Отиди на страница:
| Под друга статия се подбазиквам с Фичо, но тук съм напълно съгласен с него. Федаин, не слагай в едно изречение Антон Дончев и Мутафчиева. Редника е прав - супа за душата е това тук. Но в ироничния смисъл, бульонче, безвкусно, ниско калорично, за прочистване на червата. А после знаете какво става.  Изобщо - не е лошо подобни хора да скрият образа си, а да оставят за тях да говорят само книфите. Иначе започваш да се чудиш на чудовищното раздалечаващо се раздвоение между автор и човек. |
| Бат, SIMOq Ти сигурен ли си, че писането на донесения е останало в миналото. Тайни служби и агентури е имало и ще има винаги. Ако щеш, на мен са ми по -интересни днешните, а не бившите агенти, но за тях, по обясними причини, никой няма да почне да пише. С писаното в първия си постиг исках да напомня на мислещите, че е колкото и парадоксално да звучи, можеш да разделиш доброто сторено или направено от някой, от лошото. С това ние се занимаваме ежедневно. Поради това, не може да кажем " Случаят Джем " е кофти, роман защото е написан от доносник на ДС. Всеки има добри и лоши страни, да оценим добрите и разберем лошите и признак на житейски реализъм и мъдрост. |
| несериозен: Mitev, уважаеми, Гореизложеното противоречи на логиката. Ти просто смесваш понятието за конкретно явление, с понятието за общо явление. несериозен, аз просто сериозно се безпокоя от масовата практика да се правят обобщения, които не отговарят на действителността, защото изключват наличието на съществуващи, /много често съществени/ различия. Не е редно да се говори за българина като за нещо хомогенно, защото той не е хомогенен нито по начин на живот, нито по възгледи за обществото и начините на неговото развитие. Тук имаш нагледни примери за тази порочна практика в интервюто на успялата по някаква си представа на М. Новков да стане по изключение жива класичка. Българинът е такъв, българинът е онакъв. Това просто не е вярно, а когато става въпрос за отрицателни характеристики е обидно за част от българите, както и когато става въпрос за положителни характеристики е незаслужен комплимент за част от българите. А че трябва да се търси обединение около общочовешки ценности и идеали, за това най-малко мен се налага да агитираш, защото аз предварително съм съгласен. |
А някой знае ли за доносите на В.Мутафчиева нещо конкретно? Коритаровите доноси прочетохме и - мдам, това са си доноси. Не ви ли се струва, че някак много лесно взехме да лепваме "доносник" на всеки, който излезе в списъка на оная комисия. Самата тя публикува списък, а аргументи - тц.  |
| Има доста изказвания, които могат да са мишена на ироничен, дори саркастичен коментар. Като това: Като помислите какво е висяло над главите на евреите през вековете - от Израел към Египет, от Египет към Магреба, от Магреба към Испания, след това обратно - от Испания към Магреба, от Магреба към Египет, от Египет към Близкия изток - всичко това е въпрос на придобиван опит. Приспособяване към различни ситуации. Изводът? Приспособяване. Покорна главичка остра сабя не сече. С хитрост и подлост владей. Което обяснява защо е била агент на ДС. Приспособявала се. Както казва Евгени Шварц в "Дракона" - "Всички викаха. Ама ти защо викаше най-силно?" /по памет/. И защо така мрази българите? Говори за нас като за нещо, различно от нея. Тя е на високото, плебса е гаден. Защо всеки комплексар плюе народа си, твърдейки, че е обективен, ама изключва себе си от тоя народ. Без да се сети, че може и заради него да пада моралното ни ниво. Впрочем, защо еврейте са толкова гонени отвред? Неприличен въпрос, знам. А за липсващия у нас феодализъм няма какво да говорим. Нито за това, че той учел народите на труд, ум и разум. Освен един виц за такива идеологизирани и до днес "историци". Намерен е надпис в една пещера:"Да живее робовладелството - светлото бъдеще на човечеството!"  Редактирано от - генек на 11/10/2008 г/ 18:22:35 |
| несериозен: "Гореизложеното противоречи на логиката. Ти просто смесваш понятието за конкретно явление, с понятието за общо явление." несериозен, пропуснах да добавя, че няма протоворечие с логиката това което съм написал. Не смесвам понятието за конкретно явление с понятието за общо явление, а акцентирам върху необходимостта да се прави разлика между общото /в случая българин/ от една страна и единичното /конкретните хора/ като форма на проявление на общото от друга страна. |
Не приемам забележката. Казионен е русизъм и значи държавен. Казах, че Агенцията за работа с българите в чужбина е казионна (държавна) органзиация и тя е такава. И мирише на комсомол и Партията мила понякога.  |
| Нели: Не приемам забележката. Казионен е русизъм и значи държавен. Казах, че Агенцията за работа с българите в чужбина е казионна (държавна) органзиация и тя е такава. И мирише на комсомол и Партията мила понякога. Нели, понятието казионен/на/но независимо от произхода си е придобило гражданственост и за форми, които не са държавни де юре, но фактически служат на държавата и подкрепят политиката на конкретното управление. Следователно може да се говори за казионна опозиция /зад външното противопоставяне тя по същество действа единно с властта/, казионна преса, казионни синдикати и т.н. |
Нели  , ПРИЗНАВАМ си грешката и оттеглям забележката си без бой. Прости на недостатъчно просветения... Поздрави, Беше ми приятно да побъбрим . |
| Като писател Мутафчиева се сравнява с Орхан Памук - умни, от европеизирани буржоазни семейства, с голяма историческа култура, занимават ги отношенията на западния и "восточния" человек, хем показват, че няма разлика, хем критични към своите. Разликата е, че Памук е опозиция на режима, съдиха го за очерняне на тюрклюка и пише за съвременността трагично. Мутафчиева е била от властта и не пише за съвременността, освен подразбиращо се апологетично. Но Памук бил богат от дяда си жп магнат, нямал е нужда да прави кариера и мили очи на властите. И у нас в 30-те години много писатели са били така, без да са богати. В двете малки книги за балканския и източния човек, "Рицарят" на Мутафчиева и "Бялата крепост" на Памук, според мене еднакво се проектират съвременни балкански комплекси в/у епохи, когато още ги е нямало, макар че разликите в развитието вече са били налице. Там може да видим, че според Памук българите (титулува ги 'славяните') в очите на османлиите били западняци - русоляви, незрабрани, шаяци - абе варвари, но един чешит с венецианците и поляците, с които воюва султана. Двата приятеля пътуват през източните български земи от Одрин към Молдова и някъде по-нагоре, през Буковина, Подолия или Галиция, към фамозната бяла крепост на поляците. Мутафчиева се люти на емигрантите заради мъжа си, който показва, че може да си добър писател и в емиграция. Тя има всички качества да пробие и на запад като Кристева, освен характера. Някои (като Вера Ганчева) все приказват, че и Антон Дончев можел да получи Нобелова награда, щом Памук бил получил и Иво Андрич получил. Мутафчиева като писател е много повече аналог на Памук, а Дончев е по-скоро като Андрич, Лилич и Чосич - такива хора не бива да попучават награди, защото работата им се използва (дори ако не са съзнавали) за лоши казионни цели. Андрич сега никой не го тачи - ни сърбите, ни хърватите, ни бошняците. Ако Мутафчиева имаше характер, щеше да е добър кандидат. Но и Талев, и Емилиян Станев са били добри кандидати, нямало е кой да ги тикне. |
| Абе да ви кажа, тази работа с лепенето на етикети - този доносник, оня сътрудник на ДС... не ми харесва вЪобщЕ. Човеците не са грънци да им слагат оценка един път за винаги. ЧОВЕК означава - развитие. Особено мислещия човек. Каквато ВМ безспорно е. Не че искам да я защитавам, може много неща да и се оспорят (а там за фантазмите из филма за Аспарух направо може и да се скараме). Например, аз съм срещал и то немалко, ТАКИВА партийни секретари..., че...! Такива свини безподобни, дето затриха съдбите на толкоз свястен народ, че... ТЯХ трябваше след '89 с кремък да ги дерат! А къде са списъците с техните имена? . И, уж, така между другото, научаваме от време на време, че в еди кое си НС т.н сътрудници, били 45%! Ама ка става това, бе? От само себе си? Набъкали НС с кукли, подставени лица, марионетки. А тези, видните Човеци, с автентично свое мнение, НАИСТИНА дали много на България - ги бламират. Защо ли? |
| Имаше един филм "Тхе Глоръ Оф Тхе Кхан". Страшна гнусотия. Всичките антибългарски измислици на едно място. Жреци колеха кучета, погански ясновидки се вторачваха в бъдещето, славяни дишаха със сламки в блатата и не хванаха ревматизъм. С една дума простотия до шия. Оказа се, че И режисьора И сценаристката били доносници на ДС. Хубаво, че тази простотия се забрави безславно |
| А категорично не съм съгласен с оплюването на българите в емиграция ан гро. Много лекомислено е, има ясно видени закономерности за степента на патриотизма на емигранта в зависимост от повода за неговата емиграция и условията при които е емигрирал, и т.н. За това, че при османското владичество не сме били роби - вярно е. Поредна глупост на сляпото русофилство. Но ето друго: българинът - гърбав, щото гледал "да му е сгодно". Бре! Голямо предизвикателство да сдържиш спонтанното изругаване... . Та, ценното на големия човек е, че умее да извежда важни теми, провокира високи разговори... Трябва да ги пазим тези хора... Те ни държат нависоко... |
| Напълно подкрепям думите на Мишо Константинов. Не е вярно, че не можеше да се живее извън БКП и КДС. Въпрос на избор. |
| Да, Мутафчиева е автор на "Предречено от Пагане", по която е сценария на "Хан Аспарух" и сигурно е измислила и името Пагане. Преди нея Н. Райнов измислил името Ахинора, има такава хижа и в старо време и модна линия за якета. Във филма нямаше антибългарски измислици, просто отразяваше тогавашното разбиране на казионните историци за българите. Същата година излезе и много по-интересния, по неразбираем за чужденците и за повечето българи "Мера според мера" на Г. Дюлгеров по книга (нямаща много общо с филма) на Свобода Бъчварова. Все пак, с "Аспарух" Мутафчиева не изигра реакционната роля, която А. Дончев изпълни в 1988 със сценария за "Време разделно". |
| Но и тогава имаше големи специалисти по българите като В. Бешевлиев, Ст. Ваклинов, които не са дискредитирани с нищо и днес. П. Петров се позацапа с възр. процес, но също имаше хубави книги преди това. Писателят Иван Богданов. |
| Бащата на В. Мутафчиева беше голяма учен и неговата История на българите и до днес звучи актуално. Старата школа са хора, непреходни, с висока култура, защото повечето от тях са с европейско образование и признание. За съжаление, те отдавна не са жиив, а тези, които днес готвят студентите в Историческия факултет, не са техни следовници. |
"къде ги нашите мореплаватели, търговци?" Ми другарката Мутафчиева би требвало да знае кой е Иван Балтов и какво е командвал. Може и да е имало по-добри от него, ама са си отишли безвестни. Това е показателно за нашето корабоплаване през XIII-XIV век. След това - какво мореплаване какви пет аспри? |
| Хугин, имаше доста смешни от историческа гледна точка моменти. Например, обявяването на Фанагория за столица на Велика България. А години преди появата на "Предречено от Пагане", Иван Богданов беше разбил мита за това. Дори лаиците разбираха, че не е така - през войната германците изграждат там своята "Синя линия", например. Която се базира върху езерата, реките, блатата и лиманите на Таманския полуостров. И като как, пита се човек, армията на прабългарите - конна! - ще се остави да бъде вкарана в капана на полуострова, когато силата й е в простора и изненадата? Отделен въпрос е за шатрите сред каменни стени /а прабългарите са имали каменни градове - Ибн Фадлан/. Плюс още куп несмислени нещица - идеологически залъгалки по случая. Виж, "Последните Шишмановци" е добра историческа работа, както и монографията й за кърджалиите /която по-късно художествено обрабнотва в 'Летопис на смутното време"/. Но дето чичо Фичо говори за Нобел...Абе, те доста хорица го взеха по политически причини, ама и така няма кой да й го даде. Просто добра, средна писателка, която никога няма да стане класик. На нивото на Фани Попова-Мутафова, само дето оная е по-романтично сантиментална /според времето си/, а тази я избива на екзистенциализъм. |