишеш един роман, ще те прочетат 20 хиляди души. А де, ха ме скрий! И ми се много чудеха, че зарязвам една изградена кариера като учен. Но аз исках да имам публика. Не можеш да се ограничиш в една професионална среда, защото може да те смачкат за нула време." Тъжна житейска констатация за един истински професионалист , какъвто е Вера Мутафчиева, и при това не е само обобщение или мисловно заключение е реален факт. P.S. Скъпа Вера, освен турското робство , забравяш за болшевишкото. Та ти се самоопределяш за марксистка, а това не ти е дадено от семейството.Все още не си повярвала в Бога, а ти казах , че той наистина съществува. Ти се позова на историята, за неверието ти, но аз съм склонен да приема чамо че от многото факти попаднали в главата ти, не си им подредила точно смисъла. И последно едим дружески шарж, ако вярваше в Бога , когато пишеше Джем султан, предполагам той би завършил по друг начин. Това последното е естествено шега и няма нищо общо с фактите и твоето многоуважавано от мен творчество![/i] |
| Mitev, приемам забележката ти, но това е вглеждане в стила, което заобикаля смисъла. А казаното от теб потвърждава тезата, че българите не са особенно умели в изграждането на общество / или общност/ понеже, не могат лесно да приемат чуждото мнение, като непрекъснато се стремят да се "изхлузят" индивидуални изпод общия знаменател. Другояче казано - спасяват се поединично. Само дето човекът си е социално животно, поради което идват моменти в които по никакъв начин, не можеш се оправи поединично и пак ще трябва да се вместиш в общото понятие... Такива ми ти работи. |
| Не виждам какво общо има въпросът за това дали българите в Ню Йорк живеят в компактно гето, както правят това руските евреи или поляците, с въпроса дали забравяме от къде идваме. Не, в Ню Йорк, не живеем в етногето и не виждам кой ще ни накара да го направим. Българинът е индивидуалист. Той не обича да се бута в тълпата, обича да подбира приятелите си българи и това е всичко друго, но не национална забрава. Наречето го, ако щете, вид естетизъм - общуват с тези, които са им приятни, а не поради факта, че са от България. Човек, където и да живее, трябва да си има нравствени и естетически приоритети. В Чикаго има български гета (в смисъл струпвания на българи, за по-лесно общуване и намиране на работа), в Ню Йорк не. Знам само за един два блока в Куинс с повече компактно българско присъствие и един в Бронкс. В момента има нагласа на приятели и близки хора да си взимат близко един до друг апартаменти под наем в Стейтън Айлънд или да купуват къщи в Лонг Айлънд. Редактирано от - Нели на 11/10/2008 г/ 17:58:42 |
Българинът като такъв е абстракция, както е абстракция например и кучето като такова. Няма българин въобще, както няма и куче въобще. Има българин Иван, Драган, Мария и т.н., както и куче дог, мастиф, овчарка и т.н. Общото няма начин да се прояви в чист вид като такова, а се проявява винаги в някаква конкретна форма. Mitev, уважаеми, Гореизложеното противоречи на логиката. Ти просто смесваш понятието за конкретно явление, с понятието за общо явление. Но ако го няма общото понятие, не би могъл да отличиш признаците на конкретното. Тогава нямаше да можеш да различиш мастифа и питбула от елена и сърната, защото нямаше да имаш общото понятие "куче". |
| Нели, благодаря ти за информацията!!! Не намирам нищо лошо в това да си индивидуалист, но за да има държава и общество, трябва да има някакво чувство за общи цел и разбирателство. А на българите в чужбина желая само успех, аз самият имам много приятели в емиграция. |
трябва да има някакво чувство за общи цел и разбирателство. което чувство обикновено се гради на базата на доверие и почтеност. и не вирее там, дето доносът замества всичко останало |
| Нели: Агенцията за работа с българите в чужбина, начело на който е била Вера Мутафчиева в каря на 20 век, е казионна органзиация в която често стават и "преврати Позволявам си само една терминологична забележка: Агенцията не е казионна, защото тя не е неправителствена / или казано постарому - обществена/ огранизация, а структура на изпълнителната власт / затова е агенция/. Казионни могат да бъдат само псевдонеправителствените организации, като Профсъюзите преди Десети ноември, например... 8) |