Отиди на страница:
Караваджо, остави Микелето да си пита. И без това Хърсев няма да му отговори. А с господин д-ра и.н. Хърсева се срещаме всеки понеделник години вече и си знаеме коронките и порцелановите зъби бая добре. Няма да уважи Микелето, но поне форумците ще имат още стара баластра за преживяне докато мислят коя Централна Банка да подкрепят. Ето аз съм си избрал една и си държа от 16-се годин парите в нея. Квартала, в който се намира, има още 10-на подобни нея, некои с 300 метрови къщички и сега хич не искам да работим тамо, щото им се люлее земята като при коджа степени по Рихтер. И добрече началниците се стараха да не натрупам много, че сега не му мисля, ако какво тоз остров вземе далдиса също Исландията. |
Манрико: Вече цял месец чакам да разбера, кои са тези инвестиционни банки, в които без никакъв риск и поне 7% доходност може да се вложи държавният резерв. Отговор: В Голдман Сакс и/или Дж.П.Морган. Чичо Фичо и Микеле са обяснили защо тези банки няма да фалират: Според Фичо, защото икономиката има нужда от тях, а според Микеле защото големите акули дето дърпат конците са в тях. Като индикатор кои и защо са тези банки може да служи също така и къде е работил финансовия министър на САЩ, шефа на ФЕД и шефа на съкровищницата. Банките, в които са се трудили тези люде, няма да фалират и парите ни са на сигурно място. Т.е. достатъчно е да следим къде тези господа работят и инвестират и ако и ние инвестираме там, със сигурност няма да загубим. Все пак (и като се има предвид че става въпрос за национална сигурност и богатсво), е крайно наложително съответните разузнавателни служби да държат под око действията както на банките, така и на споменатите лица, защото не всички "инвестиции" могат да бъдат проверени в интернет.  |
Банките, в които са се трудили тези люде, няма да фалират и парите ни са на сигурно място. Т.е. достатъчно е да следим къде тези господа работят и инвестират и ако и ние инвестираме там, със сигурност няма да загубим. Ех кайли, кайли... глупостта ходи по хората.Едно време като играехме на криеница на улицата, аз като 'ногу хитър се бях превърнал в пример за подражание, как да се крият и другите деца, по-хитрите се опитваха да копират идеите ми за скривалища, а болшинството от децата които си бяха тъпички просто ме следваха по петите като тръгнех да се крия някъде, разбира се когато много маймуни се накачат на един клон ... той се чупи, няма скривалище на света, което да приюти всички глупци. Така че идеята ти за "сигурно място" за всички е компрометирана по дефолт. Аз поне тогава се опитвах да се отърва от натрапниците и ги лъжех и казвах къде да се скрие всеки един по отделно само и само да ме оставят да се скрия като хората, обаче лесно ли се бяга от хора, на които единствената им цел е да правят, каквото правиш и ти?! А и всяка лъжа хваща по веднъж ... най-много 2-3 пъти. |
| От известно време ми липсва един "бисер" на родната реклама - кредитоискателят се опитва да каже колко му е заплатата, а банкерката вика:"Па-па-па-па"... Защо не ни я пускат?... |
А и всяка лъжа хваща по веднъж Не става дума за лъжа, а за самоизлъгване. Докато вярата, че капиталът "носи" доход, винаги ще има хора, като Манрико например, дето ще си мислят, че някой друг ще ги направи богати, поне с 7%. |
| Stupoido не КОВ Натиснете тук Дълго е и е на руски но си струва... |
| Сирена: "Поне не на този капитализъм, за който е писал Маркс и при който работника не е имало какво да губи освен труда си." Сирена, налага се да коригирам написаното от теб, тъй като е неточно. Работникът не може да загуби труда си при капитализма, защото трудът е процес на взаимодействие между работна сила, оръдие на труда и предмет на труда. Работникът притежава сама първото. Маркс прави един от приносите си в икономическата наука като доказва, че работникът не продава труда си, а способността си да се труди, т.е. работната си сила. Ако той продаваше труд и размяната е размяна на еквиваленти, печалбата на работодателя става невъзможна. Потребителната стойност заради която се търси стоката работна сила се състои в това, че тя може да създава повече стойност от нейната собствена стойност. Работникът е могъл да загуби само оковите си, а не труда си.  |
а банкерката вика:"Па-па-па-па"... Защото сега банкерката директно вика:"Па-па-па-па"...нова такса, нова лихва, още една комисионна...Защо не ни я пускат?... |
Скаличански, Първо, не съм Кайли. Второ, това беше полушега, полусериозно. Трето, ако не си забелязал, споменах, че разузнавателните служби требе да се включат дейно за да се минимизира риска некой ""като тебе"" да ни прекара. Четвърто, ако една държава (при това пълноправен член на ЕС) не може да намери къде да инвестира сигурно парите си, то какво остава за разни по-дребни играчи като пенсионни и взаимни фондове - направо да ги отпишем като рискови капиталовложения, а?! Щото, както се вижда е все едно дали един пенсионен фонд или държавен резерв ще изгори - и в двата случая държавата спасява положението с пари на данъкоплатеца. Пето, да се държат парите в наличност, както показва практиката е глупост защото ФЕД и Европейската Централна Банка ще ни наводнят с долари и евро и след някоя и друга година 5-те милиарда дето ги имаме ще струват колкото два - три. Т.е. ако няма друг начин, май най-добре е с тези пари да се купи злато. За него, поне в досегашната историята не е имало обезценка. |
Митев, не се хващай за думата. Имах предвид, че по времето на Маркс работника не е притежавал нищо друго освен способността си да се труди. За разлика от сега, когато има и спестявания и пенсионни и взаимни фондове. Обаче все още му липсва способност да управлява тези средства. Поради което се намират услужливи мениджъри, готови да вършат тази работа... Което си е жив социализъм отвсекъде - сбъдната Марксова мечта - обществена собственост върху средствата за производство. |
| По-лошо от капитализъм, по-лошо от социализъм. Дори и от развод по-лошо: човек пак губи половината от това дето има, но жената си остава |
| Apolitichen, Самозалъгването също е вид лъжа. Акцента тук е, че когато в едно нещо влязат много пари или други ресурси, се променя структурата и мащаба. Старата конструкция може да не издържа новите размери, затова и начина на структуриране трябва да се променя. Една фирма функционира по-добре, когато е в някакви разумни "малки" граници по отношение на потенциал, ликвидност, човешки ресурси. Когато имаш многократно разрастване, спада ефективността на контрол и на планиране. Ето защо големите концерни макар да са по-стабилни, пропорционално стават по-слабо ефективни, същото важи и за организации от хора в по-големи бройки.  Това се опитах да кажа с метафората си по-горе за скривалището и капацитета. Иначе няма нищо корумпирано в идеята, че капитала може да ти донесе доход, само трябва да намериш някой, на който да му трябва капитал за някаква идея. Ето аз искам сега да започна един бизнес, имам добра идея, имам и потенциал да го управлявам, но нямам достатъчно капитал. Не бих имал нищо против някой да ми даде капитал, а аз да го овъзмездя с някаква приемлива лихва. До тук няма нищо страшно за икономиката. Страшното идва, когато аз излъжа някой да ми даде пари с обещания за бизнес, а аз ги прахосам за яхта, лимузина и семинари по курорти. |
| Сирена: "Имах предвид, че по времето на Маркс работника не е притежавал нищо друго освен способността си да се труди. За разлика от сега, когато има и спестявания и пенсионни и взаимни фондове. Обаче все още му липсва способност да управлява тези средства. Поради което се намират услужливи мениджъри, готови да вършат тази работа... Което си е жив социализъм отвсекъде - сбъдната Марксова мечта - обществена собственост върху средствата за производство." Сирена, нищо лично, но и тук ми се струва че има нужда от корекция. На работника, става въпрос за съвременния работник, който в повечето случаи е високо квалифициран, не винаги му липсва способност да управлява средствата. Просто в съвременния свят за да се употребят за някаква цел средствата, те трябва да са със съответен размер. Работникът не притежава парични средства в такъв размер. Обективно развитието на производителните сили изисква концентрация на паричните средства за да може да се развие някакъв бизнес - сравни например отваряне на цех за производство на обувки и строителството на ядрени централи. На второ място национализацията на банките не означава обществена собственост върху средствата за производство, тъй като в повечето случаи те не са собственост на банките. |
| Йори, след две-три години, като мине траурът и се позабравят сакатлъците, нобелов лауреат ше стане некой фокусник от другата школа. Например, некой фриимаркетиър, като професор Рубини. |
Пол Кругман, любимеца на чичо Фичо, е станал нобелов лауреат по икономика .Aаа, той Фичо затуй преписва от него без да цитира, ако може и него поне за половин Нобелка да го кънсидърнат. |
| Сирена, Фирмите разбира се имат и активи (assets, лявата страна), и пасиви (liabilities and equity), дясната страна на баланса. Имат едновременно и печалби (в добрия случай), и кредити. Тежестта на дълга (левъридж) не е хубаво да е много висока, особено в моменти като сега. Проблемите засега обаче са най-вече в краткосрочния кредит - месец за месец, който обикновено се получава от продажба на commercial paper на фирмите. Това е нужно за "умножаване" на капиталите, ефективността и растежа. Ако се работи само със спестеното от самия тебе, капиталите ще са много по-малко, растежа ще е много по-слаб, всички ще са много по-бедни. Това може да е хубаво екологически и етически погледнато, но икономически засега не въодушевява никого. Как хората си ядат екуитито от къщите? Рефинансират ипотеката при нови условия с нова банка, по-изгодни, и получават cash back, който ядат. По-изгодни, докато цената на къщата расте. Като падне (все някога пазара се пресища), хората се оказват с повече кредити, отколкото струва къщата. Плащанията се увеличават, хората м/увременно закъсват с парите, не могат вече да ги продадат и се оправят с банката. Банките закъсват с лошите си кредити, както и всички други организации, купили инструментите, "производни" на тези кредити. Защото банките не държат ипотеките под миндера, а ги продават в същия миг на "агрегатори", които ги събират с други инструменти, режат и пакетират и продават на Бо'зна кого. Някои от тези деривативи (mortgage-backed securities) били много изгодни инвестиции, докато расли цените на къщите. Също и "застраховките" им - credit default swaps. Лийман в Лондон например са имали за 70 млрд CDS, от които са стригали купони от премиумите им всеки месец, но без да се сетят, че някога ще трябва да се плащат и застраховките. Такива пари просто не са били предвидени - "головокружение от успехов", липса на държавен контрол (прекалена дерегулация). Хубаво ли е да задлъжняват така хората? Не (аз не съм задлъжнял), но средната класа, както казах горе, ставаше все по-бедна (и относително, и даже абсолютно) под мъдрото ръководство на републиканците и търсеше нови и нови фокуси, за да си поддържа стандарта на потребление. А с това и икономиката. Сега всички разбраха, че 1% най-богати американци за последните 10 години са стигнали дотам да получават 20% от дохода, както е било в 1928 г. В 1980 г. са получавали само 8%. Това сега е основния въпрос (а не Ирак, Джийзъс, гънс и абортите) и Обама ще спечели със "срутищна" (ландслайд) победа. |
| suhar: "МАРКС ли беше, Ленин ли, не помня точно, бил казал, че ще дойде време когато златото ще се използва за направа на клекалата в обществените тоалетни, за да могат хората да акат върху метала, който им е причинил толкова зло. МАРКСЕ, нещо по въпроса?" Тъй като Маркса мълчи, нека опитам аз. Ако има такава мисъл на Маркс /аз не съм я срещал/, то тя очевидно ще е свързана с неговото виждане за отмирането на парите при комунизма. Това негово схващане се базира на виждането му за развитието на производителните сили, което ще промени мястото и ролята на човека в трудовия процес, вследствие на което трудът от средство за постигане на цел /целта е набавяне на средства за живот/ ще се превърне в първа жизнена потребност на здравия човешки организъм, т.е. в свободна игра на неговите душевни и физически сили. Доколкото познавам творчеството на Маркс аз обаче силно се съмнявам той да е написал нещо такова, защото неговото разбиране е, че не златото като такова причинява зло на хората, а системата на производствените отношения, за чиято промяна той пледира. |