Отиди на страница:
| Абе Mitev! Това дето го казва Caravaggio е една алегория, приятелю! ПП. На - пак се писах чужд адвокат, а е нямало за какво  Редактирано от - Пламен Пенев на 19/10/2008 г/ 16:57:33 |
| Caravaggio: "Уважаеми Митев, четенето на мислите на петли и на Манрико не е кой-знае какво..." Караваджо, многоточието ти е в известна степен загадъчно. Ако имаш предвид че не е кой знае какво удоволствие, за Манрико си прав, за петлите не знам. |
| А сега малко по-сериозно. Виждам от позицията на своя 18 годишен опит като преподавател във ВУЗ /вече от доста време не съм/, че и правителството, и някои форумци привърженици на пазарната /за мен тя е пОзОрна/ икономика, са много далеч от разбирането на проблемите в образованието. На първо място окрупняването на паралелките води до намаляване на възможностите на учителя за по-индивидуален подход, съобразен с нивото на отделните ученици. Преподавателят в такъв случай се съобразява със средното ниво, което е недостатъчно както за учениците под средното ниво, така и за учениците, които са над средното ниво. При равни други условия първите все повече изостават от това средно ниво и отпадат от училище, а вторите не могат най-пълноценно да разгърнат истинския си потенциал. Благодарение на демографския проблем на страната образованието има уникалната възможност да запази броя на учителите като намали броя на учениците в паралелките с цел постигане на по-висока инидивидуализация на учебния процес. В сегашните условия до голяма степен учениците остават анонимни за преподавателя, тъй като той не може в голямата паралелка да опознае достатъчно добре индивидуалните особености на учениците и да намери конкретен път към тяхната по-успешна подготовка. |
Подготовката в Европа на един учител е около 70 % от учебното време, в България – 30 % 19 октомври 2008 | 17:06 | Агенция "Фокус" Доц. д-р Ивайло Тепавичаров, декан на Факултета по педагогика в Софийския университет „Св. Климент Охридски” и доц. д-р Силвия Цветанска, заместник-декан на Факултета по педагогика пред Агенция „Фокус” Натиснете тук |
Mitev  Ама виж какво разправят управниците (и някои тук ги подкрепят!) - много пари сме давали за училището... скъпо било... учителите не заслужавали, щото били калпави... стачкували били... искали и да ядат пържоли...  |
| генек, натиснахме преди малко. И Е6 го даде... но това е чисто "академичен" спор, при това доста манипулативен... с тези проценти. Все пак учителят по химия трябва да е първо добър химик, а след това добър педагог. Освен това обема на изучаваното определя и необходимото за усвояване време... Редактирано от - Пламен Пенев на 19/10/2008 г/ 17:58:36 |
| В нашата мила родина всички разбираме от образование, затова под подобни статии толкова много народ си чеше езиците, включително и аз. Пък то народът си го е казал - рибата мирише от главата. Безумните програми, по които учат децата ни, се сътворяват там, горе, в МОН. Безумният софтуер, за който някой по-горе спомена, за разписанието на учебните предмети по часове в зависимост кой по-труден и по-лесен, се е сътворило в министерство на здравеопазването. И колко още безумни неща се сътворяват, така че причината за лошото ни образование не са основно учителите, за което мнозина обичат да пишат. Ама нали трябва да си насочваме гнева на някъде, по-добре натам, отколкото да си задаваме неудобни въпроси като например: какво се случва в милата ни родина, уж голям растеж имаме, пък не сме хич цъфнали и завързали, и разни странни самоубийства стават, и въобще.... Та, нека си чешем езиците, кучетата си лаят, керванът си върви. Мила родна картинка. |
| Митев, за мнението ти от 17:17 ч Относно статията във "Фокус" не бих казала, че е чисто академичен спор /П.Пенев, какво значат кавичките тук?/. Първата част на интервюто ми е наистина "мътна Индия". Нещо информацията с процентите е противоречива, или на журналиста не е било ясно за какво тече реч. Моите наблюдения върху някои европейски практики при подготовката на учители са следните - в Бг акцентът в университетското обучение на бъдещите учители е върху специализираната подготовка по предмета. Психолого-педагогическата подготовка е проформа и кратка като брой часове. Практическта подготовка - нищожна, клоняща към нула /говоря от гледна точка на лично моя опит и наблюдения от доста близкото минало; в някои университети може и да не е било така, въпреки че имам наблюдения върху колеги завършили на различни места и ситуацията е сходна/ - из някои Европейски държави, славещи се с много високо качество на средното образование, доказано от резултатите на тестовете PISA е точно обратно - акцентът в университета е върху педагогическите знания и умения и практическата подготовка. Сравнително слаба за нашите представи е подготовката на бъдещия учител по дисциплините /много на брой/, които ще преподава. - нивото на развитие и успеваемост на учениците е високо, крайният резултат е - няма изоставащи, всички са на едно добро ниво на владеене на учебната дисциплина, но липсват и силно изявени в дадената научна област ученици. Блестящи ученици, до колкото зная няма, образователната им система не обслужва техните интереси и няма за цел да създава такива. Целите са - щастливи /на първо място!/, добре обучени/научени и сравнително креативни ученици, притежаващи и известни практически умения. Защо щастливи? Освен, че е хуманно, вероятно смятат, че щастливият ученик не генерира и не мултиплицира евентуално понесено насилие, не създава проблеми и е бъдещ добър и дисциплиниран родител и гражданин, основна единица в едно достатъчно стабилно, справедливо и добро общество /което става все повече и повече мултиетническо и разнородно; Промените в тези характеристики на обществото, за да не се окажат бомба със закъснител, се работи в посока на това да се подсигури национална среда на толерантност и известно доброволно унифициране в начина на живот и действие на различните етноси/. |
| Една почерпка за всички четящи тук: Този, който не знае и не знае, че не знае, е глупак - избягвай го! Този, който не знае и знае, че не знае, е дете - поучи го! Този, който знае и не знае, че знае, спи - събуди го! Но този, който знае и знае, че знае, той е мъдрец - последвай го. Джелаладин Руми |
| Рано затихна тук дискусията, има доста часове до новия брой. Но явно всеки се стяга за новата работна седмица. Утре, ако не ме лъжа паметта, можем да очакваме нови статии по тези въпроси в рубриката "Просвета". |
за руми  а как е с училището например във финландия или пък в холандия защо например в избран бг важен вестник не започне публикуването на статии за организащията му там и заплатите:да карат по реде на напредналите държави защо не се изпратят умни да постоят във финландия например и като се върнат да ни поразкажат някои работи, за да почнем да се усещаме , когато викаме ало по нокиите тук до моята квартира е даскалото , в този германски град, учениците идват с колелета и почват от 9 часа и т.н. и още нещо:всеки гражданин, ако иска да папа повече, е длъжен да разбира от образование и да има, и да дава мнения и време също да ръсим и тая простотийка, че всеки си вре гагата където трябва и където не трябва а после тези дето пряко се занимават, ще отсяват, кое става за посев в холандия и финландия например в държавните класни стаи са с 12 фуражки, г-н митев....................  |
| Работата не е само в програмите. Катастрофалното сриване на образователното ниво най-малко се дължи на тях. Унищожава се логическата връзка: "учене-успех в живота". Всичко, което заобикаля децата ни, внушава съвсем други начини за постигане на Успеха. А това е така, защото у нас т.нар. бизнес е измислен, бизнесмените също, хоризонтите им за технологични новости, тънкости, ниши и т.н. са тесни, или ги няма никакви. Дайте името на един сериозен индустриалец, с размах, с перспективен поглед, с новаторски поглед! Бизнесът у нас няма нужда от сериозно и модерно образование. За какво? За хотелите, плажовете, кръчмите, и т.н.? Бизнесмените ни, понеже толкова им е акълът, не виждат връзката между богатството си и благосъстоянието на останалите. А децата ни виждат всичко и си го обясняват, колкото и както могат. На тях им трябва доста да поживеят за да разберат, че образоваността сама по себе си е ценност - най-конвертируемата. И ще го разберат, ако сега учат, без да умуват дали има смисъл, или няма. Но няма как да стане - всичко наоколо (освен родителите и то не всички) им казва, че ученето е загубено време. Самият аз като баща, в много случаи съм безпомощен - аргументите на другата страна са много силни. Та в материала май затова става дума - все още се надяваме, поне аз се надявам, че Училището е последния рубеж пред чалгизацията. Пред варварите. |
| hamel, безапелационно "да " на постинга ти. Уви, някои другарЕ /не само афиширали се във времето като червени/, част от които ще намерим и тук във форума разтълкуват мнението ти както дяволът чете Евангелието: Както знаем, голяма част от "бизнеса у нас няма нужда от сериозно и модерно образование" /аз съвсем не мисля така и имам наблюдения, които го доказват/, от това следва, че не е необходимо да се стремим да правим такова. За малкото ниши, нуждаещи се от млади, образовани специалисти сме помислили - някои младежи /разбирай: техните отрочета/ учат/ще учат в чужбина и след като се обучат и квалифицират добре ще се завърнат като млада, съзидателна сила в България /разбирай: да гепнат това, което е останало и да задържат гепнатото от бащите/предшествениците си/. ----- Разбира се, не откривам топлата вода с този си постинг, но винаги ми е било странно безразличието на обществото. Или може би тези, които го осъзнават, гледат всячески да се докопат до редиците на малкото проценти, отредени на богоизбраните. ------- Не приемам забележки, че тези ми коментари представляват леви убеждения. В моите очи, убежденията ми са прагматично насочени, с поглед към ефекта в по-дългосрочен план. |
| Хамел, тая битка е загубена. Кой крив, кой прав, няма значение. Системата е такава - всичко, което не води директно до печалба в най-близкото бъдеще, автоматично отива на заден план. А, че отрицателните ефекти ще се проявят след едно поколение и че може и да са катастрофални - на кой му пука? Не говоря само за България. |
Caravaggio Хамел, тая битка е загубена. Кой крив, кой прав, няма значение. Да бе. приятелю! Вина не търся. Кой знае дали съм прав. Не ми се мисли за след 4-5 години, когато детето ми ще тръгне по света да се учи. Не мога, нямам право да я спра, а пък не искам да я няма. |
А, че отрицателните ефекти ще се проявят след едно поколение и че може и да са катастрофални - на кой му пука? Ако едно поколение е 20 години, може и така да е. Ако едно поколение се смята за 50-70 години това е безумен оптимизъм. |
| хамел, браво за постинга. НО, за да учиш трябва преди всичко желание. Учителят/преподавателят са за да запалят в теб интерес към дадената дисциплина, евентуално да те насочат. Учил съм в България, учил съм и в чужбина. Разликата е, че там знаят за какво учат и връзката, за която говориш съществува. Нежеланието на децата не е толкова от ниското ниво, а от липсата на смисъл (заради отсъствието на Връзката). Следователно образованието ще се подобри когато се промени обществото и се появи връзка, респ. желание у децата. |